О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                   №622        /14.11.2013 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕТЯ П.

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 520 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. В.С. *** в качеството му на процесуален представител на шест физически и едно юридическо лице, ищци по първоинстанционното производство, срещу определение № 2875/24.09.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3418/2012 година, с което е прекратено производството в частта на установителния иск по чл.124, ал.1, във връзка с чл.89 от ЗЗД. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му, за да продължи производството по установителния иск заедно с иска на същите лица (жалбоподателите) по чл.260 от ЗЗД за репариране на договорно причинени вреди от същите ответници.

Насрещните страни Е. Н. В. и М. П. П.,*** - ответниците по първоинстанционното производство, сега въззиваеми, чрез процесуалния си представител адв. В.П. ***, са изразили становище за неоснователност на частната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение , а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразен решаващ правен извод от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Обективно и субективно съединените искове, предмет на разглеждане пред ВОС (установителен по чл.124 ,ал.1 от ГПК, във връзка с чл.89 от ЗЗД - да се приеме за установено,  че предварителния договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство, подписан на 06.07.2005 година между въззивниците и въззиваемите, е прекратен по право и осъдителен иск за вреди по чл.260 от ЗЗД), черпят основанието си в посочения предварителен договор.

В частта на установителния иск ВОС е приел, че не е налице правен интерес от воденето му и е прекратил производството по него, като недопустимо.

Този извод се споделя от въззивния съд,  тъй-като:

От една страна, развалянето/прекратяванато на предварителните договори, включително и когато ще се  прехвърлят с тях права върху недвижими имоти, не се извършва по съдебен ред. Това може да стане  и с едностранно волеизявление на всяка страна, щом има основание за това.

От друга страна, дали предварителния договора е развален, включително и по право по смисъла на чл.89 от ЗЗД, каквато е конструкцията и петитума на положителния установителен иск според ищците-въззивниците, е въпрос по съществото на всеки правен спор между същите страни, свързан с изпълнението/неизпълнението или развалянето/прекратяването на процесния предварителен договор. Този въпрос е преюдициален и е част от предмета на доказване в спора на страните по иска им по чл.260 от ЗЗД и поради това той не може едновременно с това да бъде конструиран и като елемент (в частност правен интерес) от конструкцията на предявения   установителен иск, а именно, че предварителния договор е прекратен по право по смисъла на чл.89 от ЗЗД. В този смисъл жалбоподателите имат правен интерес от установяване на този факт, тъй-като биха били освободени от облигацията по предварителния договор, за да оферират евентуално имота си на други предприемачи, но този интерес в случая е ирелевантен. Правният интерес трябва да е налице за всеки конкретен случай на предявяване на съдебен иск именно с оглед на страните по иска (по делото). Поради това с едно бъдещо решение по повод на иска за вреди ще бъде даден отговор и сложен край на спора, дали договора е прекратен по право или не.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Въпреки този изход на делото, апелативната инстанция не присъжда разноски, тъй-като такива не са направени и поискани от въззиваемите .

Водим от горното, ВАпС

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2875/24.09.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3418/2012 година в частта, в която е прекратено производството по иска по чл.124, ал.1 от ГПК , във връзка с чл.89 от ЗЗД.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

 

ПРДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.