Р Е Ш Е Н И Е    № 223

гр. Варна, 16.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 501 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от Технически университет - Варна чрез адв. Вл. Д. против решение № 221/04.03.14г. по т.д. № 118/10г. на ВОС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ЕТ „АНОНС-91 – А.М.”, ЕИК 030097418, със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”, бл.304, вх.5, ет. 7, ап.64, представляван от А. И. М. сумата от 139 011.28лв. с ДДС, представляващи стойността, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 4862.66лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2009г. до 26.01.2010г., както и сумата от 7312.43лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. В жалбата е изложено, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на процесуалната предпоставка – право на иск /тъй като не може с искане за изменение на иска да се предяви нов иск, макар и в условията на евентуалност/, поради липса на валиден съдебен акт на ВАпС, обвързващ ВОС да разгледа делото по същество; поради произнасяне по непредявен иск /ищецът не е твърдял, че е изпълнил РСМР без никакво основание, а въз основа на сключения договор за обществена поръчка, докато ВОС се е произнесъл за дължимост на сумата при липса на основание за получаването й от ответника/, а евентуално – неправилно. Неправилността на решението се основава на твърдението за допуснато процесуално нарушение на чл. 146 от ГПК – не е извършен доклад по така уважения иск; извършения доклад не е включвал вида на извършените СМР, тяхното количество, стойности и момент на извършването. Отделно от това съдът е извършил погрешно правно квалифициране на твърденията и обстоятелствата по предявения иск – вместо като такъв по чл. 61, ал. 3 от ГПК /вероятно погрешно е записано от въззивника ГПК, а не ЗЗД/, съдът ги е подвел под хипотезата на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се за допуснато нарушение и на чл. 11 от ГПК чрез приемането от съда на заключението на СТЕ, назначена и изслушана по друго дело – в.т.д. № 593/11г. на ВАпС. Неправилността се поддържа и поради нарушение на материалния закон – не е проведено от ищеца успешно главно и пълно доказване, че именно той е извършил описаните в протоколите обр. 19 СМР. Необоснованост на обжалваното решение е последното твърдение, обосноваващо тезата за неговата неправилност – не е обсъдено събраното доказателство чрез изслушването на заключението по СТЕ, изготвено от в.л. Румяна Неделчева, с което се установява, че дейностите, описани в протоколите са извършени от други изпълнители, както и че няма съответствие между протоколи № 171 до № 184 от 09.01.09г. и протоколи обр. 19. Претендира се от съда да обезсили обжалваното решение, респ. да го отмени и да отхвърли предявения иск, ведно с присъждането на разноските. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който е депозирал и писмени бележки.

В предвидения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЕТ „Анонс-91-А.М.” чрез процесуалния му представител адв. Д. П.. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като е било допустимо изменението на иска чрез прибавянето в условията на евентуалност на ново основание, до изтичане на срока за подаване на допълнителна искова молба по търговските спорове; решението е допустимо и тъй като след отмяната на определението на ВОС, с което е отказано допълването на решението чрез произнасяне по евентуално предявения иск, първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе по съществото на този иск, а не да прекратява производството по делото, което е довело до отмяната на това прекратяване; дадената от съда правна квалификация е в неговата компетентност, а задължение на ищеца е единствено да наведе твърдения и да формулира адекватен на същите петитум. При това положение, когато съдът не е излязъл извън обхвата на определения от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, то дадената от съда правна квалификация във всички случаи обуславя правилността, а не и допустимостта на решението. Оспорва се наличието на допуснати от съда процесуални нарушения, които да са довели и до неправилност на обжалваното решение, тъй като заключението на в.л.Т. Рачев е прието по делото чрез изслушването му пред въззивната инстанция, а що се отнася до заключението на в.л. Неделчева, то се счита, че същото е неотносимо към предмета на спора. Счита се, че решението е правилно, тъй като по делото е доказано, че именно ищецът е извършил процесните СМР, възложени му от представител на ответника и приети изрично също от надлежен негов представител. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят разноските по делото. Релевирано е възражение, че на въззивника не следва да се присъждат разноски в настоящото производство, тъй като такива вече са му присъдени по в.т.д. № 593/11г. на ВАпС, а отделно от това се прави възражение и за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Както е приел и въззивният съд при разглеждането на в.т.д. № 593/11г. на ВАпС, с депозираната допълнителна искова молба /на 08.03.10г./ ищецът е навел ново основание на спорното право – паричното притезание за сумата от 145 800.02лв. се претендира и по правилата на неоснователното обогатяване. Съотношението между основанието по исковата молба /по което е налице влязлото на 23.07.13г. с постановяването на определението за недопускане до касационно обжалване на решението по посоченото в.т.дело/ - иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършената и приета работа въз основа на договор от 03.08.06г., сключен при условията на НВМОП /отм./ и допълнително наведеното основание - за заплащане на посочената сума по правилата на неоснователното обогатяване, е евентуално /при отхвърляне на главния иск на договорно основание, да се разгледа иска, основан на правилата на неоснователното обогатяване/. С отхвърлянето на главния иск се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждането на предявения в евентуалност иск. Вярно е, че при разглеждането на този иск ищецът е уточнил единствено, че претендира заплащането на сумата /стойността на извършените СМР и вложени материали/ като получено без правно основание от ответника /така в с.з. на 06.02.14г. пред ВОС, л. 369/ без да уточнява при коя от хипотезите на неоснователното обогатяване се претендира сумата. Но това не е било и необходимо, тъй като въведеното с допълнителната искова молба допълнително основание на предявения иск, е било с оглед възраженията на ответника, за нищожност на договора, респ. за извършването на дейностите извън предмета на сключения между страните договор. Правната квалификация се дава от съда въз основа на надлежно релевираните от ищеца факти, касаещи материалното правоотношение между страните и съответстващ на тези факти надлежно формулиран петитум.

Обобщено, предявеният иск е допустим като надлежно предявен и неговият предмет е да се заплати претендираната сума и мораторна лихва върху същата, като получена без основание от ответника стойност на извършените в негов интерес от ищеца РСМР, описани по видове в протоколи с №№ 171-184/09.01.09г. /с отделни стойности, посочени в исковата молба/ и уточнени относно момент на извършването с писмо от 23.10.09г. (приложение № 53, л. 58 от първоинстанционното дело)

            С оглед влязлото в сила решение в частта на предявения главен иск, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно факта, че описаните в процесните протоколи РСМР не са част от договора от 03.08.06г. за възлагане на малка обществена поръчка, имащ за предмет „СМР за ремонти и поддръжка, вкл. и отстраняване на аварии, на отоплителни съоръжения и отоплителна централа на ТУ”. Прието е от съда, че осъществените от изпълнителя СМР попадат извън предметния обхват на договора за малка обществена поръчка, поради което възлагането им съставлява форма на недопустимо изменение на облигационната връзка – противоречи на императивната норма на чл. 33, ал. 1 от НВМОП /в редакцията към ДВ, бр. 84/04г./ и този порок не може да бъде саниран.

С оглед предприетите от ответника оспорвания и очертания по-горе предмет на спора, следва да се отговори на следните фактически и правни въпроси: налице ли е извършване от ищеца на процесните РСМР, дали същите са били качествено извършени, дали същите съответстват количествено на действително извършени СМР, дали са полезни за ответника и дали последният ги е приел; дали претендираната от ищеца стойност съответства на действително извършени и приети от ответника РСМР и дължи ли се и в какъв размер по правилата на неоснователното обогатяване /при посочване на приложимата материално-правна норма/ заплащане на стойност от ответника на ищеца.

            Използвайки наличието на посочения между страните договор от 03.08.06г. за малка обществена поръчка и изцяло извън неговия предмет, съгласно утвърдени при ответника вътрешни правила за финансово управление и контрол, длъжностни лица на ТУ, носещи отговорност за съответната част от материалната база /подробно описание на механизма за изготвяне и контрол на заявките за необходимите дейности и материали – в показанията на св. Д. Д. – л. 290 гръб-291 от в.т.д. № 593/11г. на ВАпС/, са изготвяли заявки за осъществяване на процесните РСМР /самите заявки са на л. 38, 172-185 от първоинстанционното дело/. За периода от м. 01.2008г. до м. 01.2009г. /относно момента на изпълнение на РСМР – уточнението по месеците е на л. 58 от първоинстанционното дело/ ищецът е изпълнявал описаните в протоколи №№ 171-184/09.01.09г. РСМР, обобщени като: гръмоотводи ел. част на спортна зала; НУК /нов учебен корпус/ - капитално строителство ел. част; алейно осветление МФ: МФ-юг, спортна зала паркинги СМР и ел. част, труд и материали; НУК-захранване къщичка гл. вход мръсен канал, водопровод и ел. труд и материали; ЕФ-203е, 204е, 210е, 417е, 417ае-врати; ЕФ-101 и 107 допълнително труд и материали; Т.В-105, 106, 107, 108 а, б. в – труд PVC д-ма; НУК-429 и преграда банка, труд и дограма; МФ-113+ деловодство труд и дограма; бариери нов паркинг и гл. вход труд и материали; ЕФ, ТВ, РСС, МФ от м. 01-м.11.08г. изнасяне и изхвърляне; ТУ дъждовна и битова канализации и шахти; МФ – 111 труд и материали и ЕФ-607 труд и материали.

На 09.01.2009г. са съставени всичките протоколи с №№ 171-184 /оригиналите са на л. 225-243 от първоинстанционното дело/ за завършването и за заплащането на натурални видове СМР. Като представители на ответника са участвали инж. М. М., изпълнявал длъжността ръководител сектор „НСРП” (вероятно „Ново строителство, ремонт и поддръжка”, макар че относно наименованието на ръководеното от него звено е налице разминаване – виж показанията на самия М. М. на л. 292 от в.т.д. № 593/11г. и представената от ответника на стр. 214 от първоинстанционното дело длъжностна характеристика, за която е налице разминаване с представената от свидетеля в с.з. пред ВАпС относно съдържанието на първата страница) и инж. М.М. – ръководител сектор „Енергиен”, а от страна изпълнителя – самият регистриран като ЕТ А.М.. Налице е и подпис на проверил от страна на инвеститора. В протоколите е записано, че към 09.01.09г. след проверка на място е установено, че описаните СМР са завършени и подлежат на заплащане.

И двамата свидетели /Д. Д.  и М. М./ сочат, че всяка заявка за посочените РСМР и всички СМР са били известни на ректора на ТУ-Варна доц. Ф., като според показанията на св. М. и голяма част от същите самият ректор е възлагал /устно на свидетеля, за да изготви заявка/ и отделно е проверявал как се извършват ремонтите и строителните дейности /най-често за представителната зала и стаята на секретарката Е.Д./. Ректорът е бил запознат и с подписването на процесните протоколи.

Налице е съответствие на заявените с представените заявки РСМР с описаните в горните протоколи като извършени и подлежащи на заплащане натурални видове РСМР – виж за улеснение таблицата на л. 35 от в.т.д. № 593/11г.

Поставената задача на първоначалната СТЕ, осъществена от в.л. Р. Неделчева е некоректно формулирана и поради това и заключението не е относимо към предмета на спора. Поставената задача е да се установи извършени ли са описаните РСМР в протоколи обр. 19 и съответстват ли на описаното в протоколи №№ 171-184/09.01.09г. На практика други протоколи обр. 19 извън процесните с посочените по делото не са били представени, поради което и експертът не е имал възможност за реално сравнение. Това го е принудило да се снабди служебно с представени му от ответника протоколи за идентични или подобни СМР /по отношение на предмети и обекти/, извършени от други изпълнители и в друг период от време. По тази причина и цялостно заключението не може да бъде ползвано за установяване на фактическата обстановка по делото и за формиране на правни изводи по относимите към предмета на делото правни въпроси /макар и в това заключение да има критична преценка на съдържанието на анализите, представени от ищеца и послужили за изработването на процесните акт обр. 19 с №№ 171-184/09.01.09г./.

С оглед предмета на делото неотносимо се явява и заключението по СТЕ, изготвено от в.л. инж. М. Атанасова – дали цените по процесните протоколи за СМР съответстват на принципите на ценообразуване, заложени в чл. 5 от договора от 03.08.06г. за малка обществена поръчка, сключен между страните. По поставената втора задача на експертизата /при констатирано несъответствие на цените по протоколите с правилата по договора, да се определи стойността на извършените СМР съобразно средните норми в строителството/, вещото лице е посочило в приложение № 1 съответните стойности на СМР, сравнявайки стойностите и дадената обща стойност от последната е 142 240.09лв. с ДДС. В с.з. на 27.03.12г. /по в.т.д. № 593/11г. на ВАпС/ вещото лице е отговорило, че в анализите, послужили за съставянето на процесните актове обр. 19 за СМР, не е начислявана търговска печалба върху материалите, с което инвеститорът не е бил натоварен за допълнително плащане върху същите. Въпреки, че правилната методика е търговската печалба да се начислява върху сбора от труд, материали и механизация. Експертът допълва, че е направила проверка и справка за отчетените по анализите човекочасове, необходими за изпълнение на този вид СМР, и е намерила, че те съответстват на сметните норми в строителството за съответния вид работа. Относно стойността на материалите, вещото лице е взело същите от представени му от ищеца фактури за закупуването, които не са приобщени като доказателства по делото.

Според заключението на вещото лице инж. Тодор Рачев по т. 1, че по отношение на труда цените съответстват на договореното между страните, но има видове работи, за които нормата за вложените човекочасове е неправилно избрана /поради неправилно избран аналог, към който е приведена тази норма/, поради което и се получават разлики в единичните цени за труд, заложени в протокол обр. 19 и тези по СТЕ. Печалбата неправилно е включена в единичната цена, тъй като следва да се начисли в края на протокол обр. 19. Не е бил спазен и начинът, по който се изготвят анализите за определени единични цени, поради невключването на полагащите се по норма материали, а приетият начин на отчитане на материалите не съответства на основните принципи на ценообразуване в строителното производство и не създава условия за провеждане на контрол дали разходите за материали са повече или по-малко от нормативно полагащите се. Поради констатираното несъответствие на процесните протоколи в посочените по-горе насоки и след съобразяване със сметните норми за отделните видове работи и за ремонтните сметни норми, както и със справочници за цените в строителството, извършвайки и служебна справка относно СМР, които са предмет на СТЕ, както и преглед на 74 бр. фактури, представени от ищеца за закупени строителни материали и изделия, както и спецификациите за доставените и монтирани при ответника дограми и акустичен таван, вещото лице е посочило, че стойността на извършените СМР след доработване на анализите за отделните видове СМР, възлиза общо на 139011.28лв. с ДДС. Отделните стойности по отделните протоколи обр. 19 са дадени в таблица, в която са описани като отделни пера стойността на труда, стойността на материалите, техния сбор и начислената върху този сбор 10% търговска печалба.

С оглед на така установеното от фактическа страна следва да се приеме, че със знанието на ответника /при спазване на вътрешните правила в ТУ съответните длъжностни лица са заявили необходимостта от извършването на описаните СМР/ именно ищецът е изпълнил при липсата на основание за това /извън предмета на договора/, строителната дейност, подробно конкретизирана по видове и момент на извършването, която съответства по количество на описаната в протоколите /този факт е установен чрез приемането на работата от длъжностни лица на ответника, в чийто кръг от задължения е било вменено извършването на такава дейност по контрол и приемане на строителната работа в ТУ-Варна и доказателства за обратното не са ангажирани/, както и по качество /доказателства за некачествено изпълнена работа не са представени, а и с отговора на исковата молба това възражение не е конкретизирано, тъй като е релевирано с оглед на насрещното възражение „за вдигане на изработеното”/. С оглед на изслушаното пред въззивния съд при първото разглеждане на делото заключение на инж. Рачев по възложената му СТЕ /което представлява надлежно приобщено към настоящото дело доказателство/, което съдът кредитира, тъй като въз основа на всички материали по делото и съобразявайки всички относими правила и норми за ценообразуване е дало отговор на въпроса за средната стойност на РСМР по процесните портоколи. Следователно именно посочената в т. 2 на това заключение стойност следва да е изходната при определяне на дължимостта на заплащане на равностойността на тези РСМР.

Съобразно изразеното становище в определение № 654/23.07.13г.  по т.д. № 747/12г. на ВКС, І т.о., постановено при обжалване на въззивното решение по в.т.д. № 593/11г. на ВАпС, постановено по настоящото първоинстанционно дело, както и в цитираното там решение № 14/04.02.13г. по т.д. № 1201/11г. на ВКС, ІІ т.о. /представляващо задължителна съдебна практика като произнесено по реда на чл. 290 и сл. от ГПК/, при нищожност на договора за възлагане на обществена поръчка поради противоречие на съдържанието й с императивните норми на закона, стойността на извършените от изпълнителя СМР би могла да бъде търсена на извъндоговорно основание, както приема практиката в подобни случаи. Като такава практика е цитирано решение № 797/23.10.06г. по гр.д. № 948/05г. на ІІ г.о. на ВКС, според което за извършените СМР над обема, уговорен в договора за изработка, се дължи обезщетение за разходите на изпълнителя за материали и труд, но без търговската печалба. Това е така, защото ищецът строител със знанието и без противопоставянето на ответника, е свършил негова работа и нему се дължат необходимите и полезни разноски, на осн. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.

Поради идентичността на настоящата хипотеза, то и разрешението на настоящия казус следва да бъде идентично – приложимата материално-правна норма е тази на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищеца по настоящото дело е извършил със знанието и без противопоставянето на ответника годни СМР, за които обаче е знаел, че са извън предмета на договора му за възлагане на малката обществена поръчка. На ищеца следователно се дължат именно стойността на труда и материалите, но без търговската му печалба, възлизащи общо на 105 311.54лв. без ДДС /съгласно таблицата към заключението на в.л. Т. Рачев/, а стойността с ДДС е 126 373.84лв. Именно последната сума се дължи на ищеца като равностойност на извършените без договор РСМР, полезни за ответника, прилагайки нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.

В тази връзка следва да се отбележи, че института на гесцията /водене на чужда работа без възлагане/натоварване, а съобразно законовата редакция „водене на чужда работа без пълномощие”/ има в основата си правилото, че никой не трябва да се обогатява във вреда на другиго /неговия ratio legis е в основата, както на института на negotiorum gestio, така и на института на „неоснователното обогатяване” поради което по ЗЗД /отм./ гесторът е разполагал, както със специфичния си иск, така и с иска за „незаконно” обогатяване/ - така акад. Ч. Големинов „Гражданскоправни източници на задължения”, изд. „Тилиа”,, София, 1999г., стр. 201-206. Следователно, когато ищецът по настоящото дело е претендирал с предявената в евентуалност претенция за присъждане на РСМР като възстановяване на стойността им на плоскостта на неоснователното обогатяване, при отхвърляне на претенцията, основана на договора за изработка, то следва да се приеме, че е сезирал съда с иск, основан на правилото за недопускане на неоснователното обогатяване, но в хипотезата /съобразно спецификата на казуса с оглед осъществените факти/, обхваната от материално-правната норма на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД. Произнасянето на първоинстанционния съд при неправилно определяне на приложимата материално-правна норма не води до произнасяне по недопустим иск, а до неправилност на постановеното решение /в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 и сл. от ГПК решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов /.

С оглед на изложеното и първоинстанционния съдебен акт следва да се отмени само за разликата над дължимия размер на стойността на материалите и труда с ДДС, но без търговската печалба, възлизаща общо на 126 373.84лв. до присъдения размер от 139 011.28лв. и да се потвърди до посочения дължим размер, но на правилното правно основание – чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно посочената норма лихвите върху необходимите и полезни разноски се дължат от деня на изразходването им, като очевидно към момента на подписване на приемателните протоколи обр. 19 на 09.01.09г., това изразходване е било осъществено. Ищецът обаче претендира в исковата молба заплащането им от 15.09.09г., но тъй като липсва въззивна жалба от ищеца против отхвърлителните части на решението /а такава необжалвана и поради това влязла в сила част е и отхвърлянето на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 15.09.09г. до 01.10.09г./, то изчислен с помощта на внедрената в „Апис-финанси” изчислителна система за изчисляване размера на законната лихва, последният върху главницата от 126 373.84лв. за периода от 02.10.09г. до 26.01.10г. възлиза на 4420.60лв. До този размер акцесорната претенция е основателна и за горницата до уважения размер от 4862.66лв. следва да се отхвърли.

По разноските.

            С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта за разноските като на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК – при предявен общ размер на исковете от 151696.30лв., уважен размер от общо 130794.44лв. и направени разноски от общо 7710лв. /изменение на решението на ВОС в частта за разноските не е поискано от ищеца, нито пък има жалба от същия, за да се приема друг размер на разноските му/, то съразмерно на уважената част се дължи сумата от 6647.65лв.

Въззивникът е претендирал присъждането на разноски пред настоящата инстанция в размер на заплатената ДТ за въззивното обжалване от 2877.48лв., както и заплатено адвокатско възнаграждение от 5814лв. с ДДС. Въззиваемата страна е релевирала възражение, че такова възнаграждение не се дължи, тъй като е присъдено такова на ответника по в.т.д. № 593/11г. на ВАпС, а отделно от това е възразила за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изхождайки от регламентацията на Наредба № 1на ВАС, то определените там минимални размери на възнагражденията са за всяка отделна инстанция /така заглавието на р. ІІІ/, поради което на процесуалния представител на въззивника се дължи отделно адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Отделно от това пък заплатеното от ТУ-Варна на 23.04.14г. адвокатско възнаграждение от 4845лв. без ДДС /5814лв. с ДДС/ е под минималния размер, който определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС при обжалваем интерес от общо 143873.94лв., е 4846.21лв. Съобразно § 2а от ДР на посочената наредба, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента. Следователно, на въззивника се дължат разноските за настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете /частта, в която му е уважена въззивната жалба/, в размер на 790.13лв.

Въззиваемата страна също е претендирала разноски, изразяващи се в заплатена ДТ за въззивното обжалване по в.т.д. № 593/10г. на ВАпС в размер на 3033.93лв. и депозит за СТЕ по посоченото дело в размер 600лв. /така списъка на разноските на л. 64 от настоящото дело/. Настоящият състав на съда намира, че на въззиваемата страна не следва да се присъжда ДТ, заплатена по посоченото дело, тъй като въззивната му жалба против решението за отхвърляне на предявения иск на договорно основание е била отхвърлена /потвърдено е решението на ВОС по този иск/, а ДТ пред настоящата инстанция по настоящото дело не е заплащана от ищеца. По същия начин следва да се реши и въпроса за разноските на въззивника по посоченото дело за депозита за СТЕ. Отделно от това, претендирания размер от 600лв. като депозит по СТЕ, изготвена от в.л. М. Атанасова не се дължи и поради факта, че в основата на решаването на евентуалния иск на иск на ищеца е заключението по СТЕ, изготвена от в.л. Т. Рачев, чието възнаграждение е заплатено от внесения депозит от ответната страна.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 221/04.03.14г. по т.д. № 118/10г. на ОС-Варна В ЧАСТИТЕ, с които Технически университет – Варна, БУЛСТАТ 000083626, ул. „Студетска”, № 1 е осъден да заплати на ЕТ „АНОНС-91 – А.М.”, ЕИК 030097418, със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”, бл.304, вх.5, ет. 7, ап.64, представляван от А. И. М. сума за разликата над 126 373.84лв. до присъдения размер от 139 011.28лв. с ДДС, представляващи стойността на извършените от ищеца ремонтни и строително-монтажни работи, както и е осъден за разликата над 4420.60лв. до присъдения размер от 4862.66лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2009г. до 26.01.2010г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „АНОНС-91 – А.М.”, ЕИК 030097418, със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”, бл.304, вх.5, ет. 7, ап.64, представляван от А. И. М. против Технически университет – Варна, БУЛСТАТ 000083626, ул. „Студетска”, № 1 искове за присъждане на разликата над дължимия размер на необходимите и полезни разноски за осъществените от ищеца ремонтни и строително-монтажни работи по протоколи обр. 19 с №№ 171-184/09.01.2009г., възлизащи общо на 126 373.84 лв. с ДДС до уважения размер от 139011.28лв. с ДДС /за сума от 12637.44лв./, на осн. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, както и за присъждане на разликата над дължимия размер на мораторна лихва върху главницата, която лихва възлиза на 4420.60лв. до уважения размер от 4862.66лв., за периода от 02.10.09г. до 26.01.10г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 221/04.03.14г. по т.д. № 118/10г. на ОС-Варна в частта, с която Технически университет – Варна, БУЛСТАТ 000083626, ул. „Студетска”, № 1 е осъден да заплати на ЕТ „АНОНС-91 – А.М.”, ЕИК 030097418, със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”, бл.304, вх.5, ет. 7, ап.64, представляван от А. И. М. сума в размер на 126 373.84 /сто двадесет и шест хиляди триста седемдесет и три лева и осемдесет и четири ст./ лв. с ДДС, представляващи дължимия размер на необходимите и полезни разноски за осъществените от ищеца ремонтни и строително-монтажни работи по протоколи обр. 19 с №№ 171-184/09.01.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба 27.01.10г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която е присъдена сума от 4420.60 /четири хиляди четиристотин и двадесет лева и шестдесет ст./лв. като мораторна лихва върху дължимата главница за периода от 02.10.09г. до 26.01.10г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ИЗМЕНЯ решение № 221/04.03.14г. по т.д. № 118/10г. на ОС-Варна в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Технически университет – Варна, БУЛСТАТ 000083626, ул. „Студетска”, № 1 да заплати на ЕТ „АНОНС-91 – А.М.”, ЕИК 030097418, със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”, бл.304, вх.5, ет. 7, ап.64, представляван от А. И. М. сумата от 6647.65 /шест хиляди шестотин четиридесет и седем лева и шестдесет и пет ст./лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ „АНОНС-91 – А.М.”, ЕИК 030097418, със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик”, бл.304, вх.5, ет. 7, ап.64, представляван от А. И. М. да заплати на Технически университет – Варна, БУЛСТАТ 000083626, ул. „Студетска”, № 1 сумата от 790.13 /седемстотин и деветдесет лева и тринадесет ст./лв., представляващи разноски пред въззивната инстанция за настоящото разглеждане на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: