Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

188

 

22.11. 2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.     

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 506 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба  на Р.С.К., подадена чрез адв. С.В. от САК, против решение № 171 от 05.07.2013 г., постановено  по гр.д. № 19/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба, сключен на 06.10.2008 г. с нот. акт № 80, т. IV, рег.№ 18700, дело № 557/06.10.2008 г. на нотариус В. В. с рег.№ 018 на НК и район на действие ШРС, по силата на който Н.Я.К. продал на Я.Н.К. собствения си недвижим имот - Апартамент №1 ет.1, бивша ул.Партизан, сега ул.Хан Кормисош №8, построен в УПИ ІІ, в кв.144 по плана на гр.Шумен, с описани граници и съседи, заедно с изба №10, таван №11, и 0,04297 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 83510.666.547.1.1 по кадастралната карта на гр.Шумен, за сумата от 38 345,60 лева, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, като привиден, прикриващ договор за дарение и е обявен за действителен, сключения между Н.Я.К., като дарител и Я.Н.К., като дарен, договор за дарение на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, като ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 3 479,97 лева, представляваща направените по делото разноски.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано, поради което е молила за отмяната му, за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Навела е следните оплаквания: - окръжният съд не съобразил, че правните последици на договора за покупко-продажба на процесния имот са придобиване право на собственост от съпрузите – ответници по делото, в режим на СИО и че неподписаното от нея обратно писмо с недостоверна дата, не я обвързва и не може да послужи за разкриване на симулацията; - „обратното писмо” по своя характер не представлявало такова, не съдържало необходимите и задължителни реквизити и не било начало на писмено доказателство; - в нарушение на чл. 235 от ГПК, окръжният съд не обсъдил всички доказателства по делото, пренебрегнал тези за влошените отношения между съпрузите, раздялата им и домогването на съпругът да вземе по-голяма част от семейното имущество за себе си; - по делото липсвали доказателства, установяващи наличието на воля за сключване на привидна сделка, като се имало предвид датата на фактическата раздяла на съпрузите и предявяването на исковата молба след раздялата, като в тази връзка не били обсъдени показанията на свидетелите на ответницата, че ищецът е посетил същата и е настоявал да прехвърли дела си на Я.;

В съдебно заседание пред настоящатна инстанция, чрез процесуалния си представител, е поддържала жалбата и е настоявала за присъждане на разноски.

Насрещната страна Н.Я.К., чрез адв. Г.Т. от ШАК, е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата, като е молил за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение и за присъждане на разноските. Правилно окръжният съд приел, че е без значение кога е съставено обратното писмо, както и че съпругата, макар и неподписала същото, има правното положение на съпруга си. Дори и при положение, че сделката е била насочена срещу нея, тя като трето лице не е доказала възраженията си за действителна покупко-продажба, нито произхода на средствата. Правилно окръжният съд обсъдил показанията на свидетелите и приел, че тези на свидетелите на ответницата са крайно непрецизни  с ниска степен на достоверност. Представеното „обратно писмо” съдържало всички реквизити и напълно разкривало относителната симулация и всички елементи на прикритата сделка. Тъй като ответниците били необходими другари по делото, противоречивите им становища по общите факти и твърдения  следвало да бъдат преценени от съда с оглед всички доказателства по делото, което окръжният съд с оглед разпоредбата на чл. 173 от ГПК сторил.

В съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, е поддържал отговора и е молил за присъждане на разноските.

Ответникът Я.Н.К. не е изразил становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена от ответницата по делото, легитимирана да обжалва решението на първата инстанция, с което е уважен искът на Н.К. срещу нея по чл. 26 от ЗЗД и чл. 17 от ЗЗД и са и възложени разноските по делото. Жалбата е постъпила в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Пред Шуменския окръжен съд са били предявени искове по  чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.17, ал.1, от ЗЗД от Н.Я.К. срещу Я.Н.К. и Р.С.К. за установявяване по отношение на ответниците, че сключеният на 06.10.2008 г. договор за покупко - продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт №80, т.ІV, рег.№18700, дело №557/06.10.2008г. на Нотариус В. В. с рег.№018 на НК и район на действие ШРС е нищожен, като относително симулативен и прикриващ договор за дарение, както и за установяване, че прикритото съглашение е действителен договор за дарение на същия имот.

Ответникът Я.К. е признал изложените в исковата молба фактически твърдения, като е заявил становище за основателност на иска.

Ответницата Р.К. е оспорила исковете и е настоявала за отхвърлянето им. Заявила е, че договорът за продажба е действителен, като цената била платена, което се установявало от официално удостовереното в него изявление на страните. Обратното писмо не произвеждало действие като такова, защото не било подписано от нея, а освен това нямало достоверна дата.

От събраните по делото доказателства, се установява по делото, че на 06.10.2008 г. с нотариален акт №80, т.ІV, рег.№18700, дело №557/06.10.2008г. на Нотариус Валентин Въков с рег.№018 на НК и район на действие ШРС, между ищецът, от една старна като продавач, и първия ответник – негов син, от друга страна като купувач, по време на брака му с втория ответник Р.К., е бил сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот - апартамент №1 ет.1, бивша ул.Партизан, сега ул.Хан Кормисош№8, построен в УПИ ІІ, в кв.144 по плана на гр.Шумен, с описани граници и съседи, заедно с изба №10, таван №11, и 0,04297 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.666.547.1.1 по кадастралната карта на гр.Шумен, за сумата от 38 345,60 лева, като ищецът запазил за себе си пожизнено вещно право на ползване.

Страните по договора са подписали и обратно писмо с дата 06.10.2008г., с което са заявили изрично, че сключеният договор за продажба е привиден и прикрива договор за дарение на процесния имот. Декларирали са, че продажната цена не е плащана, както и че действителната им воля е за договор за дарение, чиито правила съобразно чл.17, ал.1 от ЗЗД следва да се прилагат в отношенията им.

Не се е спорило, че към момента на подаване на исковата молба, ответниците са били разделени.

Според свидетелката Йорданка Вълева, с когото ищецът живее на съпружески начала, още докато дядото на Я. бил жив имал желание да дари имота на внука си, защото той бил кръстен на него, но не успял да стори това. Затова след смъртта му, бащата на Я. направил дарението. Пари не била чувала да са давани, нито виждала такива да са внесени вкъщи. Според свидетелите на ответницата св. Николина Гешева /работи като продавачка в магазина на ответницата Р.К./ и св. Миглена Вальова /сестра на ответницата/, съпрузите събирали пари от оборота на магазина и бащата на Р. им дал част, за да закупят имота в гр.Шумен. Свидетелката Гешева е споделила пред съда, че съпрузите не са коментирали пред нея каква е сумата, но чувала да си говорят, че събират пари за апартамента, както и че ще вземат пари и от бащата на съпругата. Свиделката не знае дали такива пари са били действително дадени. Свидетелката Вальова е заявила пред съда, че по време на брака на ответниците, никога не било споменавано как е придобит този имот. След раздялата им, обаче си говорили у дома и ставало дума, че са събрали пари от оборота на магазина им и от баща й, но конкретна сума не е могла да посочи, нито е виждала да се плаща.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.1 ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД, нищожни са привидните договори.

В настоящия казус, страните са подписали привиден договор за продажба, който прикрива действителен такъв за дарение. Привидността на договора за продажба и действителността на прикритото съглашение е било установено с нарочно съставения за целта документ „обратно писмо” по см. на чл. 165, ал.2 от ГПК. С него  напълно е разкрита, както относителната симулация, така и съдържанието на прикритата сделка. Страните по сделката са посочили изрично, че не са броени пари по сделката и не желаят последиците на договор за продажба, а на такъв за дарение. Обратното писмо е действително и съдържа всички необходими елементи за това. Доколкото ответницата Р.К. не е била страна по сделката, тя не е страна и по разпоредителния документ – пълен обратен документ „обратно писмо” и не е следвало да участва в него. Затова, оплакванията й в тази връзка са несъстоятелни. Обратното писмо няма достоверна дата, която да се противопостави на ответницата К., но тъй като е допустимо то да бъде съставено не само по време на явната сделка, но и преди и след това, възражението относно датата са неоснователни /в тази насока е решение №763/04.02.2011г. по гр.д. № 356/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда чл.290 от ГПК/. Обратното писмо е диспозитивен документ и в случая съдържа изявленията на страните по договора /на ищеца и първия ответник/ относно всички елементи от фактическия състав на прикрития договор, като напълно го доказва и заедно с това напълно доказва привидността на явната сделка. Именно, защото обратното писмо е нарочно съставен за разкриване на привидността диспозитивен документ, изявленията на страните в него са действителните такива и разкриват привидноста на изявленията в договора за продажба.

Като страна по договора за покупко –продажба е участвал само единия съпруг - първия ответник по делото и затова съпругата му – втори ответник по делото няма собствено придобивно основание, а следва това на съпругът по силата на съпружеската имуществена общност. В случая е установено по делото, че отношенията между съпрузите са влошени и те живеят разделено, както и че по повод раздялата им са обсъждани имуществени отношения касаещи и процесната сделка. Имайки предвид това, следва да се приеме, че прикритата сделка е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг и затова съпругата има качеството на трето лице и може да оспорва с всички доказателствени средства симулацията. Във връзка с това оспорване са изслушани и двамата свидетели на ответницата. Извън обстоятелството, че са заинтересовани от изхода на делото /защото първата свидетелка е подчинена на ответицата, а втората е нейна сестра/, тези свидетели изобщо не са доказали факта на плащането на цената по договора за продажба, а показанията им за събиране на някакви пари от оборота на магазина и от роднина не са конкретни и не почиват на директно и непосредствено възприети факти. Освен това свидетелите са изнесли данни за факти, които дори страната не е твърдяла – това, че били взети пари от магазина и от баща й, за да се плати цената /тя е твърдяла в отговора на исковата молба, че плащането по договора за продажба било доказано от официално удостовереното изявление на продавача за получаването на парите/.  Т.е. оспорването не е било проведено успешно от ответницата и предвид пълният обратен документ, относителната симулация на привидната сделка и действителността на прикрития договор са доказани по делото.

Ето защо, предявените искове се явяват основателни и същите следва да бъдат уважени. Като е достигнал до идентичен резултат и по същите съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответницата Р.С.К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Н.Я.К. сторените от него разноски за въззивната инстанция. Предвид направеното от адв. С.В., процесуален представител на Р.К., възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на адв. Т. и като съобрази, че делото не е с фактическа и правна сложност /налице е и задължителна съдебна практика по обсъжданите въпроси/, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до определения в чл. 7, ал.2 т.4 размер съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размер на сумата от 1 470, 84 лв. В този размер са разноските на Н.К., които следва да му бъдат присъдени.

 По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 05.07.2013 г., постановено  по гр.д. № 19/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

ОСЪЖДА Р.С.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Я.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 470,84 лв., предствляваща сторените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: