Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

55

гр.Варна, 14.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 19.03.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                   ИВАН ЛЕЩЕВ

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 515/2013 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

  Срещу решение № 150/09.04.2013 год. по гр.д. № 685/2012 год. на Окръжен съд Добрич са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От А.И.Т. и Е.П.Т. – в частта, с която е обявен за относително недействителен спрямо ищците сключеният на 03.12.2009 год. договор за продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 9 в гр. Добрич, ул.”Сан Стефано” № 10, вх.Б, ет.5 със застроена площ от 120 кв.м., състоящ се от три стаи, столова, кухня, балкони и сервизни помещения, с идентификатор 72624.624.7837.1.27 по кадастралната карта на гр.Добрич, който обект попада в сграда с идентификатор 72624.624.7837.1, ведно с избено помещение № 9 с площ 16,79 кв.м. и таванско помещение № 7 с площ 13,45 кв.м., както и 2,975% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот 72624.624.7837, сключен под формата на нотариален акт № 183, том IV, рег.№ 9032, дело № 481 от 03.12.2009 год на нотариус В.Т. рег.№ 158 на Нотариалната камара, вписан с акт № 150, том XXX, дело 5511/2009 год. на Служба по вписванията гр.Добрич. В жалбите се съдържат оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната част поради произнасяне на съда по непредявено искане, както и за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Въззивниците молят да бъде отменено постановеното решение в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно осн. чл. 135 ЗЗД бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.

С отговора си на жалбата ищците П.К.С.-В. и В.Д.С. са предявили насрещна жалба срещу решението в отхвърлителната му част по иска с правно осн. чл. 26 ал.2 предл. пето във вр. с чл. 17 от ЗЗД , предявен като главен, за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба, поради привидност на същия. В отговора се поддържа становище за неоснователност на жалбите и потвърждаване на решението в обжалваната част. В случай, че жалбите бъдат уважени и решението – отменено в тази част, с насрещната жалба ищците молят да бъде отменено решението в отхвърлителната част по иска с правно осн. чл. 26 ал.2 ЗЗД и вместо него – постановено друго, с което този иск бъде уважен с присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпили са отговори на насрещната жалба с изразено становище за нейната неоснователност и оставянето й без уважение.

Съставът на Апелативен съд Варна намир, че жалбите и насрещната жалба са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба от В.Д.С. и П.К.С. *** като наследници на К.Л. С., с която са предявени при условията на кумулативно съединяване: иск за установяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен между наследодателя им и ответниците, поради привидност на същия на осн. чл. 26 ал.2, предл. последно във вр. с чл. 17 от ЗЗД, и иск с правно осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на  прикрития с него договор за дарение.

След оставяне на исковата молба без движение, ищците уточнили, че предявяват само иск с правно осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на привидния договор, а в условията на евентуалност в случай, че главният иск бъде отхвърлен предявили иск с правно осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяването му за относително недействителен. Държавната такса е внесена при условията на чл. 72 ал.2 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ответниците са бивши съпрузи, бракът им е разтрогнат с решение № 414/10.11.2005 год по гр.д. № 259/2005 год на Районен съд Добрич.

Оспорената сделка е сключена между тях на 03.12.2009 год с нот.акт № 183, том IV рег.№ 9032, дело 481/2009 год на нотариус В.Т.рег.№ 158, с район на действие Районен съд Добрич. По силата на цитирания нот.акт А.И.Т. продава на Е.П.Т. собствената си ½ ид.ч. от процесния имот.

Тази сделка е предшествана от договор за покупко-продажба на същия имот, сключен през 1997 год между ответниците като продавачи и наследодателя на ищците като купувач, която е обявена за нищожна на осн. чл. 152 от ЗЗД с влязло в сила решение по гр.д. № 877/2005 год на Районен съд Добрич. По този начин имотът се е върнал в патримониума на ответниците.

Междувременно, с влязло в сила решение по гр.д. № 910/2002 год на Окръжен съд Добрич ответникът А.Т. е осъден да заплати на К. С. сумата 18 500 щатски долара, получена в заем, и 13 620,46 щатски долара мораторна лихва върху главницата.

Предявеният главен иск с правно осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД е за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба между бившите съпрузи като привиден, но без установяване валидността на прикритата сделка - дарение. Доказването на привидността е в тежест на ищците. За разкриване на симулацията законът допуска гласни доказателства само при условията на чл. 165 ал.2 от ГПК, а именно – наличие на писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. В случая липсва писмено доказателство, от което да може да се направи предположение за привидност на договора за покупко-продажба между ответниците. Не може да се цени като такова доказателство декларацията, подписана от Е.Т. при изповядване на сделката, че знае за вписаните върху имота възбрани. Знанието за този факт по никакъв начин не влияе върху изявлението на страните, че желаят сключването именно на договор за покупко-продажба. Действителната воля на страните, отразена в нотариалния акт, не е опровергана, поради което искът за прогласяване нищожността на сделката е неоснователен и недоказан. В тази му част постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Разглеждайки евентуалния иск с правно осн. чл. 135 ЗЗД съдът намира следното:

Първата предпоставка за основателност на иска е налице. По делото е безспорно установено с влязлото в сила решение по гр.д. № 910/2002 год на Окръжен съд Добрич, че наследодателят на ищците е кредитор на ответника А.Т. по договор за заем.

Налице е и втората предпоставка на чл. 135 ал.1, предл. второ от ЗЗД – длъжникът и лицето, с което той е договарял, да са знаели за увреждането.

Договорът за покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесния имот е сключен между ответниците след влизане в сила на съдебното решение, легитимиращо наследодателя на ищците като кредитор. Въпреки неучастието на втората ответница като страна по това дело, тя е знаела за поетото от съпруга й задължение по договора за заем. Това обстоятелство е признато от нея в отговор на въпрос, поставен от съда по реда на чл. 145 ал.1 от ГПК в съдебното заседание на 19.02.2013 год. Тогава тя е заявила, че през 1997 год са продали жилището си на К.С. срещу получен заем, който бил изразходван за бизнеса на съпруга й, както и за лечението на сина им. Ответницата е знаела за дълга и поради факта, че тя е била страна по делото, с решението по което договорът за покупко-продажба е бил признат за нищожен именно на осн. чл. 152 от ЗЗД. Тогава двамата ответници все още са били съпрузи, а знанието за увреждане в този случай се предполага по силата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД.

Увреждането като обективна предпоставка за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД е налице, независимо от това дали длъжникът притежава и други имущества, върху които кредиторът може да насочи принудително изпълнение. Достатъчно е увреждащата сделка да е довела до намаление на имуществото, с което събирането на вземането би се затруднило. От данните по делото се установява, че съдебният изпълнител е наложил възбрана върху друг имот на длъжника, а именно – дворно място с построените в него жилищна сграда и стопански постройки в с.Радан войвода, общ. Вълчи дол, обл.Варна. Въпреки, че към настоящия момент по делото не са събрани доказателства за оценката на този имот, с основание може да се предположи, предвид неговото местоположение, че стойността му няма да бъде достатъчна за покриване на дълга. Следователно, налице е увреждане на кредитора, причинено чрез оспорената сделка, сключена между ответниците със знанието и на двамата, че по този начин могат да попречат за събирането на дълга. Мотивите на първоинстанционния съд, които са в същата насока, се споделят напълно от настоящия състав, поради което постановеното решение и в тази част следва да бъде потвърдено.

Насрещната жалба, която е подадена срещу решението в отхвърлителната му част в случай, че то бъде отменено, се явява неоснователна.

С оглед горното разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/09.04.2013 год. по гр.д. № 685/2012 год. на Окръжен съд Добрич

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)