РЕШЕНИЕ

 

153

 

Гр.Варна, 27.11.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на седми ноември 2018 г., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                           Мария Маринова

 

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 509 по описа на Апелативен съд – Варна за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 509/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на А.В.В. против решение №137 от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. № 35/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд, изменено в частта на разноските с определение 329 от 21.08.2018 г. по описа на ШОС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от А.В.В. *** иск по чл. 49 от ЗЗД , във вр. с чл.45 от ЗЗД  за горницата над сумата от 12 000 лв. до претендираните 30 000 лв. - обезщетение за  неимуществени вреди  - претърпени болки и страдания от травми - множество счупвания на подбедрицата на десният крак , получени от падане на 1.02.2014г.  в гр.Шумен на пътното платно на улица Васил Левски №55, ведно със  законна лихва от  26.01.2015 г.  до окончателното й заплащане.

Жалбоподателят е настоявал, че решението на окръжният съд в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно – незаконосъобразно по изложени съображения за нарушение на чл. 52 от ЗЗД- принципа за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и занижаване на същото, като е молил за отмяната му в тази част и уважаване на иска до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Община Шумен е подал отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за правилността на решението на окръжния съд е молил за потвърждаването му в обжалваната част.

Третото лице помагач „Титан БКС“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната му част, а именно: в частта на осъждането на ответника за сумата от 12 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.01.2015г.  до окончателното й заплащане, както и в частта на осъждането му за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 1332 лв.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на неблагоприятната за него част от решението на окръжния съд, редовна е и допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му, с оглед предмета на въззивното производство, оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от А.В.В. *** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на травматични увреждания – множествени счупвания на подбедрицата и последиците за здравословното му състояние от счупването, причинени от инцидент на 01.02.2014 г. – подхлъзване и падане на пътното платно на улица „Васил Левски“ №55, предизвикан от бездействието на ответника – непочистване на пътното платно, ведно със законната лихва от 26.01.2015 г. до окончателното й заплащане; - сумата от 1 332 -  обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите за поставяне на метална шина. Ищецът е претендирал и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът е оспорил исковете и е претендирал за присъждане на разноски. Помагачът не е взел становище по делото.

Предмет на въззивното производство е само претенцията за неимуществени вреди за горницата над 12 000 лв. до 30 000 лв., като няма оплаквания по установената от първата инстанция фактическа обстановка и изводите за наличието на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за отговорността на ответника.

От събраните по делото писмени доказателства,  показанията на свидетелите Г.В., А.А. и К. Б. и приетата съдебно - медицинска експертиза на вещото лице д-р Д.Д. се установява, че на 02.02.2014 г. около 17.30 – 18 часа,  ищецът претърпял злополука – подхлъзнал се, паднал по гръб по средата на пътното платно на ул. „Васил Левски“ №55  в гр.Шумен, точно преди да влезе в колата на приятелите си (свидетелите Г.В. и А.А.) и счупил десния си крак. Времето било студено, по пътя имало скован непочистен стар сняг отпреди два, три, дни с височина около 30 см., улицата била хлъзгава и заледена с образувани от колите „коловози“ в снега (показанията на свидетелите В. и А.). Според данните в удостоверение на Хидрометеорологична обсерватория гр.Шумен, на 01.02.2014 г. е преобладавало тихо и облачно време с температура на въздуха този ден от - 5 градуса по Целзий, с височина на снежната покривка  47 см. и наличие на лед и плътен сняг, покриващ изцяло видимата земна повърхност. След падането, А.В. изпитал много силни болки, не можел да се движи и счупеният крак се „люлеел“ (св. В.). Приятелите му го вдигнали, настанили в колата и го закарали в спешното отделение на „МБАЛ“ АД - гр.Шумен, където ищецът бил обездвижен с гипсова шина. На другия ден, след рентгенова снимка и консултация с ортопед, били установени множествени счупвания на дясната подбедрица (счупване на двете кости на дясна подбедрица) и ищецът бил приет в отделението по ортопедия на  болницата, където престоял от 02.02.2014 г. до 08.02.2014 г. На 04.02.2014 г. му била направена операция с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия ифибула и му била поставена вътрешно метална шина с дължина около 17 см. На 17.02.2014 г. били премахнати оперативните конци и кракът отново бил гипсиран за период от 30 дни. След операцията, ищецът бил обездвижен за около 6 месеца, не можел да се обслужва сам, за него се грижела съпругата му, ангажирана и с отглеждането на малкото им дете, като с пазаруване и със средства помагали приятелите му. По време на зарастването на крака, ищецът изпитвал силни болки, включително и в периода след свалянето на гипса и постепенното раздвижване и физиотерапия. Не можел да ходи на работа (болнични листове за периода от 02.02.2014 г. до 31.07.2014 г.), нямал доходи, изпитвал финансови затруднения, включително за погасяване на кредитите на семейството, което довело до изживяване на допълнителен стрес, притеснения и тревоги. Не можел да спи добре от болките, а допълнително стресът и обездвижването допринесли за повишаване на кръвното му, за което той започнал да пие лекарства (амбулаторен лист  от 08.04.2014 г. за установена от около месец първична хипертония; амбулаторни листове за прегледи от 11.02.2015 г., 24.11.2016 г. и 30.01.2018 г., както и заключението на вещото лице по медицинската експертиза). На 16.04.2015 г. А.В. отново бил приет в болницата за операция по премахване на металната шина от крака и  изписан на 19.04.2015 г., като след операцията отново се възстановявал в продължение на около три месеца (епикриза и болнични листове за периода от 17.04.2015 г. до 18.07.2015 г.). Заради обездвижването, отново изцяло зависел от чужда помощ и за него се грижела съпругата му с помощта на близки. Според заключението на вещото лице, възстановяването на ищеца е продължило от  01.02.2014 г. до 18.07.2015 г. (т.е. около година и половина), като според експерта по време на самата травма, както и при двете операции и процедурата по подготовката за извършването им, пациентът е търпял множество силни болки и страдания, като особено силни те са били в момента на самата травма и последващото транспортиране до лечебното заведение. Постоперативният период е протекъл без усложнения, раните са зараснали първично, а пациентът е изписан в дома си, където е продължил рехабилитацията си в домашни условия, както и в медицински център „МБАЛ Шумен” ЕООД. Ком момента, при извършване на прегледа не са установени усложнения от лечението на травмите, раните са зараснали първично (без инфекция), счупването е зараснало в срок, съответстващ на вида му и начина на приложено лечение. Установено е, обаче от вещото лице леко ограничение на движението на сухожилията от предната мускулна група, поради срастванията в меките тъкани, които според експерта винаги съпътстват всяка оперативна интервенция, както и наличието на видим белег от операцията.

Пътят, на който е станал инцидента е път – общинска собственост съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, а съгласно чл.8 ал.3 от Закона за пътищата - и публична общинска собственост, за изграждането, ремонта и поддържането на който, съгл. чл.31 от Закона за пътищата, задължение има общината, а в случая и предвид, че ул. „Васил Левски“ е в гр.Шумен, задължение има Община Шумен - ответник по делото. Нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. В случая са налице предпоставките за ангажиране на гаранционнно-обезпечителната отговорност на ответната община по чл.49 от ЗЗД, тъй като причинените на ищеца вреди от счупването на крака му, са в резултат на бездействието на съответните длъжностни лица да извършат снегопочистване, лугиране и опесъчаване на пътното платно, необходимо за неговото нормално използване от гражданите и от неизпълнението на вменените им със закон задължения да поддържат пътната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние. Общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители и в случаите, когато не е установено кой от тях е причинил вредата. Вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното на осн.чл.45 ал.2 от ЗЗД, като по делото обратно доказване не е извършено. Бездействието на общината е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и Община Шумен, като пряко задължена да поддържа пътната инфраструктура в рамките на гр.Шумен, следва да заплати на пострадалия ищец претърпените от него вреди. Община Шумен, като възложител, отговаря и в случаите, при които е възложила с договори снегопочистването на улиците на трети лица. Ищецът не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат . 

Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца.

В случая, при определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид: характера и степента на увреждането – множествени счупвания на подбедрицата на десния крак, обусловило обездвижване в периодите от инцидента на 01.02.2014 г. до  около шест месеца след това и от втората операция на 16.04.2014 г. до около три месеца след това, както и с ограничения в движението през останалото  време в рамките на целия оздравителен период от около година и половина; дългия период на оздравителния процес (около година и половина); големия интензитет на физическите болки, претърпени в момента на травмата и транспортирането до болницата, така и при подготовката за извършване на двете операции и болките, съпътстващи целия оздравителен период, включително и тези по раздвижване и физиотерапия; неприятните преживявания от наложилите се медицински интервенции – операцията за поставяне на металната шина в крака, премахване на конците,  гипсирането, втората операция за изваждане на импланта; последиците от травмата - загрозяващия белег и лекото ограничение на движението на сухожилията от предната мускулна група, поради срастванията в меките тъкани; обстоятелството, че стресът и обездвижването са допринесли за заболяването хипертония, наложило продължаващо и към момента медикаментозно лечение. Съдът взема предвид и преживения от ищеца стрес при самия инцидент, както и в хода на цялото лечение, притесненията и неудобствата от зависимостта му при обслужване, от това, че е в тежест на семейството си, от невъзможността да работи и от финансовите затруднения, както и цялостната негативна промяна в обичайния му начин на живот за един продължителен период от време. От друга страна, съдът съобразява, че след периода от година и половина, с изключение на загрозяващия белег на крака и констатираното от експерта леко ограничение в движението на сухожилията, ищецът е бил напълно излекуван, няма трайни увреждания на крайника, нито трайно осакатяване или дори ограничения. Трайни негативни последици в емоционалната му и психическата сфера също няма, като е възстановен и обичайния му начин на живот. С оглед изложеното и като съобрази размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и предвид конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деликта намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение за неимуществените вреди в размер на сумата от 15 000 лв. 

В този смисъл, решението на окръжния съд следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част за горницата над 12 000 лв. до 15 000 лв. и да бъде присъдена допълнително сумата от 3 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 26.01.2015 г. до окончателното й заплащане, като в останалата отхвърлителна част за горницата над 15 000 лв. до 30 000 лв. решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от делото, решението на окръжния съд следва да бъде отменено и частично за осъждането на ищеца за разноските на насрещната страна за горницата над сумата от 249,10 лв. до 304,48 лв., както и да бъдат присъдени на ищеца допълнително разноски за първата инстанция в размер на сумата от 313,91 лв. За настоящата инстанция, ищецът е сторил разноски за държавна такса от 360 лв., от които с оглед изхода от въззивното производство, ответникът следва да му заплати съразмерна част от 57,60 лв. Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №137 от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. № 35/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд, изменено в частта на разноските с определение 329 от 21.08.2018 г. по описа на ШОС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от А.В.В. *** иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД,  за горницата над сумата от 12 000 лв. до 15 000 лв. - обезщетение за  неимуществени вреди  - претърпени болки и страдания от травми -  множество счупвания на подбедрицата на десният крак , получени от падане на 1.02.2014г.  в гр.Шумен на пътното платно на улица Васил Левски №55, ведно със  законна лихва от  26.01.2015 г.  до окончателното й заплащане, както и в В ЧАСТТА, с която А.В.В. *** разноски по делото за горницата над сумата от 249,10 лв. до присъдените 304,48 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК 000931721, гр.Шумен, бул.“Славянски“ №17, представлявана от кмета Л.Х., да заплати на  А.В.В. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** офис 4,  на  основание   чл. 49 от ЗЗД , във вр. с чл.45 от ЗЗД, допълнително  сумата от 3 000 лв. обезщетение за  неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от травми -  множество счупвания на подбедрицата на десният крак, получени от падане на 1.02.2014г.  в гр.Шумен на пътното платно на улица Васил Левски №55, ведно със  законна лихва върху главницата, считано от  26.01.2015г.  до окончателното й заплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №137 от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. № 35/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд, изменено в частта на разноските с определение 329 от 21.08.2018 г. по описа на ШОС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от А.В.В. *** иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД,  за горницата над сумата от 15 000 лв. до 30 000 лв. - обезщетение за  неимуществени вреди  - претърпени болки и страдания от травми -  множество счупвания на подбедрицата на десният крак , получени от падане на 1.02.2014г.  в гр.Шумен на пътното платно на улица Васил Левски №55, ведно със  законна лихва от  26.01.2015 г. 

ОСЪЖДА  Община Шумен, ЕИК 000931721, гр.Шумен, бул.“Славянски“ №17, представлявана от кмета Л.Х., да заплати на  А.В.В. с ЕГН **********,***, съдебен адрес *** офис 4, сумата от 57,60 лв., представляваща съразмерна на уважената част от въззивната жалба, сторени от последния разноски за държавна такса във въззивното производство.

Решението е постановено при конституирано на страната на ответника трето лице – помагач „Титан БКС“ ЕООД.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: