РЕШЕНИЕ

 

9

 

гр.Варна, 30.01.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на петнадесети януари, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                    ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Секретар В.Т.                        

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 516/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на И.Е.А. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 22.08.2013 г. по гр.д.№ 983/12 г., с което е отхвърлен иска, предявен срещу Е.И.Е. с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на  процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на иска.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от И.Е.А. срещу Е.И.Е. за отмяна на дарение на недвижим имот, описан в исковата молба, основан на твърдение, че надареният е отказал да даде на дарителя издръжка, от която той се е нуждаел и за което той го е поканил, по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД.

Оспорвайки иска, ответникът твърди, че е изпълнявал задължения на ищеца; че дарението е извършено, за да не стане имота собственост на жената, с която ищецът е живял.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с нот.акт № 180, том І, н.д.№ 142/30.11.2011 г. на ВН, рег.№ 484 ищецът е прехвърлил безвъзмездно на сина си – ответник по делото правото на собственост върху описаното в исковата молба жилище. С оглед неговите размери – 55.14 кв.м. и предвид факта, че преди прехвърлянето ответникът със семейството си е живеел на квартира, правилен е извода на първоинстанционния съд, че за страните по договора е било ясно, че няма да живеят заедно. При прехвърлянето ищецът не е запазил право на ползване върху имота.

Правилно – въз основа на преценка на събраните гласни доказателства, съдът е приел, че ищецът е дарил имота на ответника поради раздялата му със свид П.Н., за да няма къде тя да се върне, като за това е очаквал признателност.

С оглед приложените писмени доказателства – писмо от „Български пощи” ЕАД, от което е видно, че ищецът е получил пенсията си на гише на 10.12.2011 г., следва извод, че той се е преместил в с.Благово на 17.12.2011 г.

Твърденията в исковата молба са, че ищецът е поискал издръжка двадесет дни след сключването на договора. За определяне на нуждата към 20.12.2011 г. съдът е изчислил сумата от спестяванията и текущите приходи – 687.21 лева и размерът на разходите за едно лице по утвърдения смесен подход между реално сторените и статистическите. С оглед на това е направен правилен извод, че за процесния период не е доказано, че ищецът е имал нужда от осигуряване на издръжка.

По делото не са представени доказателства ищецът да е искал издръжка от ответника, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1500 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението  на Окръжен съд-Варна от 22.08.2013 г. по гр.д.№ 983/12 г.

ОСЪЖДА И.Е.А., ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Е. сумата от 1500 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.