О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

81

Гр. Варна, _08_.02.2018 год.

        

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в ЗАКРИТО заседание на _08_.02. през две хиляди и oсемнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

, като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВА

 Ч.в.гр.д. № 52 по описа за 2018 год.:

 

Производството пред ВАпС е по реда на чл. 274 ГПК, по ЖАЛБА на Н.И.Н. и С.И.Н., срещу разпореждане № 37/11.01.2018 по гр.д. 51/2012 год. на ОС Добрич, с което е оставена без уважение молба за издаване на изпълнителен лист срещу „А.“ ЕООД, гр. Добрич, въз основа на решение №63/30.04.2014 год. по в.гр.д. 87/2014 год. на ВАпС за сумата от 143000 лв., представляващи извършени подобрения в поземлен имот с идентификатор № 72624.611.252 по кадастралната карта на гр. Добрич с площ от 1005 кв.м., с трайно предназначение на земята – урбанизирана територия, ведно с построените в него сграда за търговия с идентификатор 72624.611.252.1 и промишлена сграда с идентификатор 72624.611.252.2, до заплащането на която сума е признато право на задържане.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на съда, че по дължимостта и размера на обезщетението за подобрения не се формира сила на пресъдено нещо, когато са заявени с възражение, а не с насрещен иск и като част от възражението за признаване на право на задържане. Цитирана е практика на ВКС в същия смисъл.

Препис от ЧЖ е връчен на насрещната страна „А.“ ЕООД, гр. Добрич, която е изразила становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че решението на ВАпС няма осъдителен диспозитив, както и че СПН по отношение на подобренията не е формирана, съобразно текстът на чл. 298, ал.4 ГПК, който не съответства на чл. 221, ал.2 ГПК /отм./.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ОС се е развило по ревандикационни искове на „А.“ ЕООД срещу Н. и М. Д., по които последните са се защитавали с възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на обезщетение за подобрения. Делото е приключило с влязъл в сила акт, с който ревандикационните искове са уважени, но е признато и право на задържане върху имота на Н.с решение на ВАпС №63/30.04.2014 год. по в.гр.д. 87/2014 год., което не е допуснато до касационно обжалване. В решенията на ВАпС и определението на ВКС е прието, че по делото надлежно е предявено възражение от Н. за признаване на право на задържане. В решението си ВАпС е приел, че „Решението, обаче, не може да съдържа осъдителен диспозитив относно заплащането на подобренията, тъй като избраният от ответниците способ на защита е възражението.“/л.70 от делото на ВАпС на гърба/. Осъдителен диспозитив в решението на ВАпС наистина липсва. В диспозитива е признато право на задържане до заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на направените в него подобрения в размер на 143000 лв., на осн. чл. 72, ал.3 ЗС. Решението на ВАпС е влязло в сила, не е допуснато до обжалване в тази му част.

Действително, съдебната практика относно СПН по обхвата на възражение за право на задържане /чл. 298, ал.4 ГПК – нов с/у чл. 221 ГПК /отм.//, и по-конкретно включва ли той и СПН относно извършването и стойността на направените подобрения, до чието заплащане се признава право на задържане, е разнопосочна. Положително на този въпрос са отговорили Определение № 605/30.07.2014 год. по дело 3670/2014 год. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 225/28.05.2011 год. на ВКС по т.д. 631/2010 год. на ІІТО; Определение № 45/03.02.2012 год. на ВКС по ч.гр.д. 495/2011 год. на ІГО. В обратния смисъл са например актовете: Опр №362/26.05.2014 год. на ВКС по ч.гр.д. 2453/2014 год. на ІІІ ГО; Опр №511/27.10.2011 год. на ВКС по ч.гр.д. 457/2011 год. на І ГО.

В случая, обаче, има влязло в сила решение на ВАпС, с което две неща са окончателно решени и не могат да се пререшават в настоящото производство: възражение за право на задържане до заплащане на сумата от 143000 лв. е прието, че е надлежно заявено /така е прието и в определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване и признато такова право на Н.; и второ – ВАпС изрично е заявил, че застъпва становище, че СПН не обхваща вземането за подобрения и осъдителен диспозитив не се дължи. Волята на съда в този смисъл съответства на диспозитива на влязлото в сил решение. В настоящото производство този диспозитив не може нито да се изменя, нито да се коригира. Единствено правомощие на съда е да прецени има ли подлежащ на изпълнение акт. Такъв няма.

Молбата за издаване на изпълнителен лист е неоснователна и следва да се остави без уважение. Такива са изводите и на ОС, чийто акт следва да се потвърди.    

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 37/11.01.2018 по гр.д. 51/2012 год. на ОС Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: