Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 192

гр.Варна, 25.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на  28.10.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 503/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 154/01.07.2015 по гр.д. № 675/2014 год на Окръжен съд Шумен са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От Д.И.Я. чрез процесуалния му представител адв. С.И. *** в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв – обезщетение за претъпрени неимуществени вреди от незаконно поддържано обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло, като му се присъдят и разноските за двете инстанции.

2) От Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура гр.Шумен – в осъдителната му част до размер на 4000 лв. Въззивникът е изложил доводи, че е нарушен принципът на справедливост, прогласен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и моли за постановяване на решение, с което бъде намален размерът на дължимото обезщетение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от това, че по воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 53/2009 год на Варненския военен съд е постановена оправдателна присъда по едно от повдигнатите обвинения, и същата е била потвърдена както от въззивния Военно-апелативен съд, така и от ВКС на РБ с окончателно решение № 593/18.06.2012 год по НОХД № 283/2011 год на ВКС, влязло в сила на 18.06.2012 год.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти, отнасящи се както до основателността на претенцията, така и за нейния размер.

От представените писмени доказателства – медицински епикризи и изследвания, както и два бр. експертни решения на ТЕЛК от 2008 и 2013 год се установява, че ищецът е страдал от редица заболявания – исхемична болест на сърцето, захарен диабет, агенезия на десен бъбрек, диабетна полиневропатия, които са протичали хронично в период от преди 15 години. След предприемането на наказателното производство срещу него симптоматиката на тези заболявания се усложнила, проявили се и психоемоционални и депресивни състояния, които са в причинна връзка с действията на ответника. Тези обстоятелства са били предмет на изследване от назначените по делото медицински експертизи. Събрани са и гласни доказателства, от които се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило негативно върху неговия социален живот, довело до изолация от професионалната му среда. През цялото време той бил измъчван от чувство на вина пред близките си, които споделяли с него всички негативни преживявания, свързани с наказателното производство. Всички тези обстоятелства, както и прдължителността на процеса – повече от 10 години, са отчетени от първоинстанционния съд и обсъдени в мотивите му.

При определяне конкретния размер на дължимото обезщетение с оглед принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът е взел пред вид и това, че с влязлата в сила присъда ищецът е бил оправдан само по едно от повдигнатите му обвинения, а в останалата част е признат за виновен, като деянието е преквалифицирано в по-леко наказуем състав и производството е прекратено поради изтичане на абсолютната давност.

С оглед даденото тълкуване в ТР № 3/2005 год по тълк.д. № 3/2004 год на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди се определя, като се съпостави броят на деянията и тежестта на тези, за които е осъден деецът с тези, за които е оправдан.

Доколкото ищецът е бил оправдан само за едно от престъпленията, а за другото квалификацията е била променена в по-лека, не може да се направи точно разграничение между вредите, които са в причинна връзка с незаконната част от повдигнатото и поддържано обвинение. От мотивите на решение № 593/18.06.2012 год. по НОХД № 2831/2011 год на ВКС на РБ, н.к., се вижда, че е била възприета по-лека квалификация единствено поради факта, че с течение на времето неправомерно бракуваните военни униформи са изгубили значението, което са имали при извършване на деянието, въпреки значителната им стойност към онзи момент. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че срещу ищеца има постановена още една влязла в сила осъдителна присъда по НОХД № 17/2004 год на Плевенския военен съд, която е била съобразена при определяне размера на наказанието и на изпитателния срок. Производството по това дело е водено паралелно с производството, по което е бил частично оправдан, и това обстоятелство също натежава при преценката относно причинната връзка с настъпилите вреди.

Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение, с което е определено обезщетение в размер на 4000 лв е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът неправилно е определил началната дата, от която се дължи законната лихва върху главницата, приемайки датата на постановяване на въззивното решение № 45/11.08.2011 год по ВНОХД № 33/2001 год на Военно-апелативен съд Варна. Началният момент на забавата е датата на влизане в сила на решението на ВКС, с което е потвърдена оправдателната присъда и това е 18.06.2012 год.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 154/01.07.2015 по гр.д. № 675/2014 год на Окръжен съд Шумен САМО В ЧАСТТА относно началния момент на забавата, като вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Д.И.Я. с ЕГН ********** законна лихва върху главницата от 4000 лв, считано от 18.06.2012 год до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)