Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 144/09.11.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 496/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от представител на Прокуратурата на РБ срещу решение № 1498/22.08.2018 г. по гр.д.№ 791/18г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е уважен иска, предявен от К.П.Д. по чл.2, ал1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото. Оплакванията са за неправилност и необоснованост поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен, евентуално – уважен в по-малък размер.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият изразява становище за правилност на решението и за неоснователност на въззивната жалба.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е от К.П.Д. *** срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 150000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Оспорвайки иска, ответникът твърди липсата на връзка между медийната гласност и напрежението в служебните отношения на ищеца и извършените от прокуратурата процесуални действия; счита, че делото е приключило в разумни срокове, предвид неговата фактическа и правна сложност; оспорва твърдението, че ищецът е бил отстранен от работа по чл. 69 от НПК като мярка на процесуална принуда и размера на претенцията за главница и за законна лихва.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че ищецът е работил на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР Варна. На 16.02.2012 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т.2 и т.1 вр. чл. 301, ал.3 пр. 1 вр. ал.1 пр.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 387, ал.1 пр.2, пр. 1 от НК. По образуваното НДОХ № 1022/2014 г. на ВОС за всички шест подсъдими е постановена оправдателна присъда № 86/02.10.2015 г., влязла в сила на 11.02.2017 г.

Безспорно по делото е, че след образуването на досъдебното производство, със заповед на Директора на ОД на МВР е образувано дисциплинарно производство и ищецът е уволнен от заеманата длъжност, а след влизане в сила на оправдателната присъда, със Заповед № К-421/15.06.2017 г. е възстановен на заеманата длъжност.

За установяване на психическото и емоционално състояние на ищеца след повдигане на обвиненията съдът е събрал гласни доказателства:

Свид.П., с която ищецът живее на съпружески начала установява, че той се почувствал обиден от повдигнатото му обвинение, което възприел като несправедливо към начина на изпълнение на служебните задължения. След като изгубил работата си, преживял силен стрес. Загубил съня си, бил постоянно изнервен и трудно понасял негативните обществени нагласи и факта, че не може да участва финансово в издръжката на домакинството. Колегите и приятелите му се отдалечили от него, а подкрепа получавал само от свидетелката и от родителите си. След възстановяването му на работа, бил принудително пенсиониран.

Свидетелят Рафетов, който бил подсъдим и оправдан по същото дело установява, че ищецът бил авторитет в професията, но след случая се почувствал обиден и започнал да страни от колегите си, коеито спрели комуникацията с него и с останалите подсъдими. След възстановяването му на предишната длъжност, в резултат от упражнен психологически натиск, бил пенсиониран на 45 години.

Свидетелят Георгиев установява сходни факти – преди повдигане на обвинението ищецът се ползвал с добро име, отзивчив и добър, но характерът му се променил след това.

Назначената СПЕ представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което в резултат на прекарания стрес, ищецът е развил първоначално симптоми на Остра стресова реакция. Поради продължилия стрес чрез поддържане на обвинението, отстраняване от работа и ранно пенсиониране, след затихване на острия стрес, възникнали симптоми на Разстройство в адаптацията и е налице причинно-следствена връзка между стресогенното събитие и появата на тези симптоми. От обясненията на ищеца експертизата установява наличие на депресивно настроение, тревожност, безпокойство за бъдещето, безсъние, безапетитие, нежелание   за контакти и изолация, като за това състояние той не се е консултирал със специалисти и не е провеждал лечение. Към момента на експертизата емоционалното състояние на ищеца е подобрено, но има наличие на  намален емоционален резонанс и нежелание за контакти, което състояние отговаря на Хронифицирало депресивно състояние.

Правилно съдът е квалифицирал предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и предвид факта, че воденото наказателното производство е приключило с оправдателна присъда е приел, че е доказан по основание.

Доказателствата по делото установяват, че наказателното производство е продължило пет години, през периода 16.02.2012 г. - 11.02.2017 г. По отношение на ищеца е била приложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ и е бил отстранен от длъжност. Обвинението го компрометирало  на работното място, пред приятели, близки и роднини; преживял е продължителна емоционална криза с отражение върху личния живот, страх и емоционална нестабилност. През времето на незаконното обвинение са били нарушени основни негови конституционни права.

Прилагайки принципа за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени установените по делото факти, тежестта на обвинението, вида и продължителността на мярката за неотклонение, данните за личността и доколко обвинението се е отразило негативно на физическото и психическото здраве на лицето.

Безспорно, личността и възрастта на ищеца, семейното и социалното му положение преди повдигане на обвинението свидетелстват за организирана, професионално изградена личност, с кариерно развитие и нормално изпълнение на служебните задължения, като това развитие е било прекъснато от незаконното обвинение.

За база при определяне на паричния еквивалент на обезщетението следва да се приложи и икономическият растеж, стандарта на живот и следностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил отстранен от работа за сравнително кратък период от около три месеца, което обаче не е било във връзка с действия на ответника по чл.69 от НПК като мярка за процесуална принуда. Последващото му пенсиониране през 2014 година не е извършено във връзка с обвинението; не е доказана връзка и с факта, че след тази дата, до постановяване на оправдателната присъда, ищецът е бил без работа около три години.

Предвид обстоятелството, че в рамките на наказателното производство е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция от 2000 лева“, предвид неговата продължителност, вида и характера на установените неимуществени вреди и принципа за справедливост, настоящата инстация приема, че паричният еквивалент на обезщетението следва да бъде определен на 30000 лева. Уважаването на иска над тази сума не отговаря на действително претърпените от ищеца вреди в резултат от незаконно поддържаното обвинение, поради което решението – в частта му, с която искът е уважен за сумата над 30000 лева следва да бъде отменено, а искът - отхвърлен.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1498/22.08.2018 г. по гр.д.№ 791/18г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА МУ, с която е уважен иска, предявен от К.П.Д. по чл.2, ал1,т.3 от ЗОДОВ за разликата над 30000 лева до 50000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от К.П.Д. *** срещу Прокуратурата на Република България за разликата от 30000 лева до 50000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.