ОПРЕДЕЛЕНИЕ 627

гр. Варна, 06.11..2017г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 506/17г., намира следното:

Производството е образувано по подадени частни жалби съответно от „Веди” ЕООД, гр. Бургас и от „Предел” ООД, гр. Бургас, насочени против определение № 272/07.08.17г., постановено по в.гр.д. № 177/17г. на ШОС, с което са оставени без разглеждане като недопустими подадените от всяко от двете дружества жалби против Протокол от 17.05.17г. за разпределение на суми от проведена публична продан на шест недвижими имота по изп.д. № 20167740400340 по описа на ЧСИ Я. Д. с рег. № 774 на КЧСИ и район на действие – съдебния район на ШОС. И двамата жалбоподатели считат, че определението е незаконосъобразно и неправилно и претендират отмяната му и постановяване връщането на делото за разглеждане по същество на подадените пред ШОС жалби против посочения акт на ЧСИ. И в двете частни жалби е изложено, че целта на разпределението в хипотезата на чл. 495 от ГПК, предхождащо внасянето на цената от взискателя-купувач, е да се установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло или за част от нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. По същество разпределението е акт на СИ, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Счита се, че обжалваното разпределение, извършено на 17.05.17г. по посоченото изпълнително дело, има горното съдържание, поради което би следвало да се приеме, че подлежи на обжалване. Поддържа се, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно, тъй като в същото не е отразено как са изчислени вземанията на всеки един от седемте взискатели по делото, както и поради това, че в разпределението не е включен присъединен по право взискател в лицето на „Предел Ойл” ЕООД; не е посочен и какъв е размера на всяка една от таксите и как е определен общият им  размер – за ЧСИ и за взискателя (което според жалбоподателите изисква прилагането и на сметка по чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ). Поддържат още, че са били продадени общо 6 имота и разпределението е следвало да се извърши за всяка от предложените цени на отделните имоти, а не общо за сбора от предложените цени (тъй като са осъществени на практика 6 изпълнителни способа срещу 6 отделни обекта на изпълнение и има 6 отделни прихода, които следва да се разпределят поотделно). В тази връзка се счита, че в разпределението е следвало да намери отражение и наличието на привилегировани и непривилегировани вземания, които да се посочат в реда на привилегиите и предпочтителното удовлетворение от цената на всеки от отделните имоти. Жалбоподателите сочат, че неправилно са били определени по размери вземанията на присъединените по право взискатели в лицето на НАП-Бургас и Община Каолиново. Относно взискателя „Каргил България” ЕООД е посочено, че приетото му за събиране вземане по делото е в по-нисък размер от посочената в разпределението сума, като за същия не е отчетено от ЧСИ, че по предходно разпределение този кредитор е получил плащания, които не са отразени в това разпределение. Предполага се, че внесения депозит от обявения за купувач на един от имотите „Ивекс” ЕООД, който не е внесъл предложената цена, не е предмет на извършеното разпределение.

В частната жалба на „Предел” ООД е изложено още, че в съобщението до длъжника е посочен по-нисък размер на вземането за „Търговска банка Д” АД, а в обжалваното разпределение дължимата сума е по-висока, ведно с дължимостта и на разноски.

Жалбоподателите са навели оплаквания и за нарушения, свързани със самото провеждане на публичната продан на имотите – оценката на имотите не е била съобразена с правилото на чл. 485, ал. 2 от ГПК

В частната жалба на „Веди” ЕООД е посочено допълнително, че при описанието на два от изнесените на публична продан имоти е налице непълнота относно изчерпателното посочване на изградените в имотите постройки, имащи самостоятелен характер и представляващи отделни обекти на правото на собственост, което би довело до възникването на съсобственост между купувача и собственика на продавания поземлен имот. Това допълнително се счита, че води до незаконосъобразност на проведената публична продан, както и до невъзможност за купувача да осигури необходимите финансови средства за заплащане на предложените цени поради отказ на банките да кредитират придобиването на имоти, които ще се окажат съсобствени. Изложени са още оплаквания, касаещи нарушения правата на този жалбоподател в качеството му на ипотекарен кредитор на длъжника по изпълнението – ненадлежното връчване на книжа по делото – съобщението за наложената възбрана върху имотите и насрочването и провеждането на описа им, както и за насрочването на публичната продан.

В предвидения срок са депозирани отговори на всяка една от частните жалби от насрещната страна – първоначалния взискателя по изпълнителното дело „Каргил България” ЕООД и от присъединения взискател „Търговска банка Д” АД. В отговорите си същите поддържат, че частните жалби са неоснователни и претендират потвърждаване на обжалваното определение на ШОС. Споделят се изводите на съда, че извършеното на 17.05.17г. разпределение по изпълнителното дело не е същинско такова по см. на чл. 460 от ГПК, тъй като предложената цена на публичната продан е достатъчна за удовлетворяване и погасяване на задълженията на длъжника към всички кредитори и дължимите такси към ЧСИ. В случая не съществува конкуренция на вземания и необходимостта от преценяване на привилегии. Поради това и не е предвидено обжалването на така извършеното разпределение. Излагат се съображения и по съществото на подадените пред ШОС жалби, поддържайки и тяхната неоснователност.

            Останалите страни в изпълнителното производство – присъединените взискатели в лицето на ТД на НАП-Бургас, „Предел Ойл” ЕООД, гр. Бургас, Община Каолиново, ЕТ „Здравко Сивов”, гр. Бургас и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, гр. София не са депозирали отговори.

            Частните жалби са подадени в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което са допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения:

            Производството по изп.д. № 20167740400340 по описа на ЧСИ Я. Джинджева с рег. № 774 на КЧСИ и район на действие – съдебния район на ШОС, е образувано на 25.08.2016г. след прехвърлянето на образуваното преди това на 15.07.2016г. по молбата на „Каргил България” ЕООД, гр. София против „Предел” ООД, гр. Бургас изп.д. № 20168410406697 по описа на ЧСИ Н. Митев с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие – съдебния район на СГС, за събиране на парично вземане въз основа на изпълнителен лист от 05.07.16г., издаден по ч.гр.д. № 3838/16г. по описа на РС-Бургас /за сумата от 205 982.77 лв. по договор за покупко-продажба, ведно със законната лихва от 01.07.16г. до окончателното изплащане на сумата; за 10 767.80 лв. – неустойка за забава и 9015.02 лв. – разноски пред заповедния съд/.

            На 01.11.16г. и на осн. чл. 458 от ГПК е присъединена Държавата в лицето на ТД на НАП-Бургас с вземания за 169 811.60 лв., съгласно удостоверение от 28.10.2016г. /т. І, л. 127/.

            На 20.12.16г. е извършено разпределение на постъпила сума в размер на 13 343.41 лв. /чрез запора по банковата сметка в „Търговска банка Д” АД/ като са погасени частично суми за такси към ЧСИ, по вземанията на първоначалния взискател и за вземания в полза на ТД на НАП /т. І, л. 241/. Това разпределение частично е отменено с решение № 46/01.03.17г. по в.гр.д. № 42/17г. на ШОС  и е преразпределена част от сумата в полза на заложния кредитор „Търговска банка Д” АД /т. ІІ, л. 632-633/. Последната е уведомила ЧСИ Джинджева за присъединяването си по реда на чл. 459 от ГПК като взискател въз основа на вписания в ЦРОЗ в полза на банката особен залог на вземанията на длъжника от ДФ „Земеделие”, обезпечаващ задълженията на длъжника по договор за банков кредит /т. І, л. 282-294/.

            На 23.01.17г. е подадена молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД в качеството му на ипотекарен кредитор на длъжника върху чиито имоти е насочено изпълнението, с посочени парични вземания по договор за кредит  - т. І, л. 322-323.

            На 27.02.17г. е подадена молба от ЕТ „Здравко Сивов”, гр. Карнобат за присъединяване като взискател и на 31.03.17г. след заплащане на съответната такса, същият е присъединен за посочените в удостоверението на ЧСИ Илко Бакалов, ОС-Бургас парични вземания /т. ІІ, л. 406-407, 449/.

            На 31.03.17г. е изготвен нов протокол за разпределение на събрана сума чрез запор на банковата сметка на длъжника в размер на 176 878.28 лв. /т. ІІ, л. 448/.

            На 31.03.17г. „Предел Ойл” ЕООД е уведомило ЧСИ, че е вписало особен залог върху вземанията на залогодателя „Предел” ООД от ДФ „Земеделие” /т. ІІ, л. 457-459/.

            На същата дата 31.03.17г. е образувано изп.д. № 20177740400108 по описа на ЧСИ Я. Д. по молбата на „Търговска банка Д” АД против „Предел” ООД и още 5 длъжници за събиране на парични вземания по договор за кредит от 23.05.14г. и договор за поръчителство от 04.07.16г. въз основа на изпълнителен лист от 21.03.17г. Това дело е присъединено към настоящото изп.д. № 20167740400340 по описа на ЧСИ Я. Д..

            На 11.04.17г. и въз основа на подадената на 05.04.17г. молба, е присъединено като взискател по изпълнителното дело и „Веди” ЕООД, гр. Бургас въз основа на вземанията си по изпълнителен лист от 31.03.17г. срещу „Предел” ООД по договор за спогодба с нотариална заверка на подписите от 17.03.17г. за сумата от 300 000 лв., сумата от 8 050.69 лв. лихви за посочен период върху главницата, сумата от 50 000 лв. – неустойка, както и разноските по делото /т. ІІ, л. 472-475, л. 489/.

            Междувременно е била насрочена публична продан на 6 недвижими имота с Протокол от 23.02.17г. за периода от 17.03.17г. до 17.04.17г., завършила с постановления за обявяване за купувач на 5 от 6-те имота - взискателя „Веди ” ЕООД, а по-късно този взискател – и за 6-тия имот /на 03.05.17г./ на осн. чл. 493, ал. 2 от ГПК.

            На 19.04.17г. е съставен нов протокол за разпределение на новопостъпила сума от запора на банкова сметка ***.37 лв. /т. ІІ, л. 629/.

            На 17.05.17г. е съставен протокол за разпределение на суми от проведената публична продан на 6-те недвижими имота, в който е посочено от ЧСИ общия размер на дълга по делото – от 1 450 180.04лв., както и вземанията на всеки от взискателите „Каргил България” ЕООД, ТД на НАП-Бургас, „Търговска банка Д” АД, гр. София, ЕТ „Здравко Сивов”, гр. Карнобат, „Ти Би Ай Банк” ЕАД, гр. София, Община Каолиново и „Веди” ЕООД /за разноски, материален интерес, такси към ЧСИ/. В протокола е отразен и сбора на всички предложени от взискателя „Веди” ЕООД цени за продаваните 6 имота на длъжника, за които същият е обявен за купувач – общо 1 591 701 лв. От тази цена ЧСИ е посочил, че ще се приспадне вземането на взискателя-купувач „Веди” ЕООД в размер на 369 285.71 лв. и остатъка за довнасяне от последния е определен на 1 222 415.29 лв., която сума ще послужи за разпределение между останалите взискатели. Отразена е и сумата, съставляваща размера на дълга по делото след приспадането на вземането на взискателя-купувач – 1 080 894.33 лв., към която е прибавена сумата за вдигане и заличаване на наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело на основание ТТР към ЗЧСИ от 2 982 лв., поради което общия дълг по делото е определен на 1 083 876.33 лв. Сбора на предложените цени за закупуването на имотите надвишава вземанията на всички взискатели и след горните изчисления е определен и размера на сумата, който се дължи за връщане на длъжника – 138 538.96 лв. Посочено е че този протокол подлежи на обжалване в 3-дневен срок от предявяването му. Последното е станало на 26.05.17г., а жалбите си срещу разпределението длъжникът и взискателят-купувач са подали по курирер на 29.05.17г. – в определения от ЧСИ срок.

            Относно това дали подлежи на обжалване разпределение, извършено в хипотезата на чл. 495 от ГПК, когато предложената цена от взискателя, обявен за купувач е достатъчна и надхвърля всички вземания на всички взискатели по делото, вкл. и такива за такси към ЧСИ, е налице противоречива съдебна практика. В една част от съдебните си актове съдилищата приемат, че изхождайки от нормативно ограничения брой на случаите, в които е допустима защита срещу незаконосъобразните действия на СИ, уредената обжалваемост на извършено по изпълнителното дело разпределение, е само в хипотезата на такова по чл. 460 от ГПК – когато събраната по делото сума е недостатъчна за удовлетворение на всички взискатели по делото и те са повече от един. Когато взискателят е един или събраната по делото сума е достатъчна за удовлетворение на всички вземания по изпълнителното дело – разпределение не се прави, а ако такова е направено то е несъщинско и не подлежи на обжалване /така и в определенията на ВАпС, цитирани и в обжалваното определение на ШОС/. В този смисъл и разпределение на сумите, извършено и в хипотезата на чл. 495 от ГПК, когато предложената от взискателя-купувач цена надхвърля вземанията на всички взискатели, не подлежи на обжалване.

            В друга част от съдебните актове обаче съдилищата приемат, че и предварителното разпределение по чл. 495 от ГПК подлежи на обжалване, вкл. и когато насочените с разпределението плащания в цялост са достатъчни за всички взискатели – напр. Решение № 1663/23.07.15г. по в.гр.д. № 2718/15г. на АС-София /интересът от обжалването е обоснован с оплаквания за невключен размер на дълга или спор за привилегия/.

            Настоящият състав на съда подкрепя второто изразено в практиката становище по следните съображения:

            Разпределението не е изпълнителен способ. Чрез него СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено, при пълен въззив /за разлика от контролно-отменителния характера на защитата по чл. 435 и сл. от ГПК/. Именно поради тази същност на проверката на законосъобразността, се приема, че жалбата по разпределението има суспензивен ефект – така в Определение № 70/12.03.16г. по ч.гр.д. № 1040/16г., І г.о. на ВКС. Последното се подкрепя косвено и от последното изменение на нормата на чл. 495 от ГПК, извършено с ДВ, бр. 86/27.10.2017г., предвиждаща внасянето на сумата от взискателя-купувач в определен срок от влизането в сила на разпределението.

            В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на разпределението е допустим и като защита срещу определените от СИ разноски – така и от т. 2 от ТР № 3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

            Изхождайки още веднъж от същността на разпределението, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Проверката на законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към момента на разпределението удостоверение от ТД на НАП или съответната община. В този смисъл пък други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение (например при провеждане на способа, чрез който са постъпили или се дължат сумите, определянето на оценката на продадения имот, начина на разгласяването на проданта), не могат да бъдат предмет на проверката за законосъобразност на разпределението. Процесуално допустимо е оплакването срещу законосъобразността на разпределението, което е основано и на нарушаването на забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируем актив – т. 1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС. Преобладава разбирането, изразено в съдебните актове на съдилищата, че при този контрол за законосъобразността на разпределението, който не е ограничен от оплакванията въззив – подлежат на проверка всички законови изисквания, касаещи реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство и съдът следи служебно за прилагането на чл. 136, чл. 458 и чл. 459 от ГПК - в този смисъл е посоченото в „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”, Второ преработено и допълнено издание, ИК „Труд и право”, София 2017г., авторски колектив, стр. 1277-1279.

            Разпределението по чл. 495 от ГПК е изключение от общо и принципно уредения случай на разпределение при предпоставките от хипотезата на чл. 460 от ГПК. Разпределението в хипотезата на чл. 495 от ГПК е предварително /антиципирано/ разпределение на бъдещи суми – тези, които СИ посочва, че се дължат от обявения за купувач взискател за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или ако взискателят е само един – сумата, с която цената надминава вземането на взискателя-купувач /в последния случай пък това определя дължимата за изплащане сума на длъжника, чийто имот е продаден/. Тази специална хипотеза на предварително разпределение е наложена от обстоятелството, че взискателят, участвал като купувач в публичната продан, не внася предложената от него цена в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК, а на осн. чл. 495 от ГПК това му задължение се прихваща с вземането му към длъжника при спазване на привилегиите по чл. 136 от ГПК. Това прихващане по необходимост предполага и постановяването на нарочен акт на СИ /след изменението на чл. 434 от ГПК с ДВ, бр. 86/27.10.17г. – протокол/, в който да бъде отразено припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото вземане към длъжника, вземанията на всички останали взискатели, а ако цената е недостатъчна – размера на погасяванията съобразно привилегиите, вкл. и с определянето на дължимите такси и разноски на всеки от взискателите и СИ. С влизането в сила на това предварително разпределение, в което се посочват горните обстоятелства, настъпва и погасителния ефект на прихващането и се стабилизира размера на задължението на взискателя-купувач, което той следва да внесе по сметката на СИ. В този смисъл това разпределение макар и предварително /при липсата на реално постъпила сума/ е същинско /макар и поставено под условие/, защото ако след влизането му в сила взискателят-купувач внесе определената му сума в определения от закона срок, ново разпределение не се прави. То е предпоставката и за предприемането на последващите действия на СИ по чл. 455, ал. 2 от ГПК – за превеждане на съответните припадащи се суми на другите взискатели или на длъжника. При това положение разпределението по чл. 495 от ГПК макар и да има предварителен характер и действието му да е поставено в зависимост от сбъдването на едно условие, но при сбъдването му – то става окончателно и с него се осъществяват всички последици, които са и последиците на разпределението по чл. 460 от ГПК.

            Всичко това обуславя извода, че е допустимо обжалването на законосъобразността и на разпределението по чл. 495 от ГПК, дори и когато предложената цена е достатъчна да удовлетвори вземанията на всички взискатели, тъй като е възможно да е налице неправилно осъществена преценка от СИ относно кръга на взискателите /не като материални права, а като процесуални предпоставки за наличието на това им качество/, относно техните актуални вземания, вкл. и това на взискателя-купувач /имайки предвид и евентуално междувременно извършени  и влезли в сила разпределения на постъпили преди осъществяването на този изпълнителен способ суми – както е и в настоящия случай/ и относно разноските и дължимите такси.

            И след като в подадените от длъжника и взискателя-купувач жалби срещу разпределението от 17.05.17г. по конкретното изпълнително дело, се съдържат оплаквания, основани на правно-релевантни към проверката за законосъобразността на това действие пропуски на СИ, то обжалването е допустимо. Наличието на оплаквания в частните жалби, които не попадат в предметния обхват на проверката за законосъобразност на разпределението, не ги прави недопустими.

            Обжалваното определение на ШОС следва да се отмени и делото да се върне на окръжния съд за произнасянето по съществото на подадените жалби срещу разпределението от 17.05.17г. по посоченото изпълнително дело.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло определение № 272/07.08.17г., постановено по в.гр.д. № 177/17г. на ШОС И ВРЪЩА делото на ОС-Шумен за произнасяне по съществото на подадените от „Веди” ЕООД, гр. Бургас и от „Предел” ООД, гр. Бургас жалби против Протокол от 17.05.17г. за разпределение на суми от проведена публична продан на шест недвижими имота по изп.д. № 20167740400340 по описа на ЧСИ Я. Д. с рег. № 774 на КЧСИ и район на действие – съдебния район на ШОС.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: