Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

201

гр.Варна, 21.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 05.11.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 508/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от М.И.Т., В.Н.Т. и И.М.Т. *** срещу решение № 262/09.07.2014 год по гр.д. № 477/2013 год на Окръжен съд Добрич, с което е уважен предявеният срещу тях от „Банка ДСК” ЕАД гр.София иск с правно осн. чл. 135 от ЗЗД и е обявен за недействителен по отношение на банката договора за дарение, сключен под формата на нот.акт № 37, т.I рег.№ 983, дело № 82/24.01.2012 год. на нотариус Ю. Д. с район на действие ДРС, вписан под № 160 на Нотариалната камара, по силата на който М.И.Т. с ЕГН ********** и В.Н.Т. с ЕГН ********** са прехвърлили безвъзмездно на И.М.Т. с ЕГН ********** собствеността върху следните недвижими имоти:

-апартамент № 4 в гр.Добрич, ж.к.”Балик” бл.67 вх.Б ет.2 със застроена площ от 103,30 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, столова и кухненска ниша, сервизни помещения и балкони, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.619.400.2.4 в сграда с идентификатор 72624.619.400.2, построена в поземлен имот с идентификатор 72624.619.400 по кадастралната карта на гр.Добрич, ведно с изба № 4 с площ от 31,50 кв.м., ведно с изба № 10 с площ от 11,70 кв.м. и таванско помещение № 8 с площ от 28,70 кв.м. и 0.4609 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя

-гараж № 5 в гр.Добрич със застроена площ от 24,50 кв.м. с идентификатор 72624.619.400.2.108 по кадастралната карта на гр.Добрич, ведно с 0.00833% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 4,54 кв.м.

-поземлен имот – лозе в землището на с.Паскалево, общ.Добричка , ЕКАТТЕ 55511 с площ от 0,490 дка, имот № 032096

-УПИ - дворно място в с.Овчарово, общ.Добричка, с площ от 1040 кв.м., включено в парцел V, целия с площ от 1080 кв.м., пл.№ 139 в кв.29 по плана на с.Овчарово.

Изложени са съображения, че с атакуваната сделка не се увреждат интересите на банката-кредитор на първо място защото договорът за кредит е редовно обслужван, а също така е и обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, чиято стойност е достатъчна да покрие задълженията им по кредита.

В отговора на жалбата въззиваемата страна оспорва основателността й и моли за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД е преобразуващото право на кредитора да иска обявяване недействителността спрямо себе си на увреждащите го действия и сделки на длъжника, посредством които последният се е разпоредил с имуществени права от своя патримониум в полза на трето лице.

Първият съществен елемент от фактическия състав на Павловия иск е ищецът да притежава качеството на кредитор, т.е. да има срещу длъжника валидно и изискуемо вземане, което да не е погасено по някой от предвидените в закона способи.

В настоящия случай тази предпоставка е налице.

На 13.04.2006 год в гр.Добрич е сключен договор за банков кредит между „Банка ДСК” ЕАД и първите двама ответници в размер на 70 000 лв и срок на погасяване 300 месеца на равни месечни вноски по главницата, при 7,29% лихва за целия срок на договора, която се начислява върху неизплатената част от кредита и се дължи помесечно. За обезпечаване на вземането си кредиторът е вписал законна ипотека върху недвижимите имоти, за придобиването на които кредитът е бил отпуснат. Съгласно чл. 19.2 от договора при допускане на забава в плащанията на главница или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, отнася се в просрочие и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 пункта.

На това основание банката се е снабдила с изпълнителен лист, издаден на 17.09.2011 год по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4322/2011 год на Районен съд Добрич, с който длъжниците са осъдени да заплатят 67 239,56 лв – неизплатена главница за периода от 13.04.2006 год до 16.09.1011 год, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2011 год до окончателното й изплащане, 14 165,64 лв – договорна лихва върху главницата за периода от 29.01.2010 до 16.09.2011 год, 9 358,26 лв – наказателна лихва за периода от 10.03.2011 до 16.09.2011, както и разноските в размер на 1815,27 лв – държавна такса и 1257,36 лв – юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът има качеството кредитор с валидно възникнало и изискуемо вземане, за събирането на което е предприел действия по принудително изпълнение – образувано е изп.д. № 201273704001011 по описа на ЧСИ Лучия Тасева с рег.№ 373 и район на действие Окръжен съд гр.Добрич.

За основателността на иска по чл. 135 ЗЗД е необходимо наличието и на още една предпоставка, а именно – длъжникът да се е разпоредил с имуществото си във вреда на своя кредитор.

По делото е безспорно установено, че първият ответник и съпругата му са се разпоредили чрез безвъзмездна сделка със свой недвижим имот, притежаван в режим на СИО в полза на своята дъщеря. Договорът за дарение е сключен на 24.01.2012 год, т.е. след настъпване на изискуемостта на задължението по договора за кредит и след снабдяване на кредитора с изпълнителен лист за вземането си. Безвъзмездният характер на сделката обуславя категоричния извод, че с нея имуществото на длъжника е намалено, тъй като липсва насрещна престация или друга заместваща облага, която да послужи за удовлетворение на кредиторите.  

Наред с това, санкцията на чл.135 ЗЗД е обвързана и с изискването за знание за увреждането у страните по оспорената сделка. То трябва да съществува в момента на сключването й, а в случая такова е налице. Първите двама ответници и дарители по сделката са знаели, че дължат на ищеца по договора за кредит, а знанието у насрещната страна по сделката се предполага по силата на чл. 135 ал.2 ЗЗД предвид родствената връзка между тях. Презумпцията за знание не е била оборена в хода на процеса. Разпореждайки се чрез дарение в полза на своята дъщеря, длъжниците съзнателно са намалили имуществото си, което съгласно чл. 133 от ЗЗД е предназначено да служи за общо обезпечение на кредитора.

Неоснователно е оплакването на въззивниците, че с атакуваната сделка не се увреждат интересите на кредитора, тъй като той би могъл да се удовлетвори от стойността на ипотекирания имот, послужил като обезпечение по кредита и върху който е насочено вече принудително изпълнение.

От удостоверение изх.№ 16841/02.06.2014 год на съдебния изпълнител се установява, че по делото са проведени четири публични продажби на ипотекирания имот, обявени за нестанали поради липса на постъпили наддавателни предложения. Началната цена на четвъртата по ред публична продан е била 48 254 лв. Без значение е каква е била оценката на този имот към момента на сключване на договора за банков кредит, а дали цената, която би се получила при насочване на принудително изпълнение ще бъде достатъчна да удовлетвори кредитора. В случая е очевидно, че вземането е в размер значително по-голям от началната цена на последната нестанала публична продан.

Неоснователно е и възражението на въззивниците, че липсва увреждане поради обстоятелството, че кредитът се обслужва от тях. По делото е безспорно установено, че именно неизпълнението на ответниците е дало основание за снабдяване на кредитора с изпълнителен лист срещу тях. Погашенията, извършени след завеждането на иска не заличават последиците на настъпилата предсрочна изискуемост, а и техният размер не е достатъчен за погасяване на дълга.  

С оглед казаното, настоящият състав намира, че постановеното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2550,98 лв, съгласно представения списък на разноските, който не е оспорен от въззивниците.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/09.07.2014 год по гр.д. № 477/2013 год на Окръжен съд Добрич

ОСЪЖДА М.И.Т. с ЕГН **********, В.Н.Т. с ЕГН *********** – двамата с постоянен адрес *** , и И.М.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19, разноски за тази инстанция в размер на 2550,98 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)