РЕШЕНИЕ

 

200

 

гр.Варна, 10.12.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на двадесет и седми ноември, две хиляди и тринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ИВАН ЛЕЩЕВ

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 498/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение на ВКС на РБ от 11.10.2013 г. по гр.д.№ 2062/13 г. е отменено решението на Апелативен съд-Варна от 12.12.2012 г. по в.гр.д.№ 530/12 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от Национална потребителна кооперация на слепите-Варна срещу решението на Окръжен съд-Варна от 11.06.2012 г. по гр.д.№ 217/11 г. в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС по отношение на обект № 45 - битовка и № 47 – санитарен възел и за заплащане на обезщетение за ползването им през периода от м.януари 2006 г. до 7.02.2011 г. в общ размер на 7140 лева, на основание чл.59 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предвид липсата на обжалване на решението в останалите му части, пред настоящата инстанция исковете са висящи по отношение на обект № 45 – битовка и обект № 47 – баня и тоалет. По отношение на останалите обекти, отхвърлителното решение е влязло в сила.

 

Предявени са искове от Национална потребителна кооперация на слепите – Варна срещу „Феста холдинг” АД за предаване на собствеността и владението върху обекти №№ 45 и 47 – битовка и баня-тоалет, с правно основание чл.108 от ЗС, основани на твърдения за придобиване на собствеността по силата на закона; за премахване на метална врата от разпределително помещение към обект № 42 и на плоча в разпределително помещение, на основание чл.109 от ЗС и за заплащане на обезщетение за ползването на процесните помещения от м.януари 2006 г. до 7.02.2011 г. в размер на 7140 лева, на основание чл.59 от ЗЗД.

Оспорвайки изцяло исковете, ответното дружество твърди придобиването на помещенията по давност, считано от 1970 г.; предявяване възражение за погасяването на претенцията за обезщетение за ползване по давност.

Съобразно задължителните указания, съдържащи се в отменителното решение на ВКС на РБ, настоящата инстанция следва да разгледа наведените във въззивната жалба твърдения на ищеца за придобиване на правото на собственост върху описаните обекти по силата на закона – чл.2, ал.3 от ЗОбС /отм./, предвид построяването им със средства на кооперацията.

С протокол № 7/13.06.1962 г. се установява, че по т.4 ИК на ГНС-Варна е взел решение за отстъпване на право на строеж  върху парце І, кв.412 на ЖСК „Суворов-Пощенец-Черни връх”. Въз основа на това е издаден билет № 502/18.05.1964 г. за строеж, с който разрешено на ЖСК „Суворов-Пощенец-Черни връх” да построи жилищна сграда от пет етажа с магазин и мецанин в партерния етаж по одобрен архитектурен проект с протокол № 9/27.02.1962 г.

От представените в заверени преписи документи /л.172-179/ се установява, че НПК на слепите е заплатила строително-монтажните работи по магазина. Със заверен препис /л.54 от делото/ се установява, че е съставен акт № 1/21.08.1968 г. за предаване на завършените строително-монтажни работи на обект „Магазин за платове” на ул.”Карл Маркс”, вкл. клозети, баня и избени помещения, от ДСО „Жилищни строежи” на НПК на слепите. С нот.акт № 68, том І, рег.№ 969, нот.дело № 68/2010 година, нотариусът е признал, че ищецът е придобил право на собственост върху описания в него имот, включително и върху битовка с площ от 13 кв.м. - № 45 и санитарни помещения с площ от 7.32 кв.м. - № 47 чрез осъществяване на право на строеж.

За установяване на твърдяното право на собственост от значение е фактическото положение и установеното, че кооперацията е била инвеститор на строежа, вложила е средства в обектите, находящи се в сградата на ЖСК, за която е отстъпено право на строеж на друг правен субект - ЖСК.

Поради липса на отстъпено право на строеж в полза на ищеца, изградените с негови средства обекти – магазин, складове, битовка и санитарни помещения, са станали по приращение държавна собственост, а след това – по силата на закона и поради предназначението си – собственост на общината. За да преодолее това действие на закона е създадена разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОбС, съгласно която построените обекти със средства на НПК на слепите в сградата на ЖСК, на която е отстъпено право на строеж, стават собственост на НПК на слепите. В този смисъл е и р.№ 272/26.05.2004 г. по гр.д.№  500/2003 г. на ВКС на РБ, ІV г.о.

Показанията на свид.П. и П. установяват, че кооперацията е осъществявала владение върху претендираните помещения – принадлежност към изградения с нейни средства магазин. Първият свидетел установяват владение от кооперацията пред периода от 1972 г. до отдаването на магазина под наем – 2002 г.- 2003 г., а втората свидетелка – от 1980 г. до 2004 г. Поради затваряне на металната врата, извършено от ответника, достъпът на ищеца до обектите 45 и 47 е бил прекратен през 2004 г. Свид.С.Н. установява, че претендираните помещения са се ползвали от служители на „Феста холдинг” АД през периода от 2004 г. до 2011 г.

Следователно, ищецът е доказал по пътя на пълно и главно доказване правото си на собственост върху претендираните помещения и осъществяването на фактическа власт върху тях от ответното дружество без правно основание. Доказателства за придобиването им от ответника по давност не са представени Искът по чл.108 от ЗС като основателен и доказан следва да бъде уважен – след отмяна на първоинстанционното решение в тази му част.

Въз въззивната жалба се съдържат признания че достъпът до процесните помещения вече е възможен – металната врата е отворена, като заваряването е премахнато от ответника. Бетонната плоча, предмет на иска по чл.109 от ЗС не е свързана с достъп до помещения №№ 45 и 47, поради което искът по чл.109 от ЗС следва да бъде отхвърлен, а решението в тази му част – потвърдено.

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 7140 лева – обезщетение за ползването на имота през периода от м.януари 2006 г. до м.януари 2011 г. Направеното възражение за погасяване на претенцията по давност е неоснователно.

В полза на ищеца следва да  бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 16841.48 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд-Варна от 11.06.2012 г. по гр.д.№ 217/11 г. В ЧАСТИТЕ МУ, с които е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС по отношение на помещения № 45 и № 47 и е отхвърлен иска по чл.59 от ЗЗД за сумата от 7140 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Феста холдинг” АД-София, ДА ПРЕДАДЕ на Национална потребителна кооперация на слепите в България, гр.София собствеността и владението върху битовка с площ 13 кв.м. - № 45 и санитарни помещения с площ 7.35 кв.м. - № 47, находящи се в гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 40, на основание чл.108 от ЗС.

Скицата на вещото лице /л.160 от първоинстанционното дело/, приподписана от състава на съда, представлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА „Феста холдинг” АД-София, ДА ЗАПЛАТИ на Национална потребителна кооперация на слепите в България – София обезщетение за ползването на помещения №№ 45 и 47 през периода от м.януари 2006 г. до м.януари 2011 г. в размер на 7140 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, до окончателното й изплащане, на основание чл.59 от ЗЗД, както и сумата от 1684148 лева – разноски по водене на делото пред всички инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.