ОПРЕДЕЛЕНИЕ 631

гр. Варна, 11.10.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 501/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М.Д.Д. от гр. Варна чрез адв. Р. М. *** срещу определение № 2284/26.09.2016г. по гр.д. 1544/2016г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага се, че въпреки задължението на съда по гр.д. № 7994/12г. по описа на ВРС да се произнесе служебно /в който смисъл е решение № 34/12.05.14г. по гр.д. № 3542/13г., І г.о на ВКС/ по въпроса за присъждане в полза на ищцата на парично уравнение на накърнените й наследствени права при уважаване на предявения от нея против накърнилия й запазената й част друг наследник иск по чл. 30 от ЗН, това не е станало, поради което и настоящия осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е допустим. Правния интерес от предявяване на този осъдителен иск се обуславя освен от уважения вече иск по чл. 30 от ЗН, но и от факта на извършеното разпореждане с наследствения имот от надарената от наследодателя ответница в полза на трети лица, което не може да бъде отменено поради липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1 от ЗН. В тази хипотеза наследниците с накърнена запазена част имат право само на парично уравнение на накърнените им права, като няма пречка те да поискат присъждането на тази парична равностойност с нарочен иск в отделно производство, в който смисъл е решение № 176/04.07.13г. по гр.д. № 1805/13г., І г.о. на ВКС. Поради липсата на предвиден друг иск за защита на накърнените имуществени права на ищцата и поради наличието на неоснователно разместване на блага, то се счита, че е приложим субсидиарния състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. 

Поради наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било  образувано по исковата молба на жалбоподателката М.Д. против Т.Д.А. с искане за осъждането на ответницата да й заплати сумата от 40 725лв., представляваща парично уравнение на възстановената й запазена част от наследството на баба й М. И. А., починала на 18.05.08г. Изложено е било, че с влязло в сила на 31.10.2014г. решение по гр.д. № 7994/12г. на ВРС, ХVІІ с-в, е бил уважен предявеният от ищцата против ответницата иск с правно основание чл. 30 от ЗН и съдът е намалил извършеното на 15.04.2005г. дарение от общата наследодателка М. А. в полза на ответницата Т.А. на подробно описан апартамент в гр. Варна /с който се изчерпва и цялото наследство/ с 1/3 ид.ч., и е възстановил запазената на ищцата част от наследството на М. А. в размер на 1/3 ид.ч. Междувременно на 06.06.12г. Т.А. е продала дарения й апартамент на своите две деца и поради липсата на предпоставките от хипотезата на чл. 37, ал. 1 от ЗН /продажбата е станала 4 години от откриване на наследството и преди да е била вписана исковата молба по гр.д. № 7994/12г. на ВРС/, то и правата на третите лица са противопоставими на ищцата. Остава единствената възможност ищцата да получи парично уравнение на накърнената й запазена част от ответницата, равняваща се на 1/3 от пазарната стойност на апартамента към момента на откриване на наследството и дарението, установена с помощта на СТЕ в производството по иска по чл. 30 от ЗН.

От представените с исковата молба доказателства се установява, че на 21.06.13г. е постановено решение по гр.д. № 7994/12г., ХVІІ с-в на ВРС, с което е бил уважен иска на ищцата против ответницата по чл. 30 от ЗН и е била възстановена запазената й част от наследството на М. А. в размер на 1/3 ид.ч. От служебно изготвената справка за постановените съдебни актове по това дело се установи, че с решение от 20.08.13г. ВРС е оставил без уважение молбата на ищцата за допълване на решението с поизнасяне по искането на ищцата за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 40 725.66лв., представляващи паричния еквивалент на 1/3 ид.ч. от процесния имот. С решение от 07.03.14г. по в.гр.д. № 3163/13г. ВОС е потвърдил и двете решения на ВРС /основното и допълнителното/, приемайки по въззивната жалба на ищцата, че от една страна искането за присъждането на паричния еквивалент на възстановената на ищцата запазена част не е било заявено своевременно /релевирано едва в хода на устните прения/, а от друга страна е неоснователно поради липсата на хипотезата на чл. 36 от ЗН, тъй като в случая не се образува наследствена маса от всички имоти на наследодателя по реда на чл. 31 от ЗН. С определение № 375/31.10.14г. по гр.д. № 3843/14г. ВКС, ІІ г.о. не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. По подадената от настоящата ищца касационна жалба ВКС е приел, че въззивното решение не противоречи на решение № 176/04.07.13г. по гр.д. № 1805/13г., І г.о. на ВКС и поради това не е допуснал касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса „Следва ли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника по иска по чл. 30 от ЗН, срещу когото е постановил намалението, да попълни запазената част в пари, към момента на намаляването, при условие, че не са налице предпоставките за предявяване на последващ иск с правно основание чл. 37от ЗН и дареният имот не може да бъде върнат в наследствената маса”.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение е законосъобразно, тъй като уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН и при липсата на предпоставките от хипотезата на чл. 37, ал. 1 от ЗН /като и двата факта от тази хипотеза са известни на ищеца най-късно към момента на вписване на исковата му молба по иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН – дали са извършени отчуждения на завещаните или подарени имоти от заветниците или надарените в полза на трети лица, което да е станало до 1 година от откриване на наследството и дали към момента на вписването на исковата молба по чл. 30, ал. 1 от ЗН са вписани разпоредителните отчуждителни сделки с тези имоти/, предпоставя присъждането от съда на дължимото парично възмездяване за възстановяване на накърнената запазена част на ищеца, за което да бъде осъден ответника. В съдебната практика, вкл. и в цитираната от жалбоподателката се приема, че разпоредбата е императивна и не е необходимо изрично ищецът да е поискал паричната равностойност, а съдът следва служебно да се произнесе, защото присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по чл. 30 от ЗН /така в мотивите на решение № 34/12.05.2014г. по гр.д. № 3542/2013г., І г.о. на ВКС, постановено макар и  при друга фактическа обстановка, както и решение № 599/17.11.2003г. по гр.д. № 240/03г., І г.о. на ВКС, което не съставлява задължителна съдебна практика, но изяснява характера на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН/. Именно изхождайки от разбирането, че при разглеждането на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН и при установеност на липсата на предпоставките на чл. 37, ал. 1 от ЗН /както и в настоящия случай ищцата е имала яснота, че ответницата е продала дарения й от общата наследодателка имот на 06.06.12г. – 4 години след откриване на наследството и сделката е вписана 1 ден преди вписване на исковата молба по гр.д. № 7994/12г. на ВРС, ХVІІ с-в/ , възстановяването на запазената част не може да бъде извършено чрез намаляване на дарението и възстановяването на запазената част като дял от подареното имущество, то възстановяването следва да се извърши стойностно като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца необходимата за допълване на запазената част сума, ВКС е постановил и свое решение № 69/01.04.2016г. по гр.д. № 5266/15г., І г.о.

Следователно, отделен иск за заплащане на стойността на накърнената запазена част, която не може да се възстанови в натура, не съществува, тъй като това следва да се извърши в рамките на производството по иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН. И след като в настоящата хипотеза е налице влязло в сила решение по такъв иск между страните /което вероятно е неправилно, но формиращо сила на пресъдено нещо, задължителна за страните и съда/, то предявеният иск се явява недопустим.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2284/26.09.2016г. по гр.д. 1544/2016г. на Окръжен съд-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страната пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: