Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 136/25.11.2019г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети ноември, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 507/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на М.М. *** против решение № 158/15.08.2019 г. по гр.д.№ 82/2019 г. на Окръжен съд – Разград в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен против Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ – за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лева, до предявения размер от 50000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявения иск.

         Въззивна жалба против решението в осъдителните му части - за присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, е подадена от Прокуратурата на РБ. Оплакванията са за неправилност, с искане за отмяна и за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 отЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от М.М. *** против Прокуратурата на РБ за присъждане на сумата от 50000 лева, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 219,ал.3, вр. ал.1 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 29/30.05. 2016 г. пo НОХД № 73/2014 г. на Окръжен съд - Разград, влязла в сила на 11.02.2017 г. и на сумата oт 4600 лева, ведно със законната лихва - обезщетение за имуществени вреди съставляващи адвокатско възнаграждение в рамките на наказателния процес.

Оспорвайки исковете, ответникът твърди липса на причинна връзка между воденото срещу ищеца наказателно преследване и претендираните неимуществени вреди; твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение по иска за имуществени вреди и съпричиняване от ищеца по отношение продължителността на наказателното производство; оспорва твърденията за медийна и публична разгласа.

От приложените писмени доказателства се установява, че с трудов договор № 133/09.09.2009 г. ищецът е назначен на длъжност „Главен специалист към дирекция „Евроинтеграция и екология“ в Община Лозница и до момента трудовото му правоотношение не е прекратено.

 C постановления от 11.03.2011 г. и от 21.06.2011 г. М.М.М. е привлечен като обвиняем пo ДП № 3M-B- 327/2009 г. на OД на МВР - Разград за престъпления пo чл. 219, aл. 3, вp. aл. 2, вр. aл. 1, вр, чл. 26, aл. 1 HK, с мерки за неотклонение „подписка" и забрана за напускане на пределите на РБ, за периода 11.05.2011 г. - 28.11.2013 г.

Text Box: ~-~Установява се, че прокуратурата трикратно е предавала ищеца на съд: с обвинителни актове от 28.12.2011 г., от 30.10.2012 г. и от 28.02.2014 г., като по първите два от тях образуваните дела са били прекратени от съда и върнати за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза.

По третия обвинителен aкт, вх. 829/09/28.02.2014 г. е образувано НОХД № 73/2014 г. на Окръжен съд – Разград, в рамките на което е постановена оправдателна присъда № 29/30.05.2016 г., като ищецът е признат за невинен пo възведеното обвинение пo чл. 219, aл. 3, вр. aл. 1, вр. чл. 20, aл. 2, вр. чл. 26, aл. 1 НК.

По протест на прокуратурата, с решение № 1/26.01.2017 г. пo ВНОХД № 373/2016 г. на Апелативен съд – Варна, присъдата на POC в оправдателната част по отношение на М.М. е потвърдена и е влязлa в cилa на 11.02.2017 г.

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е оправдан, като отговорността е обективна и безвиновна, а държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди, в случая - Прокуратурата на РБ.

Освен наличие на постановена оправдателна присъда, основание за атгажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ, ищецът следва да докаже действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.

При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди се прилага критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било повдигнато обвинение, обема на ограничаване на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който му се е отразило обвинението.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за доказаност на факта, че в резултат от образуваното наказателно производство, ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания - тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно неясното бъдеще. Повдигането на обвинение безспорно създава силни отрицателни емоции и може да повлияе зле на отношенията на лицето с неговите близки и роднини.

Показанията на свидетелите Ш.М. - майка на ищеца, Г. М. – негова съпруга и С.М. - негов брат установяват, че преди образуването на предварително производство, той бил весел и усмихнат, а след това бил постоянно разстроен, не можел да спи, отслабнал, затворил се в себе си, спрял да общува с приятели и познати, косата му побеляла и окапала, състарил се. Появили се здравословни проблеми, скърцал със зъби насън, бълнувал. Тъй като наказателното производство било медийно отразено, хората започнали да странят от ищеца, което продължило и след влизането в сила на оправдателната присъда.

Правилно съдът е кредитирал тези показания, преценявайки ги с оглед чл. 172 ГПК, тъй като те са последователни и непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.

Заключението на назачената съдебно-психологична експертиза, прието от съда за обективно и компетентно дадено установява, че в резултат от продължителното наказателно производство, М.М. е преживял силно огорчение, обида и безпокойство, усещал е уронване на авторитета и достойнството. Дискредитирането му и използването на неверни злепоставящи факти са го поставили в състояние на продължителен във времето силен стрес, т.нар. „хроничен стрес“, имащ потенциал да срине перспективата за развитие и професионална реализация на личността. В резултат от това са възникнали промени на поведенческо ниво - затвореност, социално отдръпване и лека депресия в периода 2011 г.- 2017 г., а оправдателната присъда е довела до известно снижаване на нервното му напрежение.

Преодоляването на подобни състояния зависи от индивидуалната поносимост и капацитет на лицето за справяне със стресогенни събития, като към момента на изготвяне на заключението М.М. е стабилизирал в голяма степен емоционалния дисбаланс, с остатъчни симптоми от лека депресивност и прекомерна тревожност. Тъй като ищецът е с изградена устойчива ценностна система, добра социална адаптация, работил е през цялото време и е получавал подкрепа от семейната и приятелска общност, състоянието му се определя като хронично стресово и нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма, но няма характеристиките на патологично, болестно състояние и на тревожно-депресивно разстройство.

Безспорно по делото е постановяването на оправдателна присъда спрямо ищеца и наличието на понесени от него неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания. Правилен е извода на съда, че наказателното производство е надвишило рамките на "разумния срок" по смисъла на 6 ЕКЗПЧОС и 22 НПК и това надвишаване не се дължи на процесуалното поведенеие на ищеца. Той е бил обвинен в извършването „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т.7 НК, тъй като за него е предвиденото наказание лишаване от свобода от две до осем години; наложена му е била мярка за неотклонение „подписка“, а за периода от 11.05.2011 г. до 28.11.2013 г. - забрана за напускане пределите на РБългария.

Безспорно е, че наказателното производство е било медийно отразено.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е съобразил както със събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и с отзвука на обвинението сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост, чест и достойнство и е приел, че справедливото обезщетение е в размер на сумата от 9000 лева.

Настоящата инстанция приема, че с оглед дадената широка гласност за образуваното наказателно производство и мащабите на населеното място – гр.Лозница, където ищецът и близките му живеят, понесените от него емоционални страдания не са оценени по справедливост. С оглед характера на страданията, описани по-горе, съдът намира, че понесените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат оценени общо в размер на 12000 лева. Обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата от 3000 лева, която сума да бъде присъдена от настоящата инстанция.

С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното в наказателното производство адвокатско нъзнаграждение, правилно съдът е приел, че ищецът е положил дължимата грижа при уговарянето му с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които да се положат за осъществяване на защитата. В частта му за присъдените имуществени вреди, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р      Е      Ш     И:

 

ОТМЕНЯ решение № 158/15.08.2019 г. по гр.д.№ 82/2019 г. на Окръжен съд – Разград в отхвърлителната му част, за сумата от 3000 лева и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ  на М.М. ***, сумата от 3000 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от 11.02.2017 г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда № 29/30.05. 2016 г. пo НОХД № 73/2014 г. на Окръжен съд -  Разград, влязла в сила на 11.02.2017г., на основание чл.2, ал.1,т.3,пр.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/15.08.2019 г. по гр.д.№ 82/2019 г. на Окръжен съд – Разград в останалите му обжалвани части.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                           2.