ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

640

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  18.10.2016 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 507/2016 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от И.Д.Г.,  ЕГН: **********, в качеството й на председател на УС на Е. собственост (ЕС) на адрес: гр. Варна, кв. Виница, к-с „В.”, ул. „Св. К. и Е.” № 40 срещу определение № 697/16.03.2016 г. по в. гр. д. № 3179/2015 г. на Окръжен съд – гр. Варна, поправено с определение № 1935/05.08.2016 г., с които е осъдена ЕС да заплати сумата в размер на 100 лв., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и е оставена без уважение молбата на председателя на УС на ЕС за допълване на решение № 2001/02.12.2015 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Частният жалбоподател излага доводи за недопустимост, неправилност на обжалваното определение поради съществено противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли за неговата отмяна. Подробно наведените твърдения в жалбата касаят спора по същество, по който вече е налице формирана сила на пресъдено нещо, поради което същите са ирелевантни към предмета на настоящото производство.

      В постъпилия отговор ответникът по частната жалба –  Т.Л.Г., чрез адв. В.Б., излага доводи за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на определението. Претендира разноски за настоящото производство.

Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните мотиви:

С определение № 697/16.03.2016 г. по в. гр. д. № 3179/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна е допълнено решение № 2001/02.12.2015 г. по същото дело, като ЕС е осъдена да заплати на Т.Г. сумата в размер на 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно с отхвърлената част от иска.

С друго определение от 05.08.2016 г., съдът по реда на чл. 247 от ГПК е допуснал поправката на очевидна фактическа грешка в диспозитива на предходно постановеното определение № 697/16.03.2016 г. и е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за допълване на решение № 2001/02.12.2015 г. в частта за разноските.

Правни изводи:

Отговорността за разноските по делото е облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон, по което съдът се произнася след изрично искане на страната като вземе предвид изхода на спора.

В първоинстанционното производство е депозирано своевременно искане от процесуалния представител на Т.Г. за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно с представения списък към отговора по жалбата.

Подобно искане отсъства в жалбата на ЕС, а е депозирано едва с молба вх. № 2235/25.01.2016 г. наред с молбата за допълване на вече постановеното решение № 2001/02.12.2015 г. в частта за разноските. Искането на страната за заплащане на съдебно – деловодни разноски следва да се остави без уважение, поради настъпилата процесуална преклузия и задължителните указания в т. 1 от ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС съобразно, които направеното искане за заплащане на разноски не е достатъчно за присъждането им ако отсъстват доказателства за реалното им извършване.

Предвид частичното отхвърляне на иска направените и претендирани разноски от страна на Т.Г. следва да се разпределят по съразмерност.

По разноските за настоящото производство:

Ответникът по жалбата Т.Г. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно представен списък и доказателства за направата им.

Наведеното възражение в молба вх. № 16085/06.06.2016 г. от страна на настоящия жалбоподател, съдът цени като възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото следва да се остави без уважение, тъй като претендираният размер от насрещната страна е съобразен с минималния размер, определен в чл. 7, т. 7, вр. с чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изложеното разбиране, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 697/16.03.2016 г. по в. гр. д. № 3179/2015 г. на Окръжен съд – гр. Варна, поправено с определение № 1935/05.08.2016 г. по същото дело.

ОСЪЖДА Етажната собственост на адрес: гр. Варна, кв. В., к-с „В.”, ул. „Св. К. и Е.” № 40, представляванa от председателя на УС на ЕС – И.Д.Г.,  ЕГН: ********** да заплати на Т.Л.Г., родена на *** г. в гр. Нотингам, Кралство Великобритания сумата в размер на 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

                  

                

                                              2.