О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

619/30.10.2017

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30. 10.2017г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№501/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две частни жалби от К.И.Т., както следва.Частна жалба против ре - шение №1230/17.07.2017г., постановено по в.гр.д.№1436/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба вх.№894/12.05.2017г., подадена от К.И.Т. против отказа на ЧСИ С.Я.рег. №719, по изп.д.№687/17г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване годи -ната на делото, като действителната такава е 2016г./ да прекрати изп.произ -водство и да вдигне запора върху трудовото възнаграждение, МПС и банкови смет -ки в други банки, както и е прекратено производството по делото в тази му част.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно по изло -жените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.Жалба против определение №2258/29.08.2017г., постановено по в.гр.д.№1436/17г. по опи -са на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.№21609/ 25.07.2017г., подадена от К.И.Т. с искане за допълване в част -та за разноските на решение №1230/17.07.2017г., постановено по в.гр.д.№1436/17г. по описа на ВОС, за горницата над присъдената сума от 181, 63лв. до пълния пре -тендиран размер от 544, 90лв.В жалбата се твърди, че определението в обжалва -ната му част е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решението на ВОС в частта за разноските се допълни като на страната се присъдят разноски и в посоче- ния размер.

Въззиваемата страна А.М.К. в депозираните по двете жалби отговори чрез процесуалния представител адв.И.Р. в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за тяхната неоснователност и моли обжалваните актове да бъдат потвърдени.Претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№1436/17г. по описа на ВОС е образувано по жалба вх. №894/12.05.2017г., подадена от К.И.Т. против следните действия на ЧСИ С. Я., рег.№719, с район на действие ОС-Варна, по изп.дело №20167190400687: 1/ отказ на ЧСИ да прекрати изп.производството пора -ди погасяване на дълга към взискателя; 2/ отказ да бъде отменен наложеният запор върху банковата сметка на К.И.Т. в „Уникредит Булбанк”АД и поради несеквестируемост на постъпващите по нея суми от детски надбавки; 3/ отказ да бъдат отменени всички останали запори, наложени от ЧСИ върху други банкови сметки на К.Т., върху трудовото й възнаграждение и върху МПС, поради погасяване на дълга към взискателя.В жалбата са наведени възражения и против акта на ЧСИ за определяне на дължимите от длъжника разноски по изп.д., но в тази част няма произнасяне, нито е отправена молба за допълване в срока по чл.250 от ГПК.

Цитираното изп.дело е образувано на 19.12.2016г. въз основа на изпълнителен лист от 05.10.2016г., издаден по гр.д.№3024/15г. по описа на ВРС, с който длъжни -кът К.И.Т. е осъдена да заплати на А.М.К. сумата от 400лв., представляваща деловодни разноски.

С молбата за образуване на изп.д. взискателят е възложил на ЧСИ извършване на всички изп.действие по събиране на вземането му по изп.лист, както и е поискал включване в сумите за събиране на сторените от него разноски по изп.д., вкл. и заплатено адв.възнаграждение в размер на 350лв.

ПДИ до длъжника, изпратена на 02.03.2017г., в която са посочени като дължими сумата от 400лв. по изп.лист, сумата от 79, 50лв. разноски по изп.д., сумата от 90лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 350лв. адв.възнаграждение, е връчена лично на 02.03. 2017г.

С платежно нареждане от 10.03.2017г. К.Т. е превела по сметката на ЧСИ сумата от 400лв.

С разпореждане от 27.12.2016г. ЧСИ е постановил налагането на запор върху л.а., собственост на длъжника.С разпореждане без дата е постановил налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк”АД със запор- но съобщение до третото задължено лице с изх.№798/16.02.2017г., изпратено и получено на 22.02.2017г., както и с разпореждане без дата е постановил налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.С молба от 21.03.2017г. третото задължено лице „Санта Фе БГ”ЕООД, представлявано от управителя И.Т., е посочило, че към датата на получаване на запорното съобщение-20.03. 2017г. длъжникът не се намира в трудово правоотношение с дружеството.

С влязлата в сила част от решението на ВОС съдът е приел, че подадената жалба в частта й против наложения запор върху банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк”АД с твърдения за несеквестируемост на сумите, постъпващи по нея, е допустима и я е разгледал по същество.

С останалата част от жалба вх. №894/12.05.2017г. се обжалва отказът на ЧСИ да прекрати изп.производство, както и да отмени наложени запори.Съгласно нор -мата на чл.435, ал.2 от действащия ГПК длъжникът не разполага с правото да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изп.производство.Не е предвидено същият да обжалва самостоятелно и наложени запори, извън позоваване на хипотези на  несеквестируемост, каквото позоваване в настоящия случай няма за запорите извън този върху банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк”АД.Предвид горното в тази й част подадената жалба е недопустима и съответно производството по нея подлежи на прекратяване.Постановеното в този смисъл решение в обжалва- ната му част следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на насрещната страна следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, представляващи адв.възнаграждение в размер на 300лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 04.08.2017г.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК К.Т. е поискала да бъде допълнено на осн. чл.248 от ГПК решение №1230/17.07.2017г., постановено по в.гр.д.№1436/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските като й се присъдят сторените от нея такива за адв.възнаграждение/450лв./ и заплатените държавни такси при подаване на жалбата и за съд.удостоверения.С влязлата в сила част от опреде -ление №2258/29.08.2017г., постановено по в.гр.д.№1436/17г. по описа на ВОС, гр.о., е прието, че съразмерно с основателната част от жалбата на страната се следват 181, 63лв., явяващи се 1/3 от общо направените по делото разноски в размер на 544, 90лв., предвид което и решението е допълнено като насрещната страна е осъдена да заплати разноски до този размер.

С цитираното решение №1230/17.07.2017г., постановено по в.гр.д.№1436/17г. по описа на ВОС, гр.о., подадената от К.Т. жалба е приета за частично основателна, частично неоснователна/в частта за налагане на запор върху смет -ката в „Уникредит Булбанк”АД  по отношение на постъпващите в нея суми, нямащи социален характер/ и частично за недопустима.След като жалбата е уважена само частично на жалбоподателката се следват разноски съразмерно на основателната част от жалбата й, а не в цялост.Неоснователно е възражението й, че след като минималното предвидено в чл.10, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС адв. възнаг -раждение по делото е в размер на 200лв., то неправилно й е присъден размер по-нисък от този.В нормата на чл.10, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС е посочено минималното възнаграждение при обжалване действия на съдебен изпълнител, но горното не води до извод, че същото се присъжда в цялост без значение дали жалбата е изцяло или частично основателна.В случая съдът е приел, че страната е представила доказателства за направени разноски за адв.възнаграждение в размер на 450лв./без направено възражение за прекомерност и без редуциране/, но от тях следва да се присъди само частта, съответстваща на основателната част от жал -бата.За недопустимата част от жалбата, с която и се обжалват повече действия на ЧСИ/отказ да се прекрати изп.д. и отказ да се отменят другите наложени запори/ разноски на жалбоподателката не се следват, предвид което и правилно с обжалва- ната част от определение №2258/29.08.2017г., постановено по в.гр.д.№1436/17г. по описа на ВОС, гр.о., е отказано допълване в частта за разноските на постановеното решение чрез присъждане на разликата над 181, 63лв. до пълния претендиран размер от 544, 90лв.Същото следва да бъде потвърдено, както и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на насрещната страна следва да бъдат присъдени сторените от нея в настоящото производство разноски, представляващи адв. възнаграждение в размер на 300лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.10.2017г.

 Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1230/17.07.2017г., постановено по в.гр.д.№1436/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, имаща характер на съдебно определение, с която е оставена без разглеждане жалба вх.№894/12.05.2017г., подадена от К.И.Т. против отказа на ЧСИ С.Я., рег. №719, по изп.д. №687/17г./допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива при посочване годината на делото, като действителната такава е 2016г./ да прекрати изп. производство и да вдигне запора върху трудовото възнаграждение, МПС и банкови сметки в други банки, както и е прекратено производството по делото в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА определение №2258/29.08.2017г., постановено по в.гр.д.№ 1436/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.№21609/25.07.2017г., подадена от К.И.Т. с искане за допълване в частта за разноските на решение №1230/17.07.2017г., постановено по в.гр.д.№1436/17г. по описа на ВОС, за горницата над присъдената сума от 181, 63лв. до пълния претендиран размер от 544, 90лв.

ОСЪЖДА К.И.Т. с ЕГН ********** от гр.Варна, „Приморски парк 536”№456, ет.3, ап.23 да заплати на А.М.К. ЕГН ********** сумата от 600лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: