Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

172

гр.Варна,28.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 28.11.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                       РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 505/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от А.М.А. и С.Е.А. чрез процесуалния им представител адв. В.З. от АК Разград срещу решение № 25/05.07.2018 год по гр.д. № 238/2017 год на Окръжен съд Разград, с което е уважен предявеният срещу тях иск от КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност, както следва: от първата въззивница – А.А. в размер на 132 963,54 лв и от втория въззивник С.А. – в размер на 110 955,70 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Оспорва се възприетия от съда подход при определяне на обичайните разходи на семейството по времето, когато е работило в Германия, на база средностатистическите данни от Евростат.

В постъпилия отговор от КОНПИ е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е мотивираното искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на осн. чл. 74 и сл. от ЗОПДНПИ(отм) срещу А.А. в размер на 132 963,54 лв и С.А. – в размер на 110 955,70 лв.

С протокол № ТД-04ВА\УВ-50558/16.12.2016 год, въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ - Варна уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с рег.№ 922/05.12.2016 год за привличане на А.М.А. в качеството на обвиняема по досъдебно производство № 275 ЗМ-464/2015 г. по описа на РУП - гр. Исперих, е образувана проверка за установяване наличието на значително несъответствие в имуществото на лицето. Срещу А.А. е внесен обвинителен акт от 20.12.2016 год, по който е образувано НОХД № 405/2016 на Окръжен съд Разград, за това, че в периода 01.01.2009 год - 30.04.2013 г. включително, в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по ЗДДФЛ, като не подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50 от ЗДДФЛ  - престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 от НК. Престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ.

В хода на проверката, обхващаща периода от 16.12.2006-16.12.2016 год, са събрани данни, въз основа на които с Решение  № 265/21.06.2017 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Съгласно изричната норма на чл. 62 от ЗОПДНПИ, по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество, а за такова според чл. 1, ал.2 от същия закон, се смята имуществото за придобиването на което не е установен законен източник. На изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и т.н.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.

В контекста на Тълкувателно решение № 4 от 7.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГК следва да се каже, че в случая основанието Комисията да образува производството е било налице – ответницата А.М.А. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 255, ал.1, предл.1 и 2 от НК, попадащо в предметния обхват на закона - чл. 22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ, а ответникът С.Е.А. е бил във фактическо съжителство с нея от 21.06.2011 год до сключването на брака помежду им на 19.11.2016 год, вкл. до настоящия момент като съпрузи, т.е. по отношение на него е налице хипотезата на чл. 63 ал.2 т.4 и 5 от ЗОПДНПИ(отм).

Имущественото състояние на ответниците е подробно анализирано от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и три съдебно-счетоводни експертизи, последната от които по искане на ответниците е определила обичайните разходи на домакинството за проверявания период на база данните от НСИ. От тях се установява, че през проверявания период ответниците са реализирали доходи с установен законен произход в размер на 227 540 лв, включително от трудови правоотношения в Германия, а са придобили имущество на стойност 254 824,21 лв. За определяне на нетния доход на домакинството, следвайки методиката по § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на закона, съдът е възприел заключението на ССЕ във варианта, основан на данните от Евростат за периода, през който ответниците са работили в Германия. Приложен е еднакъв критерий както по отношение признаването на законно придобитите доходи, така и по отношение на разходите, които по необходимост са свързани с пребиваването на ответниците в чужбина. Приемайки като база статистическите данни от Евростат не е нарушен смисъла на § 1 т.5 от ДР на ЗОПДНПИ(отм), който предвижда приложението на данните от статистиката при определяне обичайните потребителски разходи на домакинството. Както правилно е изтъкнал съдът, позовавайки се на Регламент (ЕО) № 223/2009 год на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11.03.2009 год, Евростат е органът, който разработва, изготвя и разпространява европейска статистика, а НСИ е националният статистически орган, който координира всички дейности на национално равнище, касаещи разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика, определени в Европейската статистическа програма. По силата на членството ни в Европейския съюз, тези актове от общностен порядък са задължителни за националното законодателство и следва да се прилагат от националните институции.

Приетите по делото експертизи съдържат разграничение по този показател на обичайните разходи за периодите на пребиваване на ответниците в страната от тези в чужбина, прилагайки съответно данните от НСИ и от Евростат. Наред с това следва да се изтъкне, че дори и при определяне на обичайните разходи да се възприеме третия вариант на експертизата, както твърдят въззивниците, констатираното несъответствие също надвишава определения в §1 т.5 размер.

Постановеното първоинстанционно решение е аналитично, изчерпателно и аргументирано, при постановяването му са обсъдени всички доказателства по делото, като съдът се е обосновал защо кредитира един от вариантите на експертизата. Не е допуснато неправилно тълкуване и прилагане на закона, поради което същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора н полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв съобразно с представения списък на разноските.

 Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/05.07.2018 год по гр.д. № 238/2017 год на Окръжен съд Разград.

ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** и С.Е.А. с ЕГН ********** д заплатят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАД 131463734 чрез председателя П. Г. Д. сумата 450 лв юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      ЧЛЕНОВЕ:1)

                     2)