Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 №  213 /19.12.2013 година, гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 497 по пописа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззвна жалба на М. Д. М. *** срещу решение № 1679/23.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 220/2011 година, с което са отхвърлени установителните му искове срещу П.Н.С. ***, че е изключителен собственик на ап.№ 8, в гр.Варна, ул.”Г.Бенковски” № 15, четвърти етаж, ведно с прилежащата му изба, както и на гараж № 12 на същия адрес, ведно с прилежащите за всеки от имотите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи исковете, тъй-като въззиваемата страна няма принос в придобиването им по време на брака, като му се  присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна – въззиваемата  П.Н. С., оспорва въззивната жалби и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК апелативната инстанция препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Решаващият извод на ВОС, че процесните два имота са придобити от страните по време на брака им в режим на съсобственост, както като съкооператори – членове на ЖСК „Добротица” гр. Варна, така и чрез съвместен принос за придобиването им по смисъла на чл.19 от СК (отменен) и чл.21 от СК от 2009 година, се споделя изцяло от въззивната инстанция. Този извод е формиран след обстоен и всестранен анализ на всички събрани по делото и относими за случая  доказателства и е съобразен с тълкувателната практика на ВКС.

Направените оплаквания във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за нарушение на материалния закон и за необоснованост, са неоснователни, тъй-като:

От една страна, както във въззивната жалба, така и в устната пледоария пред въззивния съд, въззивникът не е формулирал и обосновал нито едно съществено процесуално нарушение, което да води до неправилност на обжалваното решение. В този смисъл твърденията в тази насока са останали голословни, а апелативният съд е лишен от възможността да осъществи инстанционен контрол по смисъла на чл.269 от ГПК.

От друга страна, развитите във въззивната жалба съображения за нарушение на материалния закон (ЗЖСК и СК) се свеждат до два въпроса.

Първият от тях е станала ли е бившата съпруга на въззивника - въззиваемата С. член на ЖСК „Добротица”, респективно законосъобразно ли е издаден нотариалния акт за процесните два имота на името на двамата съпрузи на основание чл. 35, ал.2 от ЗЖСК - виж л. 72 до л. 82 от делото на ВОС. Утвърдителния отговор на този въпрос не подлежи на съмнение не само защото страните, в качеството им на съпрузи са заявили писмено желанието си за приемане на съпругата П.Н.С. за съ-кооператор за процесните два имота, но и защото евентуално налични нарушения на специалния ЗЖСК - чл.40 при приемането на членове или при извършване на разпределението на имотите в обекта са давали възможност да се атакуват тези нарушения по надлежния ред. Срокът за това е двуседмичен, считано от уведомяването - в случая от датата на общото събрание, на което въззивникът е  присъствал. Този срок е преклузивен и  той е изтекъл отдавна, а това е довело и до саниране на възможните пороци. Не може да бъде споделен и довода, че за приемането на съпругата за член съ-кооператор е било необходимо нотариално заверено писмено съгласие на съпруга, тъй-като това се изисква само при заместване на член кооператор по смисъла на чл.16 от ЗЖСК, при което няма решение на ОС за приемане на нов член.  Следователно, нотариалният  акт № 185, т.ІV, рег.№ 12113, дело № 674/2006 година по описа на нотариус с рег.№ 214 в НтК - л.81-82 от делото на ВОС, удостоверява по обвързващ съда начин придобиването на двата имота от бившите съпрузи-страните по делото.

Вторият въпрос е с какви средства (лични на въззивника или общи на семейството) са придобити  процесните два имота. Според СК,  в сила е оборимата презумпцията за съвместен принос до доказване на противното, т.е. доказателствената тежест за опровергаване на тази презумпция се носи от въззивника. Съгласно чл.164, ал.2 от  ГПК без изричното съгласие на страните не може да се установява със свидетелски показания сключването на договори на стойност над 5000.00 лева, включително и за дарение на парични суми, какъвто е твърдяния от въззивника случай. Събирането на гласни доказателства в тази насока е нарушение в полза на въззивника и не следва да се вземат в предвид съответните показания. Но дори и без прилагането на това правило, твърденията на въззивника, че с лични средства е придобил двата имота, се опровергават от сключения от него по време на брака  договор за паричен заем от ДСК за изплащане на процесния апартамент - виж л. 266 от делото на ВОС. Следователно, наличието на законовата презумпция за принос (който може да се изрази и в грижи за домакинството и отглеждането на децата) и на въззиваемата в придобиването на процесните два имота не е опровергана по надлежния ред и апелативната инстанция е длъжна да се съобрази с това.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че въззивната жалба е неоснователна и на двете обсъдени основания (членство в ЖСК и принос според СК), а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно и обосновано, тъй-като няма основание да се приеме, че процесните имоти са изключителна собственост на въззивника.

При този изход на делото разноски не се присъждат на въззиваемата страна, тъй-като такива не са направени за настоящата инстанция.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1679/23.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 220/2011 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.