РЕШЕНИЕ

 

202

 

гр.Варна,  25.11.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 503/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Т.В.А. срещу решение № 1023/4.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 2950/13 г. на Окръжен съд-Варна – ХІІ състав, с което е уважен иска, предявен от Н.А.А. за намаляване на  дарението, извършено от Д.В.А. в полза на В. А.А. и е осъден да му заплати сумата от 34684.89 лв. за допълване на запазената му част от наследството, на основание чл.30 от ЗН, с разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна на обжалваното решение. Направено е и искане за присъждане в полза на въззивника на сумата от 23442.42 лева, представляваща припадащата му се част от разполагаемата част.

В подаден писмен отговор  и в съдебно заседание въззиваемият оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Н.А.А. срещу Т.В.А. за намаляване на дарението, извършено от Д.В.А. в полза на
В. А.А. с нот.акт № 57, том І, н.д.№ 50/08 г., на собствените й 4/6 ид.ч. от недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.”Р.Мавридов” № 5, подробно описан в акта, до размер на 1/3 от тези 4/6 ид.ч. от имота или 2/9 ид.ч. от имота, за допълване на запазената му част от наследството, на основание ч.30 от ЗН. В с.з. заявява, че не възразява запазената му част да бъде допълнена в пари.

Оспорвайки изцяло иска, ответникът възразява, че в наследството на Д. А. се намирали две ниви, стойността на които следва да бъде включена в наследствената маса; при извод за накърняване на запазената част на ответника, моли за приложение на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗН, като имотът бъде върнат в наследството, а ищецът бъде осъден да му заплати сумата от 23442.42 лева – стойността на припадаща му се част от разполагаемата част.

  Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с нот. акт № 26, н.д.№ 18676/97 г. е признато правото на собственост на прехвърлителката Д.В.А. и на съпруга й А. Н. А. върху процесния недвижим имот – апартамент № 16, находящ се в гр.Варна, ул.”Р.Мавридов” № 5.

С нот.акт № 57, нот.дело № 50/08 г. бащата на ответника – В. А.А. е придобил чрез дарение право на собственост: върху 4/6 ид.ч. от имота – от майка си Д. А. и върху 1/6 ид.ч. – от брат си – ищец по настоящото дело.      

Назначена е съдебно-техническа експертиза, която представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което към датата на откриване на наследството на Д.А. – 22.05.2013 г. средната пазарна цена на жилището е в размер на 174382.00 лева. Размерът на 4/6 ид.ч. от нея е 116254.66 лева.

С нот.акт № 3, н.д.№ 2058/96 г. е признато правото на собственост на наследодателката върху описаните в отговора ниви, чиято стойност съобразно заключението на вещото лице е в размер на 24400.00 лева.

С оглед на тези доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че дарението е накърнило запазената част на ищеца с 34648.89 лева.

Правилен е и извода на съда, че разпоредбата на 36, ал.2 от ЗН не се прилага при дарение на идеални части, поради което дареният имот не може да бъде върнат в наследството или да бъде задържан.

С оглед направеното от ищеца искане за допълване на запазената част в пари, правилно съдът е приел, че дарението следва да бъде намалено със сумата от 34648.89 лева, като е осъдел ответника да я заплати.

По направеното искане за присъждане в полза на ответника на сумата 23442.42 лева правилно съдът не се е произнесъл, тъй като то не е направено по предвидения процесуален ред – чрез предявяване на насрещен иск по правилата на ГПК.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъде присъдена сумата от 3872.80 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1023/4.07.2014 г. по гр.д.№ 2950/13 г. на Окръжен съд-Варна.

ОСЪЖДА Т.В.А. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.А. сумата от 3872.80 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.