О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

650

 

 

29септември 2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  двадесет и девети септември 2015 г., две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                        Мария Маринова

                  

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д. № 499 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК и е образувано по частна въззивна жалба на „МБАЛ –Шумен” АД, подадена чрез адв. П., против определение № 182 от 03.04.2015 г., поправено с определение № 345/23.07.2015 г., постановено по гр.д. № 529/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски за горницата над уважената част от 400 лв. до поисканите 2 725 лв.

Жалбоподателят е сочил, че в мотивите на обжалваното определение било прието, че представената фактура не е подкрепена с  доказателства за реалното заплащане на сумата от 2 325 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. В тази връзка с жалбата е представил и е молил да се приемат доказателства за плащането. Поискал е „изменение” на обжалваното определение и присъждане в полза на дружеството на сторените разноски от 2 325 лв.

С писмения си отговор, подаден чрез адв. Ч., М.М. е оспорила жалбата, като е молила за отхвърлянето й по съображения, че не е доказано реалното заплащане на разноските, включително и с представените към жалбата документи.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес да обжалва определението на окръжния съд по чл. 248 от ГПК в неизгодната за него част, редовна е и допустима. Разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.02.2015 г., окръжният съд е прекратил производството по делото, образувано по искова молба на М.М. срещу „МБАЛ –Шумен” АД, с която е бил предявен иск по чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, след като е преценил, че са налице основанията по чл. 238, ал.2 от ГПК. Още с отговора на исковата молба, както и в съдебното заседание от 24.02.2015 г., ответникът е поискал присъждане на разноските по делото, като е представил пълномощно на адв. С.П. и фактура № 168 от 26.10.2014 г., издадена от „Адвокатско дружество Димитрова – П.” за сумата от 2325 лв. за защита и процесуално представителство по гр.д. № 259/2014 г. на ШОС и завеждане на обратен иск срещу застрахователя.

С определението за прекратяване на делото, разноски не са били присъдени.

По молба на ответника по чл. 248 от ГПК, е било постановено и обжалваното определение № 182 от 03.04.2015 г. на окръжния съд, с което е било допълнено определението за прекратяване на делото чрез присъждане на разноски от 400 лв. за държавна такса и е отхвърлена молбата за присъждане на 2 325 лв. -адвокатско възнаграждение.

Присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, в каквато насока са и задължителните указания в Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, е предпоставено от наличието на сключен договор за правна помощ с определен адвокат, съдържащ размер на уговореното възнаграждение и изрично посочване на начина на плащането му, както и от представяне на доказателства за реално извършено плащане на възнаграждението.

В настоящия казус, до постановяване на определението за прекратяване на делото в откритото съдебно заседание, ответникът е представил по делото единствено пълномощно на адв. П. и фактура, издадена от адвокатско дружество. Не е представен договор за правна помощ с адвокат П., с който да се установи размера на договорения адвокатски хонорар и начина на заплащането му, нито са представени доказателства за реалното заплащане на възнаграждението. Представената по делото фактура е разходен, а не платежен документ и не установява заплащане на възнаграждение на адвоката. В случай, че уговореното възнаграждение е трябвало да се плати по банков път, плащането е следвало да се докаже с банковия документ за безкасовото плащане, представен от ответника в откритото съдебно заседание, в което делото е било прекратено. Такъв документ е несвоевременно приложен, едва с настоящата частна жалба, поради което той не може да бъде кредитиран. Затова, молбата на ответника по чл. 248 от ГПК за допълване на определението за прекратяване с присъждане и на разноските за адвокат в размер на 2 325 лв. е неоснователна. Като е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК в тази част, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт и определението му, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд,

 

                            ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 182 от 03.04.2015 г., постановено по гр.д. № 529/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на „МБАЛ –Шумен” АД, подадена чрез адв. П. за присъждане на деловодни разноски за горницата над 400 лв. – до 2 725 лв., представляващи адвокатско възнаграждение от 2 325 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК, с частна касационна  жалба пред ВКС,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.