РЕШЕНИЕ 207

Гр. Варна,11.12.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 501 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, срещу решение № 145 от 25.06.2015 год. по гр.д. 407/2014 год. на ОС - ШУМЕН, с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете, предявени от същото МИНИСТЕРСТВО за осъждане на И.Т.И., ЕГН **********,***, и ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ – гр. Шумен,  да заплатят на осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД в условията на солидарност сумата от 101493,60 евро, ведно с наказателна лихва по чл. 18.2 от Общите условия на договора за безвъзмездна помощ в размер на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка относно нейните основни сделки и рефинансиране, увеличен с 3,5%, начислявани върху главницата, считано от 23.06.2010 год. до окончателното изплащане на задължението, ведно с присъждане на разноски от 5000 лв.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ОС не е дал възможност за събиране на искани доказателства, че неправилно са присъдени разноски, неправилно е приложен чл. 49 ЗЗД и чл. 36, ал.2 ЗЗД, като е прието, че липсва възлагане на работата от страна на ответника – ЮЛ. Направено е искане за отмяна на решението и уважаване на исковете.

В жалбата се съдържа искане за събиране на слединте доказателства: Да се назначи ССЕ, която да даде заключение: Какъв е размерът на плащанията, извършени от МТСП във връзка с Договор за безвъзмездна помощ с регистрационен № BG2004/006-070.05.01.21 „Интеграция на малцинствата” поотделно по ФАР и по национално финансиране; Какъв е размерът на лихвите върху сумите по въпрос 1, поотделно по ФАР и по национално съфинансиране, считано от момента на увреждането – 23.06.2010 г., изчислени съобразно правилата на същия договор; Иска се издаване на съдебни удостоверения, които да послужат пред Агенция по вписванията, КАТ и НОИ за предоставяне на информация относно налично имущество на ответниците. Твърди се, че докладът не е пълен.

Срещу тази жалба са постъпили писмени отговори от , в които жалбата се оспорва и се поддържат доводите на ОС.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Производството ПРЕД ОС е образувано по искова молба на Министерство на труда и социалната политика срещу И.Т.И., ЕГН **********,***, и ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ – гр. Шумен, за заплащане на сума в размер на  101 493,60/сто и една хиляди четиристотин деветдесет и три евро и 60 евроцента-главница, ведно с наказателна лихва по чл.18.2.от Общите условия на договора за безвъзмездна помощ в размер на лихвения процент,прилаган от Европейската централна банка относно нейните основни сделки по рефинансиране, увеличен с 3.5 процентни пункта, начислявани върху главницата,считано от 23.VІ.2010 г. до окончателното изплащане на задължението. Излага се в исковата молба, че ищецът МТСГ е Изпълнителна агенция по програма „ФАР” и договарящ орган по процедурите за предоставяне  на безвъзмездна финансова помощ във връзка с тази програма. Твърди се, че по една от процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ във връзка с програмата, а именно BG2004/006-070.05.01.21 „Интеграция на пазара на труда за етническите малцинствени групи” бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ № BG2004/006-070.05.01.21 „Интеграция на малцинствата”, с бенефициент кооперация „Център за изследване на политически процеси”-гр.Шумен, представлявана от И.Т.И. - ръководител на проекта.

            В рамките на своите нормативно определени функции и компетенции, ИА по програма „ФАР” не одобрила финансовия отчет по посочения договор, поради констатирани от нея редица нарушения,водещи до непостигане целите на проекта. Въз основа на това, ИА по програма ФАР приела, че извършените по проекта разходи са недопустими и писмено уведомила бенефициента,че дължи връщане на всички договорени и изплатени средства.

           Конкретните нарушения, извършени от бенефициента при изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,били описани в представеното с исковата молба писмо № BG 2004/006-070.05.01.21/37 от 13.V.2009 г.

            При осъществяването на проекта били извършени и нарушения от първия ответник,като срещу него имало образувано НОХД № 1965/2010г. на РС-Шумен, приключило с постигнато споразумение, одобрено с определение № 1720 по НОХД 1965/2010г. на ШРС. С посоченото определение, респ.споразумение се приемало за безспорно установено, че И.И., в периода м.май 2007г.-м.декември  2008г., в качеството си на длъжностно лице -представител и пълномощник на „Център за изследване на политически процеси”- гр. Шумен, при  условията на продължавано престъпление присвоил чужди пари, общо за  сумата 6646,84лв, връчени му в това му качество да ги управлява по проект № BG2004/006-070.05.01.21 „Интеграция на малцинствата”, на територията на Шуменска област, чрез обучение на занаят ”Керамика” по програма „ФАР”, като за улесняване на деянието извършил и две документни престъпления, а именно-действайки като подбудител и помагач участвал в съставянето на документ с невярно съдържание - разходен касов ордер № 47/30.V.2008г., отразяващ плащане по граждански договор на  Христина Иванова Димитрова за сумата 290,39 лв. работа по проекта през м.май 2008г. и неистински официален документ - преводно нареждане от 29.V.2008 г., на което е придаден вид, че е издадено от „Postbank”-клон Шумен, за да отрази плащане на сумата 6356,45 лв., свързано с едно от основните дейности по поректа - обучение от страна на ЦИПП към НЦПО при БТПП - клон гр. Шумен, като целта на изготвянето на двата документа била да бъдат използвани като доказателство за извършени разходи по проекта, и присвоените пари са внесени преди приключване на съдебното следствие-престъпление по чл.205ал.1,т.3 от НК във вр. с чл.202,ал.1,т.1 от НК,във вр. с чл.201 от НК,във вр. с чл.26 от НК,което деяние е извършено виновно при пряк умисъл.

           В исковата молба, присвоените суми по посоченото по-горе споразумение по НОХД1965/2010г. на ШРС не са посочени, но те са отразени в приложеното към молбата споразумение и съдебно определение, с което то е одобрено и с което е приключило наказателното производство.

           Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати причинените  имуществени вреди, възлизащи на  сумата 101493,60 лева-главница, ведно с наказателна лихва по чл.18.2 от Общите условия към договора за безвъзмездна помощ,като твърди,че тази причинена щета е в пряка връзка и произтича от престъпното деяние на И.И., за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1965/2010г. на ШРС. Така претендираните вреди били пряка и непосредствена последица от деянието на осъденото лице, т.е. твърди се, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат - присвояването на чужди пари, които са му предоставени с договора по съответния  цитиран по-горе проект.

         Ответниците с писмен отговор по чл.131 от ГПК пред ОС са възразили срещу редовността на исковата молба, нейната допустимост и основателност по същество. Прави възражение и за изтекла погасителна давност в полза и на двамата ответници. Изложени са подробни съображения и аргументи в подкрепа на направените възражения.

            След многобройни уточнения на исковите претенции, правната квалификация на предявените искове е по чл.45 от ЗЗД срещу физическото лице и по чл. 49 ЗЗД срещу ЮЛ, като заплащане на вредите се претендира солидарно, а правопораждащият факт е престъплението на г-н И.И., което се твърди, че е препятствало възстановяване на вложените в проекта средства по европейския проект. Претендира се обезщетение за имуществени вреди, които представляват възстановени от ищеца суми на фондовете на ЕС.

            От фактическа страна, по делото се установява, че МТСГ е Изпълнителна агенция по програма „ФАР” и договарящ орган по процедурите за предоставяне  на безвъзмездна финансова помощ във връзка с тази програма.

           По една от процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ във връзка с програмата,а именно BG2004/006-070.05.01.21 „Интеграция на пазара на труда за етническите малцинствени групи” ,е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ № BG2004/006-070.05.01.21 „Интеграция на малцинствата”, с бенефициент втория ответник по делото -кооперация „Център за изследване на политически процеси”-гр.Шумен, представлявана от първия ответник по исковата молба – И. Т. И. - ръководител на проекта.

            Не е било спорно и се установява от доказателствата по делото, че при и по повод осъществяването на проекта по процесния договор, са извършени  престъпни действия от г-н И.И., за които  срещу него е образувано НОХД № 1965/2010г. на РС-Шумен, приключило с постигнато споразумение, одобрено с определение № 1720 по НОХД 1965/2010г. на ШРС, съобразно което  г-н И. в периода м.май 2007г. - м.декември  2008г., в качеството си на длъжностно лице - представител и пълномощник на „Център за изследване на политически процеси” - гр. Шумен, при  условията на продължавано престъпление присвоил чужди пари, общо за  сумата 6646,84лв, връчени му в това му качество да ги управлява по проект № BG2004/006-070.05.01.21 „Интеграция на малцинствата”,на територията на Шуменска област, чрез обучение на занаят ”Керамика” по програма „ФАР”, като за улесняване на деянието извършил и две документни престъпления, а именно - действайки като подбудител и помагач участвал в съставянето на документ с невярно съдържание - разходен касов ордер № 47/30.V.2008г., отразяващ плащане по граждански договор на  Христина Димитрова за сумата 290,39 лв. работа по проекта през м.май 2008 г. и неистински официален документ - преводно нареждане от 29.V.2008г.,на което е придаден вид,че е издадено от „Postbank” - клон Шумен, за да отрази плащане на сумата 6356,45 лв., свързано с едно от основните дейности по проекта - обучение от страна на ЦИПП към НЦПО при БТПП - клон гр.Шумен, като целта на изготвянето на двата документа била да бъдат използвани като доказателство за извършени разходи по проекта, и присвоените пари са внесени преди приключване на съдебното следствие-престъпление по чл.205ал.1,т.3 от НК във вр. с чл.202,ал.1,т.1 от НК, във вр. с чл.201 от НК, във вр. с чл.26 от НК, което деяние е извършено виновно при пряк умисъл.

Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда/чл.383ал.1 от НПК/, която на осн. чл.413 ал.2 от НПК е задължителна за гражданския съд по въпросите  извършено ли е деянието и виновен ли е деецът. Безспорно е установено извършеното престъпление, както и че от него са причинени имуществени вреди в размер на 6646,84лв, които  деецът внесъл/възстановил/ преди приключване на съдебното следствие на пострадалото лице - НЦПО при БТПП-клон Шумен.

Ищецът и въззивник в настоящото производство не оспорва факта,че първият ответник е възстановил сумата 6646,84 лв., но претендира заплащане на обезщетение за причинени от ответниците имуществени вреди в размер на  101 492,60 лева, като твърди, че те са пряка и непосредствена последица от осъществения от първия ответник деликт. Според изложеното в исковата молба, претендираната по иска сума представлява „изплатени средства, установени в хода на процедурата като недопустими за разплащане”, за които  „ръководителят на програма ФАР е взел решение да поиска възстановяване, като се е позовал на разпоредбите на договора и нормативните изисквания”.

Пред ОС е представено писмо на МТСП до г-н И.И., в което му се съобщава каква е оценката за изпълнението на проекта и по какви причини не са одобрени изцяло извършените разходи. Причините са изброени в девет пункта, като неточната документация е само една от тези причини, а извършеното престъпление от г-н И. не се споменава. С това писмо г-н И. е поканен да възстанови сумата от 101493,60 евро.

По делото е приложено и писмо на МФ до Ръководителя на програма Фар към МТСП, в което се дават указания за възстановяване на суми по програма Фар от бенефициентите общо в размер на 492343,62 евро по дебитна нота № 3241405100. В това писмо процесният договор не е споменат изрично /споменат е друг, с различен идентификационен номер/, нито конкретните причини, поради които е следвало да се възстановяват сумите.

По делото не са налице доказателства, че действително сумата  101 492,60 лева е била изплатена от МТСП на трети лица, т.е. не е доказана реално претърпяната вреда. В тази насока наистина има искане в ИМ, но то не е подновено до съставяне на окончателния доклад по делото пред ОС, нито са въведени твърдения, както този ОС е дал указания, кога, как, на какво основание МТСП е плащало сумата и на кого. Ето защо, ВАпС не възприема становището във въззивната жалба за извършени процесуални нарушения при събиране на доказателствата, които налагат допускане на доказателства пред въззивната инстанция.

Освен това, за да се приеме изплащането на дадена сума като имуществена вреда, тази сума следва да е била в патримониума на платеца, т.е. негово собствено  имущество и да е излязла  без основание от това имущество. В случая се касае за предоставяне на безвъзмездни помощи по програми на ЕС, които МТСП следва да администрира и при адекватно администриране, помощите действително са безвъзмездни. При допуснати нарушения, съответните дейности се дофинансират от Държавата.

Дори да беше доказана настъпила вреда, по делото не е доказана причинно-следствената връзка между престъплението на г-н И. и липсата на одобряване на дейностите по проекта от ЕС. Действително, едно от изискванията по програмата е законосъобразно извършване на всички дейности. Но становените нарушения по изпълнение на проекта са общо в девет пункта, поради което и не може да се приеме, че престъплението на г-н И. е причинило пряко липсата на одобряване на дейностите по изпълняване на проекта.

За да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, обаче, следва да се установят и останалите предпоставки от неговия ФС, а именно осъществяване на вредите, описани като вид и размер в исковата молба, и пряка причинно-следствена връзка между вредите и престъплението. Такова доказване не е проведено успешно.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако искът беше основателен, то той би бил погасен по давност, изтекла от извършване на деянието през 2007 год., с известен още тогава извършител, до предявяване на исковата молба на 15.VІІ.2014 г. Давностният срок за погасяване на задължението за лихви от вземането за непозволено увлеждане пък се погасява с тригодишна давност по чл.111 б.”в” от ЗЗД.

   Като се има предвид всичко изложено по-горе,окръжният съд намира,че предявеният на основание чл.45 от ЗЗД иск срещу първия ответник е неоснователен и недоказан както в частта за главницата, така и в зависимата от него част за претендираните лихви върху главницата.

   Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна дейност за чужди действия, в случая е обвързана от резултата по иска по чл. 45 ЗЗД, тъй като искът е насочен срещу дружеството, чийто представител е г-н И., от чието престъпление се твърди, че са настъпили вреди. Тъй като не се доказа от престъплението на г-н И. да са настъпили именно описаните в исковата молба вреди, то и обусловеният от този извод иск по чл. 49 ЗЗД следва да се отхвърли, без да се обсъжда налице ли са конкретните условия за уважаването му. Не се твърди вреди да са настъпили от нечие друго поведение.

Оплакванията срещу решението на ОС в частта за разноските въззивникът е следвало да релевира в друго производство, но и те са неоснователни.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

Поради съвпадане на изводите на ностящата инстанция с тези на ОС, обажалваното решение следва да се потвърди, като се присъдят в полза на въззиваемите разноските за въззивната инстанция в размер на 6485,12 лв. за всеки от въззиваемите. Направеното възражение за прекомерност, с оглед на материалния интерес и сложността на спора от правна страна следва да се остави без уважение – при минимален размер на адвокатското възнаграждение 3574,80 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 145 от 25.06.2015 год. по гр.д. 407/2014 год. на ОС – ШУМЕН.

ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика, ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.И., ЕГН **********,***, и на ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ – гр. Шумен, БУЛСТРАД 127019691, сумата от 6485,12 лв. разноски за въззивната инстанция на всеки от тях поотделно.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: