ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

670

 

Гр.Варна,  25.10.10.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 25.10.2019 г., в закрито заседание в следния състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 497 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на Г.А.К., подадена чрез адв. П. П., против определение №2757/19.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1148/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА,       с която е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката е настоявала, че определението на окръжния съд е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано с изложени съображения за липсата на предпоставките за прекратяване на производството поради неотстраняване на недостатъците в исковата молба в срок, като е молила за отмяната му.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата  е неоснователна по следните съображения:

Исковата молба, подадена от Г.А.К. против Р. Н. П. и В. А. П., предмет на гр.д. № 1148/2019 г. по описа на ВОС, е била нередовна, поради което и окръжният съд с три поредни определения е оставял същата без движение и е давал указания на ищцата да отстрани недостатъците й в едноседмичен срок. В исковата молба са се съдържали противоречия, предвид твърденията, че съпругът на Г.К. – С. К. е починал при изпълнение на работа, извършвана по трудов договор с „РУ ВИ ЯН“ ООД и претенциите й за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му, насочени срещу Р. Н. П., в качеството му на технически ръководител на строеж и като съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД и срещу В. П.като управител и съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД и при твърдения, че са причинили смъртта на С. К., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – строително монтажи работи, представляващи източник на повишена опасност. В исковата молба, ищцата е твърдяла, че срещу първия ответник Р. Н. П. е заведено и наказателно дело, по което е предявен и приет за разглеждане заведения от нея граждански иск за вредите от смъртта на съпруга й.  Несъответствието между твъденията и петитума не са били отстранени, въпреки дадените указания. По указанията с определение 1878 от 21.06.2019 г. ищцата е следвало да уточни дали основава исковете на твърдението, че наследодателят й е бил в трудово правоотношение с „РУ ВИ ЯН“ ООД, като в този случай да представи доказателства, че злополуката е приета за трудова и посочи съответния на уточнението ответник или поддържа исковете срещу физическите лица, като в този случай обоснове допустимостта на иска срещу Р. П., предвид предявения срещу него граждански иск в наказателното производство. В срока, с молба от 08.07.2019 г., ищцата е посочила, че поддържа исковете си срещу физическите лица за солидарното им осъждане, а предвид предявения граждански иск в наказателното производство срещу Р.П.е заявила искане за спиране на настоящото производство до приключване на наказателното дело. Посочила е също така, че е приложила по делото документите за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „РУ ВИ ЯН“ ООД и С. К.. С тази молба, указанията не са били изпълнени и нередовността на исковата молба не е била поправена. С определение № 2246 от 29.07.2019 г., съдът отново е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищцата да уточни дали основава на твърдението, че  наследодателят й е бил в трудово  правоотношение с „РУ ВИ ЯН“ ООД иск по чл.200 КТ, като в този случай представи доказателства, че злополуката  е приета за трудова (разпореждане по чл.12 от Наредбата за установяван, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки) и посочи съответния на уточнението ответник или поддържа исковете срещу физическите лица, като в този случай обоснове допустимостта на иска  срещу Р. Н. П., предвид предявения срещу него граждански иск в наказателното производство (чл.126, ал.1 ГПК) и въобще отговорността на В. П. (тя не е подсъдима) или предявява други искове. В молба от 12.08.2019 г., ищцата е посочила отново, че починалият е бил в трудово правоотношение с  „РУ ВИ ЯН“ ООД, удостоверено с приложените документи за обявяване на съществуването му. Отново е заявила, че исковете са насочени срещу ответникът Р. П. като съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД и изпълняващ функциите на технически ръководител на строежа и подсъдим срещу когото бил предявен граждански иск в наказателното производство и било поискано спиране на делото до приключването му, както и солидарно срещу В. П., в качеството й на работодател – съдружник в „РУ ВИ ЯН“ ООД и управител в същото търговско дружество към датата на увреждането. Отново е поискала спиране на производството до приключване на наказателното дело. С тази молба отново не са били поправени нередовностите на исковата молба чрез отстраняване на несъответствието между обстоятелствата и петитума. Затова, с последващо определение - № 2469/20.08.2019 г., съдът отново е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани несъответствието между твърдението за сключен трудов договор с ООД (иск по чл.200 КТ) и искането, предявено срещу физически лица (иск по чл.45 ЗЗД, който не е обоснован срещу В. П., която не е подсъдима), като в случай, че предявява иска по чл.200 КТ представи разпореждане, че злополуката е приета за трудова по чл.12 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Заявяването, че исковете са предявени срещу ответниците като съдружници не е твърдение на обстоятелства, обосноваващи претенцията за заплащане на обезщетение за вреди от смъртта на работника. Съобщението с указанията на съда, които са били ясни, пълни и точни и с предупреждение за прекратяване на производството при неотстраняване на недостатъците, е връчена на ищцата на 28.08.2019 г., като в срока, на 04.09.2019 г. с подадена по пощата молба Г.К. е заявила единствено, че поддържа исковите си претенции съгласно подадената искова молба и двете уточнителни молби. Срокът за поправяне на нередовностите на исковата молба е изтекъл на 04.09.2019 г., а те не са били отстранени, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК  - връщане на исковата молба. В този смисъл, като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, окръжният съд е процедирал правилно, а определението му не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено. Независимо от изложеното, претенция срещу Р. П. по чл. 45 от ЗЗД би била недопустима като по-късно заведена от идентичната такава, предмет на гражданския му иск в наказателното производство.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2757/19.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1148/2019 г. по описа на Варненският окръжен съд в ЧАСТТА, с която е върната исковата молба Г.А.К. и е прекратено производството по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна   касационна жалба при условията на чл. 274, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: