Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

194

05.12.2016 г.,  гр. Варна

                                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

            Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на тридесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 519 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.Б.И., против решение № 1092 от 11.08.2016 г. постановено по гр.д. № 2341/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му срещу държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството: по чл.19, ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на Договор № ДУ-Е-06-9400-98/21.11.2006г., с който областния управител на област Варна се задължил да прехвърли собствеността на ПИ № 10135.5506.182 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. Варна, ул.“Кирил и Методий“ № 87Б, с площ от 647 кв.м., на В.Б.И., за сумата от 6400 лв.; по чл.82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер общо на 43 240 лв., както следва: 1/ За претърпени имуществени вреди в размер общо на на 33 240лв., от които: сумата от 3240 лв. – платен наем на Община Варна, Район „Аспарухово“ за времето от 2009 г. до 2015 г. /за шест години по 45лв.месечно; сумата от 300 лв. – за ползване на услугите на специалист геодезист за изготвяне на трасировъчен карнет с оглед очертаване границите на имота и поправянето им в кадастралната карта; сумата от 3500 лв., представляваща разходи за съдебно-деловодни разноски, адвокатски консултации, СТЕ по владелчески искове за защита на отнета част от имота – 123,73 кв.м., превърната в незаконен път; сумата от 5000 лв., необходима за изграждане на разрушена ограда; сумата от 1200 лв., представляваща стойността на противозаконно отнети движими вещи – строителни материали, поради разрушената цялост на заграждението на имота; сумата от 20 000 лв. – за изграждане на подпорна стена, която да укрепи имота от свлачищни процеси, вследствие незаконното преминаване на МПС и тежки машини през незаконно отнетата част от имота и 2/ за пропуснати ползи в размер на сумата от 10 000 лв., поради невъзможността да ползва ипотечен кредит върху парцела за задоволяване на потребности за лекарства и битови нужди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2015 г. до окончателното им заплащане и В.И. е осъден да заплати на ответника -държавата сумата от 2657,20 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят  е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на процесуалния закон, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете.

Изложил е съображения, че окръжният съд, поради неправилна оценка на доказателствения материал, достигнал до погрешни правни изводи за неоснователност на исковете. От представените доказателства се установявало, че съществували писмени съглашения от страните за реално осъществяване на покупко-продажбата на процесния имот – частна държавна собственост, като налице била процедура за продажба на имота и ищецът изпълнил всички свои задължения, а ответникът бездействал и не изпълнявал задължението си за сключване на договора. Съдът не анализирал представените доказателства в съвкупност, игнорирал част от тях и не обосновал акта си.

Ответникът - държавата, представляван от пълномощника си юрисконсулт С.В., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване решението на окръжния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване решението на окръжния съд, като неизгодно за нея, редовна е и допустима.

Въззивникът не се е явил в съдебно заседание, а въззиваемият чрез юрисконсулт В. е поддържал отговора и е молил за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността  и като съобрази доказателствата по делото, оплакванията на въззивника и доводите на страните, намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по искова молба на В.Б.И., с която срещу държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството са предявени искове по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба, с който ответникът чрез областен управител на област Варна се задължил да прехвърли на ищеца собствеността на ПИ № 10135.5506.182 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. Варна, ул.“Кирил и Методий“ № 87Б, с площ от 647 кв.м., за сумата от 6400 лв.; - по чл.82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за вреди от неизпълнението на задължението за сключване на окончателен договор в размер общо на 43 240 лв., както следва: 1/ За претърпени имуществени вреди в размер общо на на 33 240 лв., от които: сумата от 3240 лв. – платен наем на Община Варна, Район „Аспарухово“ за времето от 2009 г. до 2015 г. /за шест години по 45 лв.месечно; сумата от 300 лв. – за ползване на услугите на специалист геодезист за изготвяне на трасировъчен карнет с оглед очертаване границите на имота и поправянето им в кадастралната карта; сумата от 3500 лв., представляваща разходи за съдебно-деловодни разноски, адвокатски консултации, СТЕ по владелчески искове за защита на отнета част от имота – 123,73 кв.м., превърната в незаконен път; сумата от 5000 лв., необходима за изграждане на разрушена ограда; сумата от 1200 лв., представляваща стойността на противозаконно отнети движими вещи – строителни материали, поради разрушената цялост на заграждението на имота; сумата от 20 000 лв. – за изграждане на подпорна стена, която да укрепи имота от свлачищни процеси, вследствие незаконното преминаване на МПС и тежки машини през незаконно отнетата част от имота и 2/ за пропуснати ползи в размер на сумата от 10 000 лв., поради невъзможността да ползва ипотечен кредит върху парцела за задоволяване на потребности за лекарства и битови нужди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2015 г. до окончателното им заплащане.

В исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, ищецът е изложил, че като собственик на законна постройка желаел да закупи и земята, върху която тя била изградена, представляваща имот с площ от 647 кв.м. - частна държавна собственост съгласно АДС № 11529/16.05.2005г., находящ се в гр. Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Кирил и Методий“ № 87Б, ПИ № 10135.5506.182 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. През 2005 г. подал до областния управител необходимите документи по чл.84 ал.1 и ал.3 от ППЗДС, след което била издадена и заповед № РД-04-9400-575/17.05.2005 г. по чл.85 ал.1 от ППЗДС. Определена била и продажната цена, която възлизала на 6400 лв. Изготвен бил и договор № ДУ-Е 06-9400-98/21.11.2006 г. Процедурата била спряна, защото имотът попадал извън регулация, поради което и въпреки желанието си не платил цената. През 2009 г. процедурата отново стартирала, тъй като имотът вече попадал в урбанизирана територия и били налице законовите изисквания за закупуването му от граждани, имащи законно построена постройка в имота. В изпълнение на изискванията на чл.44 ал.3 от ЗДС и чл.84 ал.1 и ал.3 от ППЗДС подал всички необходими документи и макар областният управител да признавал качеството му на правоимащо лице в разменената по повод сключването на окончателен договор кореспонденция и да декларирал желание и намерение да прехвърли собствеността върху имота, бездействал виновно и не изпълнявал задължението си да сключат окончателен договор за продажба на имота, поради което е предявил конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. От неизпълнението на задължението на другата страна да прехвърли собствеността на имота, ищецът търпял вреди, представляващи претърпяни загуби и пропуснати ползи, за които е претендирал обезщетенията по чл. 82 от ЗЗД.

         Ответникът е оспорил исковете. Посочил е, че ищецът е подал молба за закупуването на имота, но поради това, че не е отговарял на изискванията на закона, заповед по чл.85 от ППЗДС не е била издадена от областния управител, нито е бил сключен твърдяния от него предварителен договор. В представената по делото  административна преписка в цялост, не се съдържала заповед с посочения от ищеца номер (№  РД-04-9400-575/17.05.2005г.), а единственият документ със сходен такъв бил подадената молба с вх.№ РД-04-9400-545/17.05.2005 г. за закупуване на имота. Посоченият като предварителен договор документ № ДУ-06-9400-98/21.11.2006 г. имал характер на удостоверение за подадените молби във връзка със закупуване на имота. Развил е подробни съображения за неоснователност на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и на обусловените от него исковe по чл. 82 от ЗЗД.

Установено е по делото достоверение № О-94 В/25/01.03.1996 г. на Община Варна), че ищецът е записан в регистрите за населението на гр. Варна, като живущ ***-Б от рождението си през 1949 г. Имотът, находящ се в гр. Варна, ул.”Кирил и Методий” № 87, представляващ държавно дворно място от 400 кв.м. – неурегулиран парцел в кв. Аспарухово вляво от шосето за гр. Бургас, е бил държавен, на основание чл.6 от ЗС, съгласно АДС № 8015/28.07.1965 г. Според отбелязването в същия, той е бил заграбен и застроен от Ботю Петков (баща на ищеца по делото). На 01.02.2005 г. за този имот (само за земята) поземлен имот 2266 с площ от 647 кв.м. по КП на 29 подрайон гр. Варна - идентичен с процесния, предмет на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, е бил съставен и Акт за частна държавна собственост № 5518 с предоставени права на областния управител на Варненска област съгласно чл.18 от ЗДС. В имота са били построени жилище от 85 кв.м. и гараж, за които ищецът и съпругата му са се легитимирали като собственици по давностно владение с констативен нотариален акт № 8, том V, рег.№ 4304, дело № 828 от 16.05.2005 г. Изграждането на постройката е станало без строителни книжа и същата е била незаконно построена, като не е била и узаконена впоследствие (нито констативният нотариален акт за собственост върху постройката, нито наказателното постановление, с което е наложена глоба за незаконен строеж, съставляват актове по узаконяване на незаконното строителство).

На 17.05.2005 г., ищецът и съпругата му са подали до областния управител на област с административен център гр. Варна, искане за извършване на административна услуга с вх.№ РД-04-9400-545/17.05.2005 г. (на л.148) - молба за закупуване на държавното дворно място, а с молба № РД-04-9400-549/09.12.2005 г. (л.194 от делото), ищецът е поискал изготвяне на оценка, като правото си на закупуване на имота е обосновал с качеството си на собственик на законно изградена върху същия жилищна сграда.

С изменението на чл. 44 от ЗДС ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г., действаща към този момент, е била предвидена възможност за продажба на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. С действащата към този момент разпоредба на чл. 76, т.3  от ППЗДС (отм. 30.06.2006 г.) е била предвидена възможност за продажба на парцели - частна държавна собственост, предназначени по застроителния и регулационен план за жилищно строителство. Към този момент, процесният имот е бил със статут на земеделска земя и съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове, е попадал в хигиенно-защитната зона на гробищен парк, за което на 30.06.2006 г., началникът на отдел СР при Община Варна е уведомил областния управител. Молителят е бил уведомен за невъзможността да му бъде продаден процесния имот, защото същият се е намирал извън регулационните граници на населеното място и е имал статут на земеделска земя, както и защото върху него не е имало учредено право на строеж за постройката на молителя (писмо РД -04-9400-545/14.06.2005 г., писмо № РД -04-9400-545/16.12.2005 г., писмо № АО-04.9400-6/01.12.2006 г., писмо РД -04-9400-545/07.05.2007 г.).

            Установено е от приложената по делото преписка по молбата за продажба на държавния имот, както и от останалите събрани доказателства по делото, че между страните е водена значителна кореспонденция по повод молбата на ищеца за закупуване на държавния имот (подадена през 2005 г.), като той е подновявал искането си и през следващите години. Междувременно, с приетия нов ППЗДС ( обн., ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г.), в Раздел II, е била уредена подробна процедура за продажба на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея. Съгласно чл. 84 от същия, физически и юридически лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението й с документите по чл. 84 от ППЗДС, като продажбата се извършва от областния управител по местонахождение на имота. Според чл. 85. (Обн. - ДВ, бр. 78 от 2006 г., ал.1 от ППЗДС, въз основа на представените документи областният управител издава заповед, в която определя купувача, имота, който се прехвърля, цената и другите плащания. В преписката по молбата на ищеца, обаче не се съдържа заповед по чл. 85 от ППЗДС с № РД-04-9400-575/17.05.2005 г., а документът с близък до посочения от ищеца номер - № РД-04-9400-545/17.05.2005 г. е молбата за закупуване на имота. Освен това, доколкото молбата за закупуването на имота е от 17.05.2005 г., няма как да е била издадена заповед по чл. 85 от ППЗДС в същия ден, а и самият ищец е поддържал, че необходимите документи по чл. 84 от ППЗДС (Обн. - ДВ, бр. 78 от 2006 г.) за закупуването на земята е представил след включване на имота в регулация и подновяване на процедурата по молбата му през 2009 г.
Както бе посочено, в нито един от приложените документи по административната преписка не се съдържат данни за изразена от административния орган воля за продажбата на имота. Напротив – по молбите на ищеца е отговаряно, че процедурата по чл.44 ал.3 от ЗДС е неприложима в случая, тъй като не е налице законна постройка върху държавния поземлен имот, като последния, приложен по делото отговор е писмо изх. № РД-04-9400-545/20/10.04.2012 г. на областен управител до ищеца.
Действително, както се приема и в трайната съдебна практика, заповедта на областния управител по чл. 85 от ППЗДС, с която се определя купувача, цената и условията на плащането й по правната си същност е административен акт, но с него административният орган изразява и волята си за прехвърлянето и определя основните елементи на договора за продажба. Касае се до смесен фактически състав на продажбата с административен и граждански елемент – волята на страните за продажбата, която следва да е обективирана в молбата на заявителя и заповедта на областния управител по чл. 85 от ППЗДС и сключване на окончателен по процедурата договор в съответната форма, който може да бъде заместен с конститутивното решение по иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. 
В настоящия казус, доколкото липсва издадена заповед на областния управител за продажбата на имота с определяне параметрите на сделката (купувач, имот, цена), липсва изразена вола на насрещната страна за продажбата на имот – частна държавна собственост. Няма характер на предварителен договор за продажба и посочения от ищеца в исковата молба документ - № ДУ-Е-06-9400-98/21.11.2006г. с характер на удостоверение. Затова, доколкото по делото не се установи наличието на насрещно съвпадащи писмени изявления на страните относно съществените елементи на договора за продажба на имот – частна държавна собственост (в т.ч. заповед на областния управител по чл.85 от ППЗДС), предявеният иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 
Исковете по чл. 82 от ЗЗД също са неоснователни, доколкото уважаването им е поставено в зависимост от наличието на неизпълнено задължение на другата страна да прехвърли собствеността на имота с окончателен договор. В случая, бе установено, че ответникът не е поел задължение за продажбата на имота, поради което и ищецът няма правото да претендира обезщетение за вреди от неизпълнението на това задължение. В този смисъл, исковете по чл. 82 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до същите правни изводи по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните във въззивната жалба пороци и затова следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден за заплати на въззиваемия сумата от 2 657,20 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1092 от 11.08.2016 г. постановено по гр.д. № 2341/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 2657,20лв. /две хиляди шестотин петдесет и седем лева и 20 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: