ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

636

гр.Варна,17.10.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 17.10.2016 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 514 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 т.1 ГПК и е образувано по частна жалба вх. 22938/18.08.2016 г. на И.И.В., подадена чрез адв. А.Г., против определение № 1951 от 08.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1576/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказа на държавния съдебен изпълнител при Варненския районен съд да прекрати производството по изпълнително дело № 1226/2016 г., обективиран в протокол от 16.06.2016 г. като недопустима.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение по съображения за нарушения на процесуалните норми, за противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебния акт, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за разглеждане на жалбата срещу действието на съдебния изпълнител по същество.

Р.К.Г. и Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не са подали отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима. При разглеждането й по същество, с оглед наведените оплаквания и съобрази доказателствата по делото, Варненският апелативен съд намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по жалба на И.В. против отказа на държавния съдебен изпълнител да прекрати производството по изпълнително дело № 1226/2016 г. Първаначално изпълнителното дело е било образувано пред ДСИ при Варненския районен  под № 1065/2016 г. по молба на И.В. срещу Р.Б. (двамата родители на малолетното дете Д. В.), поради неизпълнение от майката на задължението й за предаване детето на бащата във връзка с постановения от съда, с определение от 18.12.2015 г. по гр.д. № 5669/2015 г. на СфРС, режим на лични контакти между двамата - привременни мерки по същото дело, за което му е бил издаден и изпълнителен лист. Доколкото местоживеенето на майката и детето е в гр.София по молба на бащата, делото е било изпратено на ЧСИ Н. М. за продължаване на изпълнителните действия. На 29.05.2016 г. детето е било предадено на бащата, но след изтичане на определения му режим на лични контакти, той не го е върнал на майката. Изпълнителното дело отново е било върнато в гр.Варна и образувано под № 1226/2016 г., но с предмет – изпълнение на задължението за връщане на детето от бащата, в каквато връзка е била подадена молба от майката. Връчена е била покана на И.В. за доброволно изпълнение на задължението му за връщане на детето. Последният е подал молба до съдебния изпълнител за прекратяване на производството по изпълнителното дело, по която е бил постановен и обжалваният пред окръжния съд отказ на съдебния изпълнител.

В жалбата си пред настоящата инстанция, И.В. е изложил  съображения за качеството си на взискател и в тази връзка, че разполага с право да обжалва отказите на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК. Действително, при образуване на изпълнителното дело (първоначално с №1065/2016 г.), неизпълненото задължение за предаване на детето (във връзка с режима на лични контакти с бащата ) е било на майката и затова спрямо нея са били предприети и действия по чл. 528 от ГПК. След предаването на детето, обаче и осъществяване на режима на личните контакти с бащата, той не е върнал детето и изпълнителното дело е продължило с предмет - изпълнение на задължението за връщането на детето (пак изпълнение на задължение за предаване на дете, но от бащата – на майката). Затова и съдебният изпълнител е пратил поканата за доброволно изпълнение на бащата и спрямо него са били предприети действията по чл.528 от ГПК. Затова, при постановяване на отказа за прекратяване на изпълнителното дело, жалбоподателят не е имал качеството на взискател по смисъла на чл. 435 , ал.1 от ГПК, за да разполага с правото на жалба срещу това действие на съдебния изпълнител. Както бе посочено, към този момент изпълнителните действия са били за предаването на детето от бащата – на майката. В качеството на длъжник, жалбоподателят не разполага с правото да обжалва отказите на съдебния изпълнител.

Независимо от това, само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и взискателят, както е посочил и окръжния съд, съгласно чл. 435, ал.1 ГПК би имал право да обжалва отказ, но такъв да се извърши искано от него изпълнително действие, каквото искането за прекратяване на делото не представлява.

С оглед изложените съображения, като е достигнал до идентичен правен извод за недопустимост на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и като правилен следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1951 от 08.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1576/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: