Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

183

 

24.11.2016 г.,  гр. Варна

 

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на втори ноември, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

       ЧЛЕНОВЕ:  Петя Петрова           

                         Мария Маринова

                   

                                                     

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 509 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.А.С. и Д.Р.С., подадена чрез адв. Б.Б., против решение № 95/18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 460/2014 г. на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е унищожен договорът за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот-дворно място,цялото с площ от 1 545 кв.м по документ за собственост, а по скица с площ от 1 582 кв.м,находящ се на ул.”Черно море” №1 в с.Кранево,общ.Балчик,обл.Добрич,представляващ имот с идентификатор 39459.502.156 по кадастралната карта на селото /стар идентификатор парцел VІІІ, пл.№345 кв.18, при граници/съседи на имота-имоти с идентификатори 39459.502.314, 39459.502.157, 39459.502.387, 39459.502.386 и 39459.502.311, както и 1/2 ид.ч. от построените в дворното място сгради-жилищна сграда, цялата със застроена площ по скица от 90 кв.м,състояща се от приземен етаж от четири стаи,кухня,коридор,санитарен възел и килер,и първи етаж от четири стаи и коридор-сграда с идентификатор 39459.502.156.1 по кадастралната карта на с.Кранево; заведение за обществено хранене-„Пицария”, цялото със застроена площ от 73 кв.м, състоящо се от търговско помещение,складови и подготвителни помещения, съставляващи сгради с идентификатор 39459.502.156.3 и 39459.502.156.7 по кадастралната карта на селото; заведение за обществено хранене -„Ресторант-градина”, цялото със застроена площ по скица от 341 кв.м, състоящо се от търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, представляващо сгради с идентификатор 39459.502.156.4, 39459.502.156.5 и 39459.502.156.6 по кад.карта, сключен на 16.08.2013 г. между Божидар А.С.,б.ж.на гр.Варна, в качеството на продавач и В.А.С. от гр.Варна в качеството на купувач по време на брака му с Д.Р.С., обективиран в нотариален акт №191,т.ІХ,рег.№4181,д.№562/2013 г. на нотариуса Обретен Обретенов с район на действие Балчишки районен съд, поради сключването му от продавача поради крайна нужда при явно неизгодни условия по смисъла на чл.33 ал.1 от ЗЗД; В ЧАСТТА, с която жалбоподателите са осъдени да върнат /предадат/ на основание чл.34 от ЗЗД на Д.Б.С. и А.Б.С. прехвърления по унищожения договор за покупко-продажба от 16.08.2013 г., недвижим имот, както и в ЧАСТТА, с която са осъдени да заплатят на Д.Б.С. и А.Б.С. сумата от 2 303,34 лв. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, както и да заплатят по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса по уважените искове в размер на 755,68 лв.

Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като са молили за отмяната му в обжалваните части и за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Изложили са съображения, че окръжният съд, поради неправилна оценка на доказателствения материал, достигнал до погрешни правни изводи за наличие на предпоставките по чл. 33, ал.1 от ЗЗД, а именно: състояние на крайна нужда, което принуждава субекта да сключи сделката, наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Поради неоснователността на иска по чл. 33, ал.1 от ЗЗД, такъв се явявал и обусловения от изхода му иск по чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по договора.

Д.Б.С. и А.Б.С., са подали писмен отговор чрез адв. В.В., с който са оспорили въззивната жалба на другата страна и по изложени подробни съображения за правилността на  решението на окръжния съд в обжалваната му част, са молили за неговото потвърждаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовна е (в т.ч. държавната такса за въззивното производство е по 188,92 лв. за всеки иск и тя е внесена) и допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за изцяло валидно и допустимо в обжалбаната му част, а по правилността, с оглед събраните по делото доказателства, наведените оплаквания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред окръжния съд искове, решението по които е предмет на въззивната проверка, са от Д.Б.С. и А.Б.С. срещу В.А.С. и Д.Р.С. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот-дворно място, цялото с площ от 1 545 кв.м по документ за собственост, а по скица с площ от 1 582 кв.м, находящ се на ул.”Черно море” №1 в с.Кранево, общ.Балчик, обл.Добрич, представляващ имот с идентификатор 39459.502.156 по кадастралната карта на селото, както и 1/2 ид.ч. от построените в дворното място сгради-жилищна сграда, цялата със застроена площ по скица от 90 кв.м. с идентификатор 39459.502.156.1 по кадастралната карта на с.Кранево; заведение за обществено хранене-„Пицария” ,цялото със застроена площ от 73 кв.м. с идентификатор 39459.502.156.3 и 39459.502.156.7 по кадастралната карта на селото; заведение за обществено хранене - „Ресторант-градина”, цялото със застроена площ по скица от 341 кв.м, състоящо се от търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, представляващо сгради с идентификатор 39459.502.156.4, 39459.502.156.5 и 39459.502.156.6 по кад.карта, сключен между наследодателя на ищците Божидар А.С. в качеството на продавач и ответника В.А.С. в качеството на купувач по време на брака му с Д.Р.С., обективиран в нотариален акт №191,т.ІХ,рег.№4181,д.№562/2013 г. на нотариуса Обретен Обретенов с район на действие БРС, поради сключването му поради крайна нужда при явно неизгодни условия по чл.33 от ЗЗД, както и по чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответниците да върнат на ищците полученото по договора /прехвърления недвижим имот, описан по-горе - 1/2 ид.ч. от поземлен имот и сгради/. Основанието на крайна нужда и явно неизгодни условия, ищците са обосновали с твърдения, че към датата на сключване на договора продавачът (техен баща) бил прекратил търговската си дейност, бил безработен, нямал доходи и имущество, от което да се издържа, а имал здравословни проблеми-увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия и пареза на долни крайници, налагащи болнично и евентуално хирургично лечение. Същият бил с прекъснати здравноосигурителни права и имал нужда от средства за възстановяването им. Имал и задължения към НАП. Бил ипотекирал идеални части от придобит в СИО апартамент като обезпечение по договор за кредит. Същият имал належаща нужда от парични средства, което довело до сключване на процесния договор при крайна нужда и явно неизгодни условия предвид изключително ниската продажна цена по сделката.

Ответниците са оспорили исковете и са молили за отхвърлянето им,  поради липсата на предпоставките по чл. 33 ЗЗД, а чл. 34 от ЗЗД като обусловен от първия. Договорът не бил сключен при крайна нужда от продавача, тъй като до 2010 г. Б. С. имал доходи от получаван наем /по 20 000 лв годишно/ от процесните пицария и ресторант, а през периода 2010 г.-2013 г. самият Б. С. заедно със синовете си - ищците по делото са стопанисвали пицарията и са реализирали печалба, което обуславяло извод, че той не се е намирал в тежко материално положение. При преценка неизгодността на условията по сделката, освен съпоставката между уговорената цена и данъчната оценка, следвало да се вземе предвид, че продавачът и купувачът са братя и съсобственици на имота в с.Кранево, придобит от тях по силата на дарение от родителите им, поетото от ответниците задължение за гледане на последните, както и допълнителното заплащане на сумата от 10 180 лв по банкова сметка *** Д. Б.С..

От събраните по делото удостоверения, се установява, че ищците по делото, А.Б.С. и Д.Б.С. са наследници по закон /низходящи/ на Б. А.С., който е починал на 15.02.2014 г., а съпругата на наследодателя им - тяхна майка Валя Павлова С. е починала преди съпруга си на 07.09.2010 г. Б.А.С. и ответникът по делото В.А.С. са братя. На 11.11.2003 г. двамата братя са надарени от своите родители А.С. В. и Д.В.С. с процесния недвижим имот в с.Кранево, общ.Балчик, включващ дворно място и построени върху него сгради /жилищна сграда, заведение за обществено хранене „Ресторант-градина” и заведение за обществено хранене „Пицария”/ в равни квоти – по 1/2 ид.ч. за всеки. На 16.08.2013 г. между наследодателя на ищците Б.А.С. в качеството на продавач и ответника В.А.С. в качеството на купувач е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №191,т.ІХ,рег.№4181,д.№562/2013 г. на нотариуса Обретен Обретенов /лист 7 от делото/, по силата на който първият е прехвърлил на втория по време на брака му с ответницата Д.Р.С. собствената си 1/2 ид.ч. от имота, при цена от 15 000 лв. при уговорка за плащане от купувача на продавача по банков път в седемдневен срок от сключване на договора. Цената е била платена в същия ден, по банков път, по сметка на продавача.

Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Фактическият състав на това основание за унищожаемост  включва следните юридически факти или елементи: 1. един от участниците в сделката по време на сключването й да се намира в състояние на крайна нужда. Последното не представлява всяко състояние на обикновено имуществено притеснение. За да прерасне имущественото затруднение в крайна нужда, е необходимо то да да отговаря на следните изисквания: да е налице недостиг или липса на средства за покриване на лични или семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица; този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето, като в резултат на него то да вземе решение за сключването на съответната сделка. С други думи, този натиск трябва да е от такова естество, че без него лицето не би сключило сделката или не би се задължило при същите условия – сделката би имала друго съдържание. 2. явно неизгодни условия на сключената сделка за страната, намираща се в крайна нужда. Необходимо е да е налице сериозно несъответствоие (значителна разлика) между реалните условия, при които може да се сключи сделката при нормална обстановка, и конкретните условия, при които тя е сключена. 3. Причинна връзка между състоянието на крайна нужда и сключването на сделката при явно неизгодни условия. Такава връзка е налице, когато волята на лицето за сключването на сдлекта не е формирана свободно, а под натиска на затрудненото положение, в което се намира. Нарушената свобода на волеобразуването придобива обаче правна релевантност само в случай, че условията на сключеното съглашение са явно неизгодни  за волеизявяващия. Само съвкупното наличие на крайна нужда, в резултат на която се сключва сделка при явно неизгодни условия, обуславя опорочаване на волеизявлението  и води до унищожаемост. Ето защо ако сделката е сключена, без да са налице условията на крйна нужда или дори и при тяхното наличие, ако насрещните престации по нея са явно несъответстващи – тогава тя ще бъде напълно действителна.

В случая, наличието на крайна нужда на продавача при сключването на сделката не е налице, като този извод се налага от следното:

Установява се от показанията на всички разпитани по делото за тези обстоятелства свидетели, а и в тази насока е и признанието на ищеца Д.С. (на л. 249 и сл.), че от 2010 г. до 2013 г. включително и в периода на сключване на процесния договор (16.08.2013 г.), Б.С. и двамата му синове са упражнявали търговска дейност, стопанисвайки пицарията в имота в с.Кранево, чрез дружеството на ищеца Д.С. („Електра -2” ЕООД). Преди това, от 2004 г. до 2010 г. двамата братя съсобственици на имота (Б. и В. С.), отдавали пицарията под наем на свидетеля Н.О., който разпитан по делото, е посочил, че плащал наем за нея за сезон по 23 000 лв., като парите предавал на  майката на двамата братя Д., която ги разпределяла. Имотът се намирал в центъра на курортното селище и пицарията винаги работела добре, включително и в периода 2010 -2013 г., като в тази насока са показанията на свидетеля Н.О. (който в този период наел заведение за хранене точно срещу пицарията), както и на свидетелката М.Б. (която работела в близкия тото пункт). Още докато била жива съпругата на Б. С. – В.С., семейството заедно с двамата си синове, се върнало в с.Кранево, за да работят пицарията. Преди смъртта на В., те имали добро финансово положение, много добре изглеждали, били „абсолютно задоволени отвсякъде”, като давали и пари назаем (св. Б.), занимавали се с бизнес, имали ресторант, първо голям, а после и малък, който работел и зимата и магазин, всички в центъра на село Кранево (св. Ж.Т. – съседка, работила през 20102 г. на сергия точно пред пицарията, а през 2013 г. продавала сладолед отсреща). Всички свидетели единодушно са сочили, че Б. С. тежко понесъл загубата на съпругата си В., която починала през есента на 2010 г. (07.09.2010 г.), като след това той много се променил, загубил желание за живот, започнал често да злоупотребява с алкохол, занемарил се. Докато стопанисвали пицарията, включително и към сключването на сделката на 16.08.2013 г., той преимуществено живеел в къщата (в двора с пицарията и ресторанта) в с.Кранево, обитавана и от родителите му. Тъй като имал желание да работи и независимо, че не се справял добре, синът му Д. го оставял в пицарията (свидетелката Ж. Т.), той отварял сутрин и почиствал (св. Б., св. Н. О.), приемал стока и вечер затварял пицарията (св. Н.О.). По традиция в семейството, доходите от пицарията били предавани на баба Д. (майката на Б. и В. С.), която ги разпределяла и давала на всички (св. М.Б., св. Ж. Т.). Въпреки, че по делото не е устовено каква е била конкретно печалбата на семейството от дейността на пицарията към датата на сделката (16.08.2013 г.), от данните по делото за местоположението й на комуникативно място в куроротното селище, че същата е била разработена като печелившо заведение и преди поемането й от семейството на прехвърлителя и само за наем предходният наемател свидетелят Н.О. е заплащал по 23 000 лв. за сезон, че тя винаги е работела добре и дори през пролетта на 2012 г. ищците са й направили ремонт за предстоящия сезон (св. П.П., св. В.Р., св.Ж. Т.), а и от признанието на ищеца Д.С., че за 2012 г. е платил данък за дейността в нея около 2 000 лв. и е имал печалба около 5 000 лв. (като се отчете и заинтересоваността му като страна по делото от изхода на спора и в тази връзка интереса да посочи по-малка сума), както и липсата на данни по делото, някой от семейството в този период да е споделял пред свидетелите за загуби от тази дейност (изнесеното от свидетелката Б., че имали проблеми, са от споделеното пред нея от възрастните родители на страните по сделката, след смъртта на Б.С. през 2014 г. и след влошаване на отношенията им с ответника В.С. и затова не могат да бъдат опора за извод в обратна насока), се налага извод, че от работата на пицарията семейството е разполагало със средства за издръжката си. Както бе посочено, всички пари са били разпределяни от бабата на ищците Д., като пари за издръжка от дейността на заведението, независимо от неговия принос, е получавал и прехвърлителят Б.С.. Няма данни по делото и никой от свидетелите не е сочил, че към датата на сделката през 2013 г., Б.С. да е бил изоставен от близките си, да не е можел да разчита на тях в ежедневието си и да не е разполагал със средства за издръжката си. Напротив, данните сочат, че той е обитавал къщата в с.Кранево с родителите си, бил е съсобственик в работещата пицария, стопанисвана съвместно със синовете му, близките му са били загрижени за него и е получавал от тях морална и финансова подкрепа.

Освен отчуждения имот, към датата на сделката прехвърлителят е притежавал единствено, в съсобственост със синовете си, идеална част от жилище от 124, 71 кв.м. по ул. „Цариброд” в гр.Варна, което жилище е било ипотекирано в полза на банка, за обезпечаване на теглен от „Електра -2” ЕООД, представлявано от ищеца Д.С., кредит от 30 000 евро за оборотни средства, със срок за издължаване от 120 месеца (10 години). В близък период, месеци преди сделката, на 18.01.2013 г., Б.С. е продал идеалната си част от около 15 дка земеделски земи в с. Векилски, притежавани в съсобственост с още три лица. Останалите имоти, включително две жилища в централната част на гр.Варна и земеделски земи, също в съсобственост с още три лица, са били продадени в по-отдалечен период от време, съответно 2002 г. и 2010 г.

Писмените доказателства за задължения на продавача към 16.08.2013 г. са за неплатена сметка за електроенергия на ЕТ „Божидар С.” и за задължение към НАП за здравно осигуряване.

Задължението за електроенергия е по фактура от 31.07.2013 г. за сумата от 512,69 лв. (л.27 от делото), чийто падеж за плащането е бил на 27.08.2013 г. и не е настъпил към датата на сделката, а освен това след сделката са натрупани още задължения по фактури до 19.10.2013 г., които към 03.01.2014 г. не са били платени. Следователно това задължение не може да бъде определено като обстоятелството, поставящо продавача в спешна и неотложна нужда от средства.

Другото задължение е възникнало, след подаване на декларация от прехвърлителя на 20.08.2013 г. за заплащане на здравни осигуровки за период от 01.02.2008 г. до 14.02.2014 г. включително, и е в размер на сумата от 512,45 лв. Задълженията са били в минимални размери в рамките от 7,10 лв. до 16,80 лв. и касаят и много стари периоди, в които прехвърлителят е развивал печеливш бизнес (според обсъдените по-горе свидетелски показания), поради което неплащането им не може да бъде свързано с финансова невъзможност в тези предходни периоди, а с личния избор на лицето. Доколкото, обаче продавачът е имал нужда от лечение, те е следвало да бъдат платени преди това. Заболяването на Б.С., който е бил на 57 години, според приложената медицинска документация, е „увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радиколупатия” и той е постъпил за лечение в МБАЛ „Света АННА” в периода от 11.09.2013 г. до 02.10.2013 г. (т.е. в близък период след сделката). Извършени са му били множество изследвания и консултации, но без оперативна интервенция (видно от епикризата), които с изключение на потребителска такса от 58 лв., са били заплатени изцяло от НЗОК. По делото няма доказателства за други плащания във връзка с лечението на продавача. Това означава, че сумата за лечението му е в размер на 570,45 лв. Както беше посочено по-горе, дори и приет за неотложен този разход за лечение, задължение в този минимален размер, при обсъдените по-горе доказателства за наличието на средства за издръжка и при подкрепата от близките, включително и финансова, не може да обоснове такава крайна нужда, че лицето се чувства притиснато да продаде имота си при посочените условия.

Обстоятелствата, че при изповядване на сделката той е бил придружен от сина си Д., от който е получавал помощ и подкрепа и който се занимава с търговска дейност и с бизнеса с пицарията и има опитността на образован човек, носел е подготвените предварително документи за продажбата, говорили са спокойно с другата страна (в тази насока показанията на нотариуса - свидетеля О.О.), не обосновават извод, че именно заради предстоящото лечение (разход от 570,45 лв.) продавачът е бил крайно принуден да сключи сделката при конкретните условия. Нещо повече, сам ищецът в съдебно заседаниие от 10.06.2015 г. (на л. 336 при разпита на св. О.) е намекнал за привидност на уговорките по договора и наличие на заемни отношения между баща му и чичо му и за обезпечение с имота, предмет на сделката, което е противовес с поддържаните твърдения за  крайна нужда, поради липсата на средства за лечението.

Ищците не са твърдяли в исковата молба, че състояние на крайна нужда за прехвърлителя е възникнало, вследствие недостиг от парични средства за погасяване на кредита на дружеството „Електра-2” ЕООД, представлявано от Д.С. и обезпечен с ипотека върху жилището му. Независимо от това, обаче такова не е и налице, защото по делото няма доказателства, че този кредит е бил предсрочно изискуем и се е налагало спешното му погасяване, поради угроза от изпълнение върху имота, а и остатъка от този кредит в размер на 23 918,16 евро е бил погасен не със средства от процесната сделка на 16.08.2013 г., а със средствата от продажба на жилището, което е станало едва на 05.10.2015 г. (нотариален акт на л.605 от делото).

Доколкото по делото не е установено обстоятелство на недостиг на парични средства за конкретна, нетърпима, жизнено присъща и наложителна нужда, която да бъде квалифицирана като крайна и само поради това, продавачът притиснат от нуждата да е сключил сделката при тези условия, не са налице две от предпоставките  за уважаване на иска по чл.33, ал.1 от ЗЗД .

Не е достатъчно, сделката да е сключена при явно неизгодни условия, каквито в случая са налице, предвид значителното разминаване между пазарната стойност на продавания имот от 46 651 лв. (съгласно компетентното, обосновано и  безпристрастно заключение на вещите лица по повторната съдебно –техническа експретиза с участието на три вещи лица, което съдът напълно кредитира) и продажната цена от 15 000 лв. Твърденията на ответниците за относителна симулация на цената и плащане на допълнителна сума от 5 000 лв. и 5 180 лв. след сделката и по сметка на единия от синовете на прехвърлителя (ищеца Д.С.), както и на включени уговорки за издръжка и гледане на родителите на прехвърлителите от купувача, не са доказани. Независимо, че този елемент от фактическия състав по чл. 33 от ЗЗД е налице, при липсата на останалите предпоставки, договорът не може да бъде унищожен.

С оглед изложените съображения, искът по чл. 33, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като обусловен от него, на отхвърляне подлежи и искът по чл.34 от ЗЗД за връщането на имота, предмет на унищожаемата сделка.

Решението на окръжния съд, в обжалваната му част, с която са уважени исковете по чл. 33 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД, като постановяващо уважаване на исковете е неправилно и подлежи на отмяна и вместо това исковете следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода от спора, решението следва да бъде отменено и в частта на осъждането на В. и Д. С. за сумата от 2 303,34 лв. – разноски за уважената част от исковете на Д. и А. С., както и за сумата от 755,68 лв. – дължима държавна такса по сметка на ДОС по уважените искове. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Д. и А. С. следва да заплатят на В. и Д. С. сумата от 2 000 лв., представляваща разноските на ответниците за заплащане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата от 377,84 лв. – сторени разноски за заплащане на държавна такса за въззивната инстанция.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 95/18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 460/2014 г. на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е унищожен договорът за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот-дворно място,цялото с площ от 1 545 кв.м по документ за собственост, а по скица с площ от 1 582 кв.м,находящ се на ул.”Черно море” №1 в с.Кранево,общ.Балчик,обл.Добрич,представляващ имот с идентификатор 39459.502.156 по кадастралната карта на селото /стар идентификатор парцел VІІІ, пл.№345 кв.18, при граници/съседи на имота-имоти с идентификатори 39459.502.314, 39459.502.157, 39459.502.387, 39459.502.386 и 39459.502.311, както и 1/2 ид.ч. от построените в дворното място сгради-жилищна сграда, цялата със застроена площ по скица от 90 кв.м,състояща се от приземен етаж от четири стаи,кухня,коридор,санитарен възел и килер,и първи етаж от четири стаи и коридор-сграда с идентификатор 39459.502.156.1 по кадастралната карта на с.Кранево; заведение за обществено хранене-„Пицария”, цялото със застроена площ от 73 кв.м, състоящо се от търговско помещение,складови и подготвителни помещения, съставляващи сгради с идентификатор 39459.502.156.3 и 39459.502.156.7 по кадастралната карта на селото; заведение за обществено хранене -„Ресторант-градина”, цялото със застроена площ по скица от 341 кв.м, състоящо се от търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, представляващо сгради с идентификатор 39459.502.156.4, 39459.502.156.5 и 39459.502.156.6 по кад.карта, сключен на 16.08.2013 г. между Б.А.С.,б.ж.на гр.Варна, в качеството на продавач и В.А.С. от гр.Варна в качеството на купувач по време на брака му с Д.Р.С., обективиран в нотариален акт №191,т.ІХ,рег.№4181,д.№562/2013 г. на нотариуса Обретен Обретенов с район на действие Балчишки районен съд, поради сключването му от продавача поради крайна нужда при явно неизгодни условия по смисъла на чл.33 ал.1 от ЗЗД; В ЧАСТТА, с която жалбоподателите са осъдени да върнат /предадат/ на основание чл.34 от ЗЗД на Д.Б.С. и А.Б.С. прехвърления по унищожения договор за покупко-продажба от 16.08.2013 г., недвижим имот, както и в ЧАСТТА, с която са осъдени да заплатят на Д.Б.С. и А.Б.С. сумата от 2 303,34 лв. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, както и да заплатят по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса по уважените искове в размер на 755,68 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявените от Д.Б.С. с ЕГН ********** *** и А.Б.С. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес *** чрез адв.В.В. от САК, срещу съпрузите В.А.С. с ЕГН ********** и Д.Р.С. с ЕГН **********,*** искове: -  по чл. чл.33 ал.1 от ЗЗД за унищожение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот-дворно място, цялото с площ от 1 545 кв.м по документ за собственост, а по скица с площ от 1 582 кв.м,находящ се на ул.”Черно море” №1 в с.Кранево,общ.Балчик,обл.Добрич,представляващ имот с идентификатор 39459.502.156 по кадастралната карта на селото /стар идентификатор парцел VІІІ, пл.№345, кв.18/,при граници/съседи на имота-имоти с идентификатори 39459.502.314, 39459.502.157, 39459.502.387, 39459.502.386 и 39459.502.311, както и 1/2 ид.ч. от построените в дворното място сгради-жилищна сграда, цялата със застроена площ по скица от 90 кв.м,състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор-сграда с идентификатор 39459.502.156.1 по кадастралната карта на с.Кранево; заведение за обществено хранене-„Пицария”, цялото със застроена площ от 73 кв.м, състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, съставляващи сгради с идентификатор 39459.502.156.3 и 39459.502.156.7 по кадастралната карта на селото; заведение за обществено хранене-„Ресторант-градина”, цялото със застроена площ по скица от 341 кв.м., състоящо се от търговска зала,кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси,представляващо сгради с идентификатор 39459.502.156.4, 39459.502.156.5 и 39459.502.156.6 по кад.карта, сключен на 16.08.2013 г. между Б.А.С., б.ж.на гр.Варна, в качеството на продавач и В.А.С. от гр.Варна в качеството на купувач по време на брака му с Д.Р.С., обективиран в нотариален акт №191,т.ІХ,рег.№4181,д.№562/2013 г. на нотариуса Обретен Обретенов с район на действие Балчишки районен съд, поради сключването му от продавача поради крайна нужда при явно неизгодни условия; - по чл. 34 от ЗЗД за осъждането на В.А.С. с ЕГН ********** и Д.Р.С. с ЕГН **********, да върнат /предадат/ на Д.Б.С. с ЕГН ********** и А.Б.С. с ЕГН **********, прехвърления по договора за покупко-продажба от 16.08.2013 г., обективиран в нотариален акт №191, т.ІХ, рег.№4181, д.№562/2013 г. на нотариуса Обретен Обретенов с район на действие Балчишки районен съд, недвижим имот.

ОСЪЖДА Д.Б.С. с ЕГН ********** *** и А.Б.С. с ЕГН ********** *** (със съдебен адрес *** чрез адв.В.В. от САК), да заплатят на В.А.С. с ЕГН ********** и Д.Р.С. с ЕГН **********,*** сумата от 2 000 лв., представляваща сторени разноски за адвокатска защита в производството пред първата инстанция, както и сумата от 377,84 лв. – сторени разноски за заплащане на държавна такса за въззивната инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: