Р Е Ш Е Н И Е     № 215

гр. Варна, 11.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                                           ПЕНКА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 515 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от „Банка ДСК” ЕАД, гр. София против решение № 99/29.08.14г. по т.д. № 270/13г. на ОС-Силистра, с което е отхвърлен иска на въззивника , предявен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,  във вр. с чл. 576 и чл. 569, т. 5 от ГПК, и чл. 88 и  чл. 90 от ЗКИР против „БП Индъстрис” ЕООД, гр. Силистра, да се  обяви за нищожно вписването /отбелязването/ на заличаване, направено по искане на „БП ИНДЪСТРИС" ЕООД, ЕИК: 202478976, на ДОГОВОРНИ ИПОТЕКИ, учредени в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД за обезпечаване задължения на „БРОСС ХОЛДИНГ”АД, по банкови кредити върху имоти, принадлежали към датата на учредяване на „БРОС ХОЛДИНГ”АД, а именно ИПОТЕКИ: 1.1.1 върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66425.514.509 /пет, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра, община Силистра, Силистренска област, одобрени със заповед № РД - 18 - 66/02.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД 14 19 178/27.06.2012 г. на Началник на СГКК - Силистра, с административен адрес на същата: гр. Силистра, община Силистра, обл. Силистра, Индустриална зона Запад, с площ според Комбинирана скица на поземлен имот № 4516/28.06.2012 г., изд. от СГКК - гр. Силистра - 18 000 /осемнадесет хиляди/ кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, имотът със стар идентификатор 66425.514.55, с номер по предходен план - 15, квартал 1, парцел: част от 11, ведно с построените в имота сгради от обект „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК - СИЛИСТРА" - Производствена база за технически аерозоли, уплътнители и емулсионни полимери", а именно: „Склад за Мономери", „Помпена станция за мономери" и „База за производство и опаковка на полимерни продукти", със степен на завършеност 63 /шестдесет и три/ процента, отразени в комбинирана скица като имоти с идентификатори: сграда № 66425.514.509.1 /шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, едно/, със застроена площ от 678 /шестстотин седемдесет и осем/ кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: промишлена сграда; сграда № 66425.514.509.2 /шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, две/, със застроена площ от 619 /шестстотин и деветдесет/ кв.м., брой етажи 4 /четири/, с предназначение: промишлена сграда; сграда № 66425.514.509.3 /шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, три/, със застроена площ от 224 /двеста двадесет и четири/ кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: промишлена сграда; сграда № 66425.514.509.4 /шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, четири/, със застроена площ от 206 /двеста и шест/ кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: складова база, склад и сграда № 66425.514.509.5 / шест, шест, четири, две, пет, точка, пет, едно, четири, точка, пет, нула, девет, точка, пет/, със застроена площ от 85 / осемдесет и пет/ кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: складова база, склад, при съседи на имота: имоти с идентификатори: 66425.514.508, 66425.514.273, 66425.514.75, 66425.514.57, наложена с Искане за вписване на възбрана вх.рег. № 1797 от 06.03.2013 г., Акт №150, том I, дело №261/06.03.2013 г. на Служба по вписванията - гр. Силистра. 1.1.2. върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор: 66425.514.508, находящ се в гр.Силистра, общ.Силистра, обл.Силистра, Промишлена зона „Запад", с площ от 14 130 кв.м., ведно с построените в имота: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.508.1, с площ от 3 962 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.508.2, с площ от 220 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори: 66425.514.509; 66425.514.57; 66425.514.53; 66425.514.273; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 66425.514.57, находящ се в гр.Силистра, общ.Силистра, обл. Силистра, Промишлена зона „Запад", с площ от 32 887 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори: 66425.514.408; 66425.514.53; 66425.514.508; 66425.514.509; 66425.514.273; 66425.514.364; 66425.514.64; 66425.514.63, ведно с построените в имота: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.1, с площ от 584 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.2, с площ от 4067 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.3, с площ от 379 кв.м.;  ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.4, с площ от 538 кв.м.;  ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.5, с площ от 35 кв.м.;  ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.6, с площ от 1 051 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.7, с площ от 64 кв.м.;  ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.8, с площ от 10 кв.м.;  ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.9, с площ от 31 кв.м.; АДМИНСТРАТИВНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.10, с площ от 78 кв.м.; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА, с идентификатор: 66425.514.57.11, с площ от 10 кв.м., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор: 66425.514.58, находящ се в гр.Силистра, общ. Силистра, обл.Силистра, Промишлена зона „Запад", с площ от 3 038 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори: 66425.514.59; 66425.514.272; 66425.514.273;66425.514.63, наложена с Искане за вписване на възбрана вх.рег. № 1886 от 08.03.2013 г., Акт №160, том I, дело №274/08.03.2013г. на Служба по вписванията - гр. Силистра; КАКТО и е отхвърлен предявения алтернативен иск за заличаване на  вписването /отбелязването / на заличаване на посочените по-горе ИПОТЕКИ.

В жалбата е изложено, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като от една страна е отхвърлен иск относно недействителността на вписването /отбелязването/ на заличаване на две договорни ипотеки, идентифицирани не съгласно искането на ищеца чрез описание на съответните нотариални актове за учредяването им, а чрез искания за вписване на възбрана /цитирани в решението с вх. рег. № и акт №/, а от друга страна – относно недействителността на вписването /отбелязването/ на заличаване на ипотеки и върху други два имота – с идентификатори съответно № 66425.514.508 и № 66425.514.57, върху които за ищцовата страна изобщо не е била учредявана ипотека и същата не е предявила иск. Освен това е посочено, че ищецът не е предявявал алтернативен иск, както е записано в отхвърлителния диспозитив на решението, а кумулативно искане за заличаване на извършеното вписване /отбелязване/, съгласно чл. 90 от ЗКИР. В тази връзка се претендира от въззивния съд да обезсили обжалваното решение изцяло като постановено по непредявени искове и делото да се върне на СОС за произнасяне по предявените искове за недействителност на вписване /отбелязване/ на заличаване на две договорни ипотеки, учредени в полза на ищеца „Банка ДСК” ЕАД по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 167, т. ІІ, рег. № 1846, дело № 143/11г. и по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 144, т. ІV, рег. № 4327, дело № 463/12г. върху един имот с идентификатор 66425.514.509. В условията на евентуалност се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, приемайки, че продажбата по реда на ЗОЗ е публична продан на недвижим имот по см. на ГПК и има нейните последици. В подкрепа на тази теза са изложени правни доводи в т. 2.3 от въззивната жалба и правни аргументи против изводите на решаващия съд /т. 2.5, т. 2.6 от жалбата/. Отправеното в тази връзка искане е (ако се приеме, че диспозитивът на решението, в който е налице описание на актовете за учредяване на ипотеките върху имот с идентификатор 66425.514.509 не чрез нотариалните актове, а чрез вписване на възбрани, е само грешка при описанието на документите, невлияеща на действителността на волята на съда и формирането на изводите му), решението в тази му част да бъде отменено и да се постанови ново решение, с което да се признае за установено, че не е настъпило погасяване на вписани по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД, ипотеки, учредени в полза на „Банка ДСК” ЕАД върху описания имот, тъй като не е извършена публична продан; да се обяви за недействително вписването /отбелязването/ на заличаването на ипотеките по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД; да се установи несъществуване на вписаното обстоятелство погасяване на ипотеки по партидата на„БРОСС ХОЛДИНГ” АД, поради извършена „публична продан”; да се установи недопустимост на вписването /отбелязването/ на заличаване на ипотеките по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД; да се постанови заличаване на вписването /отбелязването/ на заличаване на ипотеките по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД и да се присъдят разноските по делото. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който и депозира писмени бележки по съществото на спора. Поддържа се допълнително тезата за недопустимост със следните аргументи: с диспозитива на съдебното решение по т. 1.1.1. е отхвърлен иск относно заличаването на една ипотека, „наложена с искане за вписване на възбрана”, а искът е предявен относно заличаването на две ипотеки, учредени с два отделни нотариални акта. Счита се, че дори да се касае до грешка, то тя не може да бъде преодоляна от въззивния съд, тъй като не е възможно да се определи към заличаването на коя от двете ипотеки се отнася обжалваното на СОС решение и къде остава диспозитива за другата ипотека. Още повече, че в мотивите на решението никъде не са цитирани ипотеки, учредени в полза на ищеца с Нотариален акт № 167 и нотариален акт № 144, поради което не е налице техническа грешка в изписването, а е налице отхвърляне на непредявен от ищеца иск. Безполезно би било и евентуално уважително исковете решение на въззивния съд, защото то няма да има ефект върху извършеното заличаване на двете ипотеки.

В предвидения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „БП Индъстрис” ЕООД, гр. Силистра. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като от една страна първоинстанционното решение не е недопустимо /поне относно решението, в частта на диспозитива му, оформена в 1.1.1/, тъй като очевидно в случая се касае за грешка на съда при описанието на документите, посредством, които се индивидуализира всяка една от наложените ипотеки, чието заличаване се оспорва /при яснота относно кое заличаване на ипотеки е атакувано, в чия полза и по чия партида са били вписани и съответно заличени и по отношение на кой точно имот - с идентификатор 66425.514.509/, а не порок във волята на съда, водещ до недопустимост на решението, а от друга страна – решението не е неправилно. За последното са приведени правни доводи като основният е, че празнотата в ЗОЗ при уреждане на последиците на продажбата по чл. 37 от ЗОЗ относно вписаните по отношение на продаденото имущество тежести и ограничения /ограничени вещни права, ипотеки, възбрани/, следва да се попълни чрез аналогия съобразно чл. 46, ал. 2 от ЗНА – чрез прилагане на последиците, предвидени за проведена публична продан по реда на ГПК – чл. 175, ал. 1 от ЗЗД. Излагат се съображения, изведени и от „житейската логика”- обратното на поддържаното становище би лишило от смисъл изпълнението по реда на ЗОЗ, както и неговата основна цел – да се обезпечат търговските отношения. Относно твърдението на ищеца за недействителност на заличаването на ипотеките се сочи, че тъй като погасителния ефект на проданта по ЗОЗ настъпва по силата на закона и с представянето на молба от заинтересуваното лице, ведно нотариалния акт за продажбата по ЗОЗ, е налице задължението на съдията по вписванията да направи исканото отбелязване. Счита се, че правилно първоинстанционния съд е отхвърлил и иска за заличаване на атакуваното заличаване на ипотеките, тъй като е отхвърлен предявения установителен иск за прогласяване недействителността на самото отбелязване. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар. В с.з. заседание становището по отговора на жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който в дадения му от съда срок е депозирал и писмени бележки по съществото на спора.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК” ЕАД, гр. София против „БП ИНДЪСТРИС” ЕООД, гр. Силистра като са били наведени следните твърдения: При справка в имотния регистър към СВ-Силистра по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД е било установено, че по искане на „БП ИНДЪСТРИС” ЕООД са били заличени договорни ипотеки, учредени в полза на ищеца за обезпечаване на задължения на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД по банкови кредити върху имоти, принадлежали към датата на учредяването на ипотеките на кредитополучателя „БРОСС ХОЛДИНГ” АД, а именно: ипотека, учредена с НА № 167, т. ІІ, рег. № 1846, дело № 143/2011г. на нотариус Зл. Нотев, рег. № 307 на НК, с район на действие – района на РС-Силистра /ипотеката е върху ПИ с идентификатор 66425.514.509 по КККР на гр. Силистра с площ от 18 000 кв.м., ведно със собственото на дружеството право на строеж за построяването в този ПИ обекти и подобекти, предвидени по ПУП-ПРЗ/, и ипотека, учредена с НА № 144, т. ІV, рег. № 4327, дело № 463/2012г. на нотариус Зл. Нотев, рег. № 307 на НК, с район на действие – района на РС-Силистра /ипотеката е отново върху ПИ с идентификатор 66425.514.509 по КККР на гр. Силистра с площ от 18 000 кв.м., както и върху построените върху него сгради  с идентификатори 66425.514.509.1, 66425.514.509 .2, 66425.514.509.3, 66425.514.509.4 и 66425.514.509.5, както и върху всички останали недвижими имоти – сгради и съоръжения, които ще се изграждат и придобиват чрез ползване на отпуснатия инвестиционен кредит, в резултат на реализираното право на строеж/. Ипотеките са били заличени по искане на ответното дружество на осн. чл. 175 от ЗЗД и въз основа на молби вх. № 7569/17.10.13г. и вх. № 7570/17.10.13г. на СВ-Силистра, в които е било заявено, че имотите са били закупени от молителя с НА № 100, т. ІІІ, рег. № 3065, н.д. № 335/2013г. на нотариус Зл. Нотев, рег. № 307 на НК, с район на действие – района на РС-Силистра, по реда на чл. 37 от ЗОЗ, продавач по който е „ДИСИ&КЕМ КОМПАНИ” дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на щата Делауеър, САЩ и продължаващо съществуването си като интернационално дружество в Република Сейшели, което дружество е действало по реда на чл. 37 от ЗОЗ като заложен кредитор. Ищецът е поддържал, че тази продажба няма ефекта на публична продан по ГПК, за да погасява ипотеките, поради което и извършеното от съдията по вписванията заличаване на ипотеките е нищожно /защото е вписване на акт, който не подлежи на вписване – нито НА за продажбата по ЗОЗ, нито молбата на купувача по същия подлежат на вписване (отбелязване) към ипотеката/; представлява вписване на несъществуващо обстоятелство /че ипотеките са погасени, което обстоятелство не съществува/; недопустимо, тъй като е основано на недопустимо (нередовно) искане, защото молителят „БП ИНДЪСТРИС” ЕООД не е легитимирано съгласно чл. 19 от ПВп лице /не е купувач по публична продан/ и защото към исканията не са приложени изискуемите по чл. 19 от ПВп документи. Претендирало се е от съда /съгласно формулираните петитуми с допълнителната искова молба от 12.03.14г. – л. 201-205/ в условията на кумулативност: 1. Да признае за установено, че не е настъпило погасяване на описаните в исковата молба ипотеки в полза на банката и вписани по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД, тъй като не е извършвана публична продан по ГПК; 2 Да се установи недействителността на вписването (отбелязването) на заличаване на ипотеките на ищеца по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД /по изложените твърдения в исковата молба за нищожност/; 3. Да се установи несъществуването на вписаното обстоятелство на погасяване на ипотеките по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД; 4. Да се установи недопустимост  на извършеното вписване на заличаване на двете ипотеки поради непредставяне на изискуемите за заличаването документи; 5. Да се постанови заличаване на извършеното вписване /отбелязване/ на заличаването на двете ипотеки.

            В депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, признавайки единствено твърдяните факти, но не и правните доводи и твърдения относно липсата на последицата на погасяване на ипотеките на ищеца след извършената по реда на ЗОЗ продажба от заложния кредитор на ипотекираните имоти, представляващи част от търговското предприятие на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД, върху което е бил учреден особен залог, вписан в търговския регистър по партидата на дружеството. Поддържа се, че действително вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване на съдиите по вписванията представляват нотариални удостоверявания по см. на чл. 569 от ГПК, но измежду предвидените в чл. 576 от ГПК изрично предвидени основания за нищожност на тези удостоверявания не попадат нито едно от твърденията на ищеца. Поддържа се, че за продажбата на заложено имущество от заложен кредитор по реда на ЗОЗ следва да се приложи правната последица на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД, сочеща на погасяване на всички вещни права и на всички ипотеки, учредени след първата, тъй като продажбата по ЗОЗ е своеобразно принудително изпълнение спрямо имуществото на залогодателя. В тази връзка се позовава на нормите на чл. 21, ал. 3, изр. 1 от ЗОЗ /че вписването на особения залог създава противопоставимост по отношение на третите лица/, на чл. 37, ал. 4 от ЗОЗ, препраща към чл. 482 от ГПК и чл. 40, ал. 2 от ЗОЗ /уреждаща правата на ипотекарните кредитори, за които е предвидено правото им на парично вземане от продажната цена, но не и права по отношение на недвижимия имот/. Счита се, че безспорно ответникът е заинтересовано лице по см. на чл. 19 от ПВп, което е имало право да иска заличаването на вписаните ипотеки върху придобитите от него по реда на ЗОЗ имоти. Счита се, че законодателят не е предвидил основания за недопустимост на нотариалното удостоверяване поради което и такъв иск е недопустим. Поради неоснователност на предявените искове се поддържа и неоснователност на искането за заличаване на процесните вписвания.

            С оглед депозираната допълнителна искова молба ответникът е поддържал в допълнителен писмен отговор, че исковете следва да се считат предявени против „БРОСС ХОЛДИНГ” АД, тъй като досегашния ответник е заменен с посоченото дружество. Счита се за недопустим предявения с т.1 от допълнителната искова молба петитум /да се признае за установено, че не е настъпило погасяване на описаните в исковата молба ипотеки в полза на банката и вписани по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД, тъй като не е извършвана публична продан по ГПК/, защото този иск е предявен едва с допълнителната искова молба и същият е изцяло нов, а не е пояснение на предявен иск или изменение на такъв.

 

             От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            От представените от ищеца заверени копия на двата нотариални акта за учредяване на договорна ипотека /НА № 167, т. ІІ, рег. № 1846, дело № 143/2011г. и НА № 144, т. ІV, рег. № 4327, дело № 463/2012г. и двата на нотариус Зл. Нотев, рег. № 307 на НК, с район на действие – района на РС-Силистра/ се установява, че по първия банката-ищец предоставила на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД кредит в размер на 300 000 000 евро за построяването на Завод за емулсионна полимеризация в Промишлена зона-Запад на гр. Силистра, а кредитополучателят е учредил ипотека върху описания ПИ с идентификатор 66425.514.509 по КККР на гр. Силистра с площ от 18 000 кв.м., ведно със собственото на дружеството право на строеж за построяването в този ПИ обекти и подобекти, предвидени по ПУП-ПРЗ. По втория НА банката-ищец е предоставила на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД кредит в размер на 600 000 евро отново за същата инвестиционна цел, а кредитополучателят е учредил нова ипотека върху описания ПИ, но и върху вече построените в имота, подробно описани и със степен на завършеност 63% сгради.

            С депозираните от „БП ИНДЪСТРИС” ЕООД до СВ-Силистра две молби от 17.10.13г. /л. 11-16/ съдията по вписванията е бил сезиран с искане за заличаване на описаните по-горе две ипотеки, тъй като при условията на чл. 37 от ЗОЗ е била осъществена продажба на описаните недвижими имоти, оформена в НА № 100, т. ІІІ, рег. № 3065, н.д. № 335/2013г. на нотариус Зл. Нотев-Силистра /л. 186-191/, по който молителят е закупил имотите като обособена част от търговското предприятие на залогодателя „БРОСС ХОЛДИНГ” АД, който особен залог е обезпечавал вземането на ДИСИ&КЕМ КОМПАНИ” по Договор от 12.10.12г., вписан надлежно в СВ-Силистра като акт № 1, т. І, вх. рег. № 2571/02.04.13г. На осн. чл. 175, ал. 1 от ЗЗД съдията по вписванията е разпоредил заличаването на ипотеките, което е отразено в СВ-Силистра /същото е отразено по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД – л. 29 и л. 35-36/.

               От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

            Относно родовата подсъдност на установителните искове по чл. 90 от ЗКИР /за установяване недопустимост или недействителност на вписването, както и за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство в имотния регистър/ се приема в теорията /”Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, София, 2012г. стр. 133/ и съдебната практика /цитираното в посочения труд Определение № 282/29.04.11г. по т.д. № 29/10г., ІІ т.о. на ВКС/, че са подсъдни на районен съд, тъй като нормата на чл. 104, т. 5 от ГПК се отнася само за споровете по чл. 595 и чл. 604 от ГПК, касаещи вписвания в регистри за ЮЛ, водени в окръжния съд. Дори обаче да се възприеме това становище, то на осн. чл. 270, ал. 4 от ГПК решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

            Относно предмета на делото и по въпроса относно допустимостта на обжалваното решение.

            Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд е бил надлежно сезиран и с трите уредени в нормата на чл. 90 от ЗКИР установителни иска, а именно:

1.                             Да се установи недействителността на вписването (отбелязването) на заличаване на двете ипотеки на ищеца по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД (защото е извършено вписване /отбелязване/ на акт, който не подлежи на вписване – нито НА за продажбата по ЗОЗ, нито молбата на купувача по същия подлежат на вписване (отбелязване) към ипотеката, като последната дори няма нотариална заверка на подписа);

2.                             Да се установи несъществуването на вписаното обстоятелство на погасяване на ипотеките по партидата на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД (тъй като не е извършвана публична продан, нито продажба по чл. 717л, ал. 4 от ТЗ);

3.                             Да се установи недопустимост на извършеното вписване на заличаване на двете ипотеки (тъй като молителят „БП ИНДЪСТРИС” ЕООД не е купувач по публична продан, а е купувач по НА за продажба по реда на чл. 37 от ЗОЗ и защото към исканията не са приложени изискуемите по чл. 19 от ПВп документи),

както и с искането – след уважаване на горните искове да се постанови заличаване на вписването (отбелязването) на заличаване на двете ипотеки /на осн. чл. 88 от ЗКИР/.

            С първоначално подадената искова молба и въз основа на релевираните твърдения по фактите, ищецът е формулирал две от горните три претенции /макар и вместо „недействителност” при същите основания, да е претендирал обявяване на „нищожност” на вписването на заличаване на ипотеките/. Освен това същите са били предявени в условията на евентуално обективно съединяване – ако не се установи нищожността на вписването, евентуално да се установи неговата недопустимост. С допълнителната искова молба ищецът на базата на вече наведените твърдения и доводи /вкл. и за несъществуване на вписаното обстоятелство/ е формулирал посочените по-горе три петитума на трите иска по чл. 90 от ЗКИР, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване. И тъй като самостоятелен иск по чл. 88 от ЗКИР за оспорване на вписване, т.е. за отмяна, респ. заличаване на вписване, няма, то искането по чл. 88 от ЗКИР е последица от успешно проведеното чрез исковете по чл. 90 от ЗКИР оспорване на вписването /така и съдия Бонка Дечева в статията „Исковете по чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР”, сп. „Собственост и право”, бр. 2/2012г., стр. 41-44/.

            Едва с допълнителната искова молба ищецът е формулирал един нов петитум – да се признае за установено, че не е настъпило погасяване на описаните две ипотеки, учредени в полза на ищеца, тъй като не е извършена публична продан. Такъв иск не е предмет на делото, тъй като ако ищецът е желаел да сезира съда с разрешаването на спор за наличието на неговите материални /дали ипотечното право е чисто материално или хетерогенно и т.н. право, в доктрината е налице спор/ права /ипотечните права, учредени чрез двата договора/, то това е следвало да стане с първоначалната искова молба и при спазване на изискванията относно определяне цена на иска /3 600 000 евро/ и заплащане на съответната ДТ, както и при определяне на надлежните ответници /лицата, които се ползват от акта – лицето, поискало вписването и лицето, по чиято партида е заличена ипотеката - по арг. от чл. 537, ал. 2 от ГПК/.

            Следователно, така уточнените три установителни искове по чл. 90 от ЗКИР и отправеното във връзка с евентуалното им уважаване искане по чл. 88 от ЗКИР са допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес за предявяването им, защото с процесното вписване /отбелязване/ на заличаването са засегнати права, които той не може да реализира – правото на предпочтително удовлетворение от процесния имот съгласно реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД и съобразно момента на вписването на ипотеките /налице е висящо, макар и спряно на осн. чл. 632, ал. 5 от ТЗ, производство по несъстоятелност на „БРОСС ХОЛДИНГ” АД, образувано по т.д. № 31/2013г. на ОС-Силистра, по което ищецът е присъединен кредитор в несъстоятелността с прието вземане – установено служебно от съда обстоятелство при проверка на материалите по в.ч.т.д. № 523/14г. на ВАпС/. Освен това исковете са насочени против надлежен ответник – правния субект, по чието искане и в чиято полза е допуснато вписването, тъй като предмет на исковете е самото вписване /дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВп и ЗКИР, действали към момента на извършването му относно териториалната и предметна компетентност, процесуалните и материални изисквания и вписаният акт да удостоверява подлежащо на вписване обстоятелство – така и в цитираната по-горе статия/, а не наличието или липсата на ипотечни права.

            Въпреки допустимостта на трите предявени иска по чл. 90 от ЗКИР и искането по чл. 88 от ЗКИР, то обжалваното решение е изцяло недопустимо по следните съображения:

            На първо място окръжният съд се е произнесъл по непредявени искове – отхвърлил е искове за обявяване за нищожно вписването /отбелязването/ на заличаване на ипотеки в полза на „Банка ДСК” ЕАД, по отношение на имоти, които изобщо не са въведени от ищеца като предмет на делото, а и няма твърдения такива ипотеки да съществуват в полза на ищеца /диспозитива по т. 1.1.2/, а именно: ипотека върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор: 66425.514.508, находящ се в гр.Силистра, общ.Силистра, обл.Силистра, Промишлена зона „Запад", с площ от 14 130 кв.м., ведно с построените в имота промишлени сгради /с идентификатори 66425.514.508.1 и 66425.514.508.2/; ипотека върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 66425.514.57, находящ се в гр.Силистра, общ.Силистра, обл. Силистра, Промишлена зона „Запад", с площ от 32 887 кв.м., ведно с построените в имота промишлени и административна сграда /с идентификатори 66425.514.57.1, 66425.514.57.2, 66425.514.57.3, 66425.514.57.4, 66425.514.57.5, 66425.514.57.6, 66425.514.57.7, 66425.514.57.8, 66425.514.57.9, 66425.514.57.10, 66425.514.57.11/ и ипотека върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор: 66425.514.58, находящ се в гр.Силистра, общ. Силистра, обл.Силистра, Промишлена зона „Запад", с площ от 3 038 кв.м.

            На второ място, макар и съдът в диспозитива си по т. 1.1.1. да се е произнесъл по отношение на ипотека върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66425.514.509 по КККР на гр. Силистра, община Силистра, Силистренска област, с площ според Комбинирана скица на поземлен имот № 4516/28.06.2012 г., изд. от СГКК - гр. Силистра - 18 000 кв.м., ведно с построените в имота сгради от обект „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК - СИЛИСТРА" - Производствена база за технически аерозоли, уплътнители и емулсионни полимери", а именно: „Склад за Мономери", „Помпена станция за мономери" и „База за производство и опаковка на полимерни продукти", със степен на завършеност 63 %, отразени в комбинирана скица като имоти с идентификатори 66425.514.509.1, 66425.514.509.2, 66425.514.509.3, 66425.514.509.4, 66425.514.509.5, то същият се е произнесъл по иск за обявяване на нищожност на вписването /а не по предявените три обективно кумулативно съединени установителни иска по чл. 90 от ЗКИР/. Освен това от цялото решение /и от мотивите и от този диспозитив/ не става ясно по отношение на коя от двете ипотеки съдът е формирал своите правни изводи и е отхвърлил иск за нищожност на вписването /дали по отношение на ипотеката, учредена с НА № 167, т. ІІ, рег. № 1846, дело № 143/2011г. или ипотеката, учредена с НА № 144, т. ІV, рег. № 4327, дело № 463/2012г. и двата нотариални акта на нотариус Зл. Нотев, рег. № 307 на НК, с район на действие – района на РС-Силистра/. Посочена е ипотека върху този имот и постройките върху него, наложена /употребата на думата е в единствено число/ с Искане за вписване на възбрана вх.рег. № 1797 от 06.03.2013 г., Акт №150, том I, дело №261/06.03.2013 г. на Служба по вписванията - гр. Силистра. Така че за въззивният съд е невъзможно да приеме, че е налице само грешка при индивидуализацията на двете ипотеки с погрешното вписване на акт за учредяването й, която е възможно да бъде изправена от втората инстанция с произнасяне на решение по същество.

            Горното обуславя извода за недопустимост на решението в посочените му части, а само поради обусловеността на искането по чл. 88 от ЗКИР за заличаване на процесното вписване от произнасянето по действително предявените искове по чл. 90 от ЗКИР, то и в частта по произнасянето по „предявен алтернативен” иск за заличаване на вписването /отбелязването/ на заличаване на ипотеки, решението следва да се обезсили като недопустимо. Делото следва да се върне на сезирания /Окръжен съд-Силистра/ за произнасяне по действително предявените и описани по-горе искове по чл. 90 от ЗКИР и искането по чл. 88 от ЗКИР.

            С оглед на изхода по настоящото дело, разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 99/29.08.14г. по т.д. № 270/13г. на ОС-Силистра и ВРЪЩА делото на ОС-Силистра за произнасяне по действително предявените искове по чл. 90 от ЗКИР и искането по чл. 88 от ЗКИР /посочени в мотивите на настоящото решение/, касаещи вписването (отбелязването) на заличаване на ипотеки, учредени в полза на „Банка ДСК” ЕАД чрез НА № 167, т. ІІ, рег. № 1846, дело № 143/2011г. и НА № 144, т. ІV, рег. № 4327, дело № 463/2012г. и двата на нотариус Зл. Нотев, рег. № 307 на НК, с район на действие – района на РС-Силистра.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: