РЕШЕНИЕ

 

21

 

Гр.Варна,  06.03.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 06.03.2019 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

              Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 497 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 247 от ГПК, образувано по молба вх.№ 846 от 08.02.2019 г., подадена от Е.Г.С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 185/08.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 497/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. В молбата си, молителят е поддържал, че е налице разминаване между формираната от съда воля в мотивите на съдебния акт и диспозитива на решението по отношение на сумата от 2 135,77 евро (4 177 лв.), с която било извършено прихващане, като е молил за отстраняването й. Изложил е съображения, че апелативният съд потвърдил присъдената му от окръжния съд сума от 52 846,39 евро, намалена по възражение за прихващане на другата страна с 2 135,77 евро (4 177 лв.) – обезщетение. В хода на въззивното производство, обаче ответниците изтеглили от сметките му сумата от 4 177 лв., поради което прихващане с нея не следвало да се извършва. Молил е при постановяване на решението да се присъди и законна лихва  върху сумата от 55 000 евро.

Лицата на насрещната страна – Н.А.Х. и С.Н. Р. – Х., чрез адв. Ж.К., са подали писмен отговор, с който са оспорили молбата по чл. 247 ГПК по съображения за нейната недопустимост, предвид произнасянето на съда по предходна молба на С., както и по такива за неоснователостта й - липсата на допусната от съда очевидна фактическа грешка в решението, като са молили за оставянето й без разглеждане, евентуално – без уважение.

Молбата на Е.Г.С. по чл. 247 от ГПК е допустима, доколкото в случая не се касае до хипотеза на произнасяне от съда със сила на пресъдено нещо (в каквато насока са възражения на ответниците), поради което тя подлежи на разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящия случай, такова несъответствие не е налице и молбата се явява неоснователна по следните съображения:

В мотивите на съдебния акт, апелативният съд е посочил, че решението на окръжния съд е влязло в сила в отхвърлителната му част, поради необжалването му от ищеца, за горницата над сумата от 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв. до претендирания размер от 55 000 евро с левова равностойност от 107 570,65 лв., поради погасяване чрез прихващане с насрещното вземане в размер на 4 177 лв., представляващо обезщетение за ползване на същия имот в периода от 30.07.2012 г. до 23.04.2014 г. по влязло в сила на 16.02.2016 г. решение по гр.д. № 1142/2014 г. и издаден изпълнителен лист от 27.08.2015 г., поради което и възражението за прихващане с тази сума (4 177 лв. е част от сумите по изп.дело № 1176/2015 г. - в общ размер от 8 292 лв.) не е предмет на настоящото въззивно производство. За останалата част – над сумата от 4 177 лв. до 8 292 лв. и за сумата от 5 629 лв., предвид погасеното в хода на въззивното производство вземане на ответниците по двете изпълнителни дела, не е налице и задължение на ищеца към тях, с което да бъде извършено прихващане. С оглед на изложеното, останалата част от възраженията за прихващане са неоснователни. Апелативният съд е изложил в мотивите също така, че от дължимата на ищеца сума от ответниците в размер на 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв., предвид извършеното от ответниците в хода на въззивното производство плащане на сумата от 51 000 евро с левова равностойност от 99 747,33 лв., е останал неплатен остатък от задължението в размер на 1 864,33 евро с левова равностойност от 3 646,32 лв. Апелативният съд е посочил в мотивите на решението си, че обжалваната от ответниците осъдителна част от решението на първата инстанция е за горницата над 85 825,01 лв. (над 43 881,63 евро) - до присъдените 103 393,65 лв. (т.е до 52 864,33 евро) или за сумата от 17 568,63 лв. (равна на 8 982,70 евро) и вземайки предвид извършеното в хода на въззивното производство частично погасяване на дълга, включително и на част от сумата, предмет на въззивното обжалване (за частта от 7 118,37 евро равна на 13 922,32 лв., представляваща разликата между платените  51 000 евро и необжалваната част от 43 881,63 евро), апелативният съд е формирал извода, че решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено  в обжалваната му осъдителна част за горницата над 43 881,63 евро в левова равностойност от 85 825,01 лв. до 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв., като за горницата над 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. до присъдените 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв. решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен, поради извършеното в хода на въззивното производство плащане.

Именно така формирания извод на апелативния съд е отразен и диспозитива на решението. С него е отменено решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. В ЧАСТТА, с която Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. са осъдени на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да платят на Е.Г.С. сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. до присъдените 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв., и ВМЕСТО ТОВА, апелативният съд е ПОСТАНОВИЛ: ОТХВЪРЛЯ, предявения от Е.Г.С. срещу Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. иск по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждането на ответниците да му заплатят сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. до присъдените 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв. Със същото решение, апелативният съд е ПОТВЪРДИЛ  решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. В ЧАСТТА, с която Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. са осъдени на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да заплатят на Е.Г.С. сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 43 881,63 евро в левова равностойност от 85 825,01 лв. до 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв.

Както бе посочено, възражението за прихващане със сумата  от 4 177 лв. (част от сумите по изп.дело № 1176/2015 г. - в общ размер от 8 292 лв.) изобщо не е било предмет на въззивното производство, защото решението на окръжния съд в тази част не е било обжалвано от ищеца и е влязло в сила. В мотивите на решението си апелативният съд не е формирал друг извод, който погрешно да е възпроизвел в диспозитива.

Също в съответствие с мотивите на съдебното решение е произнасянето на апелативния съд в диспозитива и досежно законните лихви, като  е ПОТВЪРДИЛ решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г., В ЧАСТТА на присъдените законни лихви върху сумата от 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв., считано от 08.03.2016 г. до 26.09.2017 г. и върху сумата от 1 864,33 евро с левова равностойност 3 646,32 лв. (представляваща разликата над 43 881,63 евро в левова равностойност от 85 825,01 лв. до 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв.) от 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане, и е ОТМЕНИЛ решението В ЧАСТТА на присъдените законни лихви върху сумата от 51 000 евро с левова равностойност 99 747,33 лв. от 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане. Т.е. извод за разминаване между формираната воля на съда и отразяването й в диспозитива не се налага и по отношение на произнасянето за законните лихви, поради което и в тази част молбата по чл. 247 от ГПК е неоснователна.

Предвид горното, Варненският апелативен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ  молбата по чл. 247 ГПК на Е.Г.С., депозирана с вх. № 846/08.02.2019 г., за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 185/08.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 497/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частите досежно сумата от 2 135,77 евро (4 177 лв.), с която било извършено прихващане, както и по отношение на законна лихва върху сумата от 55 000 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: