Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 146/12.11.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 498/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от представител на Прокуратурата на РБ срещу решение № 1470/8.08.2018 г. по гр.д.№ 489/18г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е уважен иска, предявен от Н.С. Р. по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото. Оплакванията са за неправилност и необоснованост поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен, евентуално – уважен в по-малък размер.

В подаден писмен отговор въззиваемата изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е от Н.С.Р. *** срещу  Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 60000 лева - неимуществени вреди в резултат от незаконно наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва. Предмет на въззивната жалба е решението в осъдителната му част за сумата от 30000 лева и законната лихва върху главницата. В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.

Ответникът оспорва иска по размер, като твърди, че претендираната и присъдена от първоинстаннионния съд сума е завишена с оглед вида и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 04.08.2011 г. ищцата е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 256 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл. 282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и със заповед Nо 297/25.08.2011 г. е временно остранена от  от длъжността „главен инспектор по приходите“ в отдел „Контрол“ при ТД на НАП Варна.

С присъда № 38/17.03.2016 г. по НОХД № 227/2014 г. на Окръжен съд – Варна, влязла в сила на 27.04.2017 г. ищцата е призната за невиновна и е оправдана по възведеното обвинение.

По делото са събрани доказателства относно семейното положение на Н.С. Р. – омъжена с две деца, едното от които се обучавало в РФранция; относно теглени от семейството кредити, нейни заболявания и медийни публикации по повод разследването.  

Гласните доказателства – показанията на свид.М. Н., Д. Я.и Б. Й. установяват, че Н.Р. е работила в Дирекция „Средни данъкоплатци“ от 2010 г. и се ползвала с авторитет и уважение след колегите си. Била толерантна, спокойна и задълбочена. След временното й отстраняване през 2011 г. се променила -  била потисната, резервирана, отчаяна, обезкуражена, при разговори чувствала срам и неудобство, тревожела се за финансови проблеми. Здравословното й състояние се влошило – вдигала кръвно налягане, болял я корем, венците й кървели, не можела да се храни.

Назначената СПЕ установява, че към момента прегледа ищцата е  потисната, тревожна, с белези на патологичен душевен живот. В ситуации на затруднение и опозиция е склонна към бърз интензитет на негативните емоции и експлозивно отреагиране на напрежението; налице е слаба комуникативна връзка с другите и склонност към социална самоизолация, като възстановяването й протичало трудно, имайки предвид личностовите особености и съпътстващите здравословни проблеми. Към периода на изследване са налице емоционални преживявания предимно в негативния емоционален регистър, има данни за тревожни преживявания. Тези психични оплаквания могат да се кодират като MKB-F-41.2 Смесено-тревожно-депресивно разстройство.

Назначената СМЕ от специалист по дентална медицина установява, че  намалената дъвкателна функция при ищцата е свързана със заболяване на цялата храносмилателна система, а една от причините за поява на пародонтит е преживяно силно нервно сътресение.

В същата посока е и заключението на СМЕ от специалист по вътрешни болести  и гастроентерология.

Въз основа на установената фактическа обстановка, правилен е извода на съда за доказаност на иска чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ по основание. Освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда, ищцата е установила реално претърпени вреди и причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение.

В резултат от повдигнатото и поддържано обвинение тя е преживяла  стрес и депресия, загуба на доверие от близки, приятели и колеги, компрометирано е било доброто й име в обществото и като професионалист. Като последица от водения срещу неия процес, се влошило  здравословното й  състояние – физическо и психическо.

При определяне размера на дължимото обезщетение на причинените неимуществени вреди съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, вреди и принципа за справедливост. Съобразил е тежестта на повдигнатите срещу ищцата обвинения, включително и като последица за нейната работа като инспектор в ТД на НАП - Варна, продължителността на воденото срещу нея наказателно производство, последиците за здравословното й състояние и уронването на доброто й име. Настоящата инстанция приема, че сумата от 30000лв. обезщетява претърпените неимуществени вреди, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да заплати разноските пред настоящата инстанция в размер на 1430.00 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото е в рамките на определения минимален размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                      Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1470/8.08.2018 г. по гр.д.№ 489/18г. на Окръжен съд – Варна в обжалваните му части. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.