ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

685

 

гр.Варна, 31..10.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на …31 10.2019 г., в закрито заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                          МАРИЯ МАРИНОВА

 

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 516 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на КПКОНПИ, подадена чрез Г. Д. – Г. – държавен инспектор в ТД –Варна против определение № 2544 от 03.09.2019 г. по гр.д. № 2543/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по същото дело  до приключване на наказателно производство, образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно производство  № 8/2015 г. по опис на ТСБОП – Варна, пр.преписка 520/2015 г. по опис на Специализираната прокуратура, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

КПКОНПИ е навела оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради несъобразяването му с процесуалния закон и липсата на предпоставките по чл. 229, ал1, т.4 ГПК, като е молила за неговата отмяна и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството.

Ответникът Д.Х.Д., чрез адв. Т. Т. и адв. Х. Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за правилността на обжалваното определение е молил за потвърждаването му.

Ответницата В.В. Д., с подадения чрез адв. П. Н. писмен отговор, е оспорила жалбата и е настоявала за потвърждаване на определението на окръжния съд за спиране на производството по подробни съображения  за правилността му.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество - тя е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В настоящия казус, тези предпоставки не са налице.

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на КПКОНПИ, с която срещу Д.Х.Д. и В.В.С. са предявени искове по чл. 74, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане от тях в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 217 744,53 лв., при твърдения за образувано пред комисията производство с Решение № 591 от 08.08.2018 г. въз основа на уведомление от Специализирана прокуратура от 25.07.2017 г. за внесен обвинителен акт срещу ответника Д.Х.Д. по обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр. 3, ал. 10, т.1 във връзка с ал.1, пр. 2 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал.1, т.23 от ЗОПДНПИ (отм.) и при установено при извършената проверка от комисията на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по см. на чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.).

Не е било спорно по делото, че наказателното производство срещу първия ответник понастоящем е висящо и по него няма влязла в законна сила присъда.

Съгласно § 5 ал.2 от ПЗР (ДВ, бр.1 от 2019 г.) на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, неприключилите до влизане в сила на този закон проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон. Съгласно чл. 153, ал.5 от ЗПКОНПИ, съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, а съгласно ал.6 (нова – ДВ, бр.1 от 2019 г.) не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата  прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал.1 от закона. На отнемане в полза на държавата, в съответствие с чл. 153, ал.1  от ЗПКОНПИ, подлежи незаконно придобитото имущество, като образуването на наказателно производство е само повод за започване на проверката на комисията и осъждането на проверявания не е материалноправна предпоставка за уважаване на иска и отнемане на имущество. ЗОПДНПИ (отм.), по който е започнало производството пред комисията, както и сега действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са закони, с които се уреждат условията и реда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, т.е. такова, за което не е установен законен източник. Както според Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ (отм.)), така и  според сега действащия ЗПКОНПИ, развитието и изходът на воденото наказателно производство престават да са решаващи за отнемане на имущество по гражданската претенция на държавата (за разлика от отменения ЗОПДИППД отм. от 19.11.2012 г., понастоящем приложим и към заварените от новия закон производства). Подлежащото на отнемане имущество, по силата на чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), се счита имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.  В ЗОПДНПИ (отм.), както и в ЗПКОНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. В този смисъл са и мотивите на Конституционния съд в решение № 13 от 13.10.2012 г. по Конституционно дело 6/2012 г. От мотивите към Проекта на Закон за изменение и допълнение на НК, обн. ДВ бр.7 от 22.01.2019 г., също е видно, че т.н. „гражданска конфискация“ по ЗПКОНПИ е производство, което се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица.

Щом като наличието на осъдителна присъда не представлява законодателно предвидено условие за отнемането на имущество по ЗПКОНПИ, то не е налице и връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229,ал. 1,т. 4 ГПК между производството по наказателното дело срещу проверяваното лице и предявения от комисията иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Такъв извод не се налага и съобразно разпоредбите на Директива на ЕС 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Директивата е част от вторичното законодателства на ЕС и се приема от институциите на ЕС в съответствие с учредителните договори на ЕС. Според чл. 288 от ДФЕС, директивата обвързва държавите, до които е адресирана (една, няколко или всички), по отношение на резултата, който трябва да се постигне, а формата и средствата остават в сферата на компетентност на националните органи. Директивата не е пряко приложима в държавите на ЕС, а трябва първо да се транспонира в националното законодателство, преди да стане приложима във всяка държава от ЕС. Директният ефект на директивата се счита за изключен по дефиниция, предвид че за да произведе своя правен ефект, тя се нуждае от национален правоприлагащ акт. В случая ЗОПДНПИ е в сила от 19.11.2012 г. и с решение №13 от 13.12.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е стана, на целия ЗОПДНПИ. Директивата е обнародвана по-късно - на 19.05.2014 г., като измененията и допълненията в НК и НПК с ДВ бр.7 от 22.01.2019 г. са във връзка с транспонирането й и касаят мерките по управление на обезпечено и отнето имущество по НПК с препращане към уредбата по ЗПКОНПИ. Независимо от това, дори да се приеме, че разпоредбите на директивата, които са безусловни и достатъчно ясни и които не се нуждаят от по - нататъшни мерки за изпълнение, могат да бъдат източник на права в случаите, в които държавата не транспонира директивата или не я транспонира правилно, при извършена преценка и съпоставка на разпоредбата на чл. 153, ал.6, приложима на осн. § 5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, и духа, идеята и принципите, заложени в Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, не може да се направи извод за противоречие на националната правна норма. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗПКОНПИ се отнася до т.н. „гражданска конфискация“ без пряка връзка с престъпната дейност, докато Директива 2014/42/ЕС касае обезпечаването и конфискацията на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. В националното ни законодателство чл.4, пар.1 от Директивата е въведен и съществува като наказателна мярка - конфискация на имущество, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено, като това не блокира възможността за провеждане и на друг ред – този за отнемане на незаконно придобито имущество по гражданскоправен ред без връзка с престъплението - само повод за образуване на производството пред комисията.

Затова и като е спрял производството по делото до приключване на наказателно производство, образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно производство  № 8/2015 г. по опис на ТСБОП – Варна, пр. преписка 520/2015 г. по опис на Специализираната прокуратура, окръжият съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на производството.

Водим от изложеното, Апелативен съд -Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 2544 от 03.09.2019 г. по гр.д. № 2543/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по същото дело до приключване на наказателно производство, образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 8/2015 г. по опис на ТСБОП – Варна, пр.преписка 520/2015 г. по опис на Специализираната прокуратура и ВРЪЩА  делото на окръжния съд за продължаване на производстото.

 

Определението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: