Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

206

гр.Варна, 02.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 19.11.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 507/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Д.-***, представлявано от управителя И.В.Д. чрез процесуалните му представители адв. Р.М. и Д.М. срещу решение № 27/29.08.2014 год по гр.д. № 123/2014 на Окръжен съд Търговище, с което е уважен предявеният от Д.А.М. *** осъдителен иск за заплащане на сумата 40 000 лв, представляваща даден, но невърнат заем по договор за заем от 10.04.2012 год, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска – 16.05.2014 год до окончателното й изплащане, на осн. чл. 240 от ЗЗД, както и обезщетение за забавено парично задължение в периода от 31.12.2012 до 09.95.2014 год размер на 5513,16 лв и разноски по делото в размер на 3980,53 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен с присъждане на разноски за двете инстанции.

В отговора на жалбата въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението. Претендирала е за присъждане на разноски за тази инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 240 от ЗЗД, предявен от Д.А.М. срещу „Д.-2000” ЕООД, представлявано от управителя И.В.Д. за връщане на сумата 40000 лв по договор за заем от 10.04.2012 год, ведно с обезщетение за забава на осн. чл. 86 от ЗЗД в размер на 5513,16 лв. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдение, че липсва реално предаване на сумата. Същите твърдения се съдържат и в подадената въззивна жалба, въз основа на които той оспорва правилността на постановеното решение.

От събраните по делото доказателства от фактическа страна е установено следното:

На 04.04.2012 год ответното дружество чрез управителя си И.В.Д. издало в полза на ищцата запис на заповед за сумата 40000 лв, с който се задължило неотменимо и без протест да заплати срещу предявяване на записа означената в него сума.

На 10.04.2012 год между страните бил сключен договор за заем за същата сума, като бил уговорен срок за връщането й най-късно до 31.12.2012 год. Клаузата на т. IV от договора обвързва същия с издадения запис на заповед.

Първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства относно факта на предаване на сумата, но същите са недопустими на осн. чл. 164 ал.1, т.3, предл.2, т.5 и 6 от ГПК. Договорът за заем е реален и се сключва с предаване на парите, затова установяването му със свидетелски показания, когато стойността на договора е по-голяма от 5000 лв е недопустимо. Наред с това, писменият договор представлява частен документ, в който оспорващата страна е участвала и поради това не може чрез свидетелски показания да опровергава съдържанието му. Затова първоинстанционният съд въпреки, че е събрал гласните доказателства правилно е отказал да ги обсъжда в решението си.

Писменият договор за заем, който страните са сключили, е форма за доказване и трябва да се тълкува с оглед действителната воля, изразена в него, преценена във връзка с останалите доказателства по делото. Поради абстрактния характер на записа на заповед, който предхожда по време договора за заем, страните са прибегнали към сключване на отделно съглашение, което да посочи основанието, на което издателят на записа се е задължил. От изричния текст на чл. II от договора се установява, че заемателят е поел задължение да върне получената в заем сума до определен срок. На връщане подлежи само нещо, което е получено. Наред с това в случай на невръщане на сумата е уговорена неустойка, дължима от заемателя – чл. III от договора. И накрая, в чл. IV от същия се съдържа изявлението на страните, че за получената в заем сума заемателят е подписал запис на заповед в полза на заемодателя. По този недвусмислен начин е посочена каузата, с оглед на която е издаден записът на заповед, както и фактът на получаване на сумата. Наличието на обвързаност между двете сделки установява по безспорен начин, че договорът за заем е реално сключен и е породил правните си последици за връщане на заетата сума.

Начинът на плащане е ирелевантен с оглед осъществяване на фактическия състав на сделката, за която е достатъчно реалното предаване на заетата сума. Несъобразяването със забраната, въведена със Закона за ограничаване на плащанията в брой, може да бъде санкционирана по реда на чл.5 и 6 от закона, но няма отношение към действителността на сключените договори.

Основателността на иска за връщане на сумата, получена по договора за заем води до извода за основателност и на акцесорната претенция за мораторни лихви. Задължението е обвързано със срок, след изтичането на който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата.

Поради съвпадане на правните изводи с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 2100 лв, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, установено по надлежния ред с договор за правна защита и съдействие и платежен документ – фактура № 634/12.11.2014 год.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/29.08.2014 год по гр.д. № 123/2014 на Окръжен съд Търговище

ОСЪЖДА „Д.-2000” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Попово, ул.”Т.Каблешков” № 5 с ЕИК 125510617, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител И.В.Д., да заплати на Д.А.М. ***, ЕГН **********, разноски за тази инстанция в размер на 2100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)