Р Е Ш Е Н И Е

186

гр.Варна, 25.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:         ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                   МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№515/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Б.Г.Б. чрез адв.М.С. /пре -упълномощена по реда на чл.26, ал.3 от ЗПП от назначения му по реда на чл.26, ал.2, вр. чл.23, ал.3 от ЗПП особен представител адв.Л.Русева/ против решение № 1687/16.10.2015г., постановено по гр.д.№695/15г. по описа на ВОС, гр.о, с което е отхвърлен предявеният от Б.Г.Б. против И.Б.Б. и Б.Б.Б. иск с пр.осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от 04.06.1994г., обективиран в н.а.№13, том XXVIII, дело №10136/04.06.1994г., по твърдения, че наследодателката му Е. Н. Б. като дарител не е могла да разбира и ръководи действията си, както и, че не е съзнавала последиците от извършената от нея дарствена сделка на следния недвижим имот: апартамент №68, находящ се в гр.Варна, кв.”Чайка”, бл.20, вх.А ет.12, със застроена площ от 92,22 кв.м., при съответни граници, ведно с прилежащото избено помещение №40 с площ от 8, 44 кв.м., както и 1, 2593% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и Б.Г.Б. е осъден да заплати сумата от 1 145лв. по см. на ВОС, представляващи разноски по делото за окончателно определено възнаграждение за вещи лица, както и е осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 534, 29лв., представ -ляваща дължимата държавна такса по делото, за която ищецът е бил освободен с определение №2998/14.10.2011г. по гр.д.№1957/11г.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Частна жалба, подадена от адв.М.С., особен представител на Б.Г.Б., против определение №3760/29.10.2015г., постановено по гр.д.№ 695/15г. по описа на ВОС, гр.о. /в диспозитива на същото е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с определение №3905/13.11.2015г., влязло в сила/, с което Б.Г.Б. е осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 150лв. - възнаграждение за процесуален представител, предоставен му с определение №3276/15.11.2011г. и определение №3364/24.11.2011г. по гр.д.№1957/11г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде й бъде определено възнаграждение в размер на 300лв. по гр.д.№1957/11г. по описа на ВОС и в размер на 150лв. по гр.д.№695/15г. по описа на ВОС, което да бъде изплатено от бюджета на съда, т.к. не е дължимо от освободения от такси и разноски в производството жалбоподател.В жалбата е посочено, че се обжалва и разпореждане от 30.10.2015г., постановено по гр.д.№ 695/15г. по описа на ВОС, гр.о. като такова по делото не е било постановявано. Частна жалба, подадена от Б.Г.Б. против цитираното определение №3760/29.10.2015г., постановено по гр.д. №695/15г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се нареди заплащане за труда на особения представител от бюджета на ВОС.

Въззиваемите И.Б.Б. и Б.Б.Б., редовно уведомени при условията на чл.44, ал.1 от ГПК чрез посочения от тях съдебен адресат, не са изразили становище по жалбите. 

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Б.Г.Б. излага, че с договор, обективиран в н.а.№13/04.06.1994г. на ВН, наследодателката му Е. Н. Б.,***, поч. на 08.02.1998г., е дарила на ответниците И.Б.Б. и Б.Б.Б., негови осиновени дъщери, съответно нейни внучки, недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.”Чайка”, бл.20, вх.А, ет.12, съставляващ апартамент №68 с площ от 92, 22 кв.м., при съответни граници.Така сключеният договор е унищожаем, т.к. към датата на сключването му дарителката е била в тежко здравословно състояние, непозволяващо й да разбира свойството и значението на постъпките си, нито да осъзнава последиците от тях.На 09.02.1992г. Е. Б. е получила първия си исхемичен мозъчен инсулт - обширен инфаркт на територията на лявата средно-мозъчна артерия, хоспитализира е и диагностицирана с хипертонична болест ІІІ степен, мозъчна атеросклероза, десностранна централна химипареза с частична сензорна афазия и освидетелствана от ТЕЛК с решение от 09.04.1992г. за срок от три години.През май 1995г. е преосвидетелствана с констатирано значително влошаване на състоянието й, вкл. и тежка дефинитивна сензорномоторна афазия.Последното заболяване обуславя от една страна невъзможността неговата наследодателка да разбира смисъла на чутата и написана реч и от друга невъзможността й за смислова речева експресия.С решението на ТЕЛК от 1995г. й е определена І група инвалидност с чужда помощ пожизнено.Видна е неблагоприятната динамика и прогноза на развитите от Е.Б. заболявания, оформили като краен резултат т.нар. дифузен мозъчен психосиндром, характеризиращ се с неуклонно прогресиращи нарушения на паметта и интелекта.Към датата на сключване на процесния договор Е.Б. не е разбирала свойството и значението на действията си, като това е видно и от положения от нея подпис върху договора, състоящ се от едва разбираеми драскулки на първите две букви от собственото й име и трети знак, приличащ на отрязана цифра 8.Този подпис е съвсем различен от подписа, който тя е положила върху изготвено от нея саморъчно завещание на 01.07.1994г.Подписът, положен в договора от 04.06.1994г., демонстрира нейната внезапно настъпила невъзможност за писане - аграфия, която почти винаги е свързана и с алексия - невъзможността да се разбира и осъзнава писмена реч, като те са следствие от внезапно настъпило ново задълбочаване на нарушенията в мозъчното кръвообращение, довело до срив на когнитивните й функции.Доказателство за това е и обстоятелството, че в атакувания договор Е.Б. нарича ответниците нейни внучки, което тя никога не е правила преди или след това, нито е приемала ответниците за деца на ищеца и съответно за нейни внучки, като е имала и крайно неприязнено отношение към тяхната майка.За невъзможността на Е.Б. към 04.06.1994г. да разбира свойството и значението на извършеното от нея свидетелства и обстоятелството, че на 01. 07.1994г. същата изготвя завещание, без да осъзнава, че като следствие от даре -нието от 04.06.1994г. вече няма какво да завещава.Моли да бъде унищожен договорът за дарение, обективиран в н.а.№13/94г., т.к. наследодателката му Е.Б., дарител по договора, не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си, нито да осъзнава последиците от тях.

Ответниците И.Б.Б. и Б.Б.Б. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявения иск.Твърдят, че предявеният иск е недопустим, т.к. ищецът не е процесуално легитимиран да го предяви.Същият е наследник на лицето, чието волеизявление по атакувания договор се твърди, че е опорочено, като не е налице предпоставката, предвидена в чл.31, ал.2 от ЗЗД-да е било поискано поставянето на това лице преди смъртта му под запрещение.Твърдят и, че е налице хипотезата на чл.299 от ГПК, т.к. по идентичен спор между страните е постановено влязло в сила на 25.06.2009г. решение, с което е отхвърлен предявен иск за унищожаване на същия договор.В условие на евентуалност твърдят, че искът е неоснователен, защото към датата на сключване на договора за дарение Е.Б. не е имала психични отклонения, не е боледувала от психични болести, нямала е такава наследствена обремененост и не се е водила на отчет в психиатрично заведение. Същата е премала ответниците като свои внучки, живеели са заедно, те са се грижили за нея.Е.Б. е страдала от високо артериално налягане, получила е инсулт, лекувала се е известен период от време, след което се е възстановила. Правят възражение за изтекла погасителна давност.Излагат, че след завръщането си от САЩ и понастоящем ищецът живее необезпокоявано в имота, предмет на договора.   

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По въззивната жалба.

Предявен е иск с пр. осн. чл.31 от ЗЗД.

С договор за дарение, обективиран в н.а.№13/04.06.1994г. на ВН, Е. Н. Б. е дарила на И.Б.Б. и Б.Б. Б., малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Б. Г. Н., недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, кв.”Чайка”, бл.20, вх.А, ет.12, №68, като си е запазила пожизнено правото на ползване върху същия.Дарителката се е легитимирала като собственик с к.н.а.№139/77г. и съдебна спогодба от 18.10.1981г. в делбено производство по гр.д.№3289/81г. по описа на ВРС.Е.Б. е починала на 08.02.1998г., като нейн единствен наследник по закон, съгласно представеното удостоверение за наследници, е въззивникът.Въззи - ваемите са негови дъщери, осиновени при условията на пълно осиновяване с решение по гр.д.№144/84г. по описа на ВРС.

С влязло в сила на 09.12.2010г. решение, постановено по гр.д.№3983/01г. по описа на ВРС, ХХХ състав, по предявен от Б.Б. против И.Б. и Б. Б. иск с пр.осн. чл.30 от ЗН цитираният договор за дарение, обективиран в н.а.№13/ 94г., е намален до размера от ½ ид.ч. и е възстановена запазената част на Б.Б. от наследството на майка му Е. Б..По силата на уважения с влязло в сила съдебно решение конститутивен иск Б.Б. се легитимира понастоящем като собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на цитирания договор.За тази ½ ид.ч., на която въззивникът е собственик понастоящем въз основа уважения иск с пр.осн. чл.30 от ЗН, за него липсва правен интерес по см. на чл.32, ал.1 от ЗЗД от предявяване на иск за унищожаване на договора за дарение, обективиран в н.а.№13/94г.За размера от тази ½ ид.ч. предявеният иск е недопустим, съответно образуваното по иска в тази му част производство подлежи на прекратяване с обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение за същата ½ ид.ч.

Възраженията на въззиваемите за наличие на хипотезата на чл.299, ал.1 от ГПК са неоснователни.С влязло в сила на 25.06.2009г. решение, постановено по гр.д.№ 2863/01г. по описа на ВРС, ХХХ състав, е отхвърлен предявеният от Б.Б. против И.Б. и Б.Б. иск с пр.осн. чл.29 от ЗЗД за унищожаване на договора за дарение, обективиран в н.а.№13/94г., като сключен при измама чрез въвеждане в заблуждение на дарителката от Б. Н.Този иск е с различно основание от настоящия, предвид което и между страните не е налице влязло в сила решение по предявен иск за унищожаване на договора за дарение, т.к. дарителката не е могла да разбира и ръководи действията си.Неоснователни са и възраженията за недопустимост на иска, предвид липсата на условието, предвидено в чл.31, ал.2 от ЗЗД.Видно е, че ищецът в производството е наследник на лицето, чиято воля се твърди, че е опорочена в атакуваната сделката, което е починало преди предявяване на иска.Не е спорно между страните, а и се установя от представеното удостоверение от 16.10.2012г., издадено от ВОС, че не е било образувано дело за поставянето на Е. Б. под запрещение до смъртта й.Липсата на образувано дело за поставянето й под запрещение не води до недопустимост на иска, предявен от наследника.Обстоятелствата относно наличието на изискванията на чл.31, ал.2 от ЗЗД се установяват в хода на производството и по тях съдът следва да се произнесе с решение по същество на спора -изрично в този см. определение №570/15.12.2008г., постановено по гр.д.№1687/08г. по описа на ВКС, I гр.о.По същество въззивникът твърди наличието на втората хипотеза на чл.31, ал.2 от ЗЗД, а именно, че процесният договор сам по себе си съставлява и доказателствен факт за твърдяното състояние на наследодателката му към 04.06.1994г.Договорът е сключен в изискуемата форма за действителност и обективира волеизявлението на Е.Б. за даряване на посочения недвижим имот на нейните внучки с пожизнено запазване правото на ползване върху същия. Твърденията на въззивника, че от обстоятелството, че в договора същата назовава въззиваемите свои внучки, следва извод, че Е.Б. е била в невъзможност да разбира и ръководи действията си, са неоснователни.По делото се съдържат пис -мени документи, съставени от Е.Б., вкл. писмо от 1991г./преди същата да получи инсулт през 1992г./, несключен в изискуемата форма договор за издръжка и гледане с майката на въззиваемите от 04.06.1994г., саморъчно завещание от 01.07. 1994г./дата към която въззивникът твърди, че Е.Б. е била в значително по-добро състояние/, в които тя нарича въззиваемите свои внучки.Твърди се и, че положеният подпис в договора също свидетелства за твърдяното състояние на Е. Б. към 04.06.1994г.По делото е изслушана комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологографологична експертиза, изготвена от вещите лица А.Д.-психиатър, Т.А.-психиатър и М.З.-клиничен психолог и графо -лог.Заключението е оспорено от въззиваемите, кредитира се от съда като обективно и компетентно дадено с изключение на частите му, в които са коментирани заключения на СПЕ, изготвени по други водени между страните дела и показания на свидетели, разпитани също в тези други дела.От заключението се установява, че Е.Б. е страдала приживе от хипертонична болест III степен, мозъчно-съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт, десностранна спастична хемипареза, сензорно-моторна афазия, в началото частична, а впоследствие-тежка и дефинитивна  и съдова деменция.Подписът, положен в процесния договор, сравнен с подписа и почерка на лицето в документи от 1970г., 1980-88г., 1991г. и 1992г., показва наличие на деструктивни и хипертрофирани форми - аграфия, резултат от остра дегенеративна мозъчна дейност в левия теменен дял на мозъка в зоните на Вернике и Брока, т.е. кортикална сензорно-моторна афазия - състояние, което не позволява да се произнасят думи и да се разбира значението на думите.Тази сензорно-моторна афазия, макар и частична в началото, но прогресираща и динамична, е нарушавала способността на Е.Б. да разбира и съответно да осмисля чужда реч, както и да изразява мислите си.Това състояние, в съчетание с интелектуални и паметови нарушения, характерни за съдова деменция, дават основание да се приеме, че към датата на сделката Е.Б. не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от нея действие, както и да се грижи адекватно за работите си и да защитава интересите си пълноценно.Физичес- ките й заболявания/соматични и невлологични/, установени в представените по делото медицински документи, са свързани с последвалите психически нарушения, които са усложнение от първите, а промяната в почерка се дължи на всичките и заболявания, изводими едно от друго.Заключението кореспондира със събраните по делото гласни доказателства - показанията на св.Б.Й., св.Д.В. и св. К.М., базирани на непосредствени лични впечатления от срещите им с Е. Б. в началото на м.06.1994г., от които се установява, че към този момент съ- щата е била в неадекватно състояние/не ги познала, не можела да разговаря, унесена, макар и след това да са констатирали известно подобрение в състоянието й, позволяващо й да им разкаже спомените си за случилото се/.Показанията им не се опровергават от показанията на св.М.И. и св.М.В., доколкото същите имат спорадични наблюдения, а и не излагат наблюдения, близки към датата на сделката.

Предвид така установеното от събраните по делото доказателства съдът приема, че към датата на сключване на процесния договор наследодателката на въззивника не е могла да разбира свойството и значението на действията си, като при същата е отсъствал нормален мотивационен процес.Сключеният от нея договор в това й състояние е унищожаем.Предвид установяване на предпоставките, предвидени в чл.31 от ЗЗД, съдът следва да се произнесе по направеното от въззиваемите възражение за изтекла погасителна давност.

В нормата на чл.32, ал.2 от ЗЗД е посочен началният момент, от който започва да тече предвидената в закона тригодишна давност, в която може да иска унищожение на дадена сделка/съществуват и специални текстове, установяващи различен срок-напр. чл.33, ал.2 от ЗЗД, чл.67, ал.1 от СК, чл.44 от ЗН, но в случая същите не намират приложение/, като той е различен в зависимост от съответното основание за унищожаемост.От обстоятелството, че срокът е давностен, следва, че за него са в сила също общите правила за давностните срокове, регламентирани в чл. 110-чл.120 от ЗЗД, доколкото не противоречат на изрично предвиденото в чл.32, ал. 2 от ЗЗД.При сделка, извършена от дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си, срокът тече от деня на извършване на сделката.За тези лица не е определен специален момент, доколкото същите са дееспособни и за тях е приложима общата давност - от сключване на сделката.Този срок е общ както за лицата, които са били в невъзможност към момента на сделката да разби -рат свойството и значението на действията си поради краткотрайни състояния -патологичен афект, консумация на наркотични вещества, шок вследствие травма и др., така и за такива, при които това състояние е дълготрайно и е резултат от слабоумие или душевна болест.Съгласно решение №157/24.06.2015г. по гр.д.№252/ 15г. по описа на ВКС, III гр.о, постановено по реда на чл.290 от ГПК и формиращо задължителна съдебна практика, дори и в случая, когато невъзможността на лицето да разбира и ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл.146, ал.1 от Закон за здравето, и от това заболяване лицето да е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния срок да не е било поставено под запрещение, давностният срок по чл.32, ал.2, вр. чл.31, ал.1 от ЗЗД тече от сключване на сделката.Процесната сделка е сключена на 04.06.1994г. и тригодишният давностен срок е изтекъл на 04.06.1997г., дата, към която Е. Б. е била жива и до който срок същата не е упражнила правото си да иска унищожение на сделката.Вярно е, че правото да се иска унищожение на сделката е наследимо, т.е. при смърт на лицето, в чийто интерес законът допуска унищожение на сделката, то преминава в наследствената маса и може да бъде упражнено от универсалните му правоприемници.За сделки, унищожаеми по чл.31 от ЗЗД, от датата на откриване на наследството не започва да тече нова тригодишна давност за наследниците.За тях давностният срок тече от момента, указан в чл.32, ал.2 от ЗЗД, т.е. те могат да упражнят правото в рамките на неизтеклата част от срока за техния наследодател.В случая този срок вече е изтекъл към датата на откриване на наследството-08.02.1998г.Възражението на въззива -емите за погасяване на иска по давност е основателно.Всички възражения на въззивника за спиране и прекъсване на срока за неоснователни.От една страна те касаят факти, настъпили след 04.06.1997г., т.е. са такива, които не биха могли да спрат или прекъснат давностния срок по отношение на процесната сделка.От друга и не са от естеството на предвидените в чл.115 и чл.116 от ЗЗД.Обстоятелството, че Б.Б. е бил изолиран в затвор на чужда държава в периода 1991г.-2001г. е ирелевантно.Заведеното производство по иск с пр.осн. чл.29 от ЗЗД не може да прекъсне давността за предявяване на иск с пр.осн. чл.31 от ЗЗД/наред с горното предявеният от Б.Б. иск с пр.осн. чл.29 от ЗЗД е отхвърлен с влязло в сила решение/.Не може да прекъсне тази давност и предявен иск с пр.осн. чл.30 от ЗН. Не може да прекъсне давността и предявяването на иск с пр.осн. чл.31 от ЗЗД, производството по който впоследствие е било прекратено с влязло в сила оределение/предявен от Б.Б. иск по гр.д.№11652/10г. по описа на ВРС/, нито подаването на молба за приемане на наследството на Е.Б. по опис.

Към момента на подаване на исковата молба, инициирала производството-04. 10.2011г. тригодишният давностен срок за предявяване на иск за унищожение на процесната сделка е изтекъл.Същият не е бил спиран, нито прекъсван от настъпили юридически факти, предвидени в закона и съответно е изтекъл на 04.06. 1997г.С оглед горното и предявеният иск за унищожение на сделката до размера от ½ ид.ч. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Постановеното от първоинстанционният съд решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която е унищожен договорът за размера от ½ ид.ч. и производството в тази му част следва да бъде прекратено, а в частта му, с която искът е отхвърлен за размера от останалата ½ ид.ч. същото следва да бъде потвърдено.С решението Б.Б. е осъден да заплати такса и разноски по сметка на ВОС, въпреки, че същият е бил освободен от първоинстанционния съд с определение №2998/14.10.2011г. от запла- щането им на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.Страната, обаче не е подала молба по реда и в срока по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му относно разноските/самостоятелна или инкорпорирана в подадената въззивна жалба вх.№32707/ 02.11.2015г., инициирала производството пред ВАпС/.При липса на такава молба, съответно произнасяне от първоинстанциионния съд по същата, настоящата инстанция с оглед крайния правен резултат от нейното решение не може да променя решението на ВОС в частта му относно разноските.  

По частните жалби.

С определение №3760/29.10.2015г., постановено по гр.д.№ 695/15г. по описа на ВОС, гр.о. /в диспозитива на същото е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с определение №3905/13.11.2015г., влязло в сила/ Б.Б. е осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 150лв., представляваща възнаграждение, определено за процесуалния му представител.Определението е постановено след като по молба на адв.М.С. от 28.10.2015г., с която същата е поискала да й бъде издаден РКО за осъщественото от нея представителство по гр.д.№695/15г., съдът е разпоредил на 29.10.2015г. да й бъде издаден РКО за сумата от 150лв. на осн. определение №3364/24.11.2011г., съответно такъв е издаден и получен от адв. М.С. на 30.10.2015г.С цитираното определение от 24.11.2011г. е бил назна -чен за процесуален представител на ищеца Б.Б. адв.Л. Р. и й е било определено възнаграждение в размер на 150лв., посочено, че е платимо от бюджета на съда на осн. чл.83, ал.3, вр. ал.2 от ГПК.Тъй като възнаграждението е изплатено от бюджета на съда в определението си от 29.10.2015г. съдът е приел, че ищецът е останал задължен с разноски и е осъдил Б.Б. да заплати сумата от 150лв. по сметка на съда.Така постановеното определение е неправилно предвид следното.По молба на ищеца Б.Б. и по реда на чл.95 и сл. от ГПК му е била предоставена с определение №3276/15.11.2011г., постановено по гр.д.№ 1957/11г. /първоначално първоинстанционното дело е било образувано под този номер/ правна помощ под формата на процесуално представителство-чл.21, т.3 от ЗПП на осн. чл.23, ал.4 от ЗПП/в действащата редакция на закона към посочената дата-ДВ, бр.32/10г./.С определение №2998/14.10.2011г. ищецът е бил освободен от заплащане на държавни такси и разноски в производството.След определяне от ВАК на адвокат, вписан в НРПП, който да осъществява процесуално представителство на Б.Б., а именно адв.Л.Р., посочена в уведомително писмо от 23.11.2011г., съдът с цитираното определение от 24.11.2011г. я е назначил за процесуален представител на Б.Б. и приемайки, че същият е освободен от заплащането на такси и разноски е определил възнаграждение за същата в размер на 150лв., което да бъде изплатено от бюджета на съда.

Редът за заплащане на правната помощ, предоставена по реда на ЗПП, е определен в чл.37 и сл. от ЗПП.Заплащането се извършва след като адвокатът предостави писмен отчет по образец, който се предоставя на и заверява от съответния адв.съвет.Последният и предлага размера на възнаграждението, което от своя страна се заплаща на адвоката от Националното бюро за правна помощ въз основа на отчета и решение на председателя на НБПП.Или в случая дължимото на процесуалния представител на ищеца възнаграждение не е нито дължимо от бюджета на съда, нито съдът може да определя неговия размер, съответно и да му го изплаща. В тази връзка и доколкото ВОС неправилно е определил да бъде изплатено от неговия бюджет възнаграждение на адв.М.С., същият не би могъл да изисква възстановяване на същата сума от ищеца по бюджета си.Не е налице и хипотезата на чл.97, ал.2 от ГПК, т.к. страната не е лишена от правна помощ по реда на чл.97, ал.1 от ГПК, нито хипотезата на чл.78, ал.7 от ГПК.Предвид изложеното и обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено.     

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОБЕЗСИЛВА решение №1687/16.10.2015г., постановено по гр.д.№695/15г. по описа на ВОС, гр.о, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Б.Г.Б. против И.Б.Б. и Б.Б.Б. иск с пр.осн. чл.31 от ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от 04.06.1994г., обективиран в н.а.№13, том XXVIII, дело №10136/04.06.1994г., по твърдения, че наследодателката му Е. Н. Б. като дарител не е могла да разбира и ръководи действията си, както и, че не е съзнавала последиците от извършената от нея дарствена сделка на следния недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от апартамент №68, находящ се в гр.Варна, кв.”Чайка”, бл.20, вх.А ет.12, със застроена площ от 92, 22 кв.м., при съответни граници, ведно с прилежащото избено помещение №40 с площ от 8, 44 кв.м., както и 1, 2593% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№695/15г. по описа на ВОС и по в.гр.д. №515/16г. по описа на ВАпС за посочената част.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1687/16.10.2015г., постановено по гр.д.№695/15г. по описа на ВОС, гр.о,, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Б.Г.Б. против И.Б.Б. и Б.Б.Б. иск с пр.осн. чл.31 от ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от 04.06.1994г., обективиран в н.а.№13, том XXVIII, дело №10136/04.06.1994г., по твърдения, че наследодателката му Е. Н. Б. като дарител не е могла да разбира и ръководи действията си, както и, че не е съзнавала последиците от извършената от нея дарствена сделка на следния недвижим имот, а именно: останалата ½ ид.ч. от апартамент №68, находящ се в гр.Варна, кв.”Чайка”, бл.20, вх.А ет.12, със застроена площ от 92, 22 кв.м., при съответни граници, ведно с прилежащото избено помещение №40 с площ от 8, 44 кв.м., както и 1, 2593% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и Б.Г. Бакалов е осъден да заплати сумата от 1 145лв. и сумата от 534, 29лв. по сметка на ВОС.

ОТМЕНЯ определение №3760/29.10.2015г., постановено по гр.д.№695/15г. по описа на ВОС, гр.о.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: