Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 183/07.12.2017г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

         

при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 509/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община – Шумен срещу решение № 125/27.07.2017 г. по гр.д.№ 60/2017 г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която е уважен иска, предявен от М.Н.Т. за сумата от 22000 лева – неимуществени вреди, в резултат от падане на тротоар в гр.Шумен на 20.02.2016 г., на основание чл.49, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск. При условията на евентуалност е направено искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение в съответствие с чл.52 от ЗЗД.

 В подаден писмен отговор пълномощникът на ищцата оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Подадена е насрещна въззивна жалба от М.Н.Т. срещу същото решение в отхвърлителната му част – за сумата от 8000 лева. Оплакванията са за неправилност, с молба за отмяна и за уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди в предявения размер от 30000 лева.

В частта, с която са присъдени претендираните имуществени вреди, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивните жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД от М.Н.Т. *** за заплащане на сумата от 30000лв. - обезщетение за неимуществени вреди и на сумата от 2110.00 лв. – имуществени ни вреди, претърпени в резултат от падане на тротоар на 20.02.2016г., ведно със законната лихва и разноските по делото.

Оспорвайки исковете, ответникът твърди липса на причинна връзка между състоянието на тротоара и получените от ищцата увреждания; евентуално навежда доводи за уважаването им в по-нисък размер.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че ищцата е била приета на лечение в „МБАЛ-Шумен” АД за периода  22 - 29.02.2016 г. с диагноза счупване на раменната кост, закрито, двустранно, като на 24.02.2016 г. е претърпяла операция за наместване на фрактура с вътрешна фиксация.

По делото са събрани гласни доказателства, установяващи, че счупването е станало в резултат от падане на тротоар в гр.Шумен, пред бистро „При Дилян- след спъване в стърчаща тротоарна плочка. Свид. Д. Д. – очевидец на падането установява състоянието на плочките - разместени, надигнати-стърчащи и влъбнати, не на едно ниво, което е причинило спъването на ищцата.

Свид. Н.У., която вървяла с ищцата по тротоара, установява, че пътят бил сух, а ищцата не залитала и не оплаквала от такива симптоми. Тя, и свид. Д.Ц. и М.К. установяват, че  в в резултат от счупването пострадалата изпитвала силни болки, не можела да се храни и да ходи сама в тоалетната, да спи от шок и болка, страхувала се да излиза без придружител. В ежедневието имала нужда от чужда помощ и била обгрижвана от сестра си около седмица, а около два месеца – от друга жена. Не  можела да се облича и къпе сама, дрехите и били сразяни, за да може да се облича. Преди падането била енергичен и здрав човек, движела се и ходела на дълги разстояния и в планината, правела гимнастика и не залитала при ходене. 

Назначената СМЕ се установява, че на 20.02.2016г. при падане ищцата е получила счупване на двете раменни кости в проксималната им част; поради естеството на счупване се наложило да бъде извършено оперативно наместване с вътрешна фиксация с ортопедични импланти на двете раменни кости на 24.02.2016г. в МБАЛ-Шумен АД. Постоперативният период  протекъл без усложнения  и раните са зарастнали първично. Пациентката била изписана и е продължила рехабилитацията си в амбулаторни условия. От амбулаторните листи установява, че оплакванията от световъртеж и нарушение на устойчивостта били констатирани на 10.08.2018 г., с изписана медикаментозна терапия от специалист-невролог. Не е изписано помощно средство при ходене. Заболяването захарен диабет е констатирано за първи път на 1.06.2016г. В приложената медицинска документация нямало данни за хронична бъбречна недостатъчност. В с.з вещото лице уточнява, че за подобни фрактури обездвижването е около месец, след което започва рехабилитация. При ищцата обемът на движенията на горните крайници бил  възстановен до около 80 %. За доказване на риска от счупване било необходимо извършване на остеодензитометрия, каквата на ищцата не е правена преди счупването. През първите две седмици тя е имала болки от операцията. На двете раменни кости на ищцата имало поставени импланти, които не били премахнати. Препоръчително било да се извършват периодично курсове по рехабилитация .

Въз основа на правилно приетата за установена фактическа обстановка, съдът е направил правилен извод за основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Според § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, общинска собственост са и улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а съгласно чл.8 ал.3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост; от чл.31 произтича задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите - общинска собственост се управляват в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. Доколкото пешеходната зона, където е настъпило деянието е на територията на гр.Шумен и представлява публична общинска собственост, правилно съдът е приел, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за вредите от нея.

Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционнно-обезпечителната отговорност на ответната страна по чл.49 от ЗЗД -  причинените на ищцата вреди са в резултат на бездействието на длъжностни лица за изпълнение на задължения, произтичащи от закона - ремонтиране на повредената настилка на тротоара и поддръжка на уличната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние, а бездействието е в пряка причинна връзка с настъпилият вредоносен резултат. Община Шумен следва да заплати на пострадалата ищца претърпените от нея с бездействието вреди. 

Съдът е обсъдил направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и е приел същото за недоказано. Установява се от гласните доказателства, че преди инцидента ищцата се е движила бавно с приятелката си по тротоара, не е залитала и не е имала проблеми с походката. Напротив - била енергичен и активен човек, вървяла на дълги разстояния, по стълби и в планината. До момента на фрактурата няма доказателства за регистрирани прегледи от невролог с терапия на вестибуларният апарат; за остеопороза или друго  заболяване, което да е допринесло за настъпването на инцидента и за получените  травматични увреждания.

При правилно установена фактическа обстановка и изградени правни изводи, съдът е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Именно въз основа на вида на претърпените физически и психични страдания, резултат от травматични увреждания, начина и продължителността на лечението им и съпътстващите ги болки, дискомфорт, ограничения в нормалния й ритъм на живот, уплаха, безпомощност и притеснение, настоящата инстанция намира, че обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания следва да бъде определено в размер на 8000.00 лева. Този размер би компенсирал по справедливост страданията й в продължение на около два месеца, през които тя не е могла да се обслужва и грижи за домакинството си без чужда помощ; че понастоящем изпитва ограничения при движението ръцете; че след падането изживяла силен стрес, емоционален дискомфорт и притеснение и не е могла да спи и да излезе сама. Тези страдания, отнесени към възрастта й –  75 години обосновават извода за определяне на обезщетение в посочения размер. За разликата до присъдения размер от 22000 лева решението следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.   

Въззивницата следва да заплати на ответната страна разноски за настоящатна инстанция в размер на 350.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                               Р       Е       Ш      И:

 

ОТМЕНЯ решение № 125/27.07.2017 г. по гр.д.№ 60/2017 г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която е уважен иска, предявен от М.Н.Т. *** за разликата от 8000 лева до 22000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от М.Н.Т. *** по чл. 49 от ЗЗД , във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата над 8000 лева, до сумата от 22 000лв. обезщетение за  неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от счупване на горния крайник на раменната кост от падане на 20.02.2016г. в гр.Шумен, ведно със  законна лихва върху главницата, считано от 20.02.2016г., до окончателното й заплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125/27.07.2017 г. по гр.д.№ 60/2017 г. на Окръжен съд – Шумен в останалите му обжалвани части.

В необжалваните му части решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА  М.Н.Т., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Шумен  сумата от 350.00 лева – разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:          1.                          2.