ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

86./13.02.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивино ч. гр. дело № 50/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ТВМ“ ООД, ЕИК 127628774, представлявано от управителя Д.Л. – М В. против определение № 538/12.12.2018г. на ОС – Шумен, постановено по в.гр.д. № 415/2018г., с което е оставена без разглеждане като просрочена депозираната от жалбоподателя жалба срещу действия на ЧСИ и производството по делото е прекратено.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на така обжалваното определение. Оспорват се изводите на съда за редовно връчване на акта на съдебния изпълнител на дата 18.10.2018г. Твърди се, че съобщаването по телефон като способ за уведомяване и връчване на книжа е изключение, на въпросната дата не е провеждан телефонен разговор с представител на дружеството от страна на съдебния изпълнител или негов служител. Счита, че срокът за обжалване е започнал да тече от 23.10.2018г. – датата, на която пълномощник на дружеството е посетило кантората на ЧСИ, за да се снабди с препис от постановения акт. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждане на жалбата му по същество.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - взискателя по изпълнителното дело Т.И.К., в който се изразява становище за нейната неоснователност.

 Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 415/2018г. по описа на ОС – Шумен е образувано по жалба на „ТВМ“ ООД, в качеството му на длъжник по изп.д. № 290/2018г. на ЧСИ с рег. № 774 против издадено по това изпълнително дело постановление за разноски, обективиращ отказ на съдебния изпълнител да намали същите.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е приел, че длъжникът е бил уведомен за този акт на ЧСИ на дата 18.10.2018г., предвид извършено удостоверяване в тази насока, обективирано върху молбата за изменение на разноските, от който момент е започнал да тече и 1-седмичният срок за обжалването му, на основание чл.436 ГПК. Тъй като жалбата е подадена 29.10.2018г., което е след изтичане на този срок, е прието, че същата се явява просрочена и като такава е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

Действително върху молбата, сезирала ЧСИ с искане за изменение на възложените в тежест на длъжника разноски е вписано удостоверяване, че „длъжникът е уведомен по телефон на 18.10.2018г. с вх.разговор“, за което удостоверяване е положен подпис, без посочен автор.

Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.2 вр. ал.1 ГПК връчването по телефон се удостоверява писмено от връчителя, което удостоверяване по арг. от разпоредбата на ал.1 следва да съдържа информация относно лицето, чрез което е извършено уведомяването /лично адресата или друго такова/. В случая такова отразяване няма. Този пропуск би бил преодолян само ако се касаеше за извършено по инициатива на ЧСИ уведомяване на изрично посочен телефонен номер, доколкото при липса на спор, че това е телефонен пост на дружеството би могло да се презюмира, че е уведомен служител на дружеството. Но в настоящия казус, видно от коментираното удостоверяване се касае за входящ телефонен разговор, без да е индивидуализирано лицето, на което е съобщено съдържанието на акта.

Ето защо, настоящият състав намира, че липсва надлежно удостоверяване на съобщаването за постановеното постановление, което прави уведомяването нередовно. Поради това и доколкото липсва изпратено нарочно съобщение до длъжника, следва да се приеме, че най-ранната възможна дата, на която същият е узнал е именно датата 23.10.2018г., когато е депозирана молбата му за издаване на препис от обжалвания акт. С оглед този момент жалбата срещу отказа на ЧСИ да измени възложените му в тежест разноски е депозирана в законоустановения 1-седмичен срок.

Обжалваното пред настоящата инстанция определение се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а делото върнато на ОС – Шумен за разглеждане на жалбата по същество.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 538/12.12.2018г. на ОС – Шумен, постановено по в.гр.д. № 415/2018г., с което е оставена без разглеждане като просрочена депозираната от „ТВМ“ ООД, ЕИК 127628774 жалба срещу действия на ЧСИ и производството по делото е прекратено И ВРЪЩА делото на ОС – Шумен на ОС – Шумен за разглеждане на жалбата по същество.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.