ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

658

 

 

гр.Варна, 24.10.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 24.10.2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 513 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по по чл. 274, ал.1, вр. чл. 15, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от „Джи Ви Си Комодитис Инк" - дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалови острови, с адрес на управление Trust Company Complex, Ajeltake Island, Majuro, the Marshall Islands, чрез пълномощника адвокат М.П., против определение № 1723/08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 806/2016 г. на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено, поради липса на международна компетентност на българския съд за разглеждане и произнасяне по сезирания правен спор.

Жалбоподателят е изложил оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушения на процесуалния закон, като е молил за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на производството по него. Изложил е съображения за липсата на предпоставките за уважаване на отвода на ответниците за неподведомственост на делото пред българския съд.

Ответникът „Сени” ЕООД гр.Варна, чрез адв. М.Н. и ответникът „Вистамар” ООД гр.Бургас, чрез адв. К.Ч., са подали писмени оговори на жалбата, с които са оспорили същата по подробно изложени съображения, като са молили за потвърждаване на определението на окръжния съд в обжалвата му част.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерен от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на   Джи Ви Си Комодитис Инк" - дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалови острови, с която срещу „Вистамар" ООД с адрес на управление в гр. Бургас и срещу „Сени" ЕООД, с адрес на управление в гр. Варна са предявени искове за заплащане на суми, съответно от 111 944.97 щатски долара от първия ответник и 26 822.32 щатски долара от втория ответник по твърдения, че същите са му причинени, вследствие незаконен арест на моторен кораб „Катя” в пристанище Констанца, Румъния в периода от 17.11.2015 г. до 11.12.2015 г. Претендираните суми, посочени поотделно за всеки от ответниците, според твърденията в исковата молба представляват пропуснати ползи – неполучени наеми по договор за беърбоут чартър на кораба от 12.11.2015 г. и загуби, включващи дневни разходи съгласно договор за корабен мениджмънт от 12.11.2015 г., разходи за гориво, дисбурсментски разходи в пристанище Констанца, разходи за адвокатска защита в обезпечително производство пред румънските съдилища, лихви върху сумата по дадената гаранция с цел замяна на ареста. Ищецът е претендирал и законна лихва върху главниците от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.

С отговорите си на исковата молба, ответниците са направили възражение за неподведомственост на спора пред българския съд.

С обжалваното определение окръжният съд е уважил отвода по чл. 15 от ГПК, прекратил е производството по делото и е постановил изпращането му „по подсъдност на съответния компетентен съд в Р.Румъния, гр.Констанца”.

Ищецът е дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалски острови, а ответниците са търговски дружества, регистрирани в Република България. Според твърденията в исковата молба, ищецът е собственик на кораб „Катя”, плаващ под флага на Того, който бил арестуван в пристанище Констанца в периода от 18.11.2015 г. до 11.12.2015 г. по допуснат първоначално от окръжният съд в Констанца на 18.11.2015 г.  предварителен арест на кораба, като обезпечение на бъдещ иск на „Вистамар" ООД срещу „Индивидуал Технолоджи СА”, а впоследствие и след встъпване (на 02.12.2015 г.) по делото на  „Сени" ЕООД, с определение № 759 от 03.12.2015 г. на окръжния съд в Констанца и на безсрочен арест на кораба, като обезпечение на бъдещи искове на двете дружества „Вистамар" ООД и „Сени" ЕООД срещу „Шипинг Лоджистик СА”. На 11.12.2015 г. окръжният съд в Констанца допуснал замяна на ареста на кораба с представени от ищеца банкови гаранции. На 07.03.2016 г. Апелативният съд в Констанца отменил като незаконосъобразен ареста. От незаконния арест ищецът претърпял и твърдяните вреди.

Предвид обстоятелството, че ищецът е чуждестранно дружество, а ответниците – дружества, регистрирани и със седалища в Република България, се касае за частноправно отношение с международен елемент по смисъла на чл.1, ал.2 от КМЧП, а подведомствеността на спора в съответствие с чл. 3 от КМЧП, следва да бъде уредена от разпоредбите на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който отменя Регламент  (ЕО) №44/2001 г. и се прилага от 10.01.2015 г. (с изключение на чл. 75 и 76). Съгласно чл. 4, т.1 от регламента, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. Като основен критерий за определяне на юрисдикцията е възприето местоживеенето на лицето, срещу което ще бъде предявен искът, като по отношение на юридическите лица или сдруженията се счита, че местоживеенето им е в държавата, в която те имат своето седалище по устав, централно управление или основно място на стопанска дейност (чл.62 и 63 от Регламента). В случая ответниците са със седалища в Република България и исковете срещу тях са предявени в Република България в съответствие с чл.4, т.1 от Регламента. Доколкото се твърдят вреди от деликт – незаконен арест на кораб, настоящият казус не попада в хипотезите по раздел VI – чл. 24 от Регламента  предвидени като изключителна компетентност независимо от местоживеенето. Отклоненията от общия принцип на местоживеене са допустими само при условията, изрично уредени в Регламента като специална компетентност. Относимост към настоящия казус в случая има разпоредбата на чл.7 т.2 от Регламента,        която гласи, че срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка, по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт – в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. Това правило, обаче дерогира общото по чл. 4, т.1 от Регламента, в случай на упражнен избор от ищеца. В случая, ищецът е упражнил правото си като е предявил иска в съда по седалището на ответниците. Затова и възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора за вреди от деликта (по съображения основани на осн. чл. 7, т.2 от Регламента) е неоснователно. Сочените от ответниците разпоредби на чл.6 и чл.7 от Международната конвенция за арест на кораби, 1999 г., в сила за Република България от 14.09.2011 г., също не предвиждат такава изключителна международна компетентност на съда в друга държава, доколкото само се предоставят правомощия, а не и изключителна компетентност на съдилищата на държавата, в която е бил извършен ареста да определят степента на отговорност на ищеца за загуби и щети, причинени в резултат на незаконен или неоправдан арест (чл.6, ал.2 от МКАК) или съгласно чл.7 от МКАК да решават случая по същество (по морския иск, заради който е допуснато обезпечението чрез арест на кораба). Не могат да бъдат черпени аргументи за такава изключителна юрисдикция на съда на държавата, в която е извършен ареста и от обстоятелството, че арестът е бил допуснат от съда на другата държава при задължение на бъдещия ищец (в случая двете дружества „Вистамар" ООД и „Сени" ЕООД със седалища в България), по чието искане е било допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез ареста на кораба, да обезпечи гаранция и такава е била внесена, защото тази гаранция се предоставя за щетите, които могат да бъдат причинени на ответника (по обезпечения бъдещ морски иск) в резултат на незаконния или неоправдан арест (чл. 6, ал.1), а настоящият ищец не е ответник по обезпечения с ареста бъдещ морски иск.

В този смисъл, доколкото ищецът е предявил исковете си срещу дружествата със седалище в Република България и не са налице норми, изключващи компетентността на съда по седалището на ответника,  компетентентен да разгледа спора е българският съд.

В този смисъл, основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилност на определението на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството и делото и същото изпратено на съда в Констанца, Румъния, поради което и то следва да бъде отменено в обжалваната му част и делото – върнато за продължаване на производството.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 1723/08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 806/2016 г. на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено, поради липса на международна компетентност на българския съд и делото - изпратено на съда в Румъния, гр.Констанца и ВРЪЩА  делото на Варненския окръжен съд за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: