РЕШЕНИЕ

217

Гр. Варна, 12.12.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 500 по описа за 2014-та година на ВАпС:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 1149/22.07.2014 год. по гр.д. 3186/2013 год. на ОС ВАРНА, подадена от ПК „Наркооп” ЕИК 000073500, гр. Провадия, с което е уважен иск на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София срещу ПК „Наркооп”, гр. Провадия, за предаване на владението върху недвижим имот, дворно място с площ от 680 кв.м., съставляващо УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия, ведно с построената в това дворно място МАСИВНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА със ЗП от 161 кв.м. и РЗП 480 кв.м., с три етажа, на осн. чл. 108 ЗС, ведно с разноските по делото – 7050,03 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при непълнота на обстоятелствата.. Оспорват се изводите на съда за собствеността върху спорния имот, както и за осъществяваното върху него владение. Твърди се, че ищецът не е собственик на имота, че горните етажи не се владеят от ответника, както и че ответникът владее обекта ресторант на правно основание – собственост, придобита по давностно владение от 1960 год. до настоящия момент. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска. По същество са въведени нови фактически доводи относно правото на собственост на банката върху спорната сграда, които не са били направени пред първата инстанция, поради което като преклудирани, не следва да се обсъждат.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Банка ДСК” ЕАД, гр. София, в който доводите на въззивника се оспорват с подробни съображения. Не се оспорва, че ответникът по иска владее само първия етаж, но се твърди, че той не е самостоятелен обект от сградата. Оспорва се възможността на въззивника да въвежда за първи път спор относно идентичност на претендирания обект и обекта, за който въззиваемата стана е представила доказателства, че притежава. Оспорва се доказателственото искане. Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Производството е образувано по предявен от  "БАНКА ДСК" ЕАД - със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска №19, пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК: 121830616, против  ПК „Наркооп“ с ЕИК 000073500, със седалище и адрес на управление  гр. Провадия, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху собствения му недвижим имот: Дворно място с площ от 680 кв.м., съставляващо УПИ №ХХ1П-1341, в кв.72 по плана на гр. Провадия, заедно с построената в това дворно място МАСИВНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА на три етажа, със ЗП от 161 кв.м., състояща се от първи етаж -ресторант, втори етаж - канцелария, оперативен салон, главна каса и трети етаж - архив, главна каса, оперативен салон, салон за клиенти с твърдяно придобивно основание чл. 17а ЗППДОП /отм./.

Ответникът в писмен отговор е оспорил основателността на ревандикационния иск, с твърдение, че е придобил собствеността въз основа на изтекла в полза на кооперацията придобивна давност. Уточнено е в съдебно заседание, че владее първи етаж и дворно място от имота, без втори и трети етаж.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че с нот.акт № 33/7227 от 06.02.1925г., Провадийска популярна банка е придобила дюкян, находящ се на ул. „Училищни път" и един хан, ведно с дворно място, с площ от 524 кв.м. Видно от нот.акт № 2, том IV, р. 1417/1929г., че Провадийска популярна банка е придобила и още един дюкян, заедно с дворно място от 165 кв.м. По силата на нот.акт № 27, том I, р. 165/1933 г., Провадийска популярна банка е придобила една къща и дворно място, с площ от 526 кв.м. в гр. Провадия.

С Постановление № 218/02.03.1951г., Популярна банка е одържавена и предадена на БНБ, ведно с принадлежащите й имоти.

По силата на Постановление № П-165/23.03.1953г.,    БНБ е предала безвъзмездно на Държавна спестовна каса сградата в гр. Провадия, ул. Ал.Стамболийски № 4. За сградата на 30.06.1970г. е съставен Акт № 483 за държавна собственост, на осн. чл. 6 от ЗС и чл. 21 от Правилника за държавните имоти.

Видно от представен АДС № 1731/08.10.1998г., същият е съставен на основание чл. 68, ал.1 от ЗДС, Постановление на МС № П-165/28.03.1953г., като процесният имот е предоставен за ползване на Държавна спестовна каса (същото е посочено и в предходния АДС).

Съгласно Разпореждане № 59 от 25.11.1998 г., Държавна спестовна каса се преобразува в еднолично акционерна дружество с държавно имущество. Съгласно т. 7 от същото, на Банка ДСК ЕАД се предоставя собствеността върху държавното имущество, стопанисвано от Държавна спестовна  каса и отразено в нейния баланс. Съобразно описа към разпореждането, това имущество включва и процесния имот.

Със Заповед № ДИ-09-7703-80/18.03.2009г. но Областен управител на гр. Варна, имотите, собствени на Банката, са отписани от актовите книги за имоти - частна държавна собственост.

С решение № 1 от 26.01.1999 г. на СГС е вписано преобразуване на Държавна спестовна каса в Еднолично дружество с държавно имущество. Вписването е извършено въз основа на  Разпореждане № 59/25.11.1998 г. на МС , в съответствие със Закона за преобразуване на Държавна спестовна каса.

Съгласно решение № 7 от 22.08.2001 на СГС, ф. отд., Банка ДСК е преобразувана в акционерно дружество, а впоследствие е и приватизирана. С  Решение № 10 от 08.01.2003 на СГС като едноличен собственик на капитала на банката е вписан Банкова консолидационна компания, а с Решение № 12 от 28.10.2003 г. като едноличен собственик на капитала на Банката е вписана  Банка ОТП РТ, Република Унгария, който е и собственик и към настоящия момент.

С констативен нот. акт № 42, том VII, р. 4922/29.06.2009 г. на Сл. Вписвания Провадия, банката е призната за собственик на процесния имот въз основа на заявеното в исковата молба придобивно основание – разпореждане №59/1998 год. на МС на РБ и предоставяне на управление на спорния имот. Това придобивно основание – фактическите му основания – не са оспорени от ответната страна пред първата инстанция, по отношение на предоставяне на имота за управление на банката – ищец и включването му в капитала й с акта на преобразуване в търговско дружество. Тези факти се установяват и от представените писмени доказателства по делото.

Пред ОС е изготвено заключение по СТЕ, от което се установява, че спорният имот представлява УПИ ХХIII-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия с площ от 735 кв.м., за който има одобрен кадастрален и регулационен план на града по Заповед № 3440 от 11.12.1979 г., ведно с триетажна административна сграда с функционално прикрепена едноетажна пристройка, в него с разгърната застроена площ от около 570 кв.м. и година на построяване 1935 – 1939 г.

  Със Заповед № 262 от 15.07.1997 г. на Кмета на Община Провадия е извършено е изменение на квартал № 72. Административният адрес на сградата е гр.Провадия,  ул. „Александър Стамболийски“ № 13. В Община Провадия не се съхраняват архитектурни проекти и строителни книжа и няма документи, дали първият етаж е проектиран като ресторант, освен част от конструктивните проекти - армировъчен план «Покривна плоча над тавана», изготвени през  1933 г. и одобрени през 13.11.1938 г. След извършен оглед, вещото лице е констатирало, че сградата е в имот № 1341. На първия наземен етаж е разположено помещение, ползвано за ресторант с долепена функционално свързана едноетажна част - ползвана от ресторанта за кухненски-сервизни помещения. Към момента на огледа – 12.06.2014 г., заведението не функционира. Оглед на помещението не е извършван, поради невъзможен достъп. Сградата има още втори и третия етаж, които се ползват от банката за архив. След изследване на плановете през годините, извършеният оглед на сградата и по представеният армировъчен план, вещото лице заключава, че нанесената дворищна регулация, между сградите на УПИХХШ-1341 u XXII-1343 в кв.72 не е коректно отразена, като е налице фактическо навлизане на втория вход и достъпа до двора в УПИХХП-1343.  Вещото лице сочи, че на първи етаж от сградата са разположени сервизни помещения, коридор водещ до стълбищна клетка, която отвежда до втори и трети етаж. Височината на първи етаж е около 3.50 м. Площта на приземния етаж /частта на ресторанта / е около 150 кв.м., като замерването е графично, въз основа на кадастрален план от 1978 г. Едноетажната пристройка е с приблизителна площ от 165 кв.м., измерена графически по същия кадастрален план.

Втори и трети етажи са с площ 174-176 кв.м. Към тези площи не са включени общата стъблищна клетка с площ от 12-14 кв м.

По действащият кадастрален план на гр. Провадия е от 1977 г. и по одобрения със Заповед № 3440 от 11.12.1979 г. застроителен и регулационен план на града, с частично изменение на ЗРП от 1997 год. в централната част на гр.Провадия, имоти № №1342, 1343, 1341, 1336 и част от 1338 са били отредени за парцел „I - ДСК и ресторант". Със заповед № 262/1997г. регулацията на парцел „ I " се изменя, като за имот №1341 се отрежда УПИ ХХ III-  1341 в кв.72 по плана на гр.Провадия. Парцелната граница минава по имотната граница на пл.№ 1341. Парцел ХХШ-1341 е при граници: от север-парцел ХХП-1343; -от изток-улица; -от юг- парцел XXIV-1336 и парцел ХШ-1338; -от запад- парцели XIV-1339, XV-1340, XVIII -2964, Х1Х-2963и ХХ-2962. Пред първата инстанция не е била оспорена идентичността на имота, предоставен за ползване от БНБ на ДСК и процесния имот, поради което и такава не е изследвана.

От коментираните дотук писмени доказателства следва да се приеме, че е установено твърдяното придобивно основание от ищеца – предоставяне за управление и включване в капитала на търговско дружество с акта на преобразуването му по чл. 17а ЗППДОП /отм./ преди приватизацията на банката и придобиването й от сегашния собственик. Навсякъде е отразено, че става въпрос за административна сграда на адреса, а не на етаж от сграда. Сградата няма данни да е била разделена на отделни обекти на собственост. В АДС е отразена застроената площ на основната сграда, но доколкото става въпрос за един цялостен обект, пристройката следва основания обект. 

По отношение на владението безспорно е установено такова от ответника по отношение на целия първи етаж от сградата и пристройката, както и по отношение на дворното място.

Пред първа инстанция, въпреки дадената му възможност и при липса на процесуално нарушение от страна на съда, ответникът и въззивник в процеса не се е възползвал от възможността да ангажира гласни доказателства, от които да се установи какъв обект в какъв период и на какво основание е владял, както и в какво качество, след като кооперацията – ответник е регистрирана през 1996 год.

От събраните по делото гласни доказателства по инициатива на ищеца, чрез разпит на свидетелите  М. И., служител на банката в периода от 1965 г. до 2002 год.  и Д.А., служител на банката от 01.06.1994 г. и понастоящем, се установява, че през 1965 г. в сградата са се помещавали – на първия етаж – закусвалня /ресторант/, на втория офисите на банката, а третият етаж се е ползвал от съда и от прокуратурата. Според показанията на свидетелката И., изпълнявала длъжност „гр.счетоводител“, сградата се е стопанисвала от банката и последната е събирала наем – свидетелката има преки и непосредствени впечатления от периода, в който е била служител на банката.  Първият етаж е ползван от ПК „Наркооп“, която също е плащала наем в брой срещу разписка от кочан, а сумите са заприходявани в счетоводството на банката. Според показанията на свидетеля А., на първи етаж на сградата се е помещавало заведение, което е стопанисвано от ПК „Наркооп“, което понастоящем не функционира. Според свидетеля наем е заплащан до 1993 г., но от тогава „нито плащат, нито освобождават помещението”. Заведението е работело до преди 5 години, а след това и към настоящия момент е затворено.

Следва да се приеме от фактическа страна, че въззивникът и ответник в процеса осъществява фактическа власт върху  спорния първи етаж от процесната сграда, като е установила владение като правоприемник на кооперацията, заплащала наем за първия етаж до 1993 год.. Следователно, поне до 1993 год. фактическа власт върху имота е упражнявал наемател на банката. За да се приеме, че владението е било давностно, следва да се установи, че кооперацията, която е страна по настоящото дело или нейният праводател по явен начин е променила намерението си за своене на имота. По делото се установява, че кооперацията е предявила претенции към имота, но точно в кой момент и с кои действия по делото не се установява. Не се установява и кои помещения е обхващало владението в различните периоди, нито статутът на обекта на самостоятелен обект на собственост, предвид установеното по делото незаконно осъществяване на самостоятелен вход към ресторанта. Следователно, не е установен конкретен период на осъществяваната фактическа власт с намерение за своене.

От друга страна, не може да се приеме, че фактическата власт е била необезпокоявана и владението е било неоспорвано и спокойно. До кооперацията са изпратени многобройни нотариални покани и уведомления. Въззиваемата банка след приватизацията се е снабдила и с титул за собственост върху имота през 2009 год., с който е прекъснала евентуално осъществяваното владение с намерение за своене. Извършеното преобразуване и приватизация на Банка ДСК и включването в капитала на дружеството на процесния имот също са обезпокоили с претенции за собственост владението на ПК „Наркооп”. 

Материално - правната легитимация на ищцовата банка, сега въззиваема страна, върху цялата сграда и дворното място, върху което е построена, по силата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ и последваща приватизация, е установена. Установява се и фактическа власт върху първия етаж и дворното място от въззивника и ответник в процеса, както и препятстване на владението върху горните етажи от сградата. Не се доказа твърдяното правно основание на владението на ответника и въззивник в процеса.

Владението по своята същност включва три основни елемента - упражняване на фактическа власт, период на тази фактическа власт и намерение за своене. Самата фактическа власт следва да се осъществява по отношение на обект, годен да бъде самостоятелен обект на собственост, тъй като владението по своя обем следва да съответства на обема на право на собственост. Ответникът не е ангажирал съда с доказателства относно периода на владението, неговия начален и краен момент, както и намерението за своене. Не е доказал и че е владял самостоятелен обект на собственост. При липса на период, който да бъде обсъждан, не могат да бъдат коментирани и относимите правни норми по отношение на владение върху реална част от недвижим имот. От изложеното следва да се приеме, че не е доказано възражението за придобивната давност.

Искът по чл. 108 ЗС е изцяло основателен по отношение на първи таж от сградата и пристройката към нея, ведно с дворното място, следва да се признае право на собственост по отношение на целия недвижим имот, като се отхвърли искането за предаване на владението върху втори и трети етаж от административната сграда, които ответникът и въззивник в процеса не владее.

При частично съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта му, с която е прието за установено правто на собственост върху процесния имот и ответникът е осъден да предаде владението върху първи етаж, пристройка и дворно място. Решението следва да се отмени в частта, кс която е уважено искането за предаване на владението върху втори и трети етаж, реална част от административната сграда и вместо него да се постанови друго, с което искането за предаване на владението да се отхвърли. Решението следва да се коригира и в частта за разноските, които следва да се редуцират с оглед частичната основателност на иска на 6225 лв.

Разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна в размер на 2423 лв., както и в полза на въззивника в съответствие с отхвърлената част от иска в размер на 1085 лв.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 ОТМЕНЯ решение №  1149/22.07.2014 год. по гр.д. 3186/2013 год. на ОС ВАРНА, в частта му, с която е уважено искането за предаване на владението върху втори и трети етаж от административната сграда на три етажа, построена в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия както и в частта, с която са присъдени разноски над размер от 6225 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането за предаване на владението върху реални части от административна сграда на три етажа, построена в УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия, а именно втори и трети етажи от сградата, на осн. чл. 108 ЗС.

ПОТВЪРЖДАВА решение №  1149/22.07.2014 год. по гр.д. 3186/2013 год. на ОС ВАРНА в останалата му част, с която е установено правото на собственост на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София по отношение на ПК „Наркооп”, гр. Провадия, върху недвижим имот, дворно място с площ от 680 кв.м., съставляващо УПИ ХХІІІ-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия, ведно с построената в това дворно място МАСИВНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА  НА три етажа, на осн. чл. 108 ЗС, и ПК «Наркооп», гр. Провадия е осъдена да предаде владението на «Банка ДСК» ЕАД, гр. София, върху реална част от същия имот – първи етаж и пристройка, ведно с дворното място, при твърдяно придобивно основание чл. 17а ЗППДОП /отм./; както и потвърждава решението в частта, с която са присъдени разноски в размер на 6225 лв.

ОСЪЖДА ПК „Наркооп“ с ЕИК 000073500, със седалище и адрес на управление  гр. Провадия, ул. „Александър Стамболийски“ № 20 ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" ЕАД - със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска №19, пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК: 121830616, разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от иска в размер на 2423 лв.

ОСЪЖДА "БАНКА ДСК" ЕАД - със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска №19, пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК: 121830616, ДА ЗАПЛАТИ на ПК „Наркооп“ с ЕИК 000073500, със седалище и адрес на управление  гр. Провадия, ул. „Александър Стамболийски“ № 20  разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от иска в размер на 1085 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ