Р Е Ш Е Н И Е № 157

гр. Варна, 30.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 515 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на З.К.М. ***, против решение № 31/13.08.2018г., постановено по гр. дело № 30 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя против Прокуратурата на Република България за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер  от 40 000 лв., претендиран като обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила на 28.12.16г. присъда № 363/23.06.16г. по НОХД № 241/16г. на РС-Разград. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска до пълния му предявен размер за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно с разноските за настоящата инстанция. Изложено е, че първоинстанционният съд е игнорирал писмени доказателства по делото, позовавайки се и на съдебна практика на ВКС, която няма задължителен характер и е създадена по казуси, различни от настоящия. Оспорват се и изразените в решението аргументи, че факта на оправдаването на ищеца по наказателното дело, както и присъждането на обезщетение по настоящото, имат сами по себе си ефекта на репарация на претърпените от ищеца вреди. Счита се, че всичко това е довело до нарушаване на принципа на справедливост при определяне на дължимото обезщетение. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител на изложените в същата правни съображения.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В с.з. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и претендира потвърждаване на решението в обжалваната му част като законосъобразно и основано на доказателствения материал по делото. Сочи се, че в настоящия казус причина за продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство е и поведението на съда, който неколкократно е отменил постановленията на прокурора за прекратяване на това производство. Счита се, че прокуратурата в случая е изпълнила точно своите задължения да наблюдава и насочва развитието на досъдебното наказателно производство. Освен това изтъква, че спрямо ищеца не е била налагана никаква мярка за неотклонение и обвинението е било за престъпление, което не е тежко такова, поради което и същият не е бил заплашен от настъпването на значителни правни последици. Сочи се, че съдът не е допуснал и процесуално нарушение, съобразявайки нормата на чл. 172 от ГПК при обсъждане на свидетелските показания, събрани по делото.

            Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му:

-                          с която е било отхвърлено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.12.11г. до 27.12.16г.;

-                          с която е бил отхвърлен иска на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдения размер от 1900 лв. до претендирания размер от 3 550 лв.;

-                          с която са уважени исковете на ищеца за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 900 лв.; 

         Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна, относимо към предмета на въззивното производство:

         В исковата си молба З.К.М. е претендирал осъждането на ответника Прокуратурата на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за което той е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 241/16г. на РС-Разград. В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в преживени притеснения, стрес, чувство за тревога, депресия, уронена чест и достойнство, че е привлечен като обвиняем за деяние, което не е извършил, но за което може да бъде осъден, изваждане от нормалния обществен живот, ограничаване на правото му да упражнява професията си и усложняване на личните и семейни отношения. Изложено е било, че всички те са в резултат на провеждането на наказателното дело и предприетите по същото множество процесуални действия – налагане на мерки за неотклонение, призоваване в съда и явяване в съдебни заседания, обявяване на присъди.

            Ответната страна е оспорила така предявения иск, поддържайки, че не е доказано по делото претърпяването на неимуществени вреди от ищеца, които да са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, по което същият е бил оправдан. Изтъкнато е, че спрямо ищеца не е била налагана никаква мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда в рамките на цялото наказателно производство. Претендираният размер на обезщетението е неоснователно завишен, имайки предвид, че прокуратурата не е допринесла за продължителността на самото наказателно производство.

От материалите по наказателното дело, приобщено към първоинстанционното дело, се установява следната хронология на развитие на наказателното производство, водено против ищеца:

Въз основа на жалба, подадена от представляващ „Агро-Кай“ ООД, ЕИК 116551967, с вх. № 441/21.07.2011г. до РП - Исперих, била образувана преписка с вх. № 441/2011г. по описа на посочената прокуратура /л. 7, том І от ДП/. В хода на проверката от ищеца били снети обяснения на 13.09.2011г. /л. 17, том І от ДП/. С Постановление от 24.10.2011г. на прокурор при РП-Исперих е било образувано  досъдебно производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК. /л. 1, том І от ДП/. На 13.12.2011г. ищецът бил разпитан в качеството му на свидетел по образуваното наказателно производство /л. 59-62, том І от ДП/. В този протокол е отразено изявлението на ищеца, че не смята, че е извършил някакво престъпление и не е ощетил никого.  На 20.12.2011г. била извършена очна ставка между ищеца, в качеството му на свидетел и друг свидетел /л. 69-75, том І от ДП/.  

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 24.01.2012г. на РП-Исперих, наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление от общ характер /л. 150а-150б, том І от ДП/. Това постановление е било отменено с Определение от 22.02.2012г. по ч.н.д. № 40/2012г. по описа на РС-Исперих, потвърдено с Определение № 70 от 16.03.2012г. по ВЧНД № 85/2012г. по описа на Окръжен съд-Разград /л.152-157, том І от ДП/.

На 18.06.2012г. разследването е предявено на настоящия ищец /л. 199-200, том І от ДП/.

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 25.06.2012г. на РП-Исперих, наказателното производство отново е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление от общ характер /л. 7-9, том ІІ от ДП/. Това постановление също е било отменено с Определение от 10.08.2012г. по ч.н.д. № 208/2012г. по описа на РС-Исперих, потвърдено с Определение № 271 от 19.10.2012г. по ВЧНД № 206/2012г. по описа на Окръжен съд-Разград /л. 2-6, том ІІ от ДП/.

На 15.12.2012г. на ищеца е било предявено постановление от 13.12.2012г. за привличане в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК /л. 11 от том ІІ на ДП/. На същата дата е разпитан в качеството на обвиняем /л. 12 от том ІІ от ДП/ и разследването му е било предявено /л. 38, том ІІ от ДП/.

С Постановление за прекратяване на ДП от 27.12.2012г. на РП-Исперих наказателното производство е било прекратено поради липса на извършено престъпление на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК /л. 42-43, том ІІ от ДП/.  Това Постановление е отменено с Определение от 22.07.2013г. по ЧНД № 14/2013г. по описа на РС-Исперих, потвърдено с Определение № 250 от 08.10.2013г. по в.ч.н.д. № 276/2013г. по описа на Окръжен съд-Разград /л. 44-51, том ІІ от ДП/.

На 19.12.2013г. на ищеца отново е било предявено постановление за привличане в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, с прецизиран диспозитив и бил извършен разпит в качеството му на обвиняем /л. 53-54, том ІІ от ДП/. На същата дата е било предявено и разследването /л. 66, том ІІ от ДП/.

На 16.01.2014г. РП-Исперих внесла в РС-Исперих обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като било образувано НОХД № 11/2014г. по описа на РС-Исперих. Поради последвал отвод на всички съдии от РС-Исперих, с Определение № 23 от 21.02.2014г. по ч.н.д. № 184/2014г. на ВКС, III н.о., НК, делото било изпратено за разглеждане в РС-Кубрат, на осн. чл. 43, т. 3 от НК.

Така в РС-Кубрат на 27.02.14г. е било образувано НОХД № 35/2014г., където ищецът се явявал в качеството си на подсъдим в открити съдебни заседания - общо 8 пъти, от които 5 редовно проведени о.с.з., а на 3 от тях ход не бил даван, като отлаганията не са били по вина на обвиняемия. С присъда № 31 от 18.06.2015 по НОХД № 35/2014г. по описа на РС-Кубрат подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК, за което на осн. чл. 54, ал.1 НК му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено с 3 годишен изпитател срок, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, както и му било наложено наказание глоба в размер на 500 лв. С присъдата бил уважен граждански иск срещу подсъдимия в размер на 4 695.36лв. и същият е бил осъден да заплати разноските по делото.

Въз основа на въззивна жалба на защитника, в Окръжен съд-Разград било образувано ВНОХД № 239/2015г. Поради отвод на съдии от РзОС и последвалата го невъзможност за сформиране на състав, с Определение № 96 от 18.08.2015г. по ч.н.д. № 1130/2015г. на ВКС, II н.о., НК, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от Окръжен съд-Шумен, където било образувано ВНОХД № 368/2015г. По делото в ШОС се провело само едно открито съдебно заседание, в което ищецът се явил. С окончателно Решение № 68 от 07.10.2015г. по ВНОХД № 368/2015г., ШОС отменил присъда № 31 от 18.06.2015 по НОХД № 35/2014г. по описа на РС-Кубрат и върнал делото на РП-Исперих за отстраняване на процесуални нарушения.

На 29.01.2016г. на ищеца било предявено постановление от 21.01.2016г. за привличане в качеството на обвиняем с коригиран диспозитив за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като на същата дата бил разпитан в качеството му на обвиняем /л. 76-79, том ІІ от ДП/.

На 12.02.2016г. РП-Исперих внесла в РС-Исперих нов обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като било образувано НОХД № 52/2016г. по описа на РС - Исперих. Поради последвал нов отвод на всички съдии от РС-Исперих, с Определение № 32 от 07.03.2016г. по ч.н.д. № 214/2016г. на ВКС, I н.о., НК, делото било изпратено за разглеждане в РС-Разград, на осн. чл. 43, т. 3 от НК.

Така в РС-Разград било образувано НОХД № 241/2016г. В първото открито съдебно заседание, насрочено за 21.04.2016г., при редовност в призоваването, подсъдимият не се е явил /л. 24-25 от НОХД № 241/16г. на РРС/, поради което заседанието било отложено за 05.05.16г. Постановено било принудителното му довеждане за следващото о.с.з. и на К. е била наложена глоба от 500 лв. С молба от 21.04.16г., подадена 1 час и 15 минути след приключване на заседанието на съда по делото /приключило в 10.14ч./, К. е посочил, че е влязъл в залата в 10.10 ч, когато съдът е четял определенията за отлагане, принудително довеждане и налагане на глоба. Закъснението си обяснил с необходимостта да сменя спукана гума на път за съда. С протоколно определение от 05.05.16г. съдът е отменил наложената глоба, приемайки за основателни причините за несвоевременното явяване на подсъдимия в предходно с.з.  След явяването на подсъдимия в три съдебни заседания, с Присъда № 363 от 23.06.2016г. по НОХД № 241/2016г. по описа на РС-Разград, подсъдимият  бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение /л. 60-68 от НОХД № 241/16г. на РС-Разград/.

По протест на РП-Разград срещу присъдата, в Окръжен съд-Разград било образувано ВНОХД № 261/2016г. С Определение № 295 от 19.09.2016г. по ВНОХД № 261/2016г. по описа на Окръжен съд-Разград, съдебното производство било прекратено и делото върнато на РС-Разград, тъй като въззивният съд приел, че неправилно РС е администрирал постъпилия протест, без да уведоми страните за изготвените мотиви и без да укаже на прокурора да изложи конкретни съображения относно основанията по същество, обосноваващи искането за отмяна на присъдата.

След изпълнението на дадените указания с Определение № 295 от 19.09.2016г. по ВНОХД № 261/2016г. по описа на Окръжен съд-Разград, РС-Разград изпратил отново делото, ведно с протеста, в ОС-Разград, където било образувано ВНОХД № 312/2016г. В първото и единствено открито съдебно заседание, в присъствието на ищеца, представителят на Окръжна прокуратура-Разград оттеглил протеста. Ето защо, с протоколно определение от 12.12.2016г. по ВНОХД № 312/2016г. по описа на Окръжен съд-Разград, на осн. чл. 324, ал.1 НПК наказателното производство е прекратено. Прекратителното определение не е обжалвано, поради и което е влязло в сила на 28.12.2016г., на която дата респективно влязла в сила и оправдателната присъда.

Видно от материалите по наказателното производство, че в хода на цялото наказателно производство спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд като свидетели съпруга и син на ищеца, които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, се установява, че преди образуване на наказателното дело ищецът е бил уравновесен, макар и чувствителен, но много спокоен и грижовен баща и съпруг /из показанията на св. М./; бил спокоен, разговорлив и общителен с хората, доверчив /из показанията на св.  Кемран К./.  Съпругата сочи, че наказателното производство против съпруга ѝ е започнало през м. май 2011г., когато са получили писмо за застъпването на три ниви с „Агро Кай” ООД. Въпреки положените от двамата съпрузи /съдружници в тяхното ООД/ усилия за изясняване на случая, това не станало. След 2 поредни прокурорски решения, че не е извършено престъпление, ищецът получил обвинение за извършено такова и той „сякаш онемял” и нищо не казвал. З. много тежко изживял провежданите съдебни заседания по наказателното дело пред РС-Кубрат. До този момент ищецът не е имал проблеми със съня, но след образуване на наказателното дело същият е започнал да става по 10 пъти през нощта, забравял дали е ден или нощ и вдигал другите членове от семейството. Безпокойството и нервността му продължавали и понастоящем. Станал разсеян и дори претърпял трудови инциденти – паднал от комбайна и си причинил прободна рана. Особено тежко е преживял осъдителната присъдата на РС-Кубрат. З. получил и хронични заболявания и има рецептурна книжка за това. Преди делото е нямал хипертония, но сега е с постоянни оплаквания.

Синът на ищеца сочи, че след началото на наказателното производство баща му станал раздразнителен, нервен, отчаял се като получил осъдителната присъда. По време на делото ищецът отслабнал доста и се появило високо кръвно налягане. Преди това той е бил спортист и работел физическа работа като нямал никакви здравословни оплаквания. Станал разсеян и безразличен към бизнеса си. Станал и несигурен. След оправдателната присъда ищецът не си е възстановил съня.   

От писмените доказателства се установява, че непосредствено след деня на проведеното пред ОС-Разград с.з. и прекратяване на наказателното производство, ищецът на 13.12.16г. е посетил специалист-психиатър, който въз основа на снетата от пациента анамнеза /от 2 години с високи стойности на РР до 180/120; приема редовно антихиперинтензивна терапия; изпитва тревожност и напрегнатост, безпокойство, нарушение на съня и апетита, ограничил контактите си – всички по повод на воденото срещу него от 2011г. наказателно дело/ и установяване на обективното състояние /с ясно съзнание, ориентиран цялостно, ориентацията не страда. Емоционално – с умерена дистимия. Богата гама невротични по облик оплаквания, свръхценно интерпретиране в безперспективен стил. Апсихотичен. Памет и интелект – в норма/, е поставил основна диагноза – Посттравматично стресово разстройство /л. 14 от първоинстанционното дело/.

На 21.12.17г. при проведен нов преглед от специалист-невролог, на ищеца е поставена основна диагноза: Други разстройства на вегетативната (автономната) нервна система. Депресивен синдром. Оплакванията на ищеца са били, че след емоционален срив изпитва неспокойствие, световъртеж, безсъние, главоболие в теменната област. От 1 година има високи стойности на АН. Измереното такова от лекаря е установено на 170/90. Дифузно усилени СНР по функционален тип. Няма нистагъм. Нормобуличен. Емоционално потиснат. Апсихотичен.

От заключението на изслушата от първоинстанционния съд психиатрична експертиза, което съдът изцяло кредитира, тъй като е основано на доказателствения материал по делото и на проведения преглед на ищеца, се установява следното: същият е психомоторно вътрешно леко напрегнат. В ясно съзнание. Ориентацията не страда. Емоционално с леко изразена дистимия. Нормален темп, леко забавен, правилно структуриран мисловен процес. При репродуциране на психотравмените изживявания става по-напрегнат и тревожен. Апсихотичен по време на прегледа. Няма суицидни мисли и намерения. Експертът счита, че тези данни дават основание да се приеме, че ищецът е преживял Смесено тревожно-депресивно разстройство, като характеризиращите го оплаквания са били провокирани от психотравмените събития, започнали през 2011г. и продължили 6 години с различна интензивност. Част от тях съществуват и досега, а други са значително по-слаби. Това заболяване има за психопатологична и емоционална основа тревожността. При това смесено разстройство се срещат едновременно симптомите на депресия и тревожност, но нито един от тях не е толкова интензивен, че сам да оправдае поставянето на диагнозата. Характерните оплаквания са свързани с потиснато настроение, проблеми в концентрацията или паметта, нарушение на съня, умора или липса на енергия, раздразнителност, тревожност, лесно плачене, очакване на най-лошото, чувство за безнадеждност, ниско самочувствие, усещане за безполезност, което води до нарушаване в значителна степен на ежедневните дейности. Налице са и вегетативни симптоми – треперене, сърцебиене, чувство за задух. Заболяването на ищеца не е психоза в тесния смисъл. Поради това е и отречена от експерта по делото поставената от специалиста-психиатър на 13.12.16г. диагноза „Посттравматично стресово разстройство”. За разгръщането на такъв тип разстройства голямо значение има и индивидуалната уязвимост на човека /така от изявлението на вещото лице в с.з./.

            Правни съображения и изводи.

         Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

            От посоченото по-горе по фактите следва да се приеме, че с най-голяма степен на вероятност е ищецът да е узнал за образуваното срещу него наказателно производство в досъдебната му фаза, за обвинение в извършено от него престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, при провеждането на разпита му от 13.12.11г. Това е така, защото Постановлението от 24.10.11г. на РП-Исперих за образуване на ДП срещу З.М. за посоченото престъпление не му е било връчвано, но при самия разпит на 13.12.11г., същият е отричал да е извършил някакво престъпление или да е ощетил някого /след като подробно преди това е обяснил защо е обработвал посочените му три ниви, което било оспорвано от управителя на друго търговско дружество/.

            Обвинението на ищеца е било за престъпление, което не е тежко по см. на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото наказание за престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до 5 г. и глоба до 1000 лв. Против ищеца не са вземани мерки за нетклонение или други мерки за процесуална принуда. Към 13.12.11г. ищецът е бил на 53 години, женен и с две пълнолетни деца, съдружник със съпругата си в учреденото от тях ООД „Агростремеж”, създадено с цел обработката на земеделска земя. Наказателното производство е продължило за период от 5 години и 2 седмици – от 13.12.11г. до 28.12.16г. В рамките на същото са постановени общо 3 постановления на прокурора за прекратяването му поради несъставомерност на деянието /на 24.01.12г., на 25.06.12г. и 27.12.12г./. През този период на 2012г. на ищеца са предявени на два пъти разследването и е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, както и са му били проведени 2 разпита като обвиняем. В края на 2013г. е новото му привличане като обвиняем, предявяване на разследването и разпит като обвиняем /на 19.12.13г./и до края на 2016г. делото е протекло в съдебната му фаза. През същата е постановена и осъдителната присъда спрямо ищеца за посоченото престъпление – на 18.06.15г. и същият се е явявал на всички заседания по делото като не е имал вина за еднократното отлагане на с.з. /това от 21.04.16г., което е отложено за след 2 седмици – 05.05.16г./.

            Следва да се обобщи, че в досъдебната фаза наказателното производство против ищеца не се отличава с голяма интензивност на извършените с негово участие процесуални действия, но в съдебната фаза той е участвал в общо 12 съдебни заседания на първа и въззивна инстанция. Това само по себе си също представлява своебразно негативно въздействие върху подсъдимия. Спрямо него е постановена и осъдителна присъда с наложено наказание лишаване от свобода, което е било отложено от съда с изпитателен срок. Самата продължителност на наказателния процес е значителна – малко над 5 години, и за това ищецът няма никаква вина /а с оглед крайния резултат от воденото наказателно производство е без значение дали прокуратурата във всеки един момент е направила вярна или погрешна преценка относно престъпния характер на извършеното от ищеца деяние/.

            Всичко това е въздействало негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца. Същият е бил спокоен, уравновесен и грижлив към близките и своята работа, доверчив към хората, но това се променило след 2011г., когато е започнало наказателното производство срещу него. Всички оплаквания на ищеца като негативни преживявания - потиснато настроение, проблеми в концентрацията, нарушение на съня, умора, раздразнителност, тревожност, чувство за безнадеждност и усещане за безполезност, определят наличието на заболяване с диагнозата, поставена от вещото лице по делото – Смесено тревожно-депресивно разстройство. Понастоящем интензитета на оплакванията е намалял.

            Съдът приема, че вследствие на воденото в продължителен период спрямо ищеца наказателно производство и изпитваните негативни изживявания, същият е започнал да страда и от хипертония. Това се подкрепя от съвкупния анализ на писмените и гласните доказателства по делото. От една страна, от констатираните от психиатъра на 13.12.16г. и от невролога на 21.12.17г. високи стойности на АН – съответно 180/120 /по анамнеза/ и 170/90 /при измерване от лекаря/, а от друга страна - от безпротиворечивите показания в тази насока на съпругата и сина на ищеца.

            Не се установява по делото ищецът да е престанал да упражнява своята професия и дейност /макар и при занижена концентрация и при намалена мотивация/, нито да е налице усложняване на личните и семейни отношения, вследствие на воденото срещу него наказателно производство. Не се установи по делото и наказателния процес да е довел до изваждането на ищеца от нормалния обществен живот.

            Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но неговият размер с оглед посочените по-горе критерии, относими към принципа на справедливостта, следва да бъде определен на сумата от общо 6 000 лв. – размер, който адекватно ще обезщети неимуществените вреди на ищеца от воденото срещу него наказателно производство, имайки предвид от една страна вида на негативните преживявания и заболяването на ищеца от този продължителен наказателен процес, а от друга страна невисоката интензивност на извършваните процесуално-следствени действия, строгостта на предвиденото наказание за престъплението, по което същият е бил обвинен и липсата на наложени мерки за процесуална принуда.

            Тази сума се дължи ведно със законната лихва от влизането в сила на оправдателната присъда – 28.12.16г. до окончателното ѝ изплащане.

            Поради горното, решението на ОС-Разград следва да се отмени в частта, с която този иск на ищеца е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 3 000 лв. до дължимата сума от 6 000 лв. и на същия да се присъди сума от още 3 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

            Решението следва да се потвърди в частта му, с която този иск е отхвърлен за горницата над дължимата сума от 6 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв.

            На ищеца следва да се присъди сума в размер още 144.66 лв., представляваща съразмерната част от дължимите от ответника разноски за първата инстанция, изразяващи се в заплатен от ищеца адвокатски хонорар – съразмерно на уважената част от исковете /при уважена част от 7 900 лв. и предявен общ размер от 43 550 лв. на ищеца се дължи сумата от 380.94 лв. – съразмерна част от заплатения хонорар от 2 100 лв., а с първоинстанционното решение са присъдени 236.28 лв./.

            За настоящата инстанция на въззивника следва да се присъди сумата от 5 лв. – ДТ за въззивното обжалване, както и сумата от 56.76 лв. – съразмерна спрямо уважената част от обжалвания интерес част от заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лв.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 31/13.08.2018г., постановено по гр. дело № 30 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Разград, в частта му, с която е отхвърлен иска на З.К.М., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до дължимия размер от 6 000 лв., претендиран като обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила на 28.12.16г. присъда № 363/23.06.16г. по НОХД № 241/16г. на РС-Разград,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З.К.М., ЕГН ********** *** сума в размер на още 3 000 лв. (три хиляди лева) /разликата над присъдения размер от първата инстанция от 3 000 лв. до общия размер на дължимото обезщетение от 6 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила на 28.12.16г. присъда № 363/23.06.16г. по НОХД № 241/16г. на РС-Разград, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата от 28.12.16г. до окончателното ѝ изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/13.08.2018г., постановено по гр. дело № 30 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Разград, в частта му, с която е отхвърлен иска на З.К.М., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за разликата над дължимия размер от 6 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила на 28.12.16г. присъда № 363/23.06.16г. по НОХД № 241/16г. на РС-Разград, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З.К.М., ЕГН ********** *** сума в размер на още 144.66 лв. (сто четиридесет и четири лева и шестдесет и шест ст.), представляващи дължимите за първата инстанция разноски за заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З.К.М., ЕГН ********** *** сума в размер на общо 61.76 лв. (шестдесет и един лева и седемдесет и шест ст.), представляващи дължимите за въззивната инстанция разноски за заплатена ДТ и адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: