ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

655

 

Гр.Варна,01.10.2015 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 01.10.2015 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 509 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 509/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на „Синод –К” ЕООД, „Свебо-С” ЕООД, Е.Г.Б. и С.Н.Б. против определение № 138/21.05.2015 г., постановено по в.гр.д. 119/2015 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата им против извършения, с протокол от 30.03.2015 г. на частен съдебен изпълнител Г. Г. по изпълнително дело № 20107670401637, въвод във владение на недвижим имот, находящ се в гр.Силистра, ул.„Петър Бояджиев”.

Жалбоподателите са изложили оплаквания за неправилност на определението на окръжния съд, поради противоречието му със закона, доколкото същият погрешно извършил преценката по допустимостта на жалбата, съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.5 от ГПК, вместо по чл. 435, ал. 2 от ГПК. Настоявали са, че в случая се касаело до ненадлежно изпълнение, което било идентично с „неуведомяване за надлежно изпълнение” и съответно предвидено като възможност за обжалване действията на съдебния изпълнител. Молили са за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на окръжния съд за разглеждане на жалбата им.

Взискателят „Банка Пиреос България” АД е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата по съображения за недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовна е и допустима, поради което тя подлежи на разглеждане.

Жалбоподателите имат качеството на длъжници по изпълнителното дело, образувано по молба на „Банка Пиреос България” АД за принудително събиране на парично задължение. Изпълнението е било насочено срещу ипотекиран в полза на банката недвижим имот на длъжниците и след проведена публична продан е бил възложен на купувач.

Жалбата на длъжниците пред окръжния съд е била насочена срещу действието на съдебния изпълнител  от 30.03.2015 г. - въвод във владение на имота. Оплакванията им са, че въводът е бил извършен преди влизане в сила на постановлението за възлагане и при липсата на доказателства за заплатени от купувача такси за прехвърлянето и за въвода и за вписано постановление и при неизяснен произход на средствата за цената на имота.

Новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/, а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания. Затова, в качеството на длъжници, настоящите жалбоподатели са могли да обжалват, съгласно чл. 435, ал.2 ГПК, постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването им от имот, поради това, че не са уведомени надлежно за изпълнението, а според ал.3 - постановлението за възлагане, което може да се обжалва само от лице, внесло задатък, както и от длъжника, респ. съпруга недлъжник по силата на чл. 503, ал.3 ГПК, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършена надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. На обжалване подлежи и разпределението съгласно чл. 462 ГПК.

Настоящата хипотеза, при която се обжалва въвода във владение, не попада измежду изброените по –горе действия на съдебния изпълнител, които длъжниците могат да обжалват и следователно жалбата срещу въвода е недопустима. Тя изобщо не може да бъде квалифицирана и като жалба срещу насочването на изпълнението, поради ненадлежно уведомяване за изпълнението, защото относими към подобна хипотеза твърдения, изобщо не са излагани в жалбата пред окръжния съд, а и в настоящата жалба. Затова и оплакванията в тази връзка, са неоснователни.

Въводът във владение в хипотезата на чл. 435, ал.5 от ГПК може да се обжалва само от трето лице, каквото качество жалбоподателите нямат, а съгласно чл. 498, ал.2 от ГПК въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и то може да се брани само с иск за собственост.

С оглед изложените съображения, жалбата пред окръжния съд, насочена срещу извършения от частния съдебен изпълнител въвод във владение на имота, е била недопустима и като е прекратил производството по нея, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Поради изложеното,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 138/21.05.2015 г., в.гр.д. 119/2015 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: