Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

195/06.12.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 09.11.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 505/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от З.З.З., С.С.Д. и Е.Б.Д. чрез процесуалния им представител адв. К.Д. срещу решение № 433/01.04.2016 год по гр.д. № 98/2015 год на Окръжен съд Варна, с което е унищожено пълномощно от 07.03.2014 год с нот.заверка на подписа и нот.удостоверяване на съдържанието рег.№ 2863/07.03.2014 год, рег.№ 2864/07.03.2014 год, т.I, акт 95 на пом.нотариус Светлин Спасов по заместване на нотариус Ваня Георгиева с район на действие РС Варна; прогласена е нищожността на договор за дарение, сключен на 25.06.2014 год, обективиран в нот.акт № 67, том IV, рег.№ 5981, дело № 227/2014 на нотариус с рег.№ 363, вписан в АП, СВп.гр.Варна като акт № 184, том XXXIII, дело № 6968/2014, вх.рег.№ 13510/25.06.2014 год, дв.вх.рег. 13343, като сключен при липса на съгласие и е признато за установено в отношенията между ищеца и Е.Д., че Ж.Р. е собственик на подробно описания недвижим имот. Въззивниците считат, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, а в частта, с която е прогласена нищожността на договора за дарение – недопустимо като постановено по непредявен иск. Претендират присъждане на разноски.

В отговора на въззивната жалба, подаден от Н.З.Р. и П.Р.Б., конституирани като наследници на ищеца Ж.Х.Р. (починал след постановяване на първоинстанционното решение), чрез процесуалния им представител адв. М.П. се излагат доводи за неоснователност на същата и за потвърждаване на решението. Претендират разноски за настоящото производство съобразно с представения списък.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

С нотариално заверено пълномощно от 07.03.2014 год ищецът упълномощил ответника З.З.З. да се разпорежда по своя преценка и с когото намери за добре, вкл. да договаря сам със себе си, като продаде, дари, замени, сключи договори за гледане и издръжка, с недвижими имоти, между които и процесният. Действайки по силата на това пълномощно, ответникът З.З.З. на 25.06.2014 год дарил процесния имот на С.С.Д., която от своя страна на 15.07.2014 год продала имота на Е.Б.Д..

С решение по гр.д. № 1402/2014 год. на Окръжен съд - Варна, влязло в сила на 16.12.2014 год. ищецът бил поставен под пълно запрещение.

По делото са приети заключенията на единична съдебно-психиатрична и комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертизи. От тях се установява, че ищецът страда от мозъчна атеросклероза, смесена корова и подкорова съдова деменция, като първите данни за това състояние са от 2010-2011 год, с последващо сравнително ускорено влошаване в периода 2012-2013 год. Заключението на вещите лица е категорично, че към датата на упълномощителната сделка ищецът не е могъл да разбира и ръководи постъпките си.

От показанията на св. К.В. се установява, че ищецът е бил интелигентен човек, инженер-геодезист. В последните години обаче след прекаран мозъчен инсулт, психиката му се сринала, не можел да го познае и да си спомни името му, въпреки че са приятели от детинство и колеги от дълги години. Занемарил личната си хигиена и домакинството. Тези показания са в синхрон с останалите доказателства – както писмени, така и експертни заключения, дадени са от незаинтересовано за изхода на спора лице и се преценяват от съда като достоверни и обективни. Показанията на останалите свидетели – А.И. и М.Г. отразяват впечатленията им като наематели в друг имот на ищеца. От тях се установява, че ответникът З. е полагал грижи за ищеца през периода 2011-2014 год., но контактите на свидетелите със самия ищец са били единствено във връзка с плащането на наема. По тази причина от показанията им не могат да се извлекат по-подробни и обективни данни за действителното състояние на ищеца.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

  Предмет на разглеждане по делото са предявените от Ж. Х. Р. чрез настойника му Н.З.Р., искове както следва: 1) Срещу ответника З.З.З. за унищожаване на упълномощителната сделка, удостоверена с нотариално заверено пълномощно с рег.№ 2863/07.03.2014 год на нотариус Светлин Спасов по заместване на нотариус Ваня Георгиева с рег.№ 564 и район на действие РС Варна, на осн. чл. 31 ал.1 от ЗЗД, като сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си; 2) Срещу С.С.Д. – с правно осн. чл. 31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за дарение, сключен на 25.06.2014 год между нея и З.З.З. в качеството му на пълномощник на Ж.Х.Р., под формата на нот.акт № 67, том III, рег.№ 5981, дело № 227/2014 год на нотариус Светлана Димова рег.№ 363. С уточняваща молба вх.№ 29477/02.10.2015 год, подадена от процесуалния представител на ищеца преди първото по делото заседание е заявен евентуален петитум за прогласяване нищожността на договора за дарение; 3) Срещу Е.Б.Д. – иск с правно осн. чл. 124 ал.1 от ЗЗД – за установяване по отношение на него, че ищецът е собственик на процесния имот.

Първият обективно съединен иск е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи постъпките си. На осн. чл. 44 от ЗЗД правилата относно договорите се прилагат и по отношение на едностранните сделки, каквото е упълномощаването.

По делото е безспорно установено, че към момента на сключване на упълномощителната сделка ищецът е страдал от мозъчна атеросклероза, довела до корова и подкорова съдова деменция, които дълбоко и трайно са засегнали психиката му до степен да не може да разбира и ръководи действията си. В подкрепа на този извод е и приключилото само няколко месеца по-късно производство за поставянето му под пълно запрещение.

Основателен е и вторият обективно съединен иск, въпреки непрецизната му формулировка, дадена в исковата молба като иск за унищожаване на договора за дарение, възприета и от първоинстанционния съд в доклада по делото. Правната квалификация, която ищецът сочи, не обвързва съда. Той трябва да приложи правната норма, съответна на твърдяните факти и обстоятелства, индивидуализиращи основанието на иска и очертаващи неговия предмет. В задължителната практика на ВКС се приема, че произнасяне по непредявен иск е налице тогава, когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. В случая не е налице такова недопустимо произнасяне. Исковата молба съдържа твърдения за всички относими факти, от които да може да се изведе правното основание на предявения иск. Въпреки, че в уточнителна молба от 02.10.2015 год ищецът е въвел при условия на евентуалност петитум за прогласяване нищожността на договора за дарение, съдът не е допълнил проекто-доклада в този смисъл. Допуснатото процесуално нарушение обаче не е довело до неправилност на решението, защото въз основа на твърдяните от ищеца факти с решението е дадена правилна правна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 42 ал.2 във вр. с чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД. Наистина, както са възразили ответниците, упълномощителната сделка не е част от фактическия състав на договора за дарение, сключен с пълномощника. Вярно е също, че преценката относно наличие на пороци на волята при сключване на сделката се прави с оглед волята на представителя, не на представлявания. Но когато упълномощаването е унищожаемо на осн. чл. 31 от ЗЗД, тогава договорът за дарение е сключен без валидно учредена представителна власт. Той се намира в състояние на висяща недействителност в хипотезата на чл. 42 ал.2 от ЗЗД. Тази недействителност в случая не може да бъде валидирана чрез потвърждаване пред вид факта на смъртта му, настъпила след постановяване на решението. Тогава сделката е нищожна поради липса на съгласие. В този смисъл е било направено уточнението на петитума с молбата от 02.10.2015 год, и именно по него се е произнесъл съдът. Следователно не е налице произнасяне по непредявен иск, а съдът в рамките на правораздавателната си компетентност е дал правна квалификация на спорното право, въведено с исковата молба.

С оглед горното основателен е и положителният установителен иск срещу третия ответник. С прогласяване нищожността на договора за дарение, не е настъпил неговият транслативен ефект. Ответникът Е.Б.Д. не е придобил правото на собственост, защото е договарял с несобственик. Собственик на имота е ищецът.

Поради съвпадане на правните изводи с тези на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено, а в тежест на въззивниците се възложат разноските за настоящата инстанция в размер на 2300 лв, съгласно представения списък и доказателства за извършването им.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 433/01.04.2016 год, поправено с решение № 762/07.06.2016 год по гр.д. № 98/2015 год на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА З.З.З. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, С.С.Д. с ЕГН ********** *** и Е.Б.Д. с ЕГН ********** *** А, да заплатят солидарно на Н.З.Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и П.З.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, разноски за настоящата инстанция в размер на 2300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.