О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

613

Гр. Варна, _06_.11.2013г.

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение в закрито заседание на _____06______ ноември през две хиляди и тринадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

 ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА ;

                               ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Като разгледа докладваното от съдията П. Христова

в.ч.гр.д. № 504 по описа за 2013 г.:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Г.Т.В.,***, срещу определение № 2868 от 24.09.2013 г., постановено от ВОС по гр.д. № 2765/13 г., с което е прекратено производството по делото, на осн. чл. 129 ГПК, поради невнасяне на определената от съда д.т.

Развиват се оплаквания, че съдът правилно е определил цената на иска по чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, но е следвало да събере държавна такса по реда на чл. 71, ал.2 ГПК. С оглед изложеното се моли съдът да приеме, че размерът на дължимата д.т. е заплатен и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от ЧЖ е връчен на насрещната страна Р.В.С., която я е оспорила в писмено възражение.

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК. Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ОС – Варна е образувано след обезсилване на решение на РС и задържане за разглеждане на претенция за установяване нищожност на завещателно разпореждане съобразно цената на иска.

С определение от 09.09.2013 год. ВОС е оставил делото без движение, като е дал възможност на ищеца да заплати пълната държавна такса по предявения иск, определена като 4% от цената на иска по чл. 69, ал.1, т.4 ГПК.

Поради неизпълнение на дадените указания, след подаване от страна на ищеца на молба, с която изразява несъгласие с определената д.т., ВОС е прекратил делото с обжалвания акт.

ВАпС намира, че цената на иска и следващата се държавна такса са определими именно по чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, като разпоредбата на чл. 71, ал.2 ГПК е неприложима по иск за установяване нищожност на завещание.

Завещанието е едностранна сделка, подчиняваща се на режима на двустранните договори по отношение на процесуалния ред за оспорването й. Установяване нищожността на завещание става чрез отрицателен установителен иск за несъществуването на тази сделка. По искове за не/съществуване на договори, цената на иска се определя  от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот -  данъчната оценка, и върху нея се събира държавна такса в размер на 4 % от данъчната оценка. Това не е иск за право на собственост по смисъла на чл. 71, ал.2 ГПК, затова и по такъв иск се дължи д.т. в размер на 4% от цената на иска, определима по чл. 69, ал.1, т.4 ГПК.

Като не е изпълнил в срок указанията на съда по чл. 129, ал.2 ГПК за заплащане на дължимата д.т., ищецът е провокирал съответната санкция за процесуалното си бездействие – прекратяване на производството по делото.

Предвид изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение определение № 2868 от 24.09.2013 г., постановено от ВОС по гр.д. № 2765/13 г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок съобщението от съобщаването на определението при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

                                                                                                  2.