ОПРЕДЕЛЕНИЕ №85

гр. Варна,    08.02.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 52/19г., намира следното:

            Производството е образувано по частни жалби, подадени от Е.Т.Ш. чрез адв. Кр. Х. ***, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателката, назначен по реда на ЗПП /вх. № 174/21.01.19г./, и от Е.Т.Ш. – лично /вх. № 220/25.01.19г./ - и двете жалби, насочени против определение № 339/28.12.18г. по гр.д. № 264/18г. на ОС-Силистра, с което е била върната исковата молба на Ш. на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е било прекратено. И в двете частни жалби се излага, че ищцата Ш. е изпълнила изцяло и в срок указанията на съда във връзка с отстраняването на нередовностите на исковата молба. Освен това е посочено, че в срока за изпълнение на указанията на съда, ищцата е подала и молба за предоставянето на правна помощ, тъй като е възможно да не е изпълнила точно дадените ѝ указания, както и за удължаване на дадения ѝ срок. С определение от 02.01.19г. съдът е допуснал предоставянето на правна помощ за процесуално представителство на ищцата по делото и е посочил, че ще се произнесе по удължаването на срока с определението за назначаването на процесуалния представител. Такъв е назначен с определение на съда от 11.01.19г., но липсвало произнасяне по искането за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда. Вместо това е бил удължен срока за обжалване на прекратителното определение от 28.12.18г., каквото искане ищцата не е отправяла. В частната жалба, подадена лично от страната е посочено още, че обжалваното определение я лишава от правото ѝ на защита и от справедлив съдебен процес. И в двете частни жалби се претендира обжалваното определение да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещните страни.

И двете частни жалби са подадени в указания от съда срок /ищцата е получила изпратения ѝ на 28.12.18г. препис от определението лично на 18.01.19г. – л. 25, а назначения от съда нейн процесуален представител адв. Кр. Х. – на 14.01.19г. – л. 23/, но настоящият съд намира, че е сезиран с първата по време подадена частна жалба /чрез процесуалния представител адв. Кр. Х./, а втората представлява нейно допълнение. Частната жалба е подадена от страна с правен интерес от обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 264/18г. на ОС-Силистра е образувано по изпратената по подсъдност от РС-Силистра /където е било образувано гр.д. № 1482/18г./ искова молба на Е.Т.Ш., насочена против ЧСИ Г. Г. и М. С. К., в която са били налице неясноти относно отправените до съда претенции, както и относно основанията на тези претенции /наведените твърдения по фактите са били многобройни, но не достатъчно уточнени/. С определение № 329/11.12.18г. съдът се е произнесъл по искането на ищцата за освобождаването ѝ от ДТ и разноски по делото и е оставил без движение исковата молба, давайки указания за отстраняване на нейните нередовности. На ищцата е бил предоставен 1-седмичен срок от съобщаването на определението да изпълни указанията на съда. Определението е било връчено на Ш. на 21.12.18г. /л. 11 от делото на СОС/. Същата е изпратила в рамките на указания ѝ срок - на 27.12.18г. /датата на пощенското клеймо – л. 10/ заявление /получено в съда на 28.12.18г./, с което е предприела действия по отстраняването на нередовностите на исковата молба. С обжалваното понастоящем определение, съдът на 28.12.18г. е приел, че с депозираната от ищцата молба не са отстранени нередовностите на исковата молба, поради което и на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратил производството по делото.

Междувременно, отново в рамките на указания от съда срок, ищцата на 28.12.18г. /датата на пощенското клеймо – л. 17/е депозирала молба /получена в съда на 31.12.18г./, с която е посочила, че е предприела отстраняване на нередовностите на исковата молба със заявлението си от 27.12.18г., но тъй като няма нужните правни знания, е възможно да не е изпълнила изцяло дадените ѝ от съда указания. Поради това и в рамките на срока за изпълнение на указанията на съда подава и молба за предоставяне на правна помощ /входирана с № 3892/31.12.18г./, тъй като няма финансови средства да заплати за адвокатска услуга, както и отправя искане за удължаване на срока за изправяне на нередовностите. 

С определение от 02.01.19г. съдът е предоставил правна помощ на ищцата под формата на процесуално представителство и е отправил искане до АК-Силистра за определяне на адвокат от НБПП. С определение от 11.01.19г. съдът е назначил посочения от АК-Силистра адв. Кр. Х. за процесуален представител на ищцата, комуто е разпоредено да се изпрати копие от определениетоза назначаването му с указание, че се удължава срока за подаване на частна жалба от датата на връчване на определението на адв. Х..

С оглед на изложеното следва да се приеме, че действително исковата молба е била и е останала нередовна и след депозиране на уточняващата молба от ищцата със заявлението, изпратено на 27.12.18г.

Същевременно обаче, ищцата в рамките на указания ѝ от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба /изтичащ на 28.12.18г./,  е отправила в изпратената по пощата на 28.12.18г. допълнителна молба, искане за предоставяне на правна помощ, по което съдът е следвало да се произнесе преди да извършва преценка относно наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до незаканосъобразност на постановеното прекратително определение – в този см. виж Решение № 257 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б.. Това е така, защото молбата за правна помощ чрез процесуално представителство иницира охранително производство за съдействие по упражняване на процесуалните права на страната. По такава молба съдът дължи произнасяне (чл. 2 ГПК), а то се осъществява в рамките на на основното производство. Молбата за правна помощ е основание за прекъсване и спиране на сроковете за изправяне на нередовности в действията на страната, направила искането (по аналогия чл. 98, ал. 2 ГПК). Ако към нейното подаване съдът не е процедирал при условията на чл. 101, ал. 1 ГПК или при условията на друга правна норма, която провежда общото негово задължение да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, той е длъжен първо да се произнесе с влязъл в сила акт по тази молба – така в Определение № 424 от 23.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3721/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. М..

Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът даде нови указания на назначения вече процесуален представител на ищцата за отстраняване нередовности на исковата молба.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ определение № 339/28.12.18г. по гр.д. № 264/18г. на ОС-Силистра, И ВРЪЩА делото на ОС-Силистра  за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно посочените в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: