РЕШЕНИЕ

 

159

 

Гр.Варна,  03.12.2018 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 03.12.2018 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

              Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 497 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 247 от ГПК, образувано по молба вх.№ 6140/18.10.2018 г., подадена от Е.Г.С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 185/08.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 497/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. Молителят е поддържал, че е налице разминаване между формираната от съда воля в мотивите на съдебния акт за връщане на сумата от 52 864,33 евро и диспозитива на решението, с който се отхвърлял иска за горницата над сумата от 45 745,96 евро до присъдените 52 864,33 евро. Молил е съдът да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка, като „в диспозитива да бъде ясно записано така както е в мотивите, а именно, че ответниците дължат 52 864,33 евро“.

В същата молба вх.№ 6140/18.10.2018 г., молителят е навел и оплаквания срещу издаден изпълнителен лист № 45 от 27.08.2015 г., като е молил „за отмяната (обявяването за невалиден)“. Този изпълнителен лист е издаден по различно дело, а именно по в.гр.д. № 289/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, поради което и молбата в тази част следва да бъде докладвана на съответния съдия –докладчик и състав по това дело.

Лицата на насрещната страна – Н.А.Х. и С.Н. Р. – Х., чрез адв. Ж.К., са подали писмен отговор, с който са оспорили молбата по чл. 247 ГПК по съображения за липсата на допусната от съда очевидна фактическа грешка в решението, като са молили за отхвърлянето й.

Молителят с допълнителна молба вх. № 6913 от 26.11.2018 г., подадена след отговора на насрещната страна, е потвърдил твърденията си за наличие на очевидна фактическа грешка в решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението (определението) очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението (определението). Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че по реда на чл. 247 от ГПК, могат да се поправят и допуснати технически грешки от страните и от съда.

В настоящия случай, такова несъответствие не е налице и молбата се явява неоснователна по следните съображения:

В мотивите на съдебния акт, апелативният съд е посочил, че решението на окръжния съд е влязло в сила в отхвърлителната му част, поради необжалването му от ищеца, за горницата над сумата от 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв. до претендирания размер от 55 000 евро с левова равностойност от 107 570,65 лв., поради погасяване чрез прихващане с насрещното вземане в размер на 4 177 лв., представляващо обезщетение за ползване на същия имот в периода от 30.07.2012 г. до 23.04.2014 г. по влязло в сила на 16.02.2016 г. решение по гр.д. № 1142/2014 г. и издаден изпълнителен лист от 27.08.2015 г., поради което и възражението за прихващане с тази сума (4 177 лв. е част от сумите по изп.дело № 1176/2015 г. - в общ размер от 8 292 лв.) не е предмет на настоящото въззивно производство. За останалата част – над сумата от 4 177 лв. до 8 292 лв. и за сумата от 5 629 лв., предвид погасеното в хода на въззивното производство вземане на ответниците по двете изпълнителни дела, не е налице и задължение на ищеца към тях, с което да бъде извършено прихващане. С оглед на изложеното, останалата част от възраженията за прихващане са неоснователни. Апелативният съд е изложил в мотивите също така, че от дължимата на ищеца сума от ответниците в размер на 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв., предвид извършеното от ответниците в хода на въззивното производство плащане на сумата от 51 000 евро с левова равностойност от 99 747,33 лв., е останал неплатен остатък от задължението в размер на 1 864,33 евро с левова равностойност от 3 646,32 лв. Апелативният съд е посочил в мотивите на решението си, че обжалваната от ответниците осъдителна част от решението на първата инстанция е за горницата над 85 825,01 лв. (над 43 881,63 евро) - до присъдените 103 393,65 лв. (т.е до 52 864,33 евро) или за сумата от 17 568,63 лв. (равна на 8 982,70 евро) и вземайки предвид извършеното в хода на въззивното производство частично погасяване на дълга, включително и на част от сумата, предмет на въззивното обжалване (за частта от 7 118,37 евро равна на 13 922,32 лв., представляваща разликата между платените  51 000 евро и необжалваната част от 43 881,63 евро), апелативният съд е формирал извода, че решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено  в обжалваната му осъдителна част за горницата над 43 881,63 евро в левова равностойност от 85 825,01 лв. до 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв., като за горницата над 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. до присъдените 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв. решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен, поради извършеното в хода на въззивното производство плащане.

Именно така формирания извод на апелативния съд е отразен и диспозитива на решението. С него е отменено решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. В ЧАСТТА, с която Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. са осъдени на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да платят на Е.Г.С. сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. до присъдените 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв., и ВМЕСТО ТОВА, апелативният съд е ПОСТАНОВИЛ: ОТХВЪРЛЯ, предявения от Е.Г.С. срещу Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. иск по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждането на ответниците да му заплатят сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. до присъдените 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв. Със същото решение, апелативният съд е ПОТВЪРДИЛ  решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. В ЧАСТТА, с която Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. са осъдени на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да заплатят на Е.Г.С. сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 43 881,63 евро в левова равностойност от 85 825,01 лв. до 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв.

С оглед изложените съображения, не е налице допусната от съда ОФГ и молбата за поправянето й следва за бъде отхвърлена.

Предвид горното, Варненският апелативен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ  молбата по чл. 247 ГПК на Е.Г.С., обективирана в молба вх. № 6140/18.10.2018 г., за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 185/08.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 497/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд с искане „в диспозитива да бъде ясно записано така както е в мотивите, а именно, че ответниците дължат 52 864,33 евро“.

Молба вх.№ 6140/18.10.2018 г. в частта й, с която са наведени  оплаквания срещу издаден изпълнителен лист № 45 от 27.08.2015 г. по в.гр.д. № 289/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, да се докладва на съдията - докладчик по в.гр.д. № 289/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: