ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№633

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на    08.11.2017 година                    в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 498/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Ж.К.П. от гр.Добрич чрез процесуалния й представител адв. И.Ж. *** срещу определение, постановено в съдебно заседание на 20.09.2017 год по в.гр.д. № 280/2017 год на Окръжен съд Добрич за спиране на производството по делото. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпилия отговор ответниците Г.П.Г., К.Н.Г., Е.Г.Д. и О.Ж.Д. чрез процесуалния им представител адв. Н.Т. *** се изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Производството по в.гр.д. № 280/2017 год на Окръжен съд Добрич е образувано по въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 244/2016 год на Районен съд гр.Ген.Тошево, постановено по иск с правно осн. чл 135 от ЗЗД. Ищцата е предявила иск за вземането си в отделно производство – гр.д. № 364/2016 год на Окръжен съд Добрич, на основание непозволено увреждане, а в условия на евентуалност – неоснователно обогатяване. Производството по това дело е спряно до приключване с влязъл в сила акт на НОХД № 224/2016 год на Районен съд гр.Ген.Тошево.

 Както е прието в решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., на което съдът се е позовал, когато Павловият иск е предявен в самостоятелно производство правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото. Затова в този случай за да прецени дали ищецът притежава качеството на кредитор съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба факти. Възраженията на ответника, основаващи се на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, не могат да се обсъждат в това производство. Ето защо решението по гр.д. № гр.д. № 364/2016 год на Окръжен съд Добрич, както и крайният резултат по НОХД № 224/2016 год на Районен съд гр.Ген.Тошево не са обуславящи по отношение изхода на настоящия спор.

Съдът правилно е приел от една страна, че само когато Павловият иск е съединен с иск за вземането, то тогава предмет на делото наред с потестативното право ще са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Но щом това не е така в настоящия случай, той необосновано е навлязъл в обсъждане на фактическия състав, обуславящ отговорността за вреди и в частност възможността те да са настъпили в резултат от престъпление. В този смисъл мотивите на определението са вътрешно противоречиви и са довели до неправилен извод за обусловеност на спора от приключването на наказателния процес и от процеса относно вземането.

Поради изложеното настоящият състав намира, че определението, с което производството по делото е спряно трябва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводстветните действия.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение, постановено в съдебно заседание на 20.09.2017 год по в.гр.д. № 280/2017 год на Окръжен съд Добрич за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на гр.д. № гр.д. № 364/2016 год на Окръжен съд Добрич и НОХД № 224/2016 год на Районен съд гр.Ген.Тошево.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.