РЕШЕНИЕ№169

гр.Варна,…24……10…2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.ч.гр.д.№ 520/14г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от Н.О.Х. *** чрез пълномощника си адв. А. Стефанов, срещу решението на Разградския окръжен съд № 630/15.07.2014г. по в.гр. д. № 204/13г., с което е потвърдено разпределение на постъпили суми, обективирано в протокол от 13.05.13г. по изп.д. № 20107620400017 по описа на ЧСИ ДД, рег. № 762 на КЧСИ, район на действие ОС-Разград. Счита се, че решението е неправилно, а извършеното разпределение незаконосъобразно. Сочи се, че по делото е било установено, че длъжникът по изпълнението Б.Х. е платил на другия взискател В.К. общо сумата от 107 000лв. с посочено основание – вноска по кредит. Голословното твърдение на К., че тези суми не са относими към дълга на Х. по това изпълнително дело не може да се приеме за установен факт, от който да се вадят изводи, че разпределението е правилно. К. е следвало да представи доказателства, които да установят наличието на друго правоотношение, по което Х. да е извършил погасяванията в размер на посочената по-горе сума от 107 000лв. и при липсата на такива доказателства следва да се приеме, че е погасен дълга му именно по това изпълнително дело. Претендира се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на обжалваното разпределение.

Нито длъжникът Б Ш.Х., нито присъединилия се взискател В.Д.К. са подали отговори на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване в рамките на установения преклузивен срок и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

Производството пред РОС е образувано по жалба отново на Н.О.Х. срещу разпределение на постъпили суми, обективирано в протокол от 13.05.13г. по изп.д. № 20107620400017 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762 на КЧСИ, район на действие ОС-Разград с идентични оплаквания за незаконосъобразност на извършеното разпределение от ЧСИ, изложени и в подадената до настоящата инстанция жалба.

Видно от материалите по посоченото изпълнително дело, че същото е образувано по молба от 18.01.10г. на Н.О.Х. против Б.Ш.Х. *** за заплащане на сума от 20 000 евро, дължима по запис на заповед, ведно със законна лихва върху сумата от 13.01.10г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 783лв., разноски по ч.гр.д. № 47/10г. на РзРС. В изпратеното в копие изпълнително дело е приложено и копие от образуваното при същия ЧСИ изп.д. № 20127620400631 въз основа на  изпълнителен лист от 09.10.12г. по гр.д. № 135/11г. на РзОС и гр.д. № 189/10г. на РзОС, с който Б.Ш.Х. е осъден да заплати на Н.О.Х. сумата от 2943лв. разноски по делото и сумата от 2000лв. разноски за въззивната инстанция. Видно от съобщение за присъединяване от 16.10.12г. /л. 127/, изпратено до Б.Х., че след присъединяването на изп.д. № 20127620400631 към изп.д. № 20107620400017 общата дължима по изпълнителното дело сума е в размер на 58 234.97лв., от които главница от 40 000лв., законна лихва от 8968.03лв. за периода от 13.01.10г. до 16.10.12г., 4943лв. мораторна лихва и 4323.94лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. Видно от съобщения до взискателя и длъжника, изпратени на 21.01.13г. , че те са уведомени от ЧСИ за присъединяването на осн. чл. 456 от ГПК към това изпълнително дело и на изп.д. № 20137620400053 /копие от същото е приложено към копието на изп.д. № 20137620400017/, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.13г. от РзРС по гр.д. № 102/13г., с длъжник по делото Б.Ш.Х. и взискател В.Д.К. ***. С това присъединяване е започнало принудително изпълнение за събиране на присъединилия се взискател на сумата от 195 000лв. главница, 380.30лв. законна лихва за периода от 15.01.13г.-22.01.13г., 4943лв. неолихвяеми суми, 3900лв. разноски и допълнително посочените такси и разноски по изпълнителното дело /л. 237/. Изпълнителния лист за тези суми е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на нотариален акт за договорна ипотека № 43, т. І, д. № 16/04.02.2010г. на нотариус Н. Стоянова , рег. № 291 – райна на РС-Разград /приложен на л. 7-8 от изп.д. № 20137620400053/. Срещу получена в заем сума от 195 000лв. Б.Х. и съпругата му Севдие Х. са учредили в полза на заемодателя В.К. ипотека върху подробно описани недвижими имоти, които са били предмет и на проведената по изпълнителното дело публична продан.

С молба от 05.03.13г. длъжникът Х. е представил на ЧСИ квитанция, вносни бележки, декларация и извлечение от банкови сметки, с които да се установи, че за периода от 08.03.10г. до 05.11.12г. е изплатил на взискателя В.Д.К. обща сума от 107 800лв. и с искане да се приеме за установено, че тази сума не му се дължи. Тази молба е доведена до знанието на взискателя К. на 11.03.13г. с указание на ЧСИ да изрази становище дали признава плащанията и дали посочената сума да бъде приспадната от дълга. С молба от 19.03.13г. взискателят К. е заявил, че не признава доказателствата, представени от дължника Х., че са относими към дълга на същия, за който е образувано изп.д. № 17/10г. и тези суми да не се приспадат от дълга.

На л. 305 е представено копието на удостоверение от 17.04.13г. на ТД на НАП-Варна, с което е посочен размера на публичните задължения на длъжника Х., а на л. 311 – уведомлението на община Разград за наличните задължения за местни данъци и такси за продадените на публичната продан имоти, находящи се в гр. Разград, ул. „Кратово”, № 7 и № 7А.

С молба от 09.05.13г. взискателят Н.О.Х. е отправил искане въз основа на представен изпълнителен лист от 30.04.13г. по гр.д. № 378/11г. на РзРС против Б.Ш.Х., да се присъедини вземането му в размер на 9926.22лв. и сумата от 1117.63лв. разноски /л. 331/ и същото да бъде събрано по висящото изп.д. № 20137620400017. Искането е уважено от ЧСИ.

С процесния протокол от 13.05.13г. ЧСИ е извършил разпределение на събраната от публичната продан сума от 212 000лв. /така и от постановлението за възлагане на недвижимия имот от 08.05.13г. – л. 335/, както следва: по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – 5975.82лв. /такси на ЧСИ по ТТТР към ЗЧСИ/, 10лв. – общинска такса за ДО; 151.20лв., разноски, платени от взискателя Х. за хонорара за особен представител по делото; 300лв. – разноски, платени от взискателя К. за хонорар на вещо лице по делото; 3712.38лв. – такси, платени от К. по изпълнителното дело; 20лв. –  държавна такса за вдигане на възбрана; 2.40лв. – банкови такси за превод; 60лв. – за скици. По реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – сумата от 157.69лв. за данъци за имотите. По реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – сумата от 3900лв. – разноски на взискателя К. по гражданското дело по вземане, обезпечено с ипотека; 6410.84лв. – лихва по ипотека с вх. № 190/04.02.10г. към 13.05.13г. и главница по горната ипотека – погасена сума от 191 299.67лв. /при дължима главница от 195 000лв./. В реда по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД само са описани дължимите на държавата суми извън задълженията за данъци за имотите. Протокола за разпределение е предявен на взискателя Х. на 18.04.13г. /л. 337/.

Единственото и основно оплакване против извършеното разпределение е, че неправилно е разпределена постъпилата от публичната продан сума от 212 000лв., без от нея да се приспадне сумата от 107 000лв., изплатена от длъжника по изпълнението на взискателя К.. В тази връзка се счита, че вземането на последния не е в размера, който е приел ЧСИ, а следва да бъде намалено с посочената сума, изплатена от длъжника по изпълнението. По същество това означава, че се твърди липсата на вземане на присъединения взискател К. спрямо длъжника Х. за сумата от 107 000лв.

В тази връзка следва да се посочи, че защитата срещу липсата на материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес /едната от които предпоставки е съществуването на изпълняемото право/ е винаги искова. Когато е предприето такова оспорване от длъжника, то редът е чрез предявяване на отрицателен установителен иск – чл. 439, ал. 1 от ГПК, а когато е предприето такова оспорване от конкуриращия кредитор, то редът е чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 464 от ГПК. За длъжника е налице ограничението на чл. 439, ал. 2 от ГПК, докато за конкуриращия кредитор такова ограничение не е налице – чл. 464, ал. 2 от ГПК /тъй като той не е обвързан от обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо/.

В случая е направен закъснял опит за искова защита от длъжника Х. чрез предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата към К. по настоящото изпълнително дело, поради погасяване на част от дълга чрез изпълнение /образуваното по този иск дело е приключило с определение за прекратяването му поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск – влязлото в сила определение № 337/26.05.14г. по в.ч.гр.д. № 257/14г. на ВАпС, с което е потвърдено решение №13/11.03.2014 год. по гр.д. 131/2013 год. на ОС Разград, само в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по искова молба на Б.Ш.Х. срещу В.Д.К. за установяване несъществуване на вземането за сумата от 91616,60 лв., предмет на изп.д. 2010762040017 на ЧСИ Драганов с рег.№ 762, като недопустимо/.

Конкуриращият кредитор в лицето на първоначалния взискател по изпълнителното дело Н.О.Х. няма данни да е предприел искова защита.

По своята същност обжалването на разпределението по чл. 462 и чл. 463 от ГПК е способ за защита срещу нарушения на процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес и се осъществява чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Жалбата трябва да се основава на нарушение във връзка с разпределението, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 и чл. 459 от ГПК. И това не е случайно, тъй като в рамките на изпълнителния процес съдебният изпълнител не може да преценява настъпването на погасявания, извършени преди издаване на изпълнителното основание и дори след това /в случая изпълнителното основание на взискателя К./. В случая не се твърди, а и не се установява нарушение на реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД /тъй като вземането на К. се ползва с право на предпочтително удовлетворение, тъй като е било обезпечено с ипотека върху имотите, продадени на публичната продан/, поради което и жалбата срещу извършеното по изпълнителното дело разпределение се явява неоснованателна. Постановеното в същия смисъл решение на РзОС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Разградския окръжен съд № 630/15.07.2014г. по в.гр. д. № 204/13г., с което е потвърдено разпределение на постъпили суми, обективирано в протокол от 13.05.13г. по изп.д. № 20107620400017 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762 на КЧСИ, район на действие ОС-Разград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                  

                                                                                     2.