ОПРЕДЕЛЕНИЕ №21

гр. Варна, 11.01.  2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 5/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от К.И.Б. ***, срещу определение № 464/09.11.18г. по гр.д. 232/18г. на Окръжен съд-Шумен, с което производството пред ШОС е било прекратено и делото изпратено по компетентност на Адм.С-София град. Счита се, че определението е незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на материалния закон и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложено е, че само тълкувателните решения на ВКС са задължителни за съдилищата, поради което позоваването в обжалваното определение на други съдебни актове на ВКС е неоснователно. Освен това жалбоподателят има вече множество дела, по които смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС са определили гражданските съдилища да разглеждате исковите му молби на същите изложени в тях основания, вкл. са налице и 20 негови дела в СГС, насочени срещу АВп. Допълнителен аргумент, изтъкнат от жалбоподателя е, че е ниско качеството на правораздавателната дейност на административните съдилища. 

Насрещната страна Агенция по вписванията не е подала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство пред ШОС е било образувано по постъпилата на 04.06.18г. в съда искова молба от К.Б., насочена против Агенция по вписванията- София /АВп/ за присъждане на сумата от 500 200 лв. като обезщетение на материалните вреди, понесени от ищеца от прекратяването на гр.д. № 889/14г. на СОС и на сумата от 5 000 000 лв. – за понесените неимуществени вреди от ищеца от същото това обстоятелство. Наведените в исковата молба твърдения са били, че длъжностни лица на ответника АВп са издали справка /писмо изх. № 11-00-1940/03.12.14г./, съдържаща неистински данни за притежаваната от ищеца недвижима собственост, което е довело до постановяване на определение № 344/03.10.17г. по гр.д. № 3655/17г. на ВКС, с което е било потвърдено определение от 10.08.17г. по ч.гр.д. № 1331/17г. на АпС-София, ІV с-в, с което пък е била оставена без уважение молбата на Б. за освобождаването от такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК и предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство за изготвяне на изложение за допускане до касационно обжалване и приподписване на частна касационна жалба срещу определение № 2122/27.06.17г. по същото дело на АпС-София. С тези действия на служителите на АВп /по издаването на справка с невярно съдържание/ се стигнало до това ищецът да бъде обвинен в опит за измама на съда, недостоверност на подадената от него декларация за имотното му състояние, както е създадена потенциална опасност за привличането му под наказателна отговорност по чл. 313 от НК, както и за по-тежко обвинение. Имуществените вреди са съизмерими с размера на претенцията, която е била предявена от Б. по прекратеното гр.д. № 889/14г. на СОС – 500 200 лв., а неимуществените вреди се изразяват в негативните емоционални преживявания от обвинението в опит за измама на съда, недобросъвестност при съставянето на декларацията за имущественото състояние и заплахата от осъждането му с ефективно наказание за извършване на престъпление – изпитано унижение от накърняване на достойнството и доброто име на ищеца пред съда.

Следва да се приеме, че предявените искове за обезщетение на описаните от ищеца вреди се твърди да са му причинени от действия на служители на АВп в рамките на извършвана от ответника административна дейност. Това е така, защото дейността по издаване на справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване, е регламентирана в чл. 42 и следващите от Правилника за вписванията /ПВп/, при което нормата на чл. 49 ПВп изрично предвижда, че АВп отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издаваните удостоверения и преписи. Разпореждането за издаване на справка относно извършените вписвания е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, доколкото издаването на такъв документ несъмнено по силата на нормативно установеното задължение на АВп е по съществото си административна услуга. По смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за администрацията, издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, каквито актове именно представляват волеизявленията за издаване на удостоверения за вписванията относно имотите от АВп, представлява административна услуга, и следователно дейността по издаване на тези документи не може да е друга, освен административна.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че по своя статут АВп представлява изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, т.е. администрация за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията /чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията/, поради което дейността на нейните служители и в частност тази по издаване на справки и удостоверения по чл. 42 и следващите от ПВп се явява административна дейност.

Поради всичко гореизложено, за претърпените при изпълнение на тази административна дейност вреди, редът за осъществяване на отговорността е предвиденият в чл. 1 от ЗОДОВ.

Принципните виждания на законодателя относно административноправния характер на възникващите правоотношенията с АВп, поставена в рамките на изпълнителната власт, и съответните последици от този характер при претенциите за обезвреда, личат и от предприетото изменение на чл. 28 от ЗТР с ДВ, бр.105/16г. чрез създаването на чл. 28, ал. 2 от ЗТР, преодоляващо т. 7 от Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015г. на ОСС на ГК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС, като именно това разрешение в постановлението бе едно от водещите основания за постановяваната до този момент съдебна практика. Понастоящем са налице произнасянията на смесени 5-членни състави на ВКС и ВАС /вкл. и цитирани от първоинстанционния съд в обжалваното определение/, потвърждаващи изложения по-горе правен извод относно същността на дейността, извършвана от АВп, реда за осъществяне на отговорността за вреди от тази дейност и компетентния съд – съответния административен съд.

Тъй като и мястото на увреждането, и настоящия адрес на увредения, посочени в исковата молба на ищеца, сочат гр. София, то на осн. чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ местно компетентен административен съд се явява този на София-град.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 464/09.11.18г. по гр.д. № 232/18г. на Окръжен съд-Шумен, с което производството пред ШОС е било прекратено и делото изпратено по компетентност на Адм.С-София град.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: