ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№634

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   17.10.2018 година                     в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

  МАРИЯ МАРИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 497/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от М.Н.К. с ЕГН **********, действаща лично и като представляващ „Камея-7“ ЕООД, от К.А.К. и Д.К.К.-***, срещу определение № 1433/08.05.2018 год по гр.д. № 2157/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Окръжен съд Добрич по подсъдност. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, частните жалбоподатели молят за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба се съдържа изрично твърдение, че не предявяват иск срещу ЧСИ С.С., а само срещу „Търговска банка Д“ АД, за обезщетение за вредите от незаконосъобразните действия на банката, осъществени със съдействието на ЧСИ Н. Д.. Евентуално ако съдът прецени, че е възможно разделяне на иска срещу банката и срещу ЧСИ С.С., частните жалбоподатели са заявили, че приемат възражението на последния за местна подсъдност само по отношение действията му във връзка с принудителното изпълнение върху трафопоста към хотел „Фрегата“, с. Кранево.

Постъпил е отговор от ЧСИ С. С., вписан в регистъра на КЧСИ под № …, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Моли за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 2157/2017 год е образувано по искова молба, подадена от М.Н.К. – лично и като представляваща „Камея-7“ ООД, К.А.К. – лично и като представляващ ЕТ „К.К.“ и Д.К.К.-Василева, срещу „Търговска банка Д“ АД с искане за отмяна на всички действия на банката във връзка с изп.д. № ….. и изп.д. № …… на ЧСИ Н. Д.. Изложените в исковата молба фактически твърдения са неясни и противоречиви, поради което с разпореждане № 8527/11.10.2017 год съдът е оставил същата без движение с указания ищците да уточнят с какво искане сезират съда – за отмяна действията на съдебния изпълнител, или с иск за оспорване на вземането на „Търговска банка Д“ АД, като се има предвид, че в първия случай следва да конкретизират кои действия на съдебния изпълнител и по кое изпълнително дело искат да бъдат отменени, а във втория случай да изложат съображения защо считат, че вземането на банката не съществува. Ищците са уведомени с цитираното разпореждане и за различния ред, по който подлежат на разглеждане двете производства, разяснени са им и последиците от неотстраняване на посочените нередовности.

В отговор на разпореждане № 8527/11.10.2017 год ищците са депозирали молба вх.№ 2966/24.10.2017 год, в която са заявили, че предявяват иск за оспорване вземането на „Търговска банка Д“ АД, съединен с иск за обезщетяване на вредите от незаконосъобразните действия на банката. Формулиран е петитум за отмяна на всички незаконосъобразни действия в съдебното и в изпълнителното производство, както и за присъждане на обезщетение за пропуснатите ползи вследствие системните нарушения от страна на банката, с които са били ограничени правата им на защита.

С определение № 2880/03.11.2017 год съдът докладвал постъпилата уточняваща молба и приел, че е сезиран с обективно съединени искове, както следва: с отрицателен установителен иск срещу „Търговска банка Д“ АД, че ищците не дължат сумите по изп.д. № ….. на ЧСИ Н. Д., и осъдителен иск с правно осн. чл. 49 от ЗЗД.  Едновременно, въпреки така посочения от ищците петитум, съдът е приел, че в действителност фактическите твърдения в исковата молба сочат, че не се оспорва наличието на дълг, доколкото той е бил вече установен в производството по т.д. № 733/2011 год на ВОС по реда на чл. 422 от ГПК, а се обжалват незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Съдът е приел също, че оспорване на вземането по изпълнителния лист, което вече е установено по реда на чл. 422 от ГПК може да се осъществи само с иск по чл. 439 ал.2 от ГПК, но в исковата молба не се сочат факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Тези разсъждения са довели съда до заключението, че в тази част от исковата молба тя има характер на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Затова с определението си постановил разделяне на производството по искането за отмяна на действията на ЧСИ Надежда Денчева и образуването му в отделно производство.

В останалата част, касаеща иска с правно осн. чл. 49 от ЗЗД – за претендираното обезщетение за вреди от действията на „Търговска банка Д“ АД съдът оставил исковата молвба без движение с указания до ищците да посочат какъв е размера на претендираното обезщетение, кой от ищците каква сума претендира, срещу кого е насочен иска – само срещу банката или и срещу ЧСИ, каето в последния случай да посочат срещу всеки от ответниците каква сума претендират, или обезщетението се претендира за солидарно осъждане на ответниците, като се обосноват от какво произтича солидарността, да конкретизират вредата, и да въведат фактически твърдения за причинната връзка между поведението на ответниците и настъпилата вреда, както и да заплатят държавна такса върху размера на иска.

В отговор на определение № 2880/03.11.2017 год е постъпила молба вх.№ 32919/23.11.2017 год от М.Н.К. – в лично качество, от „Камея-7“ ООД, представлявано от М.Н.К. и от К.А.К. (но не и от Д.К.  К.-В.), в която ищците посочват, че предявяват следните искове за обезщетение за вреди, както следва: М.Н.К. предявява частичен иск за сумата 171,15 лв, „Камея-7“ ООД предявява частичен иск в размер на 28 261,74 лв и К.А.К. предявява частичен иск в размер на 171,15 лв. Ищците са посочили, че насочват исковете си срещу „Търговска банка Д“ АД и срещу ЧСИ С. С. с рег.№…, при условията на солидарност, която според ищците произтича от поредица незаконосъобразни действия (неуточнени), с които двамата ответници за причинили увреждането. Следва отново изложение защо ищците считат, че не дължат на банката сумите по изпълнителния лист, както и какви нарушения е допуснал ЧСИ С. С. при провеждането на публичната продан.

С разпореждане № 9615/24.11.2017 год съдът приел, че са отстранени нередовностите на исковата молба и са изпълнени указанията, дадени с определение № 2880/03.11.2017 год, и разпоредил преписи от исковата молба и уточнителните молби да се връчат на двамата ответници. Такива обаче са връчени само на „Търговска банка Д“ АД.

Въпреки, че последната уточнителна молба вх.№ 32919/23.11.2017 год е подадена от М.Н.К. – в лично качество, от „Камея-7“ ООД, представлявано от М.Н.К. и от К.А.К. (без ЕТ“К.К.“ и Д.К.  К.-В.), съдът с определение № 322/01.02.2018 год докладвал, че производството е образувано по искова молба на „Камея“ООД, представлявано от М.К., ЕТ“К.К., представляван от К. А. К. и от Д.К.К.-В.срещу „Търговска банка Д“АД и ЧСИ рег.№ ….С. С.. Заради посоченото по-горе несъответствие съдът отново оставил исковата молба без движение и дал последна възможност да уточнят кои са ищците и кои – ответниците в производството, както и да посочат пълния размер на исковете, предявени от тях като частични.

Последвала нова уточняваща молба вх.№ 5341/19.02.2018 год, подадена от „Камея-7“ ООД, представлявано от М.К. и от Д.К.К.-Василева, в която е посочено, че дружеството предявява частичен иск в размер на 28 261,74 лв като частичен от 5 652 348 лв, а Д.К.-Василева предявява иск в размер на 1012,14 лв като частичен от 202 428 лв.

Въпреки, че в срока, даден с определение №322/01.02.2018 год, не е постъпила молба за отстраняване на нередовностите на исковата молба от М.К. като физическо лице и от К.К. в лично качество и като представляващ ЕТ“К.К.“, съдът с определение № 537/26.02.2018 год им дал нова „последна“ възможност да сторят това, а с последващо определение № 787/28.03.2018 год прекратил производството само по отношение на ЕТ“К.К.“.

С уточняваща молба вх.№ 8242/15.03.2018 год М.К. и К.К. въвеждат нов предмет на делото, като включват бетонен комплексен трансформаторен пост и захранваща кабелна линия, построен в имот с идентификатор 39459.503.199 по кадастралната карта на с.Кранево, освен посочените в първоначалната искова молба жилищна сграда с РЗП 1 880,85 кв.м. със СПА център и ресторант в самостоятелен парцел от 1270 кв.м. в гр.Варна, кв. „Виница“ и апартамент № 7- мезонет в гр.Варна ,ул.“М. Д.“ № 42, ет.4 и 5. Твърденията са, че в резултат от публичната продан на тези имоти на занижена цена и по вина на ответниците са претърпяли вреди, за които претендират обезщетение. Претенциите са конкретизирани, както следва: М.К. предявява частичен иск за 171,15 лв като част от цялото вземане в размер на 34 230 лв и К.К. предявява частичен иск за 171,15 лв като част от цялото вземане в размер на 34 230 лв.

След връчване на това последно уточнение на ответниците, е постъпил отговор от ЧСИ С. С., в което наред с останалите доводи по същество е повдигнато възражение за местна подсъдност, което съдът уважил и с определение № 1433/08.06.2018 год прекратил производството и изпратил делото на Окръжен съд Добрич.

Преписи от исковата молба и последващите уточнителни молби са връчени на ЧСИ С. С. на 02.04.2018 год, който с отговора, постъпил с вх.№ 13001/02.05.2018 год в срока по чл. 131 от ГПК е направил възражение за местна подсъдност. Възлражението е направено в срока по чл. 119 ал.3 от ГПК и е основателно, поради което правилно е било уважено от съда. Разпоредбата на чл.115 ал.1 от ГПК предвижда изборна подсъдност по искове за непозволено увреждане, които могат да се предявяват и по местоизвършването на деянието. Исковата претенция по чл. 49 от ЗЗД е основана на твърдения за причиняване на вреди от действията на ответниците, които са извършени на територията на Добрич, където първоначалмно е било образувано изпълнителното дело по описа на ЧСИ С. С.. Следователно в случая местонахождението на единия от ответниците и местоизвършването на деянието съвпадат. Другият ответник не е възразил относно местната подсъдност, не е депозирал и отговор на частната жалба. Няма данни той да има поделение или клон на територията на гр.Варна с оглед приложението на чл. 108 ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви определението следва да бъде потвърдено, като след влизането му в сила делото следва да се изпрати на Окръжен съд Добрич, който отново ще следва да разгледа въпроса за допустимостта на исковете, конституирането на страните и редовността на исковата молба.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1433/08.05.2018 год по гр.д. № 2157/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.