Р Е Ш Е Н И Е

199

гр. Варна, 08 .12.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 498 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на А.Й.Й., ЕГН **********, от гр. Варна, срещу решение № 763/08.06.2016 год. по гр.д. 2375/2015 год. на ОС Варна, с което се отхвърля предявеният от нея иск срещу И.Н.К., германски гражданин, р. на *** год. в гр. Варна, иск за прогласяване за недействителен на договора за продажба от 24.09.2013 год., вписан в СВ №176, т. 57, д.№ 11964, вх. рег. № 21777/24.09.2013 год., с който ищцата е продала на И.Н.К. апартамент с идентификатор № 10135.2560.47.10.33. в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” №15, вх.Д, ет.6, ап.28, поради това, че страните предварително са уговорили начин за обезпечаване на заема, различен от ипотека, и са прехвърлили имота с уговорката за обратното му изкупуване, за недействителен, на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД; отхвърлен е предявения от А.Й. иск срещу Д.З.Ж., ЕГН **********,***, при участието на И.Н.К., като трето лице-помагач, за приемане за установено, че ищцата е собственик на апартамент с идентификатор 10135.2560.47.10.33. в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” №15, вх.Д, ет.6, ап.28,, и за предаване на владението му, на осн. чл. 108 ЗС, присъдени са разноски, държими от А.Й. в полза на И.К. в размер на 3000 лв., и дължими в полза на Д.Ж. в размер на 3000 лв.

Във въззивната жалба се излага, че решението е НЕПРАВИЛНО И незаконосъобразно. Оспорва се изводът на съда, че уговорката прехвърлянето на процесния имот като обезпечение на заем не е доказана и са изложени подробни съображения по анализа на доказателствата и фактическата обстановка. По отношение на иска по чл. 108 ЗС се оспорва изводът, че г-жа Ж. е добросъвестен купувач. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенциите.

Срещу тази жалба са постъпили писмени отговори от насрещните страни, в които се оспорва жалбата и се поддържат изводите на ОС.

Подадена е и частна жалба срещу определение № 1768/18.07.2016 год., с което са оставени без уважение молбата на А. Й за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на дължимата в полза на К. сума на 2865,36 лв.; и е оставено без уважение искането на И.К. за присъждане на допълнителни разноски в негова полза в размер на още 200 лв. Частната жалба е подадена само от И.К. срещу частта на определението, с която е оставена без уважение неговата молба по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.  В нея определението се атакува като неправилно и са изложени съображения, че производството по чл. 248 ГПК е отделно производство и за него се дължат също разноски. Иска се отмяна на атакувания акт и уважаване на искането на г-н К.. Направено е искане за присъждане на разноски и по подадената ЧЖ.

Срещу тази ЧЖ не са постъпили отговори от насрещните страни. Тя е оспорена в пледоариите по същество.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

       Производството пред ОС е образувано по искове на А.Й. срещу И.Н.К. за прогласяване за недействителен договора за продажба от 24.09.2013г, вписан в СВ № 176 t.LVII д.№ 11964 вх.рег.№ 21777/ 24. 09. 2013г., с който А.Й. е продала на И.К. апартамент с идентификатор 10135.2560.47.10.33 в гр.Варна ул."Васил Друмев" №15 вх.Д ет.6 ап.28 поради това, че страните предварително са уговорили начин за обезпечаване на заема, различен от ипотека и са прехвърлили имота с уговорката за обратното му изкупуване за недействителен, на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД вр.чл.152 ЗЗД, и срещу Д.З.Ж., при участието на И.Н.К. като трето лице-помагач, за приемане за установено, че ищцата е собственик на процесния имот и за предаване на владението му, на основание  чл.108 ЗС.

В исковата молба си молба А.Й.Й. излага, че изтеглила кредит в размер на 29 000 лева от „Ай еф джи лизинг" АД, който обезпечила с договорна ипотека от 13.06.2013 г. върху жилището си в гр. Варна, ул. „Васил Друмев" № 15, вх. Д, ет. 6, ап. 28. Тъй като не успяла да започне работа, се обърнала към Елеонора Тодорова, която се занимавала с лихварство, за да изтегли друг заем и с парите от него да погаси предходното си задължение. Тодорова предложила да погаси задължението на А.Й. към „Ай еф джи лизинг" АД, ако тя прехвърли собствения си недвижим имот на името на ответника И.К.. Обещала също да я назначи работа и така да й осигури доказани доходи, необходими за да получи банков кредит. С получените средства А.Й. щяла да възстанови на И.Н.К. платената от него сума за погасяване на задължението на А. Й. към „Ай еф джи лизинг" АД, а той от своя страна - да й върне собствеността върху апартамента. С нот.акт № 170, том 1, дело 170/24. 09.2013г. на нотариус В. Дякова г-жа Й. прехвърлила апартамента на И. К., ведно с предварително договорената сума от 5 000 лева, срещу задължението да погаси дълга й към „Ай еф джи лизинг" АД. По настояване на ответника в договора било записано, че имотът се продава на стойност 41 000 евро, въпреки че платеният дълг бил в размер на 30 934,92 лв. В исковата молба се твърди, че остатъкът от изплатената сума до пълния размер от 41 000 евро била преведена по сметката на А. Й., която изтеглила на 02.10.2013 г. и незабавно след това върнала на И. К., а той я депозирал обратно в личната си сметка в „Уникредит Булбанк" АД. Ищцата твърди, че освен платената от ответника сума за погасяване на задължението й към „Ай еф джи лизинг" АД, не е получавала други плащания, тъй като уговорката при сключването на продажбата била за обезпечаване на вземането на ответника към А. Й. в размер на 30 934,92 лв., като в срок от 6 месеца жилището да й бъде върнато обратно.

Твърди се, че договорът за продажба е сключен в противоречие с чл.152 ЗЗД, тъй като бил уговорен друг начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Ищцата излага още, че Е. Тодорова отказала да я назначи на работа според уговорката им, поради което тя не успяла да върне получения заем в уговорения шестмесечен срок. На 15.04.2014г. ответникът  И.Н.К. прехвърлил процесния имот на Д.З.Ж., с която се познавали покрай дъщеря й. На 03.04.2014 г. А.Й. сключила договор за заем за послужване с Ж., като след изтичане на уговорения едногодишен срок в полза на заемодателя била издадена заповед за изпълнение и бил извършен въвод владение, въз основа на който Ж. получила фактическата власт върху жилището. Ищцата е твърдяла, че предвид нищожността на договора с И.Н.К. от 24.09.2013 г. тя е собственик на имота, а ответницата Д.З.Ж. го е закупила от несобственик и го владее без правно основание.

Ответникът И.Н.К. пред ОС е оспорил исковете с твърдения за действителност на договора за продажба на недвижим имот и за липса на други уговорки между страните по него. Оспорва се твърдението за уговорка за обезпечение на парично задължение на продавача. Твърди се, че цената по договора е платена изцяло, като от общата цена от 41000 евро 30934,52 лв. са платени за погасяване на задължение на продавача. Оспорва се твърдението, че г-н К. е получавал обратно разликата над 11000 евро. В условие за евентуалност - при уважаване на иска за нищожност, прави възражение по чл. 34 ЗЗД за връщане на платената цена по нищожен договор.

Ответницата  Д.З.Ж. е оспорила исковете и изложените от А.Й. твърдения за привидност на договора, като прикриващ обезпечение на заемно правоотношения между страните. В условията на евентуалност е направено възражение, че дори при установяване на такъв правата й като добросъвестен приобретател следва да се считат запазени с оглед разпоредбата на чл. 17 ал.2 ЗЗД.

В първото по делото заседание на 10.03.2016 г. г-жа Й. е променила фактическите си твърдения, че е получила при продажбата сумата от 41000 евро, и е заявила, че е получила само сумата от 30000 евро, от които 14124 евро е върнала на И.Н.К. на 02. 10. 2013 г. незабавно след като ги е изтеглила от сметката си.

От фактическа страна по делото се установява, че, по нот.акт № 176 t.LVII вх.р.№ 21777/24.09.2013г. А.Й. е продала на И.К. процесното жилище за цена от 41000 евро. В акта е отбелязано, че 1. 11000 евро платени по банков път преди сключването на този договор, а разликата от 30000 евро ще се заплати чрез банков кредит следва: 2. за погасяване на дълг към посоченото в акта трето лице - 30934,92лв; 3. разликата между договорената цена и платеното капаро ще се плати по банков път на продавача след представяне на доказателства за вписана първа по ред законна ипотека в полза на кредитиращата купувача И.К. „Уникредит Булбанк".

Между страните няма спор, че сумите по нотариалния акт, 30934,92 лв. и 14 124 евро са били преведени на продавача. Оспорва се получаването на сумата от 11000 евро преди сключване на сделката.

С договора, обективиран в нот.акт № 23 т.1 рег.№ 711/15.04.2014г., вписан в СВ акт № 63 t.XIX per. № 7712/ 16. 04.2014г., И.К. на свой ред е продал на Д.Ж. процесния имот за цена от 37700 евро, изплатена изцяло по посочения в акта начин. Плащането на цената по този договор не е спорно и се установява от представените преводни нареждания и извлечения от сметки.

Видно е от предварителен договор от 07.04.2014 г., че чрез пълномощник И.К., се е задължил да прехвърли на Ж. правото на собственост върху описания апартамент за цена от 37700 евро, от които 3770 евро се заплащат като капаро по банков път, а остатъка от 33930 евро се заплаща в деня на окончателния договор, който ще се сключи до 24.04.2014 г. Договорът съдържа изричната уговорка, че по отношение на имота има сключени и непрекратени договори за наем /t.IV.4/, а съгласно t.VI.9 в деня на нотариалното изповядване купувачът следвало да сключи със заварения наемател нов договор за наем за срок от една година. Едновременно с това Ж. заплатила в брой на представител на „Дом БГ" ООД предварително уговореното възнаграждение за посредническата услуга в размер 3% от първоначално договорената цена от 40000 евро или 1200 евро, което е удостоверено с представените разписка и фискален бон.

На 23.04.2014г. между А.Й.Й. и купувача Д.З.Ж. е подписан договор с нотариална заверка на подписите peг.  № 766/ 23. 04. 2014 г. на нотариус К. И., с който Д.З.Ж. е предоставила на А.Й.Й. /К./ апартамента за временно безвъзмездно ползване за срок от една година, а Й. се задължила да върне имота при прекратяване действието на договора с изтичане на едногодишния срок, считано от 23.04. 2014г.

Във връзка с изложеното в отговора на Ж. по повод освобождаването на имота са представени нотариална покана от 21. 03. 2015 г., констативен протокол от 24. 04. 2015г. на нотариус, заповед № 3080/28. 05. 2015г. по ч.гр.д. № 5018/015 г. на Варн. районен съд XXXIII състав, издадения по това дело изпълнителен лист и протокол за въвод от 16. 07.2015г. за въвод във владение по изп.дело № 2015808400661 по описа на ЧСИ 3. Димитров, рег.№ 808.

Не е спорно, че от извършване на въвода, имотът се владее от отв. Ж..

По делото е приложено копие от постановление за отказ да се образува наказателно производство от 03.07.2015 год. по пр. преписка 7944/2015 год. на РП Варна, както и копие от цялата преписка. В нея се съдържат обяснения на И.К. пред разследващия полицай на л.297 от делото на ОС, том първи, където той е признал фактите по отношение на целта на сделката между него и А.Й., а именно да й помогне да погаси свои парични задължения, като изтегли от свое име кредит и да получи собствеността върху имота й за шест месеца като гаранция за погасяване на нейното задължение към него.

От показанията на разпитаните свидетели се установява следното:

Свидетелката Д. Т. С. се запознала с А. Й. случайно при посещение в друг офис. Разбрала, че Й. се притеснява за изплащането на кредита си към „ Ай Еф Джи лизинг". Затова свидетелката завела А. при своя позната- Е. Т., която се занимавала с консултантски услуги по покупко-продажба на имоти с банкови кредити. Присъствала на разговор между двете, на който Т. предложила вариант, при който трето лице да изтегли кредит, с който Й. да погаси досегашното си задължение. Е. Т. предложила такова лице да бъде зет й, той да изтегли заема за погасяване на кредита на А., като за това ще е необходимо А. да прехвърли апартамента на И.К., след което тя щяла да има шест месеца за да върне на И. изтеглената сума. Свидетелката възприела това като даден от Е. на А. съвет. Твърди, че е присъствала и на друга среща между А. и Е., но уточнява, че за „движението на нещата" по-нататък знае от Е. Пак от нея впоследствие научила, че И. не желае да чака повече от шест месеца и продава апартамента на жена, която била съгласна А. да живее още една година. Заявява, че не е присъствала на разговор между И. и А., при който И. да е изразявал съгласие да предостави заем на А. срещу нейното жилище като обезпечение, както и на какъвто и да е разговор между тях. По-нататък в показанията си твърди, че е присъствала на общо три срещи между А. и Е., като обаче отново пояснява, че за уговорките между тях, вкл. тези за участие на И., знае от Е.

Свидетелката Л. В. живее на съпружески начала с И.Н.К.. Знае, че А. отишла при майка й Е. Т. за съвет. Била посъветвана да намери доверен човек, който да изтегли кредит, като с получената сума А. погаси досегашния кредит и след шест месеца да върне парите като си намери работа. От показанията на свидетелката е явно, че има тази информация от майка си. След известно време А. дошла, по израза на свидетелката, „с ясната представа" да си продава апартамента. Искала да получи пари, за да си върне заема. Във връзка с това майката на свидетелката й се обадила, тъй като имотът се продавал изгодно. Л. и И. решили да го купят. А. искала да остане година - две като плаща наем и те се съгласили, защото така от наемите щели да си изплащат кредита. Заявява, че предложението от А. е било именно за продажба, което страните впоследствие потвърдили и пред нотариуса. Относно  поставеният въпрос - защо пред разследващ полицай И. и майка й са казали друго, че жилището е закупено с цел да подпомогнат А. да плати кредита и след като върне парите след шест месеца, тя да си върне парите, свидетелката отговаря, че заявеното в тези показания не отговаря на истината. В този период тя и нейното семейство, т.е И. К. и майка й Е., били под голям стрес, защото не знаели за какво става дума. Тъй като И. К. е германски гражданин се посъветвали с адвокат в Германия и се оказало, че за извършената продажба в България К. дължи данъци в Германия и там може да бъде обвинен в укриването им. Само поради страха от санкцията те дали на разследващия полицай невярна информация. В показанията си Свидетелката  Л. В. обяснява, че А. останала в имота и не пожелала да сключи договор за наем с тях, защото им имала доверие. Когато свидетелката и К. решили да продадат апартамент и го обявили чрез брокерска фирма, там многократно били водени клиенти за оглед. Тъй като А. живеела в апартамента, тя отваряла при всеки от огледите и присъствала на тях и при разговорите с водените от фирмата клиенти. Тя била напълно наясно, че имотът се продава, но никога не е имала каквито и да е възражения във връзка с продажбата нито е заявявала пред В. или пред евентуалните купувачи претенции за имота. Уговорката с А. била тя да продължи да живее в имота още две години и да плаща на И. наем от 380 лв. месечно. Наемът за тези две години бил платен като след сделката между тях част от общата наемна цена от 8-9 хиляди лева била преведена от А. на И., а друга част му била дадена в брой, които той внесъл в банката.

Свидетелката С. Д.Д. работи като брокер в кантора „ДОМ БГ" и е била посредник по продажбата от К. на Ж.. До информацията за имота достигнали чрез частна обява на Л. В. в сайт за обяви. Имотът би обявен за 40 хиляди евро. Ж. проявила интерес към имота и имало среща между нея и В. Впоследствие свидетелката разбрала, че в имота има наемател, който Л. държала да остане там още една година. Това било причината да се намали цената от 40 хиляди евро на 37700 евро с наема за една година в приет от двете страни размер. Присъствала е на огледа на имота от Ж. в присъствието на А. Й., която не изразила някакво възражение по евентуалната продажба, а се съгласила да освободи жилището до една година. Бил сключен и предварителен договор, в който било включено условието за оставането на наемателя. Според свидетелката В. и Ж. се виждали за пръв път на огледа и сделката била поводът за тяхното запознанство.

От показанията на свидетелите безспорно се установява, че А.Й. е предприела действия по продажба на имота си във връзка със задължения по кредит, който не можела да обслужва. Установява се безспорно също и че Д. Ж. е закупила процесния имот от К. чрез посредническа фирма. Не се установява Ж. да е знаела за уговорки между Й. и К. оп повод на предходни сделки с имота, т.е. тя е била добросъвестно лице.

Показанията на св. В. не следва да се кредитират, с оглед заинтересоваността й от изхода на делото, в частта им, с която отрича направеното от И.К. признание пред органите на МВР, че е закупил имот от Й. за обезпечаване на кредит, както и че тези показания били дадени, за да се избегне данъчно облагане в Германия.

От правна страна се твърди, че атакуваната сделка и фидуциарна – твърди се, че Й. е прехвърлила на друго субективно право (право на собственост) на К., а К. е обещал да го върне при връщане на дадения й заем след шест месеца. Уговорката за обратно прехвърляне на субективното право не поражда правно задължение, а е израз само на доверието между страните. Следователно, твърди се, че атакуваната сделка е нищожна, тъй като е привидна и страните не са желали нейните правни последици, като тя прикрива уговорка за обезпечаване на договор за заем.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД обявява привидните договори за нищожни.

Съобразно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. В случая и привидното съглашение е нищожно, тъй като противоречи на чл. 152 ЗЗД.

Следователно, за да прогласи поради привидност нищожността на процесния договор за покупко – продажба, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, е необходимо съдът да установи, че със същия е прикрито съглашение /в случая договор за заем/ за удовлетворяване на кредиторите по вземането /И.К./ по начин, различен от предвидения в закона и тъй като съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД от значение в такъв случай ще е действителността на прикритата, а не на привидната сделка, която в случая е недействителна, извършената продажба ще се яви нищожна поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 23 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П.).

В тежест на ищцата и въззивница в порцеса е било да установи, че сделката за прехвърляне на собствеността е извършена в обезпечение на паричен дълг, както и твърдяното заемно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот, като в тази хипотеза за установяването на заемното правоотношение не важи ограничението за доказване по чл.164 ал.1 т.З ГПК, защото страната, която цели да го установи, не претендира последиците от договора за заем. Във връзка с доказването на привидността на нотариалния договор тя може да бъде разкрита по реда на чл.165 ал.2 ГПК, съответно и чл.165 ал.1 ГПК - при наличие на договор за заем между страните по продажбата той би могъл да се преценява като обратен документ с оглед доказването на привидността, а при изгубване или унищожаване на документа свидетелите са допустими, ако се докаже това е станало не по вина на страната.

По делото не се твърди заемен договор да е сключван в писмена форма, но са приложени писмени обяснения на И.К. в прокурорска преписка, в които той признава обстоятелствата, които се твърдят в исковата молба и тъй като са дадени пред държавен орган, биха могли да се считат като основание за допускане на гласни доказателства за разкриване на привидността на продажбата с оглед разпоредбата на чл.165 ал.2 ГПК. Самите обяснения, обаче, не представляват пълно доказателство за твърдяната привидност на атакувания договор.

Единственото доказателство при това положение за привидността на покупко-продажбата са гласните доказателства на свидетелката С., които, обаче, не се потвърждават от друго доказателство по делото. Тези показания не съдържат и информация относно отношенията на Й. и К., когото свидетелката не познава, а могат да се ценят като достоверни само в частта им, в която се установява, че Й. е имала затруднения по паричен кредит и свидетелката я е свързала с Е. Т., която да й даде съвет. Как са се случили уговорките впоследствие между Й. и К. не може да се установи само от показанията на свидетелката С.

Действително в нотариалния акт се съдържат уговорки за три различини начина по заплащането на цената, които с твърденията в исковата молба се цели да се оборят. Дори да се приеме обяснението на К. пред МВР като начало на писмено доказателство, въз основа на което да бъде допустимо оборването, то липсват доказателства в подкрепа на тезата на г-жа Й. за уговорката за заем, размера на паричната сума по договора и всички клаузи на тази уговорка, както и за твърденията й относно схемата по заплащане на продажната цена по договора.

По отношение на Д.З.Ж.  не се установи да има нещо общо с твърдяните схеми за обезпечаване на дълг в исковата молба.

Исковете са недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде потвърдено.

Въззивницата дължи на въззиваемите разноските за вззивната инстанция – 2500 на Д.Ж. и 3000 лв. на И.К..

По частната жалба на И.К. срещу определение, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез допълване на присъждане на разноски в полза на И.К., които той е направил, за да се защити срещу молба по чл. 248 ГПК. Твърди се, че се дължи обезщетение за всички разноски в производството, а не само по гражданското дело.

Действително, разноски се дължат за всяко отделно производство. В случая, обаче, производството по молба по чл. 248, ал.1 ГПК се е развило пред същия съд в рамките на исковото производство и по него разноски отделно не следва да се присъждат. В противен случай, следва да се приеме, че отделно е и производството по оставяне без движение на исковата молба, производството по оспорване на неистински документ и другите части на общия исков процес. Разноски биха се дължали по защита по ЧЖ срещу определение по чл. 248 ГПК пред горната инстанция, но случаят не е такъв. Ето защо, ЧЖ е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното , съдът

РЕШИ :

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 763/08.06.2016 год. по гр.д. 2375/2015 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА А.Й.Й. ЕГН **********, от гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ направените разноски пред въззивната инстанция: на И.Н.К., род. на *** год., гражданин на Германия, сумата от 3000 лв.,; и на Д.З.Ж. ЕГН **********,*** в размер на 2500 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1768/18.07.2016 год. по гр.д. 2375/2015 год. на ВОС, в частта му, с която е оставено без уважение искането на И.Н.К. за присъждане на допълнителни разноски в негова полза в размер на още 200 лв. адвокатски хонорара за защитата му срещу молбата на А.Й. по чл. 248, ал.1 ГПК в същото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :