Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

185

 

08.12. 2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и девети  ноември, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен С.

       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 497 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на настоящото въззивно производство са три жалби, както следва:

- Въззивна жалба вх. № 34054/09.12.2016 г., поправена с последваща въззивна жалба вх.№ 24918/05.09.2017 г. от Е.Г.С., подадена против решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. по същото дело В ЧАСТТА, с която съдът е определил начална дата на дължимост на законната лихва върху присъдената главница от 08.03.2016 г. Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция в посочената му част, като е изложил съображения за дължимост на законната лихва от 23.04.2014 г. – датата на която ответниците пожелали да си върнат владението на имота, евентуално от 15.10.2015 г. – датата на възстановяване владението на имота, като е молил за отмяна на решението в тази част и присъждане на законната лихва от 23.04.2014 г.

Въззиваемите Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., чрез адв. Ж.К. и адв. Н. С., са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата и са настоявали за оставянето й без уважение и присъждане на сторените по делото разноски.

- Въззивна жалба вх.№ 34242 от 12.12.2016 г. на Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., подадена чрез адв. Ж.К. и адв. Н. С., уточнена с последващи молби вх.№ 21834/27.07.2017 г. и вх. № 23203/14.08.2017 г., против решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. по същото дело В ЧАСТТА, с която Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. са осъдени да платят на Е.Г.С. сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 85 825,01 лв. (43 881,63 евро) – до присъдените 103 393,65 лв. (52 864,33 евро), КАКТО И изцяло в частта на присъдените законни лихви върху 103 393,65 лв. от датата на исковата молба 08.03.2016 г. до окончателното й изплащане, като са настоявали за отмяна на решението в обжалваните му части с отхвърляне на иска в размера на обжалваната част и отхвърляне изцяло на искането за законните лихви, евентуално за присъждането им от 08.03.2016 г. до 05.05.2016 г. Молили са за присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Окръжният съд подложил на повторна преценка въпроса за основанието на плащането от ищеца на сумата от 4000 евро на 25.02.2014 г. и за дължимостта на тази сума, при наличието на влязло в сила решение и забрана за пререшаемост на спора за същата, както и изобщо не обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с приетото за разглеждане по делото възражение за прихващане и не изложил мотиви за отхвърлянето му за горницата над сумата от 4 177 лв., като са навели и подробни съображения за основателност на възражението им за прихващане в неуважената му част. Доколкото признали част от вземането на ищеца, те не били в забава и не дължали законните лихви от исковата молба.

Е.Г.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е молил за отхвърлянето й. Посочил е, че след постановяване на решението на първата инстанция и в противовес на същото, на 26.09.2017 г. ответниците му възстановили сумата от 51 000 евро, като си прихванали сумата от 4 000 евро., като приложил и копие от платежно нареждане. С молба вх. № 25629/15.09.2017 г. е признал  възражението за прихващане на насрещната страна за сумата от 4 741 лв., представляващи присъдени разноски на ответниците по гр.д. № 1142/2014 г. и издаден изпълнителен лист от 21.03.2016 г., като е настоявал за прихващането й от дължимата му от насрещната страна сума.

Решението на окръжния съд не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част за сумата от 4 177 лв. и  от ответниците в осъдителната му част до размер на сумата от 85 825,01 лв.

- Частна въззивна жалба вх. № 6755/07.03.2017 г. на Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., подадена чрез адв. Ж.К. и адв. Н. С., против решение № 207/23.02.2017 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата им по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1458/21.11.2016 г. по същото дело в частта му за разноските. Сочили са, че обжалваното решение по чл.248 ГПК е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и противоречи на утвърдената съдебна практика. Изложили са подробни съображения за наличието на предпоставките на 78, ал.2 от ГПК и за погрешна преценка на окръжния съд за липсата им в настоящия казус. Настоявали са за отмяна на решението по чл. 248 от ГПК и за уважаване на молбата им за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на същите в тежест на насрещната страна.

Е.Г.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил частната въззивна жалба и е молил за отхвърлянето й.

Въззивните жалби и частната жалба са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните обжалвани части и на определението за разноските, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните са поддържали съответно жалбите и отговорите си. Депозирали са и писмени бележки в предоставения им от съда срок.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната част. По правилността, с оглед оплакванията и доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният от Е.Г.С. срещу Н.А.Х. и С.Н.Р. пред окръжния съд иск е по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждането на ответниците да върнат на ищеца сумата от 55 000 евро в левова равностойност от 107 570,65 лв., получена от тях на отпаднало основание – по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент №7, находящ се в гр.Варна, ул.“Райко Блъсков“ №14, ет.4 с площ от 69,82 кв.м., в т.ч. 4,8938 % ид.части от общите части на сградата. Ищецът е претендирал присъждане на законните лихви върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и е молил за присъждането на разноските. Ищецът е поддържал, че по сключен с ответниците предварителен договор за продажба на недвижим имот от 16.01.2012 г. им е заплатил общата сума от 55 000 евро, уговорена като цена на имота. Предварителният договор бил развален считано от 30.07.2014 г. с получаване на отправената му от ответниците покана от 25.02.2014 г., като претендира връщането на парите, платени на отпаднало основание.

Ответниците са оспорили иска за горницата над сумата от 51 000 евро, като са настоявали, че не дължат връщането на сумата от 4 000 евро, тъй като тя била преведена след разваляне на договора и представлявала част от дължимото им от ищеца обезщетение за неователното им лишаване от ползване на имота след развалянето на договора. По отношение на сумата от 51 000 евро (с левова разностойност от 99 747,33 лв.) са заявили възражения за съдебно прихващане със свои насрещни вземания от ищеца, първоначално за общата сума от 21 014 лв. равна на 10 744 евро, а след направения отказ в съдебно заседание от 30.06.2016 г. от част от сумата, възражението е останало с предмет общата сума от 13 921 лв. равна на 7 118 евро, от която: сумата от 8 292 лв. по изпълнително дело № 1176/2015 г. по описа на ЧСИ З. Д., образувано по изпълнителен лист от 27.08.2015 г., издаден по гр.д. № 289/2015 г. на ВнАС (включваща главница от 4 117 лв., законна лихва за периода от 23.04.2014 г. до 15.03.2016 г. – 792,89 лв., адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело – 1300 лв. и такси по тарифата към ЗЧСИ от 1 462,59 лв. и 620,15 лв.) и сумата от 5 629 лв. по изпълнително дело № 478/2016 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, образувано по изпълнителен лист от 21.03.2016 г., издаден по гр.д. № 1142/2014 г. на ВОС (включваща разноски по гражданското дело – 4 741,61 лв., разноски по изпълнителното дело 300 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ – 588,08 лв.), съгласно приложени удостоверения на ЧСИ. Настоявали са за възлагане на разноските в тежест на ищеца на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като са признали част от вземането на ищеца и не са дали повод за завеждане на делото.

На 16.01.2012 г. между страните по делото е бил подписан предварителен договор, с който те поели задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент №7, ет.4 в гр.Варна, ул. „Райко Блъсков“ №14, собственост на ответниците за сумата от 58 000 евро, дължима от ишеца на вноски - 16 000 евро при подписване на предварителния договор, 35 000 евро – на 18.02.2012 г. и 7 000 евро  при подписване на нотариалния акт, при уговорен срок за сключване на договора до 30.04.2012 г. От приложените писмени доказателства (преводни нареждания и разписки за плащане на част от продажната цена) се установява, че ищецът е платил на ответниците следните суми: 16 000 евро (4 000 евро и 12 000 евро) - на 16.01.2012 г., сумата от 35 000 евро (на седем вноски по 5 000 евро) -  в периода от 20.02.2012 г. до 28.02.2012 г., както и на 25.02.2014 г.- сумата от 4 000 евро с изрично  посочено основание „покупка на жилище“. Не е било спорно между страните по делото, че имотът, предмет на окончателния договор, е бил предаден на ищеца.

С нотариална покана от 12.07.2012 г., връчена му лично на 26.07.2012 г., ищецът е бил поканен от ответниците да сключат окончателен договор на 30.07.2012 г. в 11 ч. в кантората на нотариус Костадинова, рег.№ 446 с посочен адрес, както и да плати остатъка от цената от 7 000 евро (съгласно уговореното в предварителния договор). Със същата покана, ответниците- продавачи са отправили предупреждение, че при неявяване на купувача, ще считат договора за развален, като ищецът ще дължи предаване на владението и заплащане обезщетение за неоснователното ползване в размер на 600 лв. месечно. Ищецът от своя страна е отговорил с нотариална покана, връчена на ответниците на 27.02.2012 г. като е навел възражения за разминаване в площта на апартамента и отправил предложение за доброволно уреждане на спора. На 30.07.2012 г. с протокол на нотариус К. е констатирано неявяването на ищеца за сключване на окончателен договор, както и готовността на ответниците за изповядване на сделката. С покана, пратена от ответниците до ищеца и връчена му на 25.10.2012 г. по телепоща, същите са настоявали за среща на 30.10.2012 г. с оглед постигане на споразумение за доброволно приключване на отношенията им. С нотариална покана от 21.02.2014 г., връчена на ищеца на 25.02.2014 г., ответниците са го поканили да се яви на 05.03.2014 г. пред нотариуса и  да им предаде ключовете за жилището, както и да им плати обезщетение от 11 400 лв. за лишаването им ползване на имота за периода от прекратяването на договора на 30.07.2012 г. до момента. В същия ден, ищецът е превел на ответниците сумата от 4 000 евро с основание „покупка на жилище“.

На 23.04.2014 г., ответниците са подали и искова молба срещу ищеца за връщането на имота и за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползването му, по която първоначално е било образувано гр.д. № 5314/14 г. по описа на ВРС, а след прекратяване и изпращане на делото по подсъдност – и гр.д. № 1142/2014 г. по описа на ВОС, което е приключило с влязло в сила на 16.02.2016 г. (потвърдено изцяло с решение №126/22.07.2015 г. по в.гр.д.№ 289/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 71 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 5620/2015 г. на ВКС) осъдително решение, с което ищецът е осъден да предаде на ответниците владението на имота, даден при сключване на предварителния договор от 16.01.2012 г. за продажба, впоследствие развален, на осн. чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД и да им заплати сумата от 4 177 лв., представляваща обезщетение за ползването на същия имот, считано от датата на прекратяване на предварителния договор – 30.07.2012 г. до предявяване на иска 23.04.2014 г. на осн. чл.59 от ЗЗД. В хода на съдебното производство настоящият ищец е оспорвал твърдението на насрещната страна, че договорът е развален с поканата, считано от 30.07.2012 г. С решаващите мотиви на съда, между страните е установено, че предварителният договор е развален на 30.07.2012 г. поради виновно неизпълнение на задължението на ищеца да се яви за сключване на окончателния договор. Този извод се налага и от доказателствата по настоящото дело.

Въз основа на решенията по в.гр.д.№ 289/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд и по гр.д. № 1142/2014 г. по описа на ВОС, ответниците са се снабдили с изпълнителни листове за присъдените разноски и за присъденото обезщетение за лишаване от ползване на имота, като са образували изпълнителни дела, съответно № 1176/2015 г. и 478/2016 г. по описа на ЧСИ З. Д., по които видно от представените удостоверения (л.56 и 57 от делото) задълженията на ищеца към тях са в размер на 8 292,63 лв. (включващо главница от 4 117 лв., законна лихва за периода от 23.04.2014 г. до 15.03.2016 г. – 792,89 лв., адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело – 1300 лв. и такси по тарифата към ЗЧСИ от 1 462,59 лв. и 620,15 лв.) и  5 629,69 лв. (включваща разноски по гражданското дело – 4 741,61 лв., разноски по изпълнителното дело 300 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ – 588,08 лв.). С дължимите им суми, предмет на двете изпълнителни дела, в общ размер от 8 292 лв. и в общ размер от 5 629 лв., ответниците са заявили и възраженията за съдебно прихващане по настоящото дело.

В хода на настоящото въззивно производство, ответниците са признали факта, че всички задължения по двете изпълнителни дела са платени в изпълнителното производство, а и в тази насока са депозираните писмени доказателства за извършените преводи от съдебния изпълнител от  07.11.2017 г. за пълно погасяване на задълженията от ищеца. Посочили са в открито съдебно заседание от 29.11.2017 г., че всички суми, предмет на възраженията им за прихващане по настоящото дело, са вече погасени чрез плащане в хода на изпълнителното производство.

Видно от приложеното платежно нареждане, в хода на настоящото въззивно производство, след подаване на въззивната жалба, на 26.09.2017 г., ответниците са превели на ищеца сумата от 51 000 евро с основание „връщане на сума по развален предварителен договор“.

С оглед установеното се налага извода, че от уговорената с предварителния договор от 16.01.2012 г. продажна цена за имота от 58 000 евро, ищецът е платил на ответниците сумата от 55 000 евро. Няма спор, че сумата от 51 000 евро е била платена от ищеца като част от цената за имота по предварителния договор, като спорът е досежно последната вноска от 4000 евро. Действително, тази вноска от 4 000 евро ищецът е платил на 25.02.2014 г., т.е. след установеното разваляне на предварителния договор, но при наличен спор, пренесен и в съда относно изправността на продавачите и правото им да развалят договора с едностранно изявление с нотариалната покана, връчена на 26.07.2012 г., считано от 30.07.2012 г. Изрично посоченото от ищеца основание в платежното нареждане налага извода, че плащането на сумата от 4 000 евро е част от цената за обещания имот, поради което неоснователно е възражението на ответниците, че сумата им е преведена за плащане на част от обезщетение за лишаването им от ползването на имота, изхождайки от обстоятелството, че тя им е преведена от ищеца след поканата от 25.02.2014 г. за плащане на обезщетение. В случая ищецът като длъжник е посочил задължението което погасява с плащането, като категорично е записал, че плащането е част от цената за имота, поради което и ответниците нямат правото да отнесат същото за погасяване на друго, твърдяно от тях и спорно между страните задължение за обезщетение. Последното не е предмет и на възражението за съдебно прихващане по настоящото дело, а спорът за сумата от 4000 евро не е бил предмет и не е разрешен със сила на пресъдено нещо по воденото между страните гр.д. № 1142/2014 г. по описа на ВОС, поради което и възраженията на ответниците в тази насока не могат да бъдат споделени. Доколкото цялата сума от 55 000 евро е преведена от ищеца като част от цената за имота, предмет на разваления предварителен договор за покупко-продажба, ответниците дължат връщането й предвид отпадналото основание (развалянето на предварителния договор).

По възраженията за съдебно прихващане с насрещно вземане на ответниците по двете изпълнителни дела в общи размери от 8 292 лв. и от 5 629 лв.:

Решението на окръжния съд е влязло в сила в отхвърлителната му част, поради необжалването му от ищеца, за горницата над сумата от 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв. до претендирания размер от 55 000 евро с левова равностойност от 107 570,65 лв., поради погасяване чрез прихващане с насрещното вземане в размер на 4 177 лв., представляващо обезщетение за ползване на същия имот в периода от 30.07.2012 г. до 23.04.2014 г. по влязло в сила на 16.02.2016 г. решение по гр.д. № 1142/2014 г. и издаден изпълнителен лист от 27.08.2015 г., поради което и възражението за прихващане с тази сума (4 177 лв. е част от сумите по изп.дело № 1176/2015 г. - в общ размер от 8 292 лв.) не е предмет на настоящото въззивно производство. За останалата част – над сумата от 4 177 лв. до 8 292 лв. и за сумата от 5 629 лв., предвид погасеното в хода на въззивното производство вземане на ответниците по двете изпълнителни дела, не е налице и задължение на ищеца към тях, с което да бъде извършено прихващане. С оглед на изложеното, останалата част от възраженията за прихващане са неоснователни.

От дължимата на ищеца сума от ответниците в размер на 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв., предвид извършеното от ответниците в хода на въззивното производство плащане на сумата от 51 000 евро с левова равностойност от 99 747,33 лв., е останал неплатен остатък от задължението в размер на 1 864,33 евро с левова равностойност от 3 646,32 лв.

Обжалваната от ответниците осъдителна част от решението на първата инстанция е за горницата над 85 825,01 лв. (над 43 881,63 евро) - до присъдените 103 393,65 лв. (т.е до 52 864,33 евро) или за сумата от 17 568,63 лв. (равна на 8 982,70 евро). Вземайки предвид извършеното в хода на въззивното производство частично погасяване на дълга, включително и на част от сумата, предмет на въззивното обжалване (за частта от 7 118,37 евро равна на 13 922,32 лв., представляваща разликата между платените  51 000 евро и необжалваната част от 43 881,63 евро), решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено  в обжалваната му осъдителна част за горницата над 43 881,63 евро в левова равностойност от 85 825,01 лв. до 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв., като за горницата над 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. до присъдените 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв. решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен, поради извършеното в хода на въззивното производство плащане.

По отношение на началната дата и дължимостта на законните лихви върху претендираната сума:

Ищецът е претендирал с исковата си молба присъждане на законните лихви върху главницата от датата на подаване на исковата  молба до окончателното й изплащане. Исковата молба е подадена в съда на 08.03.2016 г., поради което и от тази дата ответниците са в забава и дължат връщането на сумата от 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв., ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2016 г. до окончателното й изплащане. Иск за заплащане на обезщетение за забава от дата, предхождаща исковата молба с посочена цена и времеви период отпреди завеждане на иска до датата на подаване на исковата молба не е бил предявен от ищеца, поради което и неоснователни са оплакванията му и съображенията за дължимост на лихвите от друга, предхождаща подаване на исковата молба дата. Неоснователни са и възраженията на ответниците за липсата на забава след подаване на исковата молба предвид липсващо съдействие на ищеца за извършване на частично плащане, доколкото ищецът не е длъжен да приеме предложеното му частично плащане и това не води до освобождаване на насрещната страна от нейната забава. Затова и неоснователни са оплакванията на ответниците за недължимост на законните лихви върху сумата от 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв. от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2016 г. до окончателното й изплащане.

Предвид извършеното в хода на производството, на 26.09.2017 г.  плащане на сумата от 51 000 евро, законните лихви се дължат върху сумата от 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв. от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2016 г. до 26.09.2017 г., а от 26.09.2017 г. - върху остатъка от сумата от 1 864,33 евро в левова равностойност 3 646,32 лв. до окончателното й изплащане. В този смисъл решението на окръжния съд следва да бъде отчасти потвърдено в обжалваната му част за присъдените законни лихви върху сумата от 52 864,33 евро с левова равностойност 103 393,65 лв. от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2016 г. до 26.09.2017 г. и за законните лихви върху сумата от 1 864,33 евро в левова равностойност от 3 646,32 лв. от 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане. За лихвите върху сумата от 51 000 евро (99 747,33 лв.) от 26.09.2017 г. до окончателното изплащане на тази сума, решението  следва да бъде отменено.

По частната въззивна жалба вх. № 6755/07.03.2017 г. на Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., подадена чрез адв. Ж.К. и адв. Н. С., против решение № 207/23.02.2017 г. по гд.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата им по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1458/21.11.2016 г. по същото дело в частта му за разноските:

С молба по чл. 248 от ГПК, ответниците са настоявали за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на всички сторени от тях разноски и осъждането на ищеца за заплащането им, предвид наличието на предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК.

С решението си окръжният съд е осъдил ответниците да заплатят на ищеца съразмерно с уважената част от иска сторените от него разноски в размер на 3 846,90 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая, обаче тази хипотеза не е била налице, тъй като ответниците не са признали иска. Те са признали само част от задължението си и по отношение на призната част са заявили и възражения за прихване със свои насрещни вземания. Признаване на част от вземането не е равнозначно на признаване на иска, поради което и единият от елементите на фактическия състав на чл. 78, ал.2 от ГПК не е налице и искането за възлагане на всички разноски в тежест на ищеца и съответно изменение на решението на окръжния съд в частта за разноските в този смисъл е неоснователна. Независимо от това, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, доколкото ответникът има право на разноските съразмерно с отхвърлената част от иска, молбата само на ответника Х. се явява отчасти основателна до размер на сумата от 91,20 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска, част от заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложената фактура, обективираща и договор за правна защита и съдействие. В този смисъл, обжалваното решение № 207/23.02.2017 г. по гд.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд имащо характер на определение по чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено частично и молбата – уважена в посочената част, като в останалата част то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство и факта на извършеното от ответниците плащане в хода на въззивното производство, страните не си дължат разноски за държавни такси, а други разноски, включително и за адвокатски възнаграждения те не са сторили.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. В ЧАСТТА, с която Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. са осъдени на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да платят на Е.Г.С. сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. до присъдените 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв., като ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Е.Г.С. срещу Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. иск по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждането на ответниците да му заплатят сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв. до присъдените 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. В ЧАСТТА, с която Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. са осъдени на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да заплатят на Е.Г.С. сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 43 881,63 евро в левова равностойност от 85 825,01 лв. до 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г., В ЧАСТТА на присъдените законни лихви върху сумата от 52 864,33 евро с левова равностойност от 103 393,65 лв., считано от 08.03.2016 г. до 26.09.2017 г. и върху сумата от 1 864,33 евро с левова равностойност 3 646,32 лв. (представляваща разликата над 43 881,63 евро в левова равностойност от 85 825,01 лв. до 45 745,96 евро в левова равностойност от 89 471,33 лв.) от 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА на присъдените законни лихви върху сумата от 51 000 евро с левова равностойност 99 747,33 лв. от 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 207/23.02.2017 г., постановено по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС (с характер на определение по чл. 248 от ГПК) В ЧАСТТА,  с която е оставена без уважение молбата на Н.А.Х. за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на Н.А.Х. до размер на сумата от 91,20 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска, част от платеното адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, В ЧАСТТА му за разноските, като ДОПЪЛВА  същото със следния текст „ОСЪЖДА Е.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.А.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 91,20 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска, част от платеното от този ответник адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция“.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 207/23.02.2017 г., постановено по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС (с характер на определение по чл. 248 от ГПК) В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на Н.А.Х. и С.Н. Р. – Х. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, в останалата й част.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: