РЕШЕНИЕ

 

78

Гр.Варна, 22.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на  шести юни 2018 г., в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                          Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 511 по описа на Апелативен съд – Варна за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива след обезсилване от Върховния касационен съд с решение № 188 от 26.10.2017 г. по гр.д. № 4287/2016 г. на решение № 94/06.06.2016 г. на Варненския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания. 

 Въззивно гр.д. № 511/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Летище Пловдив“ ЕАД против решение № 257/26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1663/2015 г., с което е уважен изцяло предявения от Община Аксаково иск и „Летище Пловдив“ ЕАД е осъдено да заплати на Община Аксаково сумата от 137 561,16 лв., представляващи направените от ищеца разходи за управление, поддръжка и ремонт на общите части на десететажна административна сграда с пакетоповдигаща конструкция, находяща се в гр.Аксаково, парцел VI, квартал 14 по плана на града, за периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г., съобразно притежаваните от ответника идеални части  от общите части на сградата, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 137 561,16 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба 02.06.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сторените от ищеца разноски от 10 628,45 лв.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му, за отхвърляне на иска и присъждане на разноските.

Община Аксаково,чрез адв. В.Б., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за правилността на решението е молила за потвърждаването му с присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от Община Аксаково срещу „Летище Пловдив“ ЕАД искове за заплащане на сумата от 137 561,16 лв., представляваща разходи за управление, поддръжка и ремонт на общите части на десететажна административна сграда, от която ищецът е собственик на първите седем етажа, а ответникът на осми, девети и десети етаж. Твърди се в исковата молба, че в периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г. Община Аксаково е разходвала средства за управлението, ремонта и поддръжката на общите части на сградата, а именно: 1. за асансьор -2 204,86 лв.; 2. за доставка на природен газ за отопление на административната сграда – 34 335,91 лв.; 3. за електрическа енергия - 40 876,49 лв.; 4. за почистващи препарати – 1 888,03 лв.; 5. за поддръжка и ремонт – 4 243,60 лв.; 6. За водоснабдяване и канализация – 1 827,76 лв; 7. За оперативни дежурни, за хигиенисти и портиери – 52 184,52 лв. Ищецът е поддържал, че „Летище Пловдив“ ЕАД не е участвало в направените разходи, поради което със спестяването им се обогатило за сметка на ищеца, като се е претендирало същото да бъде осъдено да заплати сторените разноски за периода от 01.06.2010 г. до постъпване на исковата молба в съда – 02.06.2015 г.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковете изцяло, като е приел, че като етажен собственик ответникът дължи стойността на разходите за управление и поддържане на общите части на процесната сграда съобразно дела му в общите части, доколкото липсва съгласие между страните за друг критерий за разпределение. При предходното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, апелативният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове, като се е позовал на решение на окръжния съд, с което Община Аксаково е била осъдена за заплати на ответното дружество обезщетение за невъзможността „Летище Пловдив“ ЕАД  да ползва собствените му етажи от сградата поради държането им от ищеца по настоящото дело и е направил извода, че след като през процесния период ответникът е бил лишен от възможността да ползва собствените си обекти, то той не се е обогатил неоснователно чрез спестяване на припадащата му се част от извършените разноски за управление, поддръжка и ремонт на общите части на сградата и исковата претенция е неоснователна. Върховният касационен съд е обезсилил решението на апелативния съд, като е изложил съображения, че исковата молба е останала нередовна и въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.129, ал.2 ГПК, както и че в конкретния случай отношенията на страните –съсобственици са регламентирани със специални правни норми, които изключват приложението на субсидиарния състав на чл.59 от ЗЗД. В решението на ВКС са дадени задължителни указания за предприемане на действия по чл. 129, ал.2 от ГПК за оставяне без движение на исковата молба и предоставяне възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, предвид липсата на индивидуализация на част от предявените искове и несъответствието на периода, за който се твърди да са извършени претендираните разходи. Посочено е, че в исковата молба не се съдържат твърдения: - за броя на самостоятелните обекти, притежавани в индивидуална собственост от страните с оглед преценката за приложимия ред за управление на общите части – общият режим на по ЗУЕС или съобразно препращането по чл.3 ЗУЕС (в приложимата редакция) на ЗС; - не са индивидуализирани претенциите за заплащане на разходите за поддръжка и ремонт на сградата; - не се съдържат твърдения какви ремонти дейности са извършени, обусловени ли са от износване и овехтяване на сградата или обективно са довели до увеличаване на стойността й без да са били необходими. Посочено е също, че съществува противоречие между заявеното в нейната обстоятелствена част и петитума относно периода, за който се претендира присъждане на процесната сума.

Във връзка със задължителните указания на ВКС, с определение № 642 от 13.11.2017 г. и с определение № 705 от 14.12.2017 г., в настоящото производство, съдът е оставил без движение исковата молба и е дал на ищеца указания за отстраняване на нередовностите, съобразно указанията на ВКС.

В срока са постъпили уточняващи молби от ищеца - Община Аксаково, чрез адв. В.Б., с вх.№ 7187/11.12.2017 г. и  с вх.№ 124 от 08.01.2018 г., с които са направени следните уточнения: - претендираната сума от 137 561,16 лв. касае разходите за управление, поддръжка и ремонт  на общите части на процесната сграда за периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г.; - Самостоятелните обекти в сградата са три, както следва: първи обект – от първи до седми етаж, собственост на община Аксаково, съгласно Акт за публична общинска собственост № 198/03.09.1999 г., втори обект – от осми до десети етаж включително, собственост на „Летище Пловдив“ ЕАД по нот.акт № 27/том I, рег.№ 1997, дело №24/2013 г., трети обект – бар-бюфет и обслужващи стаи с обща площ 99,47 кв.м., състоящи се от две търговски зали, кухненски бокс  и складови помещения, находящи се в сутеренния етаж на административната сграда, собственост на община Аксаково, съгласно Акт за публична общинска собственост № 1850/30.12.2009 г.; - общите части, за които се отнасят претендираните за заплащане от ответника (съобразно квотата му в тях) разходи са: - главното стълбище на сградата от етажа на мазите до покрива, както и други стълбища към сградата и междуетажните площадки, външните входни врати на сградата, фоайето на първия етаж, котелното помещение, шахтата за отпадни води, информационния център, архивното помещение, външните стени и вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, мозаечните стъпала и санитарния възел на ет.1.; - площта на общите части по етажи е:  88,27 кв.м. за първи етаж, по 31,09 кв.м. поотделно за всеки етаж от втори до девети включително и 38,53 кв.м. за десети етаж, или общо 375,52 кв.м.; - претендираните разходи за хигиенисти от 29 198,46 лв. и за почистващи препарати от 1 888,03 лв. са за поддържане на общите части на сградата – за почистване на стълбищата и площадките между тях, фоайето на първия етаж, информационния център, архивното помещение, санитарния възел на ет.1, остъклените врати на входа и прозорците в общите части на сградата, с площ посочена по-горе; - претендираните от ответника разходи за заплати на оперативни служители са в размер на 22 986,04 лв. с твърдения, че служителите са осигурявали достъп до сградата в извънработно време -почивни дни, празнични дни и т.н., а в работно време са изпълнявали функциите на портиери - осъществявали са контрол на достъпа в сградата, като са проверявали влизащите лица, улеснявали са гражданите  чрез даване на информация и напътствия и са съблюдавали за спазването на реда; - претендираните разходи за електрическа енергия 40 876,49лв. са за осветление на първите седем етажа от общото за административната сграда стълбище, където на всяка площадка (от първи до седми етаж) има монтирани по два броя луминисцентни тръби с мощност по 40 W всяка, както и за захранване на оборудването на мобилните оператори на покрива при липса на възможност за отделно отчитане; - разходите за природен газ от 34 335,91 лв. са за отопление на общите части в административната сграда, която се отоплява от два броя газови котли, монтирани в сутеренното помещение; - разходите за ВИК от 1827,76 лв. са за общия санитарен възел на първия етаж и общите тоалетни към етажните площадки на общото стълбище и за почистването на общото стълбище, етажните площадки, фоайето на първия етаж, информационния център и архивното помещение; - от общо 4 243,60 лв., претендирани от ответника разходи за ремонт и за текуща поддръжка на общите части на сградата, сумата от 2 091,45 лв. е за разходи за текуща поддръжка на общите части на сградата, а сумата от 2 152,15 лв. – за ремонтни дейности; - описали са по пера с посочени дати, видове дейности, материали и труд, стойност и относимост към конкретни общи части на претендираните разходи за текуща поддръжка и отделно тези за ремонти, при изложени твърдения, че всички ремонти са обусловени от износването и овехтяването на сградата.

Ответникът – „Летище Пловдив“ ЕАД е оспорил твърдението, че общите части на сградата включват: котелно помещение, информационен център, архивно помещение, санитарен възел на ет.1 (вкл. на другите етажи) и площадка. Оспорил е относимостта на претендираните разходи по всички пера единствено към поддръжката и ремонта на съсобствената административна сграда, предвид че общината притежавала много сгради и имоти и разходите за тях са включени в претенцията. Посочил е, че общите части на сградата не са отопляеми, газифицирани и водоснабдени и не се следват разходи за това. Не е давал съгласие за почистване на общите части при възможно най-скъпи условия -  повече от един санитар на пълен работен ден по трудов договор, както и не е давал съгласие сградата да се охранява и достъпът да се ограничава при възможно най-скъпите условия – повече от 1 бр. портиери и дежурни на пълен работен ден по трудов договор. Не е давал съгласие в сградата да се монтират съоръжения на мобилни оператори и други търговци, а и общината не е заплащала разходите за ток за тях. Не е давал съгласие в сградата да се монтират електрически и други уредби и съоръжения, в това число – киоски за портиери и информационен център, климатици, алуминиеви и стъклени врати, сензорни лампи, както и всички останали, за които се претендират разходи за поддръжка и ремонт. Освен това, предвид че в рамките на претендирания период „Летище Пловдив“ ЕАД е било лишено от ищеца от възможността да ползва имота, всички претенции за разходи и ремонт на общите части са неоснователни, доколкото са сторени от еднолично владеещия цялата вещ съсобственик.

Съдът като извърши служебна проверка, намира решението на първата инстанция за валидно и допустимо. Окръжният съд се е произнесъл точно по заявените от ищеца фактически твърдения и по спорното право за заплащане разходите за управление, поддръжка и ремонт на общите части на процесната сграда за периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г. в размер на глобалната сума от 137 561,16 лв. по описаните пера, като е дал погрешна правна квалификация на исковете, водеща до неправилност на решението. Според разясненията, дадени с ППВС №1 от 28.05.1979 г., правилото на чл. 59, ал.2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия си. В конкретния случай отношенията между страните – съсобственици са регламентирани със специални пправни норми, които изключват приложението на субсидиарния състав на чл.59, ал.1 ЗЗД.

По правилността на решението, с оглед наведените твърдения и възражения и въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна съдът намира следното:

Не е било спорно между страните по делото, че те са съсобственици на десететажна административна сграда с пакетоповдигаща конструкция, построена през 1978 г., със застроена квадратура от общо 338, 00 кв. м., находяща се в град Аксаково, парцел VІ в кв. 14 по плана на града в режим на етажна собственост, от която сграда „Летище Пловдив” ЕАД е собственик на осми, девети и десети етажи, в качеството му на универсален правоприемник на “Летище Варна” ЕООД – Варна, рег. по ф. д. № 2329/1996 г. по описа на ВОС, а праводателя му - на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ – преобразуване със заповед № РД-08-408/Ф-7/ от 28.12.1990 година на Министъра на транспорта на РБ, съгласно решение № 1044/16.07.2009 год. по в.гр.дело № 1845/2008 год. по описа на ВОС влязло в сила на 27.05.2010 год., а ищецът – Община Аксаково е собственик на останалите етажи от сградата. Не е било спорно между страните също така, че в сградата има три самостоятелни обекта, от които общината притежава два, а ответникът един, така както са описани в уточняващата молба на ищеца, както и че квотите на страните в общите части на сградата са 70,8548% - за община Аксаково и 29,1452% - за „Летище Пловдив“ ЕАД.

Не е било спорно между страните по делото, че през целия процесен период ответникът „Летище Пловдив” ЕАД не е ползвал имота, като с решение по гр. дело № 954/2013 год. на Окръжен съд – Варна, влязло в сила на 4.04.2016 г., Община Аксаково е осъдена да му заплати сумата от 53 741,37 лева,  представляваща обезщетение за невъзможността му да ползва собствените си осми, девети и десети етаж от десететажната административна сграда в периода от 07-03.2008 г. до 07.03.2013 г. поради държането й от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба, на основание чл. 59 вр. чл. 86 от ЗЗД.

От изслушаната по настоящото дело комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза на вещите лица М.С. и Т.О., която не е оспорена от страните и се кредитира от съда се установява, че всички претендирани от ищеца разноски са относими и са сторени за съсобствената между страните в режим на етажна собственост административна сграда и са платени от ищеца, като в тази насока са и събраните писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всички друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.

Твърдяните от ищеца общи части, за които се отнасят претендираните за заплащане от ответника (съобразно квотата му в тях) разходи са: - главното стълбище на сградата от етажа на мазите до покрива, както и други стълбища към сградата и междуетажните площадки, външните входни врати на сградата, фоайето на първия етаж, котелното помещение, шахтата за отпадни води, информационния център, архивното помещение, външните стени и вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, мозаечните стъпала и санитарния възел на ет.1.

Общи по естеството си са външните стени и вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби. Със заключението на вещото лице О. по комплексната експертиза е установена площта и местонахождението им в сградата и е описано естеството и предназначението на твърдените от ищеца общи части, за които се претендират разходите. От заключението се установява, че главното стълбище в сградата, което осигурява вертикалната връзка между етажите с междуетажните и етажните площадки, другите две  стълбища, от които се осигурява достъпа в сградата, двата входа на сградата, фоайето на сградата на първи етаж, котелното помещение в сутерена, състоящо се от две помещения, в които са разположени котлите и резервоарите и външно самостоятелно стълбище, коридор и стая-работилница, двата входа към сградата, портиерната и стаята на дежурните оперативни служители, санитарният възел на ет.1 срещу стаята на оперативните дежурни, асансьорът, дренажната помпа в котелното помещение, мозаечните стъпала на главното стълбище от втори до десети етаж, са общи части на сградата, като част от тях са общи поради естеството си, а други по предназначението си. Информационният център на първи етаж, архивното помещение, състоящо се от отделни помещения в сутерена на сградата, вторият санитарен възел на първи етаж (вътре в информационния център) и останалите санитарни възли, обслужващи отделните етажи, не са общи части на сградата, защото това не следва нито от естеството им, нито от предназначението им. Информационният център (включващ и касите) е отделен от фоайето със стъклени витрини и врати и по предназначение обслужва само дейността на Община Аксаково. Такова е и архивното помещение на партерния етаж, където се съхранява главния архив на общината. Санитарни възли в информационния център и останалите на отделните етажи, от една страна изобщо не са посочени от ищеца в уточняващата му молба като обща част, за която се претендират разходите,  а освен това те обслужват информационния център на общината, респ. - етажите на всеки етажен собственик. Предвид изложеното, претендираните във връзка с тях разноски не се дължат от ответника.

Отношенията между съсобствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 ЗС. Всеки съсобственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Необходимите разноски са свързани с неотложни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. За извършването на необходимите разноски по поддържането на общата вещ не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяването им дори когато собственикът, извършил тези разноски сам си е служил с цялата обща вещ.

От заключението на вещото лице О. по комплексната експертиза, се установява, че от претендираните разходи за текуща поддръжка и ремонт на общите части (в приложение 2 от заключението), сумата от 6 070,62 лв. е за извършване на необходими ремонти за котелното помещение (5 969,42 лв.) и за задния вход на сградата (101,20 лв.), а сторените разходи за текуща поддръжка са на обща стойност 7 369,49 лв., като подробно в табличен вид те са описани по отделни пера и съобразно относимостта им към конкретни общи части на сградата.

Необходимите ремонти са за сметка на собствениците на сградата, като участието на всеки собственик на обект в етажна собственост е съобразно дела му в общите части. Сумата за необходимите ремонти е в размер на 6 070,62 лв. Съгласно заключението на вещото лице С. в икономическата част на комплексната експертиза (табл. 8-1), съобразно дела на ответника в общите части (29,1452%), „Летище Пловдив“ ЕАД  дължи на ищеца сумата от 1 769,29 лв. До този размер искът по чл.41 от ЗС за заплащане на необходим ремонт на общи части в съсобствената в режим на етажна собственост сграда е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата до претендираните 2 152,15 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Разноските за текущо поддържане на общия имот не спадат към необходимите разноски. По принцип те остават в тежест на съсобственика, който лично ползва имота, но това разбиране е приложимо, когато се касае до еднолично ползване на съсобствена вещ със самостоятелно предназначение, но не и до общи части, съсобствени между лица, притежаващи отделни обекти. Безспорно по делото е установено, че през процесния период от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г. ответникът е бил лишен от възможността да ползва своите обекти в съсобствената сграда, държани от ищеца. Към този момент действа Закона за управление на етажната собственост, обн. ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г. В чл. 51, ал.1, ЗУЕС предвижда разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Изключения от това правило са предвидени в следващите ал.2 и ал.3 на чл.51 ЗУЕС, като изцяло са освободени от това задължение обитателите, които пребивават в етажната собственост не повече от един месец годишно съобразно редакцията на закона – ДВ бр.15 от 23.02.2010 г., респективно собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година според редакцията на ДВ, бр.57 от 2011 г. Съгласно чл.3 ЗУЕС в редакцията му от 01.05.2009 г. за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в който самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик се прилагат разпоредбите на чл.42, 43 и 44 от Закона за собствеността , а съгласно изменението с ДВ, бр. 57 от 2011 г. от 26.07.2011 г. в сила от 30.07.2011 г., разпоредбите на чл.30, ал.3, чл. 31, ал.1 и чл.32 от Закона за собствеността.

В настоящия казус е установено, че самостоятелните обекти в сградата в режим на етажна собственост между страните са три и принадлежат на двама собственика, като два се притежават от община Аксаково и един - от „Летище Пловдив“ ЕАД, поради което приложимият режим за управлението на общите части е този по ЗС в съответната му редакция. При това положение се налага извода, че до 30.07.2011 г. съгласно чл.42 ЗС, управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител. С чл.43 и чл. 44 от ЗС  са предвидени правилата за участие в общото събрание, правото на глас и кворума при вземане на решенията. Претендираните от ищеца разходи са за текущата поддръжка на общи части и за ток, вода, отопление, почистване, оперативни дежурни, асансьор, т.е. за т.н. „консумативни разноски“, поради което и за тези разноски и плащането им от ответника, който не е ползвал имота през процесния период, следва да е налице взето решение на общо събрание при спазване на предвидените правила. Няма спор, обаче че такова решение на общото събрание не е взето. Затова и всички претендирани от ищеца разноски за общите части, сторени за периода от 01.06.2010 г. до 30.07.2011 г. не се дължат от ответника. За периода от 30.07.2011 г. до края на процесния период 31.12.2013 г., уредбата към която препраща чл.3 от ЗУЕС е тази на чл. 30, ал.3 ЗС, чл.31, ал.1 и чл.32 от ЗС. Според същата, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ и ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Доколкото не се изисква специална форма за вземането на решение за управлението на общата вещ, Община Аксаково като притежаваща повече от половината от общата вещ е взела такова решение и е извършила разходи за текущото поддържане на общите части. Частта от тези разходи, съразмерно на частта му в общата вещ, се дължи от ответника на осн. чл. 30, ал.3 от ЗС.

Претендираните от ищеца разходи за текуща поддръжка на сградата (подмяна на стъкла, на контакти, на крушки, профилактика на системи и инсталации, дребни поправки във връзка с използването на общите части и т.н.) са за сумата от 2 091,45 лв. В заключението на вещото лице О., в табличен вид, приложение №2, поотделно по пера са посочени само разходите, които са сторени за текущата поддръжка, свързана с ползването на общите части на сградата. От всички разходи в общ размер от 7 369,49 лв. следва да се извадят сумите за поддръжка до 30.07.2011 г. в размер на 1 001,88 лв., както и тези, които не са сторени за общите части на сградата (за информационен център, архивно помещение и за обектите на страните, посочени в отделни колони в таблицата) в общ размер от 376,84 лв. Така от сумата от 5 990,77 лв., представляваща разходите за текущата поддръжка на общите части на сградата, съобразно дела на ответника в общите части (29,1452%), „Летище Пловдив“ ЕАД следва да заплати на общината сумата от 1 746,02 лв. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата до претендираните 2 091,45 лв., като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен.

Разходи за природен газ за отопление на сградата от 34 335,91 лв. не се дължат изобщо, защото такива за общите части на сградата не са сторени. Според изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза  на вещото лице инж.К.Малеев се установява, че общите части на сградата не се отопляват като в тях няма монтирани отоплителни тела (радиатори), които да се захранват от монтираните в сутерена котли на природен газ. Загубата на топлинна енергия от т.н. коминен ефект не променя горния извод. В този смисъл искът за заплащането на тези разходи е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.

Неоснователен и подлежи на отхвърляне изцяло и искът за заплащане на сумата от 22 986,04 лв., представляващи разходи за заплати на оперативни дежурни, защото тези разходи не представляват такива по управлението и поддържането на общите части на сградата, а са във връзка с дейността и функционирането на общината и са за заплати на нейни служители, изпълняващи (по твърденията на ищеца в уточнителната молба) специфични функции по контрол на достъпа в сградата,  проверка на влизащите лица, улесняване на гражданите чрез даване на информация и напътствия и по съблюдаване за спазването на реда. Дейността на тези служители не може да бъде определена като такава на „портиер“.

Припадащата се част на „Летища Пловдив“ ЕАД от разходите за асансьор, съобразно приетото в мотивите на решението по-горе, за периода от 30.07.2011 г. до 31.12.2013 г. и съобразно заключението на вещото лице С. по т. 7 от експертизата в икономическата й част, се равнява на сумата от 1 283,76 лв. (204,82 лв. - от 30.07.2011 г. до края на 2011 г., 540,84 лв. за 2012 г. и 538,10 лв. за 2013 г.). До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над  1 283,76 лв. до претендираните 2 204,86 лв. искът подлежи на отхвърляне.

Разходите за електроенергия от 40 876,49лв., съобразно уточнителната молба на ищеца са за осветление на първите седем етажа от общото за административната сграда стълбище, където на всяка площадка (от първи до седми етаж) има монтирани по два броя луминисцентни тръби с мощност по 40 W всяка, както и за захранване на оборудването на мобилните оператори на покрива при липса на възможност за отделно отчитане. Електроенергията, потребена за захранване на оборудването на третите лица – мобилни оператори не е разход, свързан с общите части на сградата, а освен това според заключението на вещото лице С. този разход е възстановен от тях - на общината. Разходите за електроенергия за осветление на първите седем етажа от общото за административната сграда стълбище за периода от 30.07.2011 г. до 31.12.2013 г.  се равнява на сумата от 1 690,11 лв., от които припадащата се на ответника част се равнява на сумата от 492,58 лв. До този размер искът за заплащане на разходите за електроенергия се явява основателен и следва да бъде уважен като за горницата над 429,58 лв. до претендираните 40 876,49лв. като неоснователен той следва да бъде отхвърлен.

Претендираните разходи за ВИК от 1827,76 лв. според уточняващата молба са за общия санитарен възел на първия етаж и общите тоалетни към етажните площадки на общото стълбище и за почистването на общото стълбище, етажните площадки, фоайето на първия етаж, информационния център и архивното помещение. Както бе посочено по –горе в решението, информационният център, архивното помещение и останалите санитарни възли извън този на първия етаж не съставляващ общи части на сградата, поради което и разходите за вода за тях не следва да се заплащат от ответника. Припадащата се част на ответника от разходите за вода, необходима за почистването на стълбищата и площадките между тях, фоайето на първия етаж, санитарния възел на ет.1, остъклените врати на входа и прозорците в общите части на сградата, за периода от 30.07.2011 г. до 31.12.2013 г. по заключението на вещото лице С. по т.4 и по т.5, се равняват на сумата от  101,29 лв. (27,60 лв. за периода от 2011 г., 66,26 лв. за 2012 г.  24,76 лв. за 2013 г.), а припадащата се част от разходите за вода за общия санитарен възел на първи етаж за същия период са 3,51 лв. или общо в размер на 108,31 лв.  До този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над 108,31 лв. до претендираните 1 827,76 лв. - отхвърлен като неоснователен.

Разходите за заплата на хигиенист са такива, свързани с поддържането на общите части и припадащата се част на ответника от тях за почистване на общите части - стълбищата и площадките между тях, фоайето на първия етаж, санитарния възел на ет.1, остъклените врати на входа и прозорците в общите части на сградата за периода от 30.07.2011 г. до 31.12.2013 г., съгласно заключението на вещото лице С. по т.4 се равняват на сумата от 1 728,58 лв. (периода от 2011 г. – 310,15 лв., 2012 г. – 723,16 лв. и 2013 г. -695,27 лв.). До този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над 1 728,58 лв. до претендираните 29 189,46 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Припадащите се на ответника разноски за почистващи препарати, необходими за почистването на общите части на сградата са установени от вещото лице С. в т.4 от заключението, като след приспадане на тези до 30.07.2011 г. те са в размер на сумата от 107,14 лв. до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата до претендираните 1 888,03 лв. искът подлежи на отхвърляне.

Доколкото, с подаването на исковата молба ответникът е поставен в забава за плащането на дължимите суми, съобразно приетото по-горе, върху тях се дължат и законните лихви, начиная от датата на подаване на исковата молба 02.06.2015 г. до окончателното им изплащане.

С оглед изложените съображения, обжалваното решение е изцяло неправилно (предвид неправилната квалификация на исковете) и следва да бъде изцяло отменено, като вместо това съдът съдът да постанови ново решение съобразно мотивите на настоящото решение, с което частично  уважи и частично отхвърли исковете.

Ищецът е претендирал разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 18 935,67 лв., от които за производството пред ВОС – 5 502,45 лв. – държавна такса, 4 656 лв. адв. хонорар, 300 лв. за експертизи, за производството пред ВнАС при предходното разглеждане на делото – 4 656 лв. за адв. хонорар, за ВКС – 30 лв. и 2 751,22 лв. държавни такси и за настоящото производство 1 040 лв. за вещи лица. Към тези разноски следва да се добави и доплатеното възнаграждение за вещите лица от 610 лв., или разноските му са в общ размер от  19 545,67 лв. Адвокатско възнаграждение за настоящото производство ищецът не е претендирал, поради което и възражение на ответника на осн. чл. 78, ал.5 ГПК не може да се разглежда. Разноските на ответника са в размер на 25 311,22 лв., от които за производството пред ВОС - 5 640 лв. за адвокатски хонорар, за производството пред ВнАС при първото разглеждане на делото – 2 751,22 лв. държавна такса и 5 640 лв. адвокатски хонорар, за производството пред ВКС – 5 640 лв. за адвокатско възнаграждение и за настоящото производство 5 640 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода от спора и съобразно уважената (7 235,68 лв.) и отхвърлената (130 325,48 лв.) част от исковете в общ размер от  137 561,16 лв., страните си дължат разноски както следва:  „Летище Пловдив“ ЕАД следва да заплати на Община Аксаково сумата от  1 016,37 лв., съразмерно на уважената част от исковете му, а Община Аксаково следва да заплати на „Летище Пловдив“ ЕАД сумата от 23 969,73 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 257/26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1663/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд,  КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „Летище Пловдив“ ЕАД с ЕИК:115007069 със седалище и адрес на управление с.Крумово общ.Родопи, обл.Пловдив да заплати на  Община Аксаково с ЕИК:115007069, с адрес: гр. Аксаково, ул. Георги Петлешев“ № 58Б, припадащата се част от разходи за управление, поддръжка и ремонт на общите части на десететажна административна сграда с пакетоповдигаща конструкция, находяща се в гр.Аксаково, парцел VI, квартал 14 по плана на града, за периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г., от която ищецът е собственик на първите седем етажа, а ответникът на осми, девети и десети етаж: на осн. чл. 41 ЗС сумата от 1769,29 лв., представляваща разходи за необходим ремонт в общите части на сградата (в котелно помещение и на задния вход на сградата), ведно със законните лихви върху главницата от датата на подаване на исковата молба 02.06.2015 г. – до окончателното й изплащане; на осн. чл. 30, ал.3 от ЗС: - сумата от 1 283,76 лв., представляваща разходи за асансьор; - сумата от 492,58 лв., представляващи разходи за електроенергия; - сумата от 108,31 лв., представляващи разходи за ВИК; - сумата от 1 728,58 лв., представляваща разходи за заплати за хигиенист; - сумата от 107,14 лв., представляваща разходи за почистващи препарати; -сумата от 1 746,02 лв., представляваща разходи за текуща поддръжка на общите части на сградата, ведно със законните лихви върху всички главници от датата на подаване на исковата молба 02.06.2015 г. – до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ  предявените от Община Аксаково срещу „Летище Пловдив“ ЕАД искове за заплащане на припадащата се част от разходи за управление, поддръжка и ремонт на общите части на десететажна административна сграда с пакетоповдигаща конструкция, находяща се в гр.Аксаково, парцел VI, квартал 14 по плана на града, за периода от 01.06.2010 г. до 31.12.2013 г., от която ищецът е собственик на първите седем етажа, а ответникът на осми, девети и десети етаж:  -  сумата от 34 335,91 лв., представляващи разходи за природен газ за отопление на общите части в административната сграда; -  сумата от 2 986,04 лв., представляващи разходи за заплати на оперативни дежурни;  - разходи за необходим ремонт за горницата над сумата от 1 769,29 лв.  до претендираните 2 152,15 лв.;  - разходи за асансьор за горницата над сумата от 1 283,76 лв. до претендираните 2 204,86 лв.; - разходи за електроенергия за горницата над сумата от 492,58 лв. до претендираните  40 876,49 лв.;- разходи за ВИК за горницата над сумата от 108,31 лв. до претендираните 1 827,76 лв.; - разходи за заплати за хигиенист за горницата над сумата от 1 728,58 лв. до претендираните 29 189,46 лв.; - разходи за почистващи препарати за горницата над сумата от 107,14 лв. до претендираните 1 888,03 лв.; -разходи за текуща поддръжка на общите части на сградата за горницата над сумата от 1 746,02 лв. до пртендираните 2 091,45 лв.

ОСЪЖДА „Летище Пловдив“ ЕАД с ЕИК:115007069 със седалище и адрес на управление с.Крумово общ.Родопи, обл.Пловдив да заплати на  Община Аксаково с ЕИК:115007069, с адрес: гр. Аксаково, ул. Георги Петлешев“ № 58Б сумата от 1 016,37 лв., представляваща сторените от ищеца по делата разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Община Аксаково с ЕИК:115007069, с адрес: гр. Аксаково, ул. Георги Петлешев“ № 58Б да заплати на „Летище Пловдив“ ЕАД с ЕИК:115007069 със седалище и адрес на управление с.Крумово общ.Родопи, обл.Пловдив сумата от 23 969,73 лв., представляваща сторените от ответника разноски по делата,  съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: