Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

159

 

26.10. 2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и първи  октомври, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

    ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Юлия Бажлекова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 504 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби, подадени съответно от Н.К.К., чрез адв. Т.Р. и от Н.М.Д., чрез адв. Т.П., против решение № 1130/09.06.2015 г., постановено по гр.д. № 736/2014 г. по описа на ВОС в различни негови части, както следва:

- Въззивната жалба на Н.К.К. е против решението на окръжния съд, в частта, с която е отхвърлен иска му срещу Н.М.Д. по чл. 23 от СК за признаване за установено, че той е изключителен собственик на апартамент № 2 на първи жилищен етаж със застроена площ 104.50, находящ с в гр.Варна, ул. „Поп Харитон” №10 с идентификатор 10135.1501.1052.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. директор на АГКК, заедно с принадлежащото му избено помещение № 8 с площ 6.14 кв.м. както и припадащите се 6.7369% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м. ид. части от дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор № 10135.1501.1052, цялото с площ по нот. акт 240 кв.м., придобит с нот. акт № 33 от 02.02.2006г. на нотариус В. Петров, вписан под № 179, том V, д.№ 1156/06г. за частта от 3 911,66/168201,38 ид. части.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна част, като е молил за отмяната му в тази част и за уважаване на иска. Поради неправилна преценка на събраните доказателства, касаещи произхода на средствата от 2000 евро, съдът достигнал до неправилния фактически извод, че те са общи на съпрузите и поради това и достигнал до неправилния правен извод за частичната неоснователност на иска за трансформация на лични средства в закупения по време на брака имот за  горницата над  164 289.72 / 168 201.38 ид. части.

 Насрещната страна -Н.М.Д. е оспорила жалбата, като е молила за отхвърлянето й с присъждане на разноските по делото. Окръжният съд правилно установил, че изтеглената от ищеца сума от 2000 евро не е послужила за плащане на имота.

- Въззивната жалба на Н.М.Д. е против решението на окръжния съд, в частта с която е уважен иска на Н.К.К. по чл. 23 от СК и е прието за установено, че той е изключителен собственик на  164 289.72 / 168 201.38 ид. части от апартамент № 2 на първи жилищен етаж със застроена площ 104.50, находящ се в гр.Варна, ул. „Поп Харитон” №10 с идентификатор 10135.1501.1052.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. директор на АГКК, заедно с принадлежащото му избено помещение № 8 с площ 6.14 кв.м. както и припадащите се 6.7369% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м. ид. части от дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор № 10135.1501.1052, цялото с площ по нот. акт 240 кв.м., придобит с нот. акт № 33 от 02.02.2006г. на нотариус В. Петров, вписан под № 179, том V, д.№ 1156/06г.

Жалбподателката е настоявала, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради постановяването му в разрез с доказателствения материал, при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и е необосновано, като е молила за отмяната му в тази част, отхвърляне на иска и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Оплакванията са свързани с неправилна оценка от първата инстанция на събраните по делото доказателства, вследствие на което съдът достигнал до неправилни фактически изводи и до неправилни правни такива за наличието на трансформация чрез влагане на лични на ищеца средства в закупуването на имота и установяване на правото му на собственост за 164389,72/168201,38 ид.части от същия.

С писмения си отговор, Н.К. е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на уважаващата иска му част от решението на първата инстанция.

Двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните негови части, като неизгодно за всяко от тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез своите процесуални представители, страните са поддържали съответно въззивната жалба и отговора. Депозирали са и писмени бележки по делото.

Въззивникът Н.К., чрез адв. Р. изрично е заявил, че не претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Предмет на производството пред Варненския окръжен съд е иск по чл. 23, ал.1 СК, предявен от Н.К.К. срещу Н.М.Д. за признаване на установено по отношение на ответника, че придобитият по време на брака между страните недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул."Поп Харитон" № 10 с идентификатор  10135.1501.1052.1.1  по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се в сграда № 1, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."Поп Харитон" № 10, на първи жилищен етаж със застроена площ 104.50 кв.м., състоящ се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна и три балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.1501.1052.1.2, под обекта - 10135.1501.1052.1.14, 10135.1501.1052.1.18, 10135.1501.1052.1.15, над обекта - 10135.1501.1052.1.4,заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ 6.14 кв.м., при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6.7369% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м. ид. части от ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, с идент. № 10135.1501.1052, цялото с площ по нот. акт 240 кв.м, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 33 от 02.02.2006г. на нотариус В. Петров, вписан под № 179 том V д.№ 1156/06г., е лична собственост на ищеца Н.К.К., поради вложените в придобиването му изцяло лични средства от продажбата на личен негов имот.

Ответницата е оспорвала иска по съображения, че имотът не е бил закупен изцяло с лични средства на ищеца, като е твърдяла, че той е бил платен с общи на съпрузите такива, спестявани в продължение на повече от 10 години от отдаване под наем на вила и от личния й влог, които суми в размер на около 36 000 евро съхранявали у дома си. Позовавала се е на презумпцията за съвместен принос. Признала е факта на плащането на част от цената с лични на ищеца средства до размер на сумата от 38 000 евро, като е оспорвала твърденията, че остатъка е платен също с лични на ищеца средства.

Искът по чл.23 от СК е коректив на съпружеската общност, като при режим на имуществени отношения по СК и съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.

Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот – чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. 

С уважаването на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка.

В настоящия казус, доколкото е налице законовата презумпция по чл. 21, ал.3 СК за съвместен принос, оборването на тази презумпция и доказването, че придобития по време на брака недвижим имот е лична собственост на ищеца, тъй като е придобит изцяло с негови лични средства от продажба на наследствен имот, е изцяло в негова тежест. Той следва при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че именно средствата от продажбата на личния му имот са вложени при закупуването на имота, за който се спори.

Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи, като сключения между тях на 06.06.1987 г. граждански брак, е бил прекратен с развод с влязлото на 25.06.2013г. в сила решение по гр.дело № 12168/2012 год. по описа на ВРС.

По време на брака, с договор сключен с нотариален акт № 33 от 02.02.2006 г. на нотариус В. Петров, вписан под № 179, том V, д. № 1156/06 г., ищецът е закупил процесния имот от Д.И.К. – А. при съгласие на съпруга й И. С. А.

Не е било спорно между страните по делото, че  действителната цена, за която е бил закупен имота е в размер на сумата от 86 000 евро, както и че тази цена е била заплатена на продавача. В насока на симулативността на продажната цена е и обратното писмо, подписано от страните по договора за продажба, в което е посочена действителната цена от 86 000 евро.

Не е било спорно също така, а и се установява от приложените писмени доказателства (нотариален акт на лист 10 от делото и отчет по сметка на ищеца в „Българо- Американска кредитна банка” АД на лист 19 от делото), че на 23.11.2005 г. (два месеца преди процесната сделка от 02.02.2006 г.) с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 23, том. III, рег. № 3879, дело 401/2005г. на нотариус  Тодор Велев, ищецът е продал идеална част от свой личен имот, придобит по наследство, представляващ нива в землището на с.Шкорпиловци, за което е получил цена в размер на сумата от 96 250 евро. Сумата е била преведена по банков път от сметка на нотариуса Тодор Велев по сметка на ищеца в „Българо - Американска  кредитна банка” АД.

Установено е също така, че на 18.01.2006 г. е бил сключен и предварителен договор с продавача за продажбата на процесното жилище, като постигнатите уговорки в него относно цената и начина на заплащането й не са били оспорени от ответницата. Така от общата договорена цена от 86 000 евро, е следвало да се плати капаро от 8 000 евро, а остатъкът в размер на сумата от 78 000 евро – при подписване на нотариалния акт или по банков път. От допълнително вписаното от страните в т.14 като други условия по договора, се установява уговорка, сделката да бъде сключена („изведена”), след като остатъка от 78 000 евро бъде получен по сметка на купувача в „Пощенска банка” АД гр.Варна. В чл. 11 от предварителния договор е посочено, с оглед  разноските по нотариалното оформяне на сделката да бъде посочена цена от 75 000 лева.  Според изричното отбелязване в предварителния договор, част от договореното капаро в размер на 2 000 евро е била заплатена при подписването му, а остатъкът от 6 000 евро до пълния размер от 8 000 евро е следвало да се плати на следващия ден (на 19.01.2006 г.). За получената сума от 2 000 евро в същия ден е била подписана и разписка от продавача. От обясненията на двете страни (а и в тази насока са били обясненията на свидетелката К.К. – дъщеря на страните) се установява, че ответницата е закъсняла за сключването на предварителния договор и той, както и разписката за получаването на парите от купувача са били вече подписани от последния. Това води до извода, че признанието за полученото капаро от 2 000 евро е било направено от купувача преди явяването на ответницата и следователно налага извода, че сумата от 2 000 евро към този момент вече е била предадена от ищеца. Освен това няма и твърдения от ответницата, че тя е носила в себе си сумата за капарото и че едва след пристигането й, капарото е било предадено на купувача. Напротив тя е признала (включително и в молбата на лист 127 от делото), че дописването на името й като продавач в предварителния договор и като платил в разписката на купувача (авторството на добавките в двата документа са установени и от заключението на вещото лице, изготвило по делото съдебно –графическата експертиза), е станало след подписването им от останалите участници. Без значение за направения извод относно момента на предаването на парите е обстоятелството дали дописванията в двата документа са били извършени в присъствието на купувача.

Плащането на сумата от 6 000 евро, като част от капарото, е била платена в брой на продавача на уговорената дата 19.01.2006 г., чрез съпруга й И.С.А., за което последният също е подписал разписка за получаване.

Както бе посочено по-горе, в полза на ответницата съществува оборимата презумпция по чл. 21, ал.3 от СК, поради което ищецът следва да докаже твърденията си, че е извършил плащането на цената на процесното жилище с лични средства именно от продажбата на наследствения имот в с.Шкорпиловци, преведени му по посочената сметка. От последната, видно от банковия отчет, ищецът е изтеглил в брой 2 000 евро на 18.01.2006 г. и 6000 евро на 19.01.2006 г., които дати съвпадат с двете дати на плащането на капарото. Че тези суми са били изтеглени в двата поредни дни и занесени от ищеца в офиса на фирмата – посредник по сделката за извършване на плащането е свидетелствал Е.И. К., който е придружавал ищеца. Показанията на свидетеля са детайлни и безпротиворечиви и изнесеното кореспондира с останалите доказателства по делото, поради което съдът напълно ги кредитира.

На 25.01.2006 г. от средствата от продажбата на личния имот, ищецът е наредил превод в размер на 76 000 евро по своя сметка в „Пощенска банка” АД, а от „Пощенска банка” АД на 01.02.2006 г. (ден преди сделката) с основание „продажба на жилище” и „покупко-продажба на апартамент” са били преведени общо 76 000 евро, по 38 000 евро по две банкови сметки с титуляри  И.К.И. и Д. И. К. (сметки на продавачката по договора за продажба и на нейния баща). Тези плащания по банков път са в съответствие с  уговорките в предварителния договор за заплащане на остатъка от цената по банкова сметка *** „Пощенска банка” АД и кореспондират напълно с вписаното в обратното писмо изявление на Д.К., че сумата от 76 000 евро й е била заплатена по банков път (признанието на кредитора налага и извода, че задължението за плащането е изпълнено точно, включително по посочена от него банкова сметка). *** и получаването на капарото от 8000 евро в брой, който факт не се е оспорвал от ответницата. Затова при данните, че ответницата е признала прикритата цена от 86 000 евро и се е съгласила с уговорките в предварителния договор за начина на плащането й (чрез допълване на името си и подписването му), като е потвърдила и заявеното в обратното писмо от продавача, че капарото е било платено в брой и е признала плащането на сумата от 38 000 евро по банков път по сметка на продавачката, твърденията й, че вписаната  в нотариалния акт цена от 75 000 лв. е била всъщност остатъка от действителната такава от 86 000 евро и този остатък е бил заплатен в брой при нотариалното изповядване на сделката, са нелогични и не се подкрепят от доказателствата по делото. Всъщност вписаната в нотариалния акт цена от 75 000 лева е пълния размер на привидната цена (симулативната цена) и тя съвпада с уговорката по чл. 11 от предварителния договор за посочването й в нотариалния акт с оглед плащането на разноските по нотариалното производство. Тя не съвпада и като сума с твърдяния остатък от цената на имота към този момент, а и последната е била уговорена в евро. Изводът за плащането на сумата (общо 84 000 евро, от които 8 000 евро капаро и 76 000 евро по банков път) от личните средства на ищеца не се разколебава и от показанията на свидетелите на ответната страна Д.Т. (без родство със страните) и К.К. (дъщеря на страните), защото никоя от тях не е била очевидец и не е свидетелствала съпрузите да са имали спестена значителна и налична сума пари в периода преди сделката, която да са съхранявали у дома си (поне около 36 000 евро според твърденията). Данните за взети заеми от ответницата са във връзка с твърдението й за заплащане на комисион на посредника и за направени ремонти в жилището и нямат отношение към релевантния за спора въпрос с чии средства е платена цената за закупуване на жилището. Свидетелката Т. е изнесла данни за отдаване под наем на вилата в с.Шкорпиловци в продължителен период от време и за реализиране на доходи от туристи, но не е сочила такива за събрана и налична сума в дома на страните. Това, че виждала семейството да брои пари в къщи изобщо не е отнесено нито към конкретния релевантен период преди сделката, нито сочи на събрана конкретна значителна сума, а заявеното, че апартамента е купен с парите от вилата всъщност е изразено мнение на свидетеля, а не данни за знание на конкретен факт. Показанията на свидетелката К.К., които съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид нейната заинтересованост от изхода на делото, също не изнасят данни за знание относно факта на спестена от семейството значителна сума от отдаване на семейната вила под наем през годините или от влога на ответницата, както и за съхраняването на такава сума в дома им и наличността й преди сделката. Напротив изнесеното, че родителите й са говорили баща й да изтегли сумата от 10 000 евро за капаро, подкрепят тезата на ищеца, доколкото и ответницата не е твърдяла, че капарото е от изтеглени семейни средства от банкова сметка. ***ума в дома им от теглени от майка й заеми, но със заетите средства самата ответница е твърдяла плащането на комисион на посредника и извършване на ремонтите, които факти нямат отношение към плащането на цената на жилището. Не са опора за извод в друга насока и доказателствата за наличие на спестовен влог на ответницата отпреди брака, по който деветнадесет години преди сделката ( към 28.05.1987 г.) е имало налична сума от 13 047,48 лв.

Поради изложените съображения, оплакванията на въззивницата Д. за неправилна оценка от първата инстанция на събраните по делото доказателства и вследствие на това – за неправилни фактически и правни изводи за наличие на частична трансформация чрез влагане на лични на ищеца средства в закупуването на имота до уважения размер на иска са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.

На 25.01.2006 г. ищецът е изтеглил в брой от сметката си в „Българо - Американска  кредитна банка” АД сумата от 2 000 евро, с които е поддържал, че е платил остатъка от цената за жилището. Действително, в обратното писмо купувачката е признала получаването на парите, но няма доказателства, че именно тези лични средства са й били предадени от ищеца за цената в близък на изтеглянето им период, за да се направи предположение в горния смисъл. В периода на сделката са плащани и нотариални такси, а и семейството е имало други разходи, включително за издръжка и е планирало ремонти на жилището. Не е достатъчно, за доказване на факта на влагането на личните средства, изнесеното от свидетеля Е.И.Н., защото знанието му относно произхода на средствата за покупката на жилището почива изцяло на споделеното от самия ищец. Досежно тази сума, предвид липсата на пълно доказване от ищеца, че същата е платена от средствата от трансформираното му лично имущество (няма и косвени доказателства, които във взаимовръзка помежду си да установяват този факт), липсва оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК. Горното налага извода, че сумата от 2 000 евро, като част от цената, съставлява семейни средства. Поради изложените съображения, оплакванията на въззивника К. за нарушения от първоинстанционния съд при преценката на доказателствата в тази връзка са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.

По изложените съображения, и на основание чл. 23, ал.1 вр. с ал.2 от СК, установена е частичната трансформация на лично имущество до размер на вложените от ищеца лични средства за покупката на имота  в размер на 84 000 евро ( 164 286,72 лв.) от пълната придобивна стойност в размер на 86 000 евро (168 201,38 лв.) и в тази част за 164 286,72/168 201,38 ид.части  искът се  явява основателен и следва да бъде уважен. За горницата над този размер, т.е. за 2000 евро от цената на имота, искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Като е достигнал до идентичен правен извод по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в двете жалби пороци и следва да бъде изцяло потвърден.

За въззивното производство разноски е претендирала единствено Н.М.Д., на която с оглед изхода от делото Н.К.К. следва да заплати съразмерна част от платеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 13,80 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1130/09.06.2015 г., постановено по гр.д.№736/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на  Н.М.Д. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от   13,80 лева, представляваща съразмерна част от сторените във въззивното производство разноски за адвокатска защита.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: