ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

27

 

Гр.Варна, 08.01.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на седми януари две хиляди и шетнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 5 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано частна жалба на К.М.Р. с вх. № 22297/14.07.2015 г. против определение № 2352/29.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1758/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството, образувано по жалбата му с вх. № 15614 от 06.10.2014 г. срещу действията на частния съдебен изпълнител С. К. –Д., рег.№ 718, с район на действие – Варненски окръжен съд по насочване на принудителното изпълнение върху недвижими имоти, идеални части от които не принадлежат на длъжника.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му и за уважаване на жалбата му срещу действията на съдебния изпълнител, включително с вдигане на наложените възбрани върху собствените му идеални части от имотите в с.Аврен и в с. Старо Оряхово. Изразил е несъгласие с изводите на окръжния съд, че няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 435, ал.4 от ГПК, като е настоявал, че към датата на възбраната е владял съсобствените с длъжника по изпълнителното дело имоти в с.Аврен и в с. Старо Оряхово. Възбраната върху тях била наложена като обезпечителна мярка за гарантиране вземането на Б.Й.Д., но иск срещу него не бил заведен в срока. Освен това, от 2002 г. живеел в имота в с.Константиново. Продажбата по изпълнителното дело на имота на длъжницата в с.Константиново на силно занижена цена увреждало интересите му в качеството му на трето лице, тъй като при евентуалното реализиране на този имот на реална пазарна стойност дългът на А. Б. би бил погасен и съсобствените между двамата имоти – освободени от изпълнение.

Взискателят Б.Й.Д. и длъжникът А.Г.Б. не са подали отговор на жалбата.

Настоящата частна жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното дело първоначално е било образувано на 01.07.2009 г. под № 20097150400426 при ЧСИ М. П. per. No 715 в камарата на ЧСИ, по молба на взискателя Б. И. Д. срещу длъжника А.Г.Б. за принудително събиране на сумата от 20230,04 британски лири, с левова равностойност към датата на предявяване на иска 58 216 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като получена без правно основание, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД както и сумата 2 770 лева, представляваща направените съдебни разноски, въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2009г., изд. по гр.д. № 476/2007 г. по описа на Окр.съд — Варна. На 03.07.2013 г. делото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Станимира Данова per. No 718 в камарата на ЧСИ на 03.07.2013 г. и е било образувано под номер 20137180400498.

Съгласно чл. 435, ал.4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочена върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Постановлението за възлагане, според чл. 435, ал.3 от ГПК, може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

В жалбата си от 06.10.2014 г. срещу действията на съдебния изпълнител, подадена пред окръжния съд, К.М.Р. е настоявал, че е съсобственик с длъжника по изпълнителното дело А.Б., при равни  части, на два недвижими имота, съответно в с . Старо Оряхово - място от 1400 кв.м. имот 124, кв. 15А, от които 1175 кв.м., включени в УПИ V-1245, кв. 15А, ведно с жилищна сграда и стопански постройки и в с. Аврен –дворно място с площ от 850 кв.м., имот XIV-744, кв. 108, ведно с вилна сграда, върху които незаконосъобразно била наложена възбрана от съдебния изпълнител, включително и върху собствените му идеални части от имотите, без самият той да е длъжник в изпълнителното производство. Молил е за вдигане на наложената възбрана върху собствените му идеални части от двата имота. Освен това, по изпълнителното дело била проведена публична продан на имот на длъжника в с.Константиново, представляващ вилно място с площ от 800 кв.м. (по документ за собственост), а по скица 695 кв.м., Лазур, имот IX-239, кв. 8, при много занижена цена, което накърнявало интересите му на трето лице и съсобственик с длъжника на останалите два имота. Възлагането на имота в с.Константиново било опорочено, поради опорочено наддаване, заради крайно занижената цена и затова е молил за отмяна на публичната продан на този имот, респ. за отмяна на възлагането на имота.

Видно от документите по изпълнителното дело, от справката на службата по вписванията (на л.69 и 70 от преписа на делото), двата имота, съответно в с. Аврен и в с. Старо Оряхово са били придобити от длъжника А.Б. и настоящия жалбоподател К.Р. по договор за покупко-продажба през 2004 г. в съсобственост при равни квоти. Възбрани върху тези имоти по конкретното изпълнително дело (първоначално пред ЧСИ М.П. под № под № 20097150400426, а след изпращането му за продължаване от ЧСИ С.Д.  - под № 20137180400498) съдебният изпълнител не е налагал. Обезпечителна възбрана върху двата имота, включително и върху собствените на жалбоподателя идеални части, е била допусната и вписана на 22.03.2007 г. въз основа на обезпечителна заповед от 21.03.2007 г., издадена въз основа на определение № 704/20.03.2007 г. по гр.д. № 476/2007 г. по описа на ВОС по допуснато обезпечение на иска на Б.Й.Д. срещу А.Б. за сумата от 69 216 лв., ведно с лихвите от 06.03.2007 г. (Възбрани са били наложени по други изпълнителни дела, но те не са предмет на настоящата жалба.). По отношение на тези два имота, по настоящото изпълнително дело не са били предприети изпълнителни действия от съдебния изпълнител, поради което и жалбата на К.Р. в тази част срещу насочено изпълнение върху тези два имота (съгласно чл. 435, ал.4 от ГПК) е недопустима и правилно не е била разгледана по същество от окръжния съд. Оплакванията на жалбоподателя за засягане на интересите му на съсобственик на възбранените имоти, произтичащо от допуснатото от съда обезпечение на иска на взискателя Б.Д. срещу длъжника А.Б., обосновават друг ред за защита – обжалване на определението на съда за налагане на обезпечителната мярка „възбрана” върху недвижимите му имоти или отмяната й (в тази насока са дадени задължителни указания в т.6 от ТР 6/2013 от 14.03.2014 г. на ВКС, ОСГТК).

По отношение на третия имот – този в с.Константиново, жалбоподателят не е твърдял да е съсобственик, нито да е владял същия при налагане на възбраната (твърдения, че живял в постройката в него е въвел едва с жалбата си пред настоящата инстанция), като оплакванията му пред окръжния съд са били във връзка със занижената оценка на същия, извършването на публичната продан при ниска оценка и възлагането му на купувач при тази занижена цена.  Спрямо този имот изпълнението е било насочено, като имотът е бил възбранен от съдебния изпълнител на 04.09.2013 г. (освен възбраната от 22.03.2007 г., наложена като обезпечение на иска с посочената по-горе обезпечителна заповед на съда), извършен му е бил опис на 28.08.2013 г. (протокол за опис на л.102 от изпълнителното дело, според който имотът е бил във владение на длъжника А.Б.),  проведена е била публична продан и с протокол от 26.09.2014 г. е обявен купувач. Видно от приложения препис от изпълнителното дело, няма издадено постановление за възлагане, към момента на подаване на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител.

При посочените в жалбата пред окръжния съд оплаквания на третото лице за продажба на имота на занижена цена, не е налице хипотезата на чл. 435, ал.4 от ГПК- обжалване насочването на изпълнението срещу имот, при твърдения за владение към датата на възбраната (като твърденията, че живял в имота, заявени с жалбата пред настоящата инстанция са ирелевантни, а освен това според протокола за опис, имотът е бил във владение на длъжника А.Б.). Не е налице и хипотезата на чл. 435, ал.3 от ГПК, защото към датата на подаване на жалбата няма постановление за възлагане, нито жалбоподателят има качество на правоимащо по този текст лице, нито са наведени оплаквания, свързани с наддаването.

В този смисъл подадената от К.М.Р. жалба срещу действията на съдебния изпълнител жалба с вх. № 15614 от 06.10.2014 г. е била недопустима и не е подлежала на разглеждане от окръжния съд по същество. Обжалваното определение на окръжния съд, с което производството пред него е било прекратено, не страда от визираните в жалбата пред настоящата инстанция пороци и като правилно то следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА  определение № 2352/29.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1758/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: